Решение по дело №1051/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

2. Образувано е по жалба на А. А. К., ЛНЧ ***, гражданин на Руска Федерация, родена на [дата]., с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], вх. „А“, ет. 9, ап. 31, срещу Решение № УПБ-3/25.04.2024 г., постановено от интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отхвърлена молбата на оспорващата за международна закрила.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение и иска неговата отмяна. Сочи, че административният орган не е съобразил всички релевантни за производството обстоятелства. Твърди, че е в случая следва да се съобрази наличието на реална опасност за оспорващата, при завръщането й в държавата на произход да стане жертва на престъпление против честта или принудителен брак, както и че ще бъде изложена на домашно насилие. В тази насока като съдебна практика се отбелязва заключение по Дело С-621/21 WS, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град на 6 октомври 2021 години — WS /Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Поддържа се позиция, че са наличие предпоставките за гарантиране на международна закрила.

3. Ответникът – председател на Държавната агенция за бежанците, поддържа становище за неоснователността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение за основателност на жалбата.

ІІ. По допустимостта:

5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. А. А. К. подала молба с вх. № 93 от 10.04.2024 г. до Държавната агенция за бежанците при МС, с която заявила желание за предоставяне на международна закрила. Личните данни заявителя са установени въз основа на представен национален паспорт. За нуждите на производството К. представила по e-mail копие на резултати от изследване, снимка на кореспонденция от приложение за обмен на съобщения, снимка на сграда и 4 бр. копия на заявления и обяснения, подадени до полицейско управление в Руската федерация.

С кандидата за международна закрила било проведено интервю на 17.04.2024 г. в условията на ускорено производство. К. заявила, че е напуснала легално Руската федерация на 10.03.2024 г., като отпътувала със самолет за Турция, откъдето заминала за Република България с автобус. Влезнала легално в Република България на 12.03.2024 г.

К. твърди, че в средата на м. януари 2024 г. била поканена да танцува в банкетна зала. Тогава била харесана от М. С., който бил арменец и се занимавал с ресторантьорство. Той започнал да й показва, че я харесва, обаждал й се, канил я, но тя се държала на разстояние и му отказвала. Той я поканил отново да танцува за рожденик в същото заведение. Поканил я за един от тостовете на рожденика и молителката заявява, че в нейното питие било сложено наркотично или упойващо вещество, след което използвайки нейното неадекватно състояние, този човек извършил насилие над нея. Казва, че това вещество й подействало още в заведението и не знаела кога и как се е прибрала в дома си и кой я е закарал до там. Сутринта видяла следи от семенна течност и отишла в болницата, за да установят дали е имало изнасилване, но от прегледа станало ясно, че нямало такова. Имало следи по дрехите й, като тя предполагала, че била използвана, за да мастурбират. От кафето, където работила я изпратили в близкия участък, но от там не приели заявлението й за сексуално насилие, като по- късно станало ясно, че имало според нея корупционни връзки между полицаите и управителя на заведението, в което танцувала. Тя отишла и подала оплакване в друг полицейски участък, където приели заявлението и започнало разследване, но все още не било образувано дело. На 26.03.2024 г. провела разговор с полицаите в страната си, като й казали, че до този момент нямало заведено дело, а случаят й бил препращан в различни отдели. От агенцията, която й осигурила участието имала номера на човека и адреса, на който трябвало да отиде. Тя се обадила и казала, че ще даде дрехите си за анализ и ако бъде установено насилие, ще подаде оплакване в полицията. След като казала на този човек, че ще изпрати дрехите си за анализ, твърди, че той започнал да я заплашва от друг телефонен номер. Първата заплаха била, че ако тя не престане, щели да й счупят краката, а втората оправена заплаха била след оплакването й в полицията и била под формата на снимка на апартамента й, като пишело, че ако не престане да пише оплаквания, щели да се срещнат много скоро. Човекът, който я заплашвал имал отношения със собствениците на заведението в което танцувала и не се страхувала само от него, но и от това, че имали арменска общност, която се подкрепяла. Имали влияние и връзки в полицията.

Първото оплакване в полицията за заплаха подала на 06.02.2024 г., а второто на 20.02.2024 г., отново за заплаха. Самото заявление за сексуално насилие над нея подала на 15.02.2024 г., след като вече били готови анализите на дрехите й, от които ставало ясно, че по бельото й имало следи от семенна течност. След като получила втората заплаха К. блокирала всички номера и започнала да живее много внимателно в Русия, като взела решението да напусне страната и да замине на безопасно място, независимо, че имала намерение да напусне Руската федерация, да отиде в страна, в която да пребивават със своя годеник, например Сърбия, да сключат брак и да отидат да живеят легално в Полша, но тези обстоятелства я принудили да напусне по- рано. Казва, че имало и други заплахи, които били предавани от трети лица, които познавала, но нямало как да ги докаже. Неин познат арменец, който й помагал със събирането на информация за тези хора й казал да напусне страната, защото можело да я причакат до дома й, да и плиснат киселина в лицето, да й предложат пари, за да оттегли оплакванията и ако тя ги приеме да започнат да я шантажират и да заведат дела срещу нея.

К. заявява, че не е членувала в политическа партия или организация, не е имала проблеми на етническа основа като рускиня. Посочва, че не е имала проблеми заради изповядваната от нея религия. Твърди, че не е била арестувана и осъждана в държавата си по произход.

7. При тази фактическа обстановка ответният административен орган приел, че

че за К. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ. Не се докзало осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не се установяват. Молителката не заявила да е била преследвана, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии по тези причини. От изложението й не може да се направи извод, че ще бъде подложена на бъдещо такова. К. заявявила, че не е политически ангажирана, от което бил формиран извода, че не е имала проблеми относно своето политическо мнение или убеждение.

Заявената от К. основна причини, която я мотивирала да напусне Руската федерация - заплахите оправени й от М. С. във връзка с подаденото от нея оплакване в полицията за евентуално сексуално посегателство над нея, била ценена от ответника като ирелевантна за предоставянето на закрила, тъй като се касае за причини от личен характер, а евентуалното сексуално посегателство е криминално престъпление и като такова то е извън предметния характер на ЗУБ.

Съобразено е, че К. е подала оплакване в полицията, като видно от нейните изявления все още се извършва разследване от страна на органите на реда в Руската федерация. Съответно към настоящият момент тя се ползва от закрилата на своята държава, като предвид опасенията й, че отправените към нея заплахи може да се случат действително, е възможно да се вземат допълнителни мерки от полицейските органи във връзка с нейната сигурност и тази на семейството й.

Споделените от руската гражданка проблеми в страната й по произход не са приети като като събития, налагащи напускането на страната по бежански или хуманитарни причини.

Освен това молителката изрично заявила, че е влезнала легално в Република

България на 12.03.2024 г., а е отправила молба за международна закрила едва на 29.03.2024 г., т.е. едва след като е изтекъл срока й за легално пребиваване в страна.

Горното е прието като индиция за скрит мотив за търсената международна закрила, а именно намеренията на руската гражданка да напусне Русия и да отиде в страна, където да се ожени за годеника си, след което легално да отидат да живеят в Полша. Посоченият мотив квалифицира заявителката като мигрант, а не бежанец.

Поради горното, молбата на кандидатката за международна закрила е приета за неоснователна в частта за предоставяне на статут на бежанец.

Счетено е също, че спрямо К. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не може да се обоснове извод, че тя е била принудена да напусне Руска федерация поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Чужденката не е била арестувана или осъждана. Официалната власт в държавата и на произход няма негативно отношение към нея. Напуснала е страната си легално.

Не се установява К. да е била принудена да отпътува от Руската федерация, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Кандидатката не е заявила да е имала проблеми с руските власти. Няма данни да е арестувана или осъждана.

По горните съображения е прието, че спрямо К. не са предприемани никакви мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността й, нито от официалните руски власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Формиран е извод, че чужденката не е била изложена и за нея не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ.

Разгледана е също и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. З от ЗУБ, визиращ заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, тълкувани в по-широк план съобразно постановките в решение от 17.12.2009г. на Съда на европейските общности по дело № С-465/07 по преюдицилано запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Отбелязано е, че тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно“ - термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст под „лични” трябва да се разбират посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б „в” от Директивата. Признато е правото на преценка за степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжения конфликт от компетентните национални органи, до които е подадена молбата за субсидирана закрила или на съдилищата на държавата-членка, до които е отнесено решението за отказ на подобна молба.

За нуждите на тази преценка е съобразена информация в справка с вх. № ЦУ-1130/17.04.2024 г. за Руска федерация на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, според която Руската федерация разполага със силно централизирана, авторитарна политическа система. Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност (ФСБ), Следственият комитет, прокуратурата и Националната гвардия са отговорни за правоприлагането. ФСБ отговаря за държавната сигурност, контраразузнаването и борбата с тероризма, както и за борбата с организираната престъпност и корупцията, а Националната полиция, подчинена на Министерството на вътрешните работи, отговаря за борбата срещу всички престъпления. Националната гвардия подпомага граничната служба на ФСБ при осигуряването на границите, администрира контрола над оръжията, бори се с тероризма и организираната престъпност, защитава обществения ред и охранява важни държавни съоръжения. Националната гвардия също така участва във въоръжена отбрана на територията на страната в координация със силите на Министерството на отбраната.

Отбелязано е, че на територията на Русия не е налице въоръжен конфликт. Нивото на общото насилие в Русия не е изключително, поради което не се приема, че кандидатката може да бъде изложена на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността й на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт.

Прието е, че дори и да се завърне в държавата си по произход - Русия, К. би могъл да води сравнително нормален начин на живот. Не прието за обосновано твърдението й, че е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Не са установени и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което искането й в частта за предоставяне на хуманитарен статут също е неоснователно.

Формиран е извод, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. б от ЗУБ, тъй като молителката не е заявила член на семейството й да има предоставен статут в Република България.

Не са установени и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като К. не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер.

8. За удостоверяване компетентността на ответника да издава актове от категорията на процесния, по делото е представена заповед № РД05-295/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ при МС, с която на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ длъжностното лице, издало оспорения в настоящото производство административен акт, е определено да изпълнява функциите на интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в закона.

IV. От правна страна:

9. Според правилото на чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 11 от ЗУБ предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила следва да се отхвърля като явно неоснователна, когато се позовава на основания извън предмета на този закон; не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване; чужденецът е влязъл в страната и пребивава по законоустановения ред и в разумен срок от влизането не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини.

А. А. К. е чужденец по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУБ - не е български гражданин, не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа нужните фактическите основания, кореспондиращи с хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 11 ЗУБ. В изпълнение на изискването по чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ са обсъдени, както личното положение на кандидата за международна закрила, така и ситуацията в държавата му по произход по § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.

Заявителят в производството е информиран писмено, на разбираем за него език, за реда, който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци (чл. 58, ал. 8 ЗУБ). В хода на производство е проведено интервю със заявителя, с участието на преводач, на разбираем за него език. Осигурена е възможност на кандидата да изложи всички свои основания за търсената закрила. Извършените процесуални действия са отразени в протоколи, чието съдържание не се оспорва от страните. Не се установяват нарушения в процеса по установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства. Положени са усилия за събиране на релевантните за случая доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства, съобразена е актуалната обща информация за положението в държавата на произхода.

При тази фактическа обстановка съдът намирам че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Оспореният административен акт не противоречи на материалноправните норми и целта на закона.

По силата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В случая се явява законосъобразен изводът на ответника, че заявените от жалбоподателя причини за търсената международна закрила не са сред предвидените в закона основания по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Декларираните от К. факти в подкрепа на молбата й за закрила не се явяват свързани с държавата на произход - чл. 4, ал. 3, б. "а" от Директива 2011/95/ЕС или с осъществено или осъществимо спрямо нея преследване по смисъла на чл. 4, ал. 3, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС. Установеното лично положение на заявителя и конкретните обстоятелства в страната му на произход не обосновават извод, че е напуснал Руската федерация, защото е бил преследван, в т. ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения - чл. 4, ал. 3, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно производство, като се вземат предвид всички доказателства, в случай, че той разполага с такива и като се отчете какво е естеството на преследването и неговият интензитет, дали последното води до нарушаване на основни права на човека.

Събраните в производството доказателства обосноват изовда, че по отношение на К. не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ.

Заявителят не доказва, нито твърди спрямо него да е извършвано действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от страна на официалните власти в Руската федерация. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване".

Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

В соченото от заявителя Решение от 16 януари 2024 година по Дело С-621/21 на Съда на ЕС се приема, че съгласно член 60, параграф 1 от Истанбулската конвенция насилието над жени, основано на пола, трябва да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, раздел A, параграф 2 от Женевската конвенция. От друга страна, член 60, параграф 2 от същата конвенция задължава страните да осигуряват тълкуване, отчитащо особеностите на пола, на всяко от основанията за преследване, предвидени с Женевската конвенция, а когато бъде установено, че преследването, от което се опасява лицето, е на едно или повече от тези основания, на кандидатите за убежище следва да се признава статут на бежанец.

Прието е, че жените в своята цялост може да се разглеждат като принадлежащи към „определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, когато е установено, че поради своя пол те са изложени на физическо или психическо насилие, в това число сексуално и домашно насилие, в държавата им на произход.

Съдът на Европейката общност отбелязва, че при преценката на молба за международна закрила, която се основава на принадлежност към определена социална група, съответната държава членка трябва да провери дали лицето, което изтъква този мотив за преследване има „основателни опасения“ от преследване по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2011/95 в държавата си на произход поради тази принадлежност. В това отношение съгласно член 4, параграф 3 от тази директива оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване трябва да е индивидуално и да се извършва за всеки отделен случай бдително и предпазливо въз основа единствено на конкретна оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата, закрепени не само в параграф 3, но и в параграф 4 от този член, за да се определи дали установените факти и обстоятелства представляват такава заплаха, че съответното лице да може предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане жертва на действия на преследване, ако трябва да се завърне в държавата си на произход (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Политическо мнение в приемащата държава членка), C‑151/22, EU:C:2023:688, т. 42 и цитираната съдебна практика).

За тази цел при разглеждането на подадени от жени молби за предоставяне на статут на бежанец е необходимо събирането на релевантна информация за държавата на произход, като например за правното положение на жените, техните политически, икономически и социални права, културните и социални обичаи в държавата и последиците в случай на неспазването им, разпространението на такива вредни традиционни практики, честотата и вида на сигнализираното насилие срещу жени, предоставената им закрила, наказанията, налагани на извършителите на такова насилие, и опасностите, на които може да бъде изложена дадена жена в случай на връщане в държавата ѝ на произход след подаването на подобна молба.

Що се отнася до твърденията на заявителя, че е жертва на преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, следва да се съобрази също, че съгласно член 6, буква в) от Директива 2011/95, за да могат недържавни субекти да бъдат квалифицирани като „субекти на преследване или тежки посегателства“, трябва да бъде доказано, че субектите на закрила по член 7 от тази директива, сред които по-специално държавата, не могат или не искат да предоставят закрила срещу такива актове. Тоест субектите на закрила трябва не само да са способни, но да имат и волята да защитят съответния молител от преследването или тежките посегателства, на които е изложен.

Относно характера на посегателството върху търсещия закрила чужденец, следва се съобрази, че в мотивите си СЕС приема, че член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „тежки посегателства“ обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми и че следователно това понятие може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила по смисъла на член 2, буква ж) от тази директива.

Съгласно член 2, буква е) от Директива 2011/95 на условията за субсидиарна закрила отговаря гражданин на трета държава, който не отговаря на условията за бежанец, но за когото има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата на произход, би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15 от тази директива, и който не може или поради такава опасност не желае да получи закрилата на тази държава.

В член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95 във връзка със съображение 34 от нея като „тежки посегателства“ са определени „смъртно наказание или екзекуция“ и „изтезание или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход“.

В член 15, буква а) са посочени посегателства, които водят до смърт на жертвата, докато в член 15, буква б) става въпрос за актове на изтезание, без значение дали тези актове водят до смъртта на жертвата. За сметка на това тези разпоредби не предвиждат никаква разлика в зависимост от това дали посегателството е извършено от държавен орган или от недържавен субект.

Освен това, като се има предвид целта на член 15, буква а) от Директива 2011/95 да гарантира закрила на лицата, чието право на живот би било застрашено в случай на завръщане в държавата им на произход, употребеният в него термин „екзекуция“ не може да се тълкува в смисъл, че изключва посегателствата срещу живота единствено поради това че са извършени от недържавни субекти. Ето защо, когато дадена жена е изложена на реална опасност да бъде убита от член на нейното семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми, такова тежко посегателство трябва да бъде квалифицирано като „екзекуция“ по смисъла на тази разпоредба.

За разлика от това, когато актовете на насилие, на които една жена може да бъде изложена поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми, нямат за вероятна последица нейната смърт, тези актове следва да се квалифицират като изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание по смисъла на член 15, буква б) от Директива 2011/95.

В случая не се установява на оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на относимите правни норми. Освен това, както се отбелязва в практиката на СЕС принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно основание за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да се предостави статут на бежанец на това лице. Определящо за индивидуалната преценка е установяването на „реална заплаха“ и опасност от извършване на „тежки посегателства“ от държавен или недържавен субект спрямо лицето търсещо международна закрила и то при обстоятелства, когато властите в държавата на произход не са способни и/или нямат волята да защитят съответния молител от преследването или тежките посегателства, на които е изложен.

В случая опасенията на заявителя от преследване се явяват свързани с възникнал спор за извършено криминално деяние, по който въпрос в страната на произход е образувано наказателно производство, което към настоящия момент не е приключило. Тоест не се установява с влязла в сила присъда или друг правораздавателен акт на институция в страната на произход, с който да се установява извършено спрямо заявителя посегателство спрямо живота, здравето и личната му неприкосновеност.

Обстоятелството, че образуваното по данни от заявителя на 06.02.2024 г. производството по разследване в страната на произход не е било приключило към 26.03.2024 г., не може да се квалифицира като доказателство, че властите в Руската федерация не могат или не желаят да защитят съответния молител от преследването или тежките посегателства, на които твърди да е изложен.

Отделно в страната на произход не се установяват практики по нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми, които да поставят заявителя в реална опасност от тежки посегателства единствено поради пол или принадлежност към съответна социална група.

Заявителя не е бил задържан, не е призоваван, не е водено срещу него криминално разследване, заради културни, религиозни или политически възгледи в страната на произход.

Тук следва да се отбележи, че изхождащият от упражняваната от заявителя професия завишен риск от криминални посегателства върху личността му, не попада в обхвата на релевантните за преценката по молбата за международна закрила обстоятелства.

Същевременно търсещото закрила лице не крие намерението си още преди докладвания инцидент да напусне страната си на произход с цел сключване на брак в страна от Европейския съюз и евентуално трайно заселване с икономически интерес. Правилно това обстоятелство е ценено от ответника като насока, че в случая заявителя се явява мигрант, а не бежанец. Съгласно 5 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН: „Мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Ако върши това по чисто икономически съображения той е икономически мигрант, а не бежанец” / глава II, 5 62 1.

В случа К. е напуснал свободно и доброволно Руската федерация, законно е влязла на територията на Република България на 12.03.2024 г., като едва на 29.03.2024 г., след като е изтекъл срокът й за легално пребиваване в страна, е потърсила международна закрила. Заявителят не твърди това му поведение да е било продиктувано от наличието на обективни пречки, поради което законосъобразно интервюиращият орган е приел, че липсата на заявена претенция за закрила в разумен срок е признак за наличието подбуди, извън признатите за релевантни по смисъла на закона.

При липсата на законовите предпоставки, на жалбоподателя законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от ЗУБ.

Не се доказва и наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като за оспорващия не се установява семейна връзка с лице, на което да е предоставен статут на бежанец.

На следващо място, предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. ЗЗ ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. "е" вр. чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава.

Понятието "реална опасност" (‘real risk’) не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието "тежки посегателства" (‘serious harm’) се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права.

Законосъобразни се явяват изводите на ответника, че за молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статус по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Липсват доказателства за лицето да е открит риск за посегателство във връзка със заплашване, арестуване или осъждане в държавата на произход, или друга държава. Заплахите за саморазправа и посегателства върху личната неприкосновеност могат да бъдат счетени за обстоятелства, обосноваващи наличието на реален риска от „тежки посегателства“ по смисъла на приложимите норми, само когато държавата на произход не е способна и/или няма волята да защити съответния молител. В случая справката за политическото положение в Руската федерация обосновава извод за ясно структурирана и функционираща изпълнителна власт, в структурата на която са обособени нарочни органи за борба с организираната престъпност и общите престъпления.

Що се отнася до хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, наличието на опасност за чужденеца поради военен конфликт се свързва пряко със страната му на произход. Към настоящия момент не се установява на територията на Руската федерация да се водят военни действия. След като за чужденеца не се доказва наличие на реална опасност от посегателствата, като тежки заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, то не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статус.

Не са налице и предпоставките за гарантиране на хуманитарен статус в хипотезата на чл. 9, ал. 6 ЗУБ, доколкото оспорващият не доказва роднинска връзка с лице, което да е получило такъв статус на територията на Република България.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски:

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. К., ЛНЧ ***, гражданин на Руска Федерация, родена на [дата]., с настоящ адрес: гр. Пловдив, [улица], вх. „А“, ет. 9, ап. 31, срещу Решение № УПБ-3/25.04.2024 г., постановено от интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата й за международна закрила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.