Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141 04.04.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева и
с участието
на прокурор Гриша Мавров като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА касационно административно дело №
736 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
§4б, ал.3 и ал.4 от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на К.М.Т., с
адрес ***, против Решение № 332 от 06.08.2021г., постановено по адм. дело №
312/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения от К.М.Т. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 50лв. и неимуществени вреди в размер на 4950лв.,
произтичащи от отнемане на сумата 50 лв. от личната му партида в Затвора Стара
Загора на 21.04.2021г от администрацията на Затвора Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и за неговата необоснованост - касационно основание по чл. 209,
т.3 от АПК. Жалбоподателят твърди, че удържането на сума в размер на 50лв от
личната му партида, извършено от администрацията на Затвора – Стара Загора,
представлява противоправно отнемане на получени от близки и роднини парични
средства за задоволяване на негови лични потребности и нужди, които парични
средства са несеквестируемо имущество, тъй като са в размер под минималната
работна заплата и минималния праг на бедност за страната. Счита, че доколкото
сумите по личната му партида са неприкосновени и гарантирани по закон, неправилно
и необосновано съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно действие на
длъжностно лице от администрацията на Затвора – Стара Загора, довело до
причинени му имуществени и неимуществени вреди и съотв. че не са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“. В съдебно заседание назначения
за процесуален представител на касационния жалбоподател адвокат поддържа, че с
оглед на предвиденото в чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС право на лишените от свобода
на парични суми за задоволяване на лични нужди, Затворът – Стара Загора, като
трето задължено по изпълнителното дело лице, е следвало да приложи по аналогия
чл.446 от ГПК и ако средствата по личната партида на лишения от свобода са в
размер под минималната работна заплата, да не изпълнява наложения запор и респ.
да не удържа и да не превежда сумата от 50 лева по изпълнителното дело. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като делото бъде върнато
за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането на закона и за
уважаване на исковата претенция.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Счита, че процесното вземане /личната партида на длъжника/, предмет
на принудително изпълнение, не може да бъде определено като несеквестируемо,
тъй като нито не се свързва с трудово правоотношение и не произтича от такова,
поради което и не попада в хипотезата на чл. 446, ал.
1 от ГПК, нито вземането е измежду тези, спрямо които не се допуска
принудително изпълнение по смисъла на чл. 446а от ГПК. Обосновава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3
от ЗИНЗС, на лишените от свобода могат да се правят удръжки, без да
са изключени средствата от личната им сметка, като единствено се установява
несеквестируем размер на трудовото възнаграждение. Твърди, че предвид строго
регламентирания процесуален ред за оспорване на действията на съдебния
изпълнител, обстоятелството дали се касае за секвестируемо или несеквестируемо
имущество, се разглежда в производство пред окръжния съд по реда на чл. 437 от ГПК и не е в компетентността на Затвора - Стара Загора да проверява
дали избраният изпълнителен способ противоречи на забраните на ГПК за
несеквестируемост. По подробно изложени съображения, че извършените от длъжностните
лица действия са изцяло в изпълнение на служебните им задължения, при наличие
на предпоставите за това и при спазване на административно-производствените
правила, поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона предявеният от К.Т. иск е отхвърлен като неоснователен, поради липса на
установени и доказани противоправни и незаконосъобразни действия на
администрацията на Затвора – Стара Загора.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като обосновано, правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред
Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК във
връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по искова молба на К.М.Т. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 50лв. и неимуществени вреди в размер на 4950 лв.
от действия/бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Стара
Загора, изразяващи се в отнемане на получени от него суми по личната му партида
в Затвора-Стара Загора. От фактическа страна исковата претенция е обоснована
със съображения, че удържането на суми от личната му сметка е
незаконосъобразно, тъй като постъпващите суми по партидата му като помощи от
близки и роднини, представлявали несеквестируем доход по смисъла на чл.446а от ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че в
администрацията на Затвора – Стара Загора са постъпили запорно съобщение по
изп. дело № 20108710400403; запорно съобщение по изп. дело № 2010870400404;
запорно съобщение по изп. дело № 20108710400405 и запорно съобщение по изп. дело
№20108710400406, всички издадени от частни съдебни изпълнители, с които на
основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр.чл.446 от ГПК е наложен запор върху
вземанията на длъжника К.Т. за трудово възнаграждение. На 01.04.20201г. с вх.№
2670 е постъпило запорно съобщение по изп. дело № 20215530404022, издадено от
държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Стара Загора, с което на
основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр.чл.446 и чл.515, чл.516 от ГПК, е
наложен запор върху възнаграждението за труд на длъжника К.Т. и запор върху
паричните средства, постъпващи по личната му партида в Затвора Стара Загора. Въз
основа на това запорно съобщение на 21.04.2021г. е удържана сумата от 50лв от
личната партида на ищеца и приведена на съдебен изпълнител при Районен съд - Стара
Загора.
С
обжалваното решение предявеният от К.Т. против ГД „Изпълнение на наказанията“
иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
50лв. и неимуществени вреди в размер на 4950 лв., произтичащи от отнемане на
сумата 50 лв. от личната му партида в Затвора Стара Загора на 21.04.2021г. от
администрацията на Затвора Стара Загора, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва един от
кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, съответно за възникване отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявеният
от К.Т. иск е квалифициран като иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която
разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е направеният от съда извод, че в случая не е налице една от
предпоставките за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата. Твърдяното като противоправно действие, от което се претендират
претърпените имуществени и неимуществени вреди
/превеждане на сума в размер на 50лв от личната
партида л.св. К.Т. по изп. дело №20215530404022, образувано от държавен съдебен
изпълнител при Районен съд - Стара Загора/, извършено от администрацията на Затвора
– Стара Загора като трето задължено по изпълнителното дело лице, е изцяло
съобразено с правилата на Гражданския процесуален кодекс и в този смисъл не
представлява незаконосъобразно административно действие. Съдът подробно е
разгледал и обсъдил приложимата нормативна регламентация по ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ГПК и обосновано е приел, че в
изпълнение на полученото запорно съобщение с вх. № 2670/ 01.04.2021г. на държавен
съдебен изпълнител при Районен съд - Стара Загора, в съответствие с
разпоредбата на чл. 508 от ГПК и с оглед посочения изпълнителен способ,
администрацията на Затвора – Стара Загора законосъобразно е извършила
следващите фактически действия, превеждайки на 21.04.2021г. сумата от 50.00 лв.
от личната партида на лишения от свобода. Изложените в тази връзка мотиви в
обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е
необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Във
връзка с възражението на касационния жалбоподател и на процесуалния му представител
по делото, относно несеквестируемостта на сумите по личната партида на лишения
от свобода, представляващи парични средства по чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, до
размера на минималната работна заплата за страната, следва да се отбележи
следното:
Съгласно нормата на чл. 86,
ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на парични суми
за задоволяване на лични нужди, които суми, по аргумент от чл. 81, ал. 2
от ППЗИНЗС, могат да бъдат до размер на една минимална работна
заплата. Следователно правото на лишените от свобода да притежават парични суми
за задоволяване на лични нужди е нормативно регламентирано, като всяка намеса в
това право следва да бъде съобразена с принципите на законосъобразност и да
преследва легитимна цел. В специалния закон /ЗИНЗС и ППЗИНЗС/, не е предвидена
несеквестируемост да определен размер на паричните суми, постъпващи по личните
партиди /личните сметки/ на лишените от свобода. Ограничението за разполагаема
сума по чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС в максимален размер до една минимална работна
заплата, не може да се определи като нормативно регламентирана несеквестируемост
на сумите по личната партида под този размер. Единственото нормативно
установено изискване е по отношение размера на удръжките, които могат да се
правят от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за осъществявана
трудова дейност /чл. 78, ал. 3
от ЗИНЗС във вр. с чл. 56, ал. 1
от ППЗИНЗС/. Следва да се отбележи и че нормите, които уреждат
несеквестируемостта, са императивни и не подлежат нито на разширително
тълкуване, нито могат да бъдат правоприлагани по аналогия. В този смисъл и
противно на твърдяното от процесуалния представител на касатора,
администрацията на Затвора – Стара Загора, като трето задължено по изпълнителното
дело лице, не е имала не само задължението, но и правото, при изпълнението на
запора да прилага по аналогия чл.446 или чл.446а от ГПК и съответно да определи
сумата до размера на минималната работна заплата по личната партида /която сума
не е формирана от възнаграждение за труд, пенсия, предвидени в нормативен акт
помощи или обезщетения/, като несеквестируема. Всъщност законодателното решение
за определяне с разпоредбите на чл.446 и чл.446а от ГПК на определени доходи
като несеквестируеми, е с цел да се гарантира възможността на задълженото лице
да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. Паричните
суми по чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС не представляват обаче средства за издръжка,
тъй като същата е поета от държавата и се осигурява съобразно Наредбата за определяне на стандарти
за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, като включва
и осигуряването на достатъчна по химически и калоричен състав безплатна храна; самостоятелно
легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности; санитарно-хигиенни
материали; здравно профилактична дейност; медицинско обслужване и медикаменти и
т.н.
Отделно от това и по
аргумент от разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 2 от ГПК, единствено длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Редът за
обжалването е регламентиран в чл. 436 - чл. 438 от ГПК, като компетентен да
разгледа и да се произнесе по жалбата, е окръжният съд по мястото на
изпълнението. При наличието на строго регламентиран процесуален ред за
оспорване на действията на съдебния изпълнител и на законово определена родова
подсъдност за разглеждане на жалбите срещу насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, очевидно преценката дали се касае за имущество, което
е секвестируемо или несеквестируемо, може да бъде извършена единствено и само в
производство чл. 437 от ГПК от съответния окръжен съд. В този смисъл установяването в исково
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
дали сумите, които постъпват в личната партида на лишения от свобода, имат
характер на несеквестируем доход по см. на ГПК, респ. дали избраният
изпълнителен способ противоречи на забраните на ГПК за несеквестируемост, е
недопустимо. По делото няма данни, нито се твърди от касатора, да е упражнил
правото си да обжалва предприетите изпълнителни действия и след като не са
отменени по съответния процесуален ред, те са задължителни за изпълнение. Следователно
извършеното от администрацията на Затвора – Стара Загора в изпълнение на
запорно съобщение с вх. № 2670 от 01.04.20201г. по изп. дело № 20215530404022, удържане
на сума в размер на 50 лева от личната партида на л.св. К.Т., нито представлява
противоправно административно действие при или по повод осъществяване на
административна дейност, нито преследва нелегитимна цел, тъй като сумата е удържана
и преведена за погасяване на част от задължението на лишения от свобода по
образуваното срещу него изпълнително дело.
Ето защо обосновано от гл.т на доказателствата и правилно
от гл.т на закона първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Съответно изводът на съда,
че предявената от К.Т. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова
претенция се явява недоказана по основание, е законосъобразен.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не е
налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, обосновано, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332 от 06.08.2021г.,
постановено по адм. дело № 312/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от К.М.Т.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София иск за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50лв. и
неимуществени вреди в размер на 4950 лв., произтичащи от отнемане на сумата 50
лв. от личната му партида в Затвора Стара Загора на 21.04.2021г от
администрацията на Затвора Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.