Р Е Ш Е Н И Е
№ …….21.04.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,
в открито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет първа
година, ІІ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ЗЛАТКО
ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 94/ 2021 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 -
чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от Р.Б.С.,***, подадена чрез адв. С.С., САК, срещу Решение по НАХД № 799/ 2020
год. по описа на Районен съд - Добрич.
В касационната жалба са изложени
съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради неправилно
приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, свързани със
съдържанието на наказателното постановление и неизписване на пълното
наименование на нормативните актове в него, довели до засягане правото на
защита на наказаното лице. Касаторът настоява, че РС е постановил решението си
при липса на мотиви – бегло били обсъдени доводите на жалбоподателя и нямало
обсъждане на събраните в хода на производството доказателства. Решението било
постановено, без да бъдат събрани доказателства, които да доведат до разкриване
на обективната истина. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на
наказателното постановление (НП) изцяло. Прилага съдебна практика в подкрепа на
доводите си.
В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание,
редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на
съда да потвърди решението и наказателното постановление.
Административен съд - Добрич, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
След извършена служебна проверка
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Решението е правилно, като
постановено в съответствие с материалния закон и в изпълнение на съдопроизводствените
правила. Съображенията за това са следните:
Предмет на проверка пред Районен
съд – Добрич е НП № 23 – 0000373/ 24.04.2020 г., издадено от и.д. Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, срещу Р.Б.С., за това,
че на 11.02.2020 г., около 15:05 ч., на пътя Добрич – Варна, 500 метра след
табелата за изход от гр. Добрич, посока на движение към гр. Варна, управлява
товарен автомобил марка „Мерцедес“, кат. N, рег. № ********, собственост на
превозвача, извършващ международен превоз на товари, видно от CMR от дата 10.02.2020 г., като
водачът, извършващ международен обществен превоз на товари с превозното
средство, не притежава валидно удостоверение за психологическа годност (УПГ).
Представя УПГ № 390637, издадено на 03.10.2016 г. и валидно до 03.10.2019 г.,
като от направената справка в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ (ИА „АА“) е установено, че няма издадено ново удостоверение. Прието
е, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/ 31.10.2002
г. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. (две хиляди
лева). НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия А-2019, бл. № 274576 от 11.02.2020 г., който е подписан от
съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя, и е
предявен и връчен на последния. При предявяването не са направени възражения.
Не са постъпили такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При така установеното от
фактическа страна, РС - Добрич е приел, че към извършеното от въззивника
нарушение са приложени правилно, както материалноправната, така и санкционната
норма. Обсъдил е възражението на жалбоподателя, че се касае за нарушение на
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания, като е приел, че в случая е
неприложима тази Наредба, тъй като същата урежда начина за издаване и реквизитите
на УПГ. Същевременно е указал, че задължението на водача на пътно превозно
средство, извършващо международен превоз на товари, да притежава УПГ е
императивно регламентирано във вменената за нарушена от жалбоподателя
разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/ 2002 г. Добавил е, че
задължението за снабдяване с УПГ при извършване на международен превоз, не
следва от Наредба № 36/ 2006 г., а от чл. 58, ал. 1, т. 3 на Наредба № 11/ 2002
г. С оглед на това е приел квалификацията на деянието за правилна.
РС – Добрич е изложил мотиви и
защо счита за неоснователно възражението са неправилно приложение на
санкционната норма. Посочил е, че Наредба № 11/ 2002 г. е подзаконов нормативен
акт по приложението на Закона за автомобилните превози, поради което е счел за
недопустимо за нарушение на разпоредба от тази Наредба да се прилага санкция по
Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Същевременно е указал, че нарушението е
свързано с осъществяван международен превоз на товари, поради което е
неприложима нормата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Съдът е изложил и конкретни
съображения относно неприложимостта към конкретния случай на чл. 28 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Настоящият касационен състав
споделя напълно решаващия извод на Районния съд. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници
и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност
по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е Наредба № 36/ 15.05.2006
г. Тя регламентира изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачите на МПС и на председателите на
изпитните комисии за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Задължението за снабдяване с удостоверение за
психологическа годност при извършване на международен превоз не следва обаче от
нея, а от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г.
Затова извършеното деяние представлява нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. и административното наказание за него е предвидено съответно
в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, както правилно е приел ДРС.(В този смисъл: Решение
№ от 09.02.2021 г. по а. н. д. № 3/2021 г. на Административен съд – Перник;
Решение № № 77 от 23.03.2021 г. по а. н.
д. № 49/2021 г. на Административен съд – Видин; Решение № от 01.11.2019 г. по
а. н. д. № 10244/2019 г. на Административен съд - Велико Търново; Решение № 42
от 24.02.2021 г. по а. н. д. № 10/2021 г. на Административен съд – Кюстендил и
др.)
Санкционната норма на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 500 лв. за
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност. В случая не се касае за такъв вид превози, а за извършване на
международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба №
11/ 31.10.2002 г., както изрично е посочил РС. Неизпълнението на предвидените в
нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с
административните наказания, предвидени в ЗАвтП.
Събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват извършеното нарушение.
Констатацията за същото не е оспорена и от водача.
Наказателното постановление е в
изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, като е подписано от издателя. С него законосъобразно е наложено
предвиденото с фиксиран размер административно наказание - глоба от 2000 лв.
Правото на защита на наказаното лице не е нарушено. Същото е разбрало ясно в
какво се обвинява и е защитило правата си чрез подаване на въззивна жалба.
Неоснователно е твърдението, че водачът нямало как да знае какво означава
абревиатурата „ЗАвПр“ и „ЗАНН“ и това е нарушило правата му, като съдът не е
съобразил този факт. Подаването на жалба с изложени в нея пространни доводи
сочи, че не е налице съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
правата на водача с изписване на абревиатурата на законите. Освен това текстово
нарушението е ясно и точно изписано, посочено е време и място на извършването
му, поради което са изпълнени изискванията на закона.
Предвид всичко изложено
настоящият касационен състав намира, че Решението, с което е потвърдено
наказателното постановление, е правилно, поради което касационната жалба следва
да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Добрич, Втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260015/
18.01.2021 г. по НАХД № 799/ 2020 год. по описа на Районен съд - Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: