ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 21.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при
секретаря … и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 986 по описа
за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е частна жалба
от П. П. Р., чрез пълномощник,
срещу определение от 02.12.2020 г. по гр.д.№ 5539/2020 г. по описа на ПлРС,
като счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Прави се
искане да се отмени обжалваното определение, като се върне делото на ПлРС за
продължаване на съдопроизводствените действия заедно с нужните задължителни
указания за разглеждане на ИМ по същество.
Съдът намира за установено следното.
Частната жалба е депозирана в преклузивния
срок, от надлежно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
По същество е и основателна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е определението на първоинстанционния
съд от 02.12.2020 г. по гр.д.№ 5539/2020 г. по описа на ПлРС, с което на
основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото като недопустимо и е
върната ИМ на П.Р..
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че с ИМ е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС да
бъде признато за установено, че ищцата е собственик на избено помещение, при
посочените граници, което е прилежаща част към нейния апартамент № ***, находящ се в гр.Плевен,
ж.к.“***“, бл.** и ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението на
този имот.Иск за собственост върху избено помещение е процесуално допустим,
макар и то да няма самостоятелен правен статут (решение № 2463/19.01.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 613/2002 г., ІV г.о., решение № 29/26.01.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 2167/2008 г., ІІІ г.о.).
В ИМ като ответник е посочена етажна
собственост, намираща се в гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, представлявана от П. Ц.
П.-председател.
В
частната жалба са изложени доводи, че първоинстанционният съд не е издал
разпореждане, с което да даде конкретни указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба, поради което и неправилно е върнал исковата
молба, ако действително е счел, че няма надлежен ответник, с оглед на чл.129 ГПК.Сочи се също така, че като ответник е посочена Етажна собственост
гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, чрез законния си представител съгласно чл.41 ЗУЕС, защото тя ползва имот, представляващ магазин, находящ се на ниво № 1-обща част на етажната
собственост, към който магазин е приобщена нейната маза.Частната жалбоподателка
твърди, че при оглед на място и справка с управителя на етажната собственост се
установява, че магазинът на ниво № 1, към който е приобщена нейната маза, се ползва като обща част на етажната
собственост, и е отдаден под наем.
За да възникне правото на иск е нужно то
да бъде надлежно упражнено чрез редовно
предявяване на иска.Една от процесуалните предпоставки за надлежното му
упражняване е редовността на ИМ.Преди да се произнесе по допустимостта на иска
с оглед на чл.130 ГПК, първоинстанционният съд следва служебно да извърши
проверка на редовността на исковата молба с оглед на чл.127, чл.128 и чл.129 ГПК, тъй като
разглеждането на допустимостта на ИМ се предпоставя от редовността на ИМ.
Както се посочи, искът е насочен срещу етажна
собственост, намираща се в гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.***, представлявана от П.Ц.
П.-Председател.
Настоящият съдебен състав счита, че ИМ е
редовна с оглед на чл.129, ал.1 ГПК във вр. с чл.127 и чл.128 ГПК, не е налице
нужда от извършване на процесуалните действия, предвидени в чл.129, ал.2 ГПК.
Независимо, че ЕС не е юридическо лице, може да бъде
представлявана от управителя, тъй като става дума за законно представителство, въведено
с цел улесняване на процедурата по движение на делата, което е възможност,
предвидена за случаите по чл.23, ал.4 ЗУЕС - по исковете, предявени срещу
етажните собственици във връзка с общите части, какъвто съдът счита, че е
предявен в процесния случай.Не се касае до необходимо другарство между етажните
собственици по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.Участието на собствениците по дела, по
които управителят представлява собствениците, е
предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай - чл.23,
ал.5 ЗУЕС.Не се касае за спор извън
категорията на тези по чл.23, ал.4 ЗУЕС, при което управителят не може да
осъществява процесуално представителство, включително и по ревандикационен иск (определение № 1210/30.10.2014 г.
на ВКС по гр.д.№ 2495/2014 г., ІV г.о., определение № 62/26.01.2012 г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 713/2011 г., ІІІ г.о., определение № 582/7.05.2013 г. на ВКС по
гр.д.№ 1120/2012 г., ІV г.о.).
Ето
защо следва да бъде отменено обжалваното определение и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
чл.131 и сл ГПК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение № 261229 от 02.12.2020 г.
по гр.д.№ 5539/2020 г. по описа на Плевенски районен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: