Определение по дело №576/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260164
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20205000600576
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260164

 

 гр. Пловдив.03.12.2020г.

 

               В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

       

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                      ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                 

след като се запозна  с докладваното  от съдия Стойнова ВЧНД № 576/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба, изготвена саморъчно от лишения от свобода Ф.П.К. против определение  №260152/13.11.2020г., постановено по ЧНД № 2306/2020г. по описа на ОС Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от свобода. С жалбата се изразява несъгласие със съдебния акт с аргументи, свързани със здравословното му състояние, на чиято база се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и Апелативният съд да постанови ново, с което да бъден условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

   

По категоричен начин е установено по делото, че осъденият К. към момента търпи наказание по НОХД № 2766/2019г. в размер на единадесет месеца лишаване от свобода. Той е постъпил в затвора на 17.10.2019г. за изтърпяване на наказание, наложено му по НОХД № 3091/2018г. в размер на десет месеца лишаване от свобода, което е било изтърпяно на 20.04.2020г., от която дата търпи лишаване от свобода по НОХД № 2766/2019г. Към датата на постановяване на съдебния акт от окръжния съд – 13.11.2020 г. остатъка от наказанието, което К. следва да търпи е 3 месеца и 25 дни.

В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на К. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 1/2 от наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.

За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, К. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, за самия себе си и за близкото си обкръжение, като отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно изискуема се предпоставка, е мотивирало окръжният съд да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя виждането на първостепенния съд, че съдържащите се в личното досие на осъдения материали - доклади, становища, справки и др.  са еднозначни в мнението си, че не е настъпила трайна положителна промяна в поведението и нагласите му, респективно, че корекционният процес не се завършен и се налага да продължат дейностите в тази насока. В тази връзка правилно са отчетени нееднократните прояви на агресивно и насилствено поведение спрямо други лишени от свобода лица, което е наложило преместването на К. в обособено помещение за лишени от свобода с проблемно поведение и висок риск от вреди, както и че поради посочените прояви първоначално определения му режим за изтърпяване на наказанието от „ Общ“ е променен на „Строг“. И още, по време на престоя му в затвора и въпреки корекционна дейност, която се извършва спрямо К., продължава да е висок риска от рецидив – 77 бала, спрямо 78 бала риск, с който той е бил оценен при постъпването си в затвора, т.е.,  в този важен показател никаква положителна промяна, не се установява да е постигната. Едни и същи са  констатираните при постъпването на К. в затвора и понастоящем проблемни зони – отношение към правонарушението, трудова заетост, злоупотреба с наркотици, емоционални проблеми, умения за мислене. Както е отразено във всички относими документи – становище на началника на затвора, на главните инспектори, на социалния работник, и понастоящем К. демонстрира само формално желание за положителна промяна, но никакви усилия за постигане на трайно поправяне, превъзпитание и въздържане от други престъпни прояви, от него не се полагат. Напротив, К. е пасивен, омаловажава отговорността си за правонарушението и факторите, довели до осъждането му. Поради това и този състав намира за обосновано от материалите по затворническото досие становището на затворническата администрация, че наложително е спрямо К. корекционната дейност за неутрализиране на проблемните зони да се проведе в цялост, за да се избегне риска от рецидив. Следва да се отбележи и че законодателят е посочил като предпоставка за условно предсрочно освобождаване не относително, частично поправяне, а пълно поправяне, чрез демонстриране на положително отношение, а не на пасивно такова, към провежданите с негово участие социални и превъзпитателни дейности. Към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост, корекцонният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като  несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно освобождаване. Всъщност, преимуществено в жалбата се съдържа несъгласие с лечението, което в условията на задържане на К. е било осигурено – както медикаментозно, така и болнично, но тези въпроси са неотносими към предмета на настоящето дело, и във връзка с тях К. следва да се обърне към затворническата администрация и/или към прокуратурата, която осъществява надзор върху местата за лишаване от свобода.

Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

 

           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  №260152/13.11.2020г., постановено по ЧНД № 2306/2020г. по описа на ОС – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                      

                                           ЧЛЕНОВЕ: