№ 99
гр. Ловеч, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200669 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0906-000545 от 28.06.2021 г. на Началник на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на В. Б. К. от гр.Ловеч, административно
наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева,
както и са отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от постановлението останала жалбоподателката К., която чрез адвокат
Б.К. от АК Ловеч го е обжалвала и моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че на 18.06.2021 г., на
посоченото в постановлението място и час не е спирана за проверка от органите на ПП.
Твърди, че на 18.06.2021 г. е била спряла на бензиностанция „Ромпетрол“ на ул.„Стара
планина“ в гр.Ловеч, за да зареди с гориво. Тъй като пред нея зареждал друг автомобил се
наложило да го изчака, като си свалила колана. Тогава до нея спрял автомобил на ПП, като
служителя се представил и ѝ заявил, че я е видял да управлява без поставен предпазен колан.
Сочи, че АУАН е бил съставен на бензиностанцията, като в него се твърдяло, че е
управлявала автомобила на съвсем друго място и по друго време. Изтъква, че е млад
шофьор и отскоро има книжка, както и че спазва правилата за движение по пътищата.
Заявява, че не си спомня дали на посоченото в АУАН място и час е управлявала автомобила
без поставен колан, но е категорична, че на това място не е спирана от органите на ПП и там
не е ѝ бил съставян акт.
В съдебното заседание, в което е даден ход на устните прения, редовно призована,
1
жалбоподателката К. не се явява. Представлява се от адвокат Н. от АК Ловеч, който пледира
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Поддържа
наведените с жалбата възражения и доводи в този смисъл. Изтъква, че от доказателствата по
делото не се е доказало извършването на посоченото в НП нарушение, а се е установило, че
към момента, в който жалбоподателката е шофирала автомобила е била с поставен
предпазен колан. Изтъква, че полицаите са били на разстояние от преминаващия автомобил
и счита, че с оглед возещата се до нея пътничка е било малко вероятно да видят водача дали
е с колан.
Алтернативно процесуалният представител пледира за наличието на маловажен
случай, с оглед обстоятелството, че жалбоподателката е млад човек, наскоро сдобил се с
книжка и която все още няма много опит.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Направили са възражение за
прекомерност на претендираните разноски, в случай, че съдът уважи жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ив.
Ал. С., Д. П. Пл. и Е. Ганчева Г., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 18.06.2021 г. жалбоподателката В.К. управлявала лек автомобил „***********” с
рег.№ ** **** ** по ул.”Д-р Съйко Съев” в гр.Ловеч, с посока на движение ж.к.„Младост“.
С нея в автомобила била и свидетелката Е. Г.. Около 14.43 часа преминала покрай отбивката
за магазин „Билла“. На нея били спрели със служебния автомобил свидетелите И.С. и Д.П. –
служители в сектор ПП към ОД на МВР Ловеч. Двамата изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение. Когато жалбоподателката К. преминала покрай тях с
управлявания от нея автомобил, двамата забелязали, че нямала поставен предпазен колан, с
който било оборудвано превозното средство. Свидетелите я последвали със служебния
автомобил и малко след това, на ул.„Стара планина“, до бензиностанция „Ромпетрол“ я
спрели за проверка.
За така установеното нарушение свидетелят С. съставил на В.К. АУАН бланков №
344292 /л.9/, в който посочил, че с действията си при управлението на лекия автомобил К.
нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Като доказателства актосъставителят иззел
контролния талон на жалбоподателката. Като свидетел очевидец на нарушението в акта се
подписал Д.П..
По така съставеният акт жалбоподателката не е вписала възражения.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН К. да е представила писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателката К. нарушила
2
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и наложил предвидената в чл.183, ал.4, т.7, предл.1-
во от ЗДвП санкция „глоба“, както и отнел 6 контролни точки, на основание Наредба № Із-
2539 на МВР.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.11-12/.
След внимателна преценка и анализ на доказателствата по делото и доводите на
страните съдът прие, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено, при
спазване на материалния и процесуален закон. Както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление точно е посочена датата и часа на извършване на
нарушението, описано е мястото, където е извършено, както и е индивидуализиран
автомобила, с който е извършено.
Изчерпателно наказващият орган е посочил и обстоятелствата свързани с
извършеното нарушение и повече от това не би могъл да стори, тъй като изпълнителното
деяние на нарушението е такова на просто извършване, под формата на бездействие. При
внимателният преглед на двата акта се установи, че в АУАН и в НП са посочени идентични
обстоятелства около случая и е дадена еднаква, правилна квалификация на нарушението.
Правилно наказващият орган, въз основа на описаната в акта фактическа обстановка
е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Текста на разпоредбата
задължава водачите на определени категории МПС (към които спада и управляваният от К.
лек автомобил), винаги при управлението им да използват обезопасителните колани, с които
те са оборудвани.
Следва да се има предвид, че нарушената от жалбоподателката разпоредба от ЗДвП
не е самоцелна, а същата цели да бъде осигурена безопасността и здравето на водача на
съответното МПС. В разглежданият случай жалбоподателката К. е управлявала автомобила,
без да е била поставила обезопасителния си колан. Изводите за това съдът основава изцяло
на приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на
актосъставителя С. и свидетеля П., който си спомнят с подробности случая. Показанията и
на двамата са обективни, безпристрастни, непротиворечащи си и логически последователни.
Няма индиции за заинтересованост или предубеденост от тяхна страна спрямо
жалбоподателката К.. А и самата тя в жалбата си и чрез процесуалния си представител
оспорва формално верността на тези констатации, изтъквайки единствено аргумента, че
няма как полицейските служители да са видели, че е без колан. Това твърдение обаче по
никакъв начин не оборва доказателствената стойност на показанията на П. и С., за които,
както се посочи и по-горе, липсват съмнения относно тяхната безпристрастност и
3
обективност. Обстоятелството, че жалбоподателката е била проверена и съответно актът
съставен на друго място (съвсем близо до мястото на нарушението) не променя
установената фактическа обстановка и че когато преминавайки покрай полицейския патрул,
тя е управлявала автомобила без поставен обезопасителен колан.
С оглед на тези съображения, настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателката нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е категорично
установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Жалбоподателката, макар и отскоро да е била правоспособен водач е била наясно, че по
време на управлението на автомобила е задължително поставянето на обезопасителния
колан, с който е оборудван автомобила, но въпреки това го е управлявала, неизпълнявайки
това си задължение на водач на ППС.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателката е идентифицирана с трите си имена и ЕГН.
Правилно наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП.
Правилно също така наказващия орган е отнел 6 контролни точки за нарушението
санкционирано по чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП, тъй като същото е предвидено в
Наредба № Із-2539 на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Обстоятелството,
че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално нарушение, още по-
малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като отнемането на
контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система
на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна
санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на
извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост,
какъвто е и настоящия случай.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните
прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
4
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административнонаказателното производство преценката
относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя
подлежи и на съдебен контрол.
С измененията и допълненията на ЗАНН с ДВ, бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от
23.12.2021 г. беше създадена нова т.4 на § 1, ал.1 от ДР на ЗАНН, в която се дефинира
понятието „маловажен случай“ за целите на административнонаказателното производство.
Независимо, че тази разпоредба е влязла в сила след извършване на нарушението и
издаването на процесното НП, то същата е приложима към случая, тъй като е аналогична с
дефиницията за „маловажен случай“, дадена в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. А
последната беше приложима в административнонаказателното производство по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящият случай, жалбоподателката за първи път е извършила нарушение на
разпоредба от ЗДвП, видно от справката за нарушител /л.10/. Освен това е млад водач, тъй
като е придобила правоспособност няколко месеца преди това и в този смисъл все още не е
изградила трайни навици при управлението на МПС, което обстоятелство също следва да се
кредитира също като смекчаващо отговорността. Нарушението е формално, от него не
произтекли преки вредни последици, касае се по-скоро за изолиран случай и като се
съобрази и младата възраст и неопитност на жалбоподателката се разкрива една значително
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Видно от събраните доказателства се касае за нарушение, което може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на цитирана по-горе легална дефиниция. Затова и една
такава санкция, макар и в минимален размер, би била необосновано тежка и несъразмерна
на извършеното.
Ето защо, изложеното е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. В този смисъл, налице са предпоставките за
приложението на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, като се предупреди жалбоподателката К., че при
извършването на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящето решение, за това
друго нарушение ще ѝ бъде наложено административно наказание.
5
При този изход на делото и тъй като няма данни да са направени разноски от
жалбоподателката, а и изрично процесуалният представител заявява, че не претендират
такива, то този въпрос не следва да се обсъжда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000545 от 28.06.2021 г. на
Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч , с което е наложено на В. Б. К. от
гр.Ловеч, ****************, ЕГН : **********, административно наказание на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, както и са отнети 6
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Б. К. от гр.Ловеч, с горните данни, че при извършването на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на настоящето решение, за това друго нарушение ще
бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6