№ 5331
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166563 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, срещу
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 0.72 лева с вкл. ДДС или 0.60 лева без ДДС,
представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без
основание такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно
начислена от ответника по фактура с № *********/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне
на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № ********* и Приложение
№1 от 03.12.2021 г. Твърди, че ответникът е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси
(МАТ) за мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер № *** –
18.40 лв. без ДДС. Релевира, че фактурирания сбор суми по тази фактура е различен от
дължимия размер на МАТ по договора за тези две услуги, но въпреки разликата сума била
платена от ищеца. При тези доводи счита, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца
без основание с претендираната сума. Прави доказателствени искания ответникът да бъде
задължен да представи фактурите, издадени от него към „Минолби“ ЕООД. Прави искане за
разглеждане на делото и в негово отсъствие. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в
които се изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Ответникът
1
не оспорва наличието на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му
на оператор и „Минолби“ ЕООД - в качеството му на абонат, относно електронно-
съобщителни услуги по Договор №*********, ведно с Приложение №1 от 03.12.2021 г. към
него, както и наличието на заплатена сума от ищеца в размер на 0.72 лева, която е отразена
във фактура № *********/04.01.2022 г. за мобилни номера № ***, начислена за доставка на
мобилни услуги, за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че
липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. В тази връзка излага
твърдение, че между „А1 България“ ЕАД и „Минолби“ ЕООД е налице предоговаряне на
тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото фактура, като
преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно представеното
Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове
за мобилна телефонна услуга A1 М клас и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен
план за гласова мобилна телефонна услуга. Предвид изложеното счита, че в процесната
фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилни услуги № ***, всички суми са начислени
основателно и при съобразена промяната на тарифния план за услугата. Възразява още по
основателността на иска и с довод, че не е ищецът този, който е заплатил цената на
процесната фактура, включително претендираната сума от 0.72 лева, докато дружеството
има по-малко от 10 служители, от което прави извод, че дружество не е ползвател на
всичките 2161 услуги, а същите са използвани от лица, които не са служители или свързани с
ищеца. В тази връзка твърди, че процесната сума е заплатена от ползвател на услугата,
различен от ищеца „Минолби“ ЕООД и че ако същата се възстанови на ищцовото
дружество, то ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената на
фактурата. Прави доказателствено искане ищецът да предостави касовия бон, с който да
удостовери извършеното плащане. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Моли делото да бъде гледано и в негово отсъствие. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Депозирани са писмени бележки от ищеца, къде които се прилагат доказателства, които
не следва да се обсъждат, тъй като са с дата на изпращане по пощенското клеймо следваща
датата на последното о.с.з. по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането
на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 0.72 лева с вкл.
ДДС или 0.60 лева без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума -
сбор от платените без основание такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от
03.12.2021г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер ***, едностранно начислена от ответника по фактура с №
*********/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на
2
неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на
имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/
причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за
негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника
на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а
ищецът обеднил.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които
основава своите възражения.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК,
съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в
производството, следните факти и обстоятелства: 1/ Наличие на договорни отношения
между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и „Минолби“ ЕООД, в
качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни услуги,
предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него – Приложение № 1 от
03.12.2021г. – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги,
Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на тарифни планове
за мобилна телефонна услуга A1 М клас/ и Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен
план за гласова мобилна телефонна услуга, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ***; 2/ че във връзка с Договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез телефонни номера № ***, ответното дружество е издало фактура №
*********/04.01.2022 г., с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ от
28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. 3/ че сумата по фактура № *********/04.01.2022 г., с период на
фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.,
издадена във връзка с ползваните от клиента по Договор № *********, ведно с приложения
към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни
номера № ***, е била заплатена, включително и сумата от 0.72 лева с ДДС, която е предмет
на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за получаване,
респективно, за задържане на сумата от 0.72 лева с вкл. ДДС или 0.60 лева без ДДС,
представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без
основание такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно
начислена от ответника по фактура с № *********/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г.
От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото, че
страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и
3
съществуващо правоотношение по Договор № *********, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***.
Същевременно, от събраните в производството доказателства се установява, че на
03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № *********,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ***, са уговорили смяна на тарифния план за ползваните
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, както следва: от
клиента/абоната е избран тарифен план „А1 М клас VIP 20“ с допълнителен пакет „Add-on
mobile internet 5 GB at maximum speed promo“, но при различни условия от тези приложими
за тарифния план, действал до 19.12.2021 г. От представеното и приобщено към
доказателствения материал Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № ********* за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***,
се установява в производството, че ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № ***, с
тарифен план „А1 М клас VIP 20“, била договорена месечна абонаментна такса в размер на
13.20 лева без ДДС с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 20,00 лева без ДДС/; че
за пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4,00 лева без
ДДС, с включена отстъпка /без отстъпката в размер на 10,00 лева без ДДС/. Установява се
също, че новият тарифен план е влязъл в сила, считано от 20.12.2021 г., до който момент се е
прилагал старият тарифен план по Договор № ********* за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***. Тук следва да се
посочи и обстоятелството, че от събрания в производството доказателствен материал, в това
число приобщеното към доказателствата по делото Приложение А към фактура №
*********/04.01.2022 г., за мобилна услуга № ***, с период на фактуриране 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г., се установява по делото, че за процесния период от страна на ищеца не са
ползвани, респективно и начислявани от ответника, други услуги, извън тези включени в
тарифните му планове.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за основателно
твърдението на ищеца, че в процесната фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилна
услуга № ***, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., са фактурирани суми за
услуги, които не били поискани от клиента и които не били реално предоставени за
ползване.
Напротив, от събрания по делото доказателствен материал се установява, че услугите, за
които е издадена фактурата, са надлежно поискани от клиента/абонат и своевременно
предоставени за ползване на последния от страна на ответното дружество.
Тук, обаче, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание е
начислил ответникът с процесната фактура № *********/04.01.2022 г., респективно, дали
същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между уговорените между
страните по процесния договор условия, касаещи процесния период.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ищеца, че фактура № *********/04.01.2022 г., за
4
мобилна услуга № *** касае начислени абонаментни такси и стойност на потребление на
услуги, съгласно подписаното между страните Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор
№ ********* за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *** и уговорените със същото приложение условия, съгласно които за
ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № ***, с тарифен план „А1 М клас VIP 20“, била
договорена месечна абонаментна такса в размер на 13.20 лева без ДДС с включена отстъпка
/без отстъпката в размер на 20,00 лева без ДДС/; че за пакет мобилен интернет 5 GB на
максимална скорост била договорена МАТ 4,00 лева без ДДС, с включена отстъпка /без
отстъпката в размер на 10,00 лева без ДДС/. Между страните не е спорно, установява се от
събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че съгласно чл.
22.2 на Раздел IV от ОУ на А1 България ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от
03.12.2021 г. към Договор № ********* за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер ***, месечните абонаментни такси /включително
процесните, начислени във фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилна услуга № *** се
предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него.
Видно от доказателствата по делото, ответното дружество е начислило в процесната
фактура № *********/04.01.2022 г., касаеща мобилна услуга № ***, с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. суми, както следва: 1/ месечна абонаментна такса -
„A1 М клас VIP“ за период 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. на стойност от 13,20 лева без ДДС /от
стойността на МАТ за тарифния план – 20,00 лева е приспадната отстъпка от 6,80 лева без
ДДС/; 2/ месечна абонаментна такса - „A1 М клас VIP“ частична за период 20.12.2021 г. –
27.12.2021 г. на стойност от 3,52 лева без ДДС; 3/ месечна такса за пакет „Add-on mobile
internet 5 GB at maximum speed“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 в размер на 2,67 лева
без ДДС; 4/ месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo“ за
периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 на стойност от 3,00 лева без ДДС /от стойността на
таксата за пакета – 10,00 лева, е приспадната отстъпка от 7,00 лева без ДДС/; 5/ стойност на
SMS допълнителни услуги, нормална тарифа 1,65 лева без ДДС; 6/ стойността на SMS
допълнителни услуги, специална тарифа 17,43 лева без ДДС; 7/ стойността на MMS към А1
0,45 лева без ДДС.
Както се посочи по-горе, между страните не е спорно, установява се от събраните в
производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че съгласно чл. 22.2 на
Раздел IV от ОУ на А1 България ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
към Договор № ********* за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ***, месечните абонаментни такси /включително процесните,
начислени във фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилна услуга № ***/ се предплащат
от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или
съответните приложения към него.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки действащите през процесния период
тарифни планове и дължимите за тях и за ползваните услуги суми, следва да изследва, какви
5
са действително дължимите от абоната суми, във връзка с процесния договор за електронни
съобщителни услуги, при съобразяване уговорките между страните, обективирани в
приложенията към процесния договор, касаещи тарифния план, действал през процесния
период.
Установи се по делото, че за процесния период, по Договор № *********, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ***, от клиента/абоната е избран тарифен план „А1 М клас VIP
20“, с допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo“, действал
считано от 20.12.2021 г., а именно съгласно уговореното в представеното по делото
Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № *********, ведно с приложения към него,
за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
***, като към този момент за използвания от абоната тарифен план месечната абонаментна
такса била в размер на 20,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия
случай/ - 13,20 лева без ДДС. Установява се още, че за допълнителен пакет „Add-on mobile
internet 5 GB at maximum speed promo“ стандартната месечна абонаментна такса била в
размер на 10,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 4,00
лева без ДДС.
Следователно се установява в производството дължимостта на: 1/ месечна абонаментна
такса „А1 М клас VIP 20“ на стойност от 13,20 лева без ДДС за периода 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г. /начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на
А1 България ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор №
********* за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер ***, съгласно които месечните абонаментни такси, включително процесните,
начислени във фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилна услуга № ***, се предплащат
от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или
съответните приложения към него/; 2/ месечна абонаментна такса за пакет „Add-on mobile
internet 5 GB at maximum speed promo“ на стойност от 3,00 лева без ДДС за периода
28.12.2021 г. – 27.01.2022 г./начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на Раздел
IV от ОУ на А1 България ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към
Договор № ********* за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ***, съгласно които месечните абонаментни такси, включително
процесните, начислени във фактура № *********/04.01.2022 г., за мобилна услуга № ***, се
предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него/.
Видно от процесната фактура, в същата са начислени и такси по актуалния тарифен
план /съгласно подписаното Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № *********,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ***/, за 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., като настоящият съдебен
състав намира, че за така посочения период от ищеца – абонат са били дължими суми
/пропорционално на времето, за което са ползвани услугите и обстоятелството, че същите са
6
ползвани само за период от осем дни в периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./, както следва: 1/
месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo“ на стойност
от 2,67 лева без ДДС /за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed
promo“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 10,00 лева без ДДС, а с
приложена отстъпка, какъвто е настоящия случай, 4,00 лева без ДДС, от което следва, че
пропорционално за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е била дължима сума в размер на
1,06 лева/.
В производството се установи дължимостта, респективно правилно начисляване от
ответника и на суми, представляващи стойност на потребление на услуга SMS и стойността
на MMS.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че действително дължимите от
абоната суми, във връзка с процесния договор за електронни съобщителни услуги, при
съобразяване уговорките между страните, обективирани в приложенията към процесния
договор, касаещи тарифния план за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги
чрез мобилен телефонен номер ***, действал през процесния период, са в общ размер от
42,17 лева без ДДС или 50,60 с включен ДДС.
Ответникът не доказа наличие на основание за задържане платената от ответника сума
по фактура № *********/04.01.2022 г., касаеща ползваните от ищеца електронни
съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № *** за разликата над сумата от
42,17 лева без ДДС или 50,60 с включен ДДС до начислената от ответника и платена от
ищеца сума от 43.78 лева без ДДС /или 52.54 лева с включен ДДС/.
Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А1
България“ ЕАД от трето за производството лице, в качеството му на ползвател на услугата, а
не от „Минолби“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Видно от
всички събрани по делото доказателства, задължено лице по процесната фактура, а и по
процесното правоотношение с ответното дружество е именно ищецът Минолби ЕООД.
Следователно именно последното дължи и плащане на начислените суми по процесната
фактура. Дори плащането да е извършено от трето за производството лице, то същото е
използвано за погасяване на задълженията на Минолби ЕООД към ответника. Без значение
за настоящото производство е какви биха били отношенията между едно такова евентуално
трето лице и ищцовото дружество, но безспорно е, че задължено лице по процесната
фактура е именно ответника, както и че именно от негово име са заплатени сумите по
същата фактура.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред СРС има
ищецът. От страна на ищецът своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева и
7
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, за плащането на което има договор с
направеното отбелязване /л.52/.
От името на ответното дружество е релевирано възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Действително по делото са представени доказателства за извършването на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева /с оглед отбелязването в
договор за правна защита и съдействие, сключен между „Минолби“ ЕООД и адвокат К. Т. от
24.01.2025 и разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013
г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, но същевременно от страна на
адвокат Т. са извършени единствено процесуални действия по депозиране на молба за
разглеждане на делото, в насроченото открито съдебно заседание, в отсъствие на
процесуален представител на ищеца, молба за изменение на иска и писмени бележки /за
които не е искана и предоставена възможност/ и е изразено становище по депозирания от
името на ответника отговор на исковата молба. Исковата молба е депозирана от името на
ищцовото дружество, чрез управителя на същото.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и
разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение
17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства
за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.” В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
8
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от
25.01.2024 г. по дело С-438/22.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника бъдат присъдени
разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
извършената от адвоката работа по делото.
В случая защитата на ищеца в производството е осъществена в съществен обем с
исковата молба, подадена от управителя на дружеството. Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Служебно известно е на съдебния състав, че само през 2024 г. от името на
ищцовото дружество против ответника са предявени над 400 иска за връщане на суми,
получени от ответника без основание във връзка със сключени договори за предоставяне и
ползване на електронни съобщителни услуги, като масово исковете са с материален интерес
под 10,00 лева, а мнозина от тях и с интерес под 1,00 лева. От всичко изложено по-горе се
налага извод, че разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, в полза
на ищеца, следва да се присъдят в минимален размер от 150,00 лева, който напълно отговаря
на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, изчерпващи
се с депозиране на молба по хода на делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, следва да бъде осъдено да
заплати в полза на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Славейков, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 200,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 66563/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 55 състав.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закон за задълженията и
договорите, „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Кукуш № 1, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков, ***, сумата от 0.72 лева с вкл. ДДС или 0.60 лева
без ДДС, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без
основание такси, по Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на
9
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно
начислена от ответника по фактура с № *********/04.01.2022г., за периода 28.11.2021 г. -
27.12.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 200.00 лева – направени в настоящото производство
разноски.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната
банкова сметка, посочена от ищеца в молба от 28.01.2025г.: IBAN: BG41 BPBI *** при
„Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на съобщаването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10