№ 53
гр. Попово, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100710 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът- Х. Г. Х. от гр.П., твърди в исковата си молба, че с ответника са бивши
съпрузи по силата на сключен гр.брак от ****г., който брак бил прекратен, с развод, с
решение №158/02.10.2017г. по гр.д. №101/2017г. на PC- Попово.
С нот.акт №129, т.2 дело №**/23.02.2005г. на СВ при PC Попово, по време на брака,
ответницата по силата на безвъзмездна сделка- дарение придобила правото на собственост
върху недвижим имот находящ се в гр.П.****
Ищецът твърди, че по време на брака им, брата на ответника- И.А. предявил иск по
чл.30, ал.1 от ЗН, за което било образувано гр.дело №108/2011г. По това дело ответникът
постигнал съдебно споразумение с брат си, по силата на което двете страни се съгласили
ответника да задържи целия надарен имот без дарението да се намалява, а за възмездяване
на накърнената запазена част на И.А., А. А. се задължила да заплати на брат си 15 000лв., на
три вноски разсрочени във времето-две по 3000лв. и едно за 2000лв., а останалата сума в
евро -7000лв., с равностойност 3579 евро, на 22 вноски считано от м.10.2011г.
Твърди се още, че жилището било изключителна собственост на бившата му съпруга,
но той спомогнал със сумата от 5000 лв., половината от 10000лв да се изплати договорената
в споразумението сума за окончателното изплащане на апартамента. Твърди, че с тези
средства ответницата се обогати. Ищецът счита, че е изплатил тази сума за удовлетворяване
нужди не на семейството, а за личните нужди на съпругата му, и изпълнявал чуждо (на
съпругата му) задължение. Твърди, че платил поето от съпругата му задължение за
възмездяване на накърнената запазена част на брат й, по което задължение не бил
солидарно отговорен.
Предвид изложените твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата 5000.00лв. представляващи ½ от платени 10 000лв. общи парични средства по време
на брак между страните за погасяване на парично задължение на ответницата по нейн личен
дълг, поет по силата на сключено съдебно споразумение по гр.д. №108/2011г.. Претендира
и за направените разноски в производството
1
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен представител-адв.Д.Д. от ТАК, като
по същество излагат съображения за уважаване на предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника А. Д. А. от гр.П., действаща чрез адв.Ж.Ч. от РАК, в който излага доводи, че
предявения иск е неоснователен и недоказан.
Счита исковата молба за нередовна, тъй като ищеца не посочил никакви конкретни
факти кога я е изплатил претендираната сума, по какъв начин я платил - на вноски или
изцяло, по банков път или в брой, на кого е извършвал плащането-на третото лице И.А. или
лично на ответника.
Твърди, че нямало факти и обстоятелства, които да сочели, че ищеца лично
изпълнявал задължението на ответницата, възникнало по гр. д. № 108/2011г. по описа на
ПпРС. Изплащането на задължението от 15 000 лв. било извършено изцяло и лично със
средства на ответника. Твърди, че на 19.04.2011г. изплатила сумата 2000 лв. Направени бил
точно и следващите разсрочени плащания в споразумението на кредитора И.А., както
следва: на 10.05.2011г. била платена сумата 3 000 лв.,- с преводно нареждане от банкова
сметка на ответницата; на 10.08.2011г. била платена сумата 3000 лв., с вносна бележка от
ответницата; остатъка от 7000 лв. бил платен на равни 22 месечни вноски от спестяванията
и заплатата на ответника.
Твърди, че ищецът не изпълнил абсолютно нищо от процесното задължение. Сумата
от 5000 лв. (първата вноска от 2000лв. и втората вноска от 3000лв.) били средства с личен
произход - от продажбата на наследствен имот. Отделно, всички останалите средства също
били с личен произход. От наследство от баща й през 2011г. получила около 2000 лв. През
този период от време разполагала и със средства, които била спестила от работа в И.. През
2010г. внесла по банковата си сметка посочените по-горе 5000 лв., като изрично била
отбелязала, че разполагала с 3534 лв. по банковата сметка, и отделно били спестени 566 лв.
от заплати.
Във връзка с изложените доводи моли съда да отхвърли така предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В с.з. се явява упълномощен представител-адв.Ж.Ч. от РАК, който по същество
пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
От приложеното в цялост гр.д. №101/2017г. по описа на ПпРС, се установява, че
страните са били съпрузи по силата на сключен гр.брак на ****г., който брак е прекратен с
Решение №158/02.10.2017г., чрез развод.
От приложените доказателства по това гр.дело се установява, че по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с акт № 129, т. ІІ, д. **, вх.рег. №
614/23.02.2005г. на СВ.-гр.*** ответника А. А. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот – апартамент ****** посредством безвъзмездна прехвърлителна сделка –
дарение.
Не се спори, че по повод това жилище е воден съдебен спор между А. А. и брат й
И.Д.А., като последният е предявил през 2011 г. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН – за намаляване на
дарение, във връзка с което е било образувано гр.д. № 108/2011 г. по описа на ПпРС. За това
обстоятелство се съдържат доказателства към гр.д. №101/2017 г. по описа на ПпРС
(заверени копия на искова молба, призовка за страна, определение за насрочване на делото,
допълнение към искова молба, писмен отговор, удостоверение за идентичност на обект от
кадастъра, схема на самостоятелен обект в сграда и удостоверение за наследници).
Не се спори и за това, че страните по гр.д. № 108/2011 г. по описа на ПпРС са
2
постигнали извънсъдебно споразумение (заверено копие приложено и на л. 14 по делото),
по силата но което са се съгласили надарената по горепосочения нотариален акт – А. А., да
задържи целия дарен й имот от наследодателя Д.А.С., без дарението да се намалява, за
възстановяване на запазената част на И.А. от наследството на дарителя. За възмездяване на
накърнената запазена част на И.А., дарената А. Х.а се е задължила да заплати на брат си
сумата 15000 лв., разсрочено на три вноски, две от които по 3000 лв. и една – за 2000 лв., а
останалата сума в размер 7000 лв. – в евро валута с равностойност 3579 евро – на 22 равни
последователни месечни вноски от по 155 евро, считано от м. октомври 2011 г. и 23-та
последна месечна вноска от 169 евро. И.А., от своя страна, се е задължил да оттегли
предявения от него иск по гр.д. № 108/2011 г. На гърба на това споразумение И.А. се е
подписал, че на 19.04.2011г. е получил сумата от 2000 лв. По делото са приложени още 25
бр. заверени копия на вносни бележки, с които са изплащани сумите по споразумението,
като първоначално на два пъти е заплатена сумата от по 3000 лв. (на 10.05.11г. и 10.08.11г.),
а след това е започнало регулярно плащане на сумата от по 155 евро ( от 25.10.11г. до
29.11.12г.) и последната вноска е била в размер на 169 евро, платена на 27.08.13г.
От приложеното в цялост гр.д. №101/2017г. по описа на ПпРС, и по конкретно от
протокол от с.з., проведено на 14.07.2017г. ответника (тогава ищец), по реда на чл.176 от
ГПК е отговорил на изрично на поставени въпроси относно това, че са използвани средства,
предоставени от съпруга Х. Х. за заплащане на сумата от 15 000лв., по споразумението по
гр.д. №108/2011г. на ПпРС. На въпроса дали същия е влагал средства и труд в общото
домакинство, докато е била изплащана сумата по това споразумение, ответника е отговорил
положително, като е посочил, че от заплатите на двамата съпрузи са изплащани средства,
като за две години всеки месец на разсрочено плащане били плащани по 155 лв.
По делото е приложена разписка от 12.08.2010г., от която се установява, че А. А. е
получила сумата от 5000 лв., представляваща договорена продажна цена за недвижими имот
в с.Б. обш.П. Видно от приложената вносна бележка от 12.08.2010г., се установява, че тази
сума е внесена по банкова смета на ответника. Приложена е касова операция за внасяне на
тази сума, като в нея е от записано, че наличността по сметка е била 3534 лв., 5000 лв.-
внесени от къщата в с.Б. и 566 лв. от заплата м.07, или в тази бележка е вписана сумата от
9100 лв. Представено е и извлечение от „Р.Б.“, от което се установява, че отв.А. на
16.08.2011г. е имала депозит в размер на 9694,08лв. Представено е и извлечение от
разплащателна сметка на ответника за периода от 12.08.2010г. до 31.08.2013г., по което е
превеждано и трудовото й възнаграждение. Последното обстоятелство се установява и от
приложеното удостоверение от „В.-Д.“ ЕООД гр.Р., при който работодател е работела
отв.А., в периода от 2010г. до 2013г. вкл. От това удостоверение се установява още, че
ответника за 2010г. е получила брутно възнаграждение в размер на 6372,42 лв. ( или средно
на месец 910,35 лв.); за 2011г. е получила 11571,45 лв. ( или средно на месец 964,29лв.); за
2012г. е получила 12956,54 лв. ( или средно на месец 1079,71лв.), и за 2013г. е получила
11871,11 лв. ( или средно на месец 989,26лв.).
От приложеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца Х. Х., от която се
установява, че за периода от 23.03.2007г. до 13.04.2011г. е работел в „С.-ТТ „ ЕООД, с
отбелязване на последно трудово възнаграждение от 01.01.2009г. до 13.04.2011г. в размер на
550 лв., а за периода от след това от 14.04.2011г. е започнал работа в „Е.“ АД гр.Т., с
последно отбелязване на промяна на трудовото му възнаграждение от 07.03.2012г. в размер
на 1664 лв.
При така установените факти, съда направи следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
С уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е
регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от
патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен субект без
3
правно основание, т. е. без да е налице годен юридически факт, който да поражда
субективно право и корелативно на него правно задължение за това имуществено
разместване. Обогатяването на един субект за сметка на друг при липса на годен
юридически факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно
имуществено разместване, имущественият баланс следва да бъде възстановен. В конкретния
случай с оглед това, че исковата претенция е предявена между бивши съпрузи след
прекратяването на брака, същата се явява допустим.
Разгледана по същество, съдът намира така предявения иск за основателен отчасти,
поради следните съображения:
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че е
намалял активът на имуществото му, пропуснала е да го увеличи и/или се е увеличил пасива
му. Той следва да докаже, че ответникът се е обогатил без основание, че обогатяването и
обедняването произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между тях. По отношение на
размера ищеца следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е
стойността на обогатяването на ответника.
Безспорно по делото, е обстоятелствата, че страните са били съпрузи от ****г. до
02.10.2017г., когато сключения между тях граждански брак, е бил прекратен, чрез развод.
Безспорно е и обстоятелството, че по време на брака ответника А. А. е придобила правото
на собственост върху недвижим имот – апартамент ****** посредством безвъзмездна
прехвърлителна сделка – дарение.
Не се спори и за това, че по повод това жилище е воден съдебен спор между А. А. и
брат й- И.Д.А., по което дело страните са постигнали споразумение, за заплащане на сумата
от 15 000 лв. от страна на А., представляваща стойността на накърнената запазена част на
брат й.
Не се спори и за това, а и от доказателствата по делото се установява, че в периода от
19.04.2011г. до 27.08.2013г. сумата по споразумението е платена на И.А.. Ищецът не спори,
че от тази сума 5000 лв. ответника е платил с негови лични средства получени от продажба
на собствен имот
Спорът касае платената сума от 10 000 лв., по това споразумение, и по конкретно
дали е платена с общи семейни средства, или с лични такива на ответника, който е задължен
по силата на постигнато споразумение между нея и брат й.
Ищецът обосновава своята претенция на признание, направено от ответника по реда
на чл.176 от ГПК, по брачното дело №101/2017г. по описа на ПпРС.Други доказателства,
освен договорено трудово възнаграждение не са ангажирани от ищеца.
Действително при проведено о.с.з. на 14.07.2017г. ответника по реда на чл.176 от
ГПК е направил признание за това, че за погасяване на задължението на ответника спрямо
брат й , по споразумението от 19.04.2011г. са използвани средства, предоставени от Х. Х.,
както и че в период от две години, всеки месец по това споразумение е плащана сума, от
заплатите на двамата съпрузи, в размер от по 155 евро.. В случая съдът приема, че така
направеното признание се отнася само за сумата от 7000 лв., която е разсрочена на 23
месечни вноски, считано от м.10.2011г. Признание за други суми не са направени. Липсват и
доказателства за плащане на други суми с общи семейни средства.
По същество това признание на ответника представлява извънсъдебно признание на
неизгодни за страната факти, което безспорно съставлява доказателство, което следва да
бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното
признание съгласно чл. 175 от ГПК. Съдебната практика приема, че макар да няма
обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано от съда. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на
неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност,
4
унищожаемост на признанието или неговата неистинност (неавтентичност или невярно
съдържание). Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че
признанието няма доказателствена стойност. Или при извършването на тази съвкупна
преценка, съдът трябва да изследва дали направеното признание кореспондира или е в
противоречие с останалите обстоятелства, установени по делото. В този см. Решение №
108/25.06.2020г. по гр. д. № 1538/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 84/23.05.2018г. по гр. д.
№ 3361/2017г. на ВКС, III г.о., Решение № 235/04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. на ВКС, IV
г.о. и др.
По отношение на това признание, ответникът в настоящото производство не е
възразил. Нещо повече не е изложил никакви доводи във връзка с това негово изявление по
гр.д. №101/2017г. Представя единствено доказателства за това, че в този период е имал
достатъчно лични средства, за да плаща сам задължението си по споразумението си. И
действително в процесния период (2011г.-2013г.) се установява и доказва, че е получавала
по-голямо възнаграждение от тогавашния си съпруг и ищец по делото. Това, обаче според
настоящия състав не е достатъчно да обори, или опровергае направеното от самата нея
признание, че за две години, всеки месец от двете заплати, на двамата съпрузи е плащана
сумата от по 155 евро, за погасяване на поетото от нея задължение, съгласно споразумение
от 19.04.2011г. Други доказателства по делото не са ангажирани. Поради което съдът
приема, че така направеното извънсъдебно признание за погасяване на задължението от
7000 лв., с общи семейни средства следва да бъде кредитирано от съда. И тъй като това
представлява нейн личен дълг, който е изплащан с общи семейни средства, то категорично
съдът приема, че е налице настъпване на имуществено разместване, при което в резултат
едната страна-ответника се е обогатила, а другата страна- ищеца е обедняла. В този смисъл
съдът приема, че така предявения иск е доказан по основание, и ответника дължи на ищеца
връщане (обезщетение) на онова с което се е обогатил.
По правило обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се определя, като се изходи от размера на
обогатяването на ответника, без да може да надвишава този на обедняването на ищеца. Без
съмнение обедняването в случая е съразмерно на вложените средства (половината от тях) в
изплащане на задължението по споразумението в размер на 7000 лв., за което съда прие, че
има извънсъдебно признание от страна на ответника. Намаляването на имуществото на
ищеца е факт, който е настъпил още през 2011г.-2013г., когато заедно със съпругата си, като
съпрузи, с общи семейни средства са плащали тази част от дължимото от ответника по нейн
личен дълг към брат й. Този факт на обедняване на ищеца, макар и да е настъпил по рано,
то поради бездяловия характер на семейната имуществена общност, възможността за
предявяване на иск за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД е възникнала едва след нейното
прекратяване, поради развода на страните. В СК няма специална норма, уреждаща
отношенията по повод изплащане на личен дълг на единия от съпрузите, с общи средства по
време на брака. Поради липсата на друг иск, с който да защити правата си, за бившия съпруг,
участвал в изплащането на личния дълг на съпругата си с лични средства каквито
представляват трудовите възнаграждения, възниква правото на иск по чл. 59 от ЗЗД и
придържайки се към дадената с тази норма правна регламентация на правоотношенията,
следва да се присъди обезщетение в размер на половината от тези вложени средства, за
които съда прие, че са в размер на 7000 лв., или ответника дължи на ищеца сумата от 3500
лв. До този размер предявения иск се явява основателен и следва да бъда уважен, като за
разликата над 3500 лв., до претендираните 5000 лв., иска подлежи на отхвърляне, като
недоказан.
И двете страни са претендирали заплащане на направените по делото разноски. На
основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част ответника дължи на ищеца разноски в
размер на 350.00лв. Ответникът също е направил разноски в размер на 550.00лв. за
адвокатско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.3 ГПК, също му се дължат
разноски, които съобразно отхвърлената част, съда определи в размер на 165.00лв.
5
След извършено прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях
ответната страна следва да заплати на ищцовата страна разноски по компенсация в размер
на 185.00лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул . **** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Х. Г. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес-гр.П., обл.Т., ул.“**** СУМАТА 3500.00лв.
(три хиляди и петстотин лева и 00 ст.), представляваща заплатена сума с общи парични
средства по време на брак между страните, за погасяване на парично задължение на А. Д. А.
по нейн личен дълг, поет по силата на сключено съдебно споразумение по гр.д.
№108/2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, КАТО за разликата над 3500.00 лв. до претендираните
5000.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул . **** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Х. Г. Х. , ЕГН ********** със съдебен адрес-гр.П., обл.Т., ул.“**** СУМАТА 185.00лв.
(сто осемдесет и пет лева и 00ст.), представляваща разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Търговище, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6