РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Враца, 26.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 31.03.2022г. /тридесет и първи март две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Василева адм.
дело № 618 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на Д.Е.Й. *** срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 06/04/1/0/02596/3/01/04/02
с изх.№01-6500/6843#4 от 16.08.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с делегирани права съгласно
Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г./, с
който е определен окончателен размер на подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане от 66 537.67лв.,
представляващи пълният размер на получената безвъзмездна финансова помощ.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на процесния АУПДВ за съществено
противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на
закона и необоснованост - основанията по
чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
Иска се отмяна на акта. Претендират се направените разноски по делото, за което
е представен списък. Алтернативно се поддържа искане за обявяване на
нищожността на оспорения административен акт. Идентични съображения се развиват и в
представената по делото писмена защита на пълномощника на жалбодателката - * Б.Т..
Ответникът – Зам.изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“, чрез процесуалния си представител по пълномощие * Д.К., в писмени
становища оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че актът е издаден от
компетентен орган при спазване на законовата процедура и съответства на целта
на закона. Иска отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното :
Между жалбодателката /ползвател/ и
ДФ“Земеделие“ гр.София е сключен Договор
№06/04/1/0/02596 от 24.06.2016г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за изпълнение на одобрен проект №06/04/1/0/02596
“Модерно и ефективно пчеларство“ в размер на 70077.42лв., представляващи до 60%
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на
проекта. Неразделна част от договора са Приложение №1, включващо „Таблица на
одобрените инвестиционни разходи“, Приложение №1а – „Таблица за инвестиционни
разходи, за които не се кандидатства“, Приложение №2 – „Списък на критериите за
подбор, по които ползвателят е получил приоритет“, Приложение №3 –
„Застрахователни рискове“ и Приложение №4 – „Групи култури“. Страните са
сключили два последващи анекси към договора, съответно от 2016г. и 2017г., с
които е изменено Приложение №1. Срокът на изпълнение на договора е две години
от сключването му, а мониторинговия период е 28.03.2021г. съобразно датата на окончателното
плащане, което е в размер на
66 537.67лв. Не се спори, че безвъзмездната финансова помощ се
предоставя за закупуване на пчеларско оборудване за отглеждане на 127 броя
пчелни семейства. Лицето е преминало професионално обучение, за което му е
издадено Удостоверение
рег.№11620-67/13.11.2014г. Регистрирало е животновъден обект - * , в с.***
обл.***, за което е издадено Удостоверение за регистрация №06-770/06.04.2015г. В удостоверението е вписано, че се отглеждат
127 броя пчелни семейства, като същите се отглеждат стационарно и подвижно. В
края на м.януари 2018г. са извършени две проверки на място, като е констатирано,че
се отглеждат 130 бр.пчелни семейства, но част от закупеното оборудване не
функционира, тъй като е закупено след сезона за работа с пчели и ще бъде използвано
през сезона на 2018г. С Уведомително писмо изх.№01-6500/1459/28.02.2018г.
жалбодателката е уведомена за констатирани нередности и е даден срок за
отстраняването им, което тя е сторила. Издадено е решение за изплащане на
финансова помощ изх.№01-6500/2099 от 10.04.2018г., за изплащане на сумата от
66 537.67лв. На 27.09.2018г. е извършено посещение на място, като е
установено, че се отглеждат 103 пчелни семейства, вследствие унищожаване
на голяма част от тях поради неблагоприятни
природни явления, както и че една част от закупеното оборудване на се използва.
Приложен е Констативен протокол №790/19.03.2018г. на
Общинска служба „Земеделие“ гр.***, от който е видно, че са унищожени 123
пчелни семейства от ураганен вятър, който е представен при ответника с
придружително писмо рег.№01-6500/6843 от
17.10.2018г. Извършена е проверка на място, за което е съставен Контролен лист
от 26.09.2019г. , открити са 42 пчелни семейства, като е установено, че не се ползва изцяло
закупения инвентар, но неизползваният е наличен на склад. Жалбодателката е
присъствала на проверката, като след това е депозирала обяснение, в което е
заявила, че през пролетта на 2019г. е
възстановила унищожените от бурята
пчелни семейства до 95 броя, но поради заболяване са погинали част от тях
и към датата на проверката са останали
само 42 броя. До жалбодателката е отправено Уведомително писмо за отстраняване
на нередности №06/04/1/0/02596/3/01/02/02
с изх.№01-6500/9031 от 03.12.2019г. На бенефициера е даден 30-дневен срок да
отстрани констатираните несъответствия,
изразяващи се в по-малък брой пчелни семейства от заложените в одобрения проект
за подпомагане, икономически размер на стопанството, по-малък от стандартния
производствен обем, равняващ се на 8000евро / съгласно чл.8 ал.1 т.2 от
приложимата Наредба №9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1/ , като същият
е изчислен на 2684.28евро, неизползване
на част от закупеното пчеларско оборудване по предназначение. С Придружително
писмо вх.№01-6500/9031/07.01.2020г. жалбодателката е предоставила две
декларации на лица за закупуване на кошери с пчелни семейства и инвентар, два
броя ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране на животни за
доотглеждане съответно за 20 броя и за 40 броя пчелни семейства. Приложена е и
обяснителна записка на жалбодателката, в която обяснява, че към
30.09.2019г. има 130 пчелни семейства и
използва целият закупен инвентар. Изготвени са докладни записки, въз основа на
които Дирекция „Противодействие на измамите“ към ДФ“Земеделие“ е извършила
проверка на дейността на жалбодателката
и лицата, с които тя е осъществявала сделки, с изразено становище за наличие на данни за „съмнение за измама“ с
предложение действия по установяването
или отхвърлянето им да бъдат извършени от прокуратурата. От представената
Справка от регистъра на земеделските стопани
от 24.02.2020г. е видно, че на
жалбодателката са регистрирани 130броя пчелни семейства за стопанската
2019-2020г., от Справка от 11.06.2021г.
е видно, че са регистрирани 126 броя пчелни семейства за стопанската
2020-2021г., а от Справка от 13.09.2021г. е видно, че са регистрирани 134 броя
пчелни семейства. Тези данни са вписани и в представените по делото анкетни
формуляри за съответните години.
В АУПДВ са определени четири суми,
подлежащи на възстановяване. В пункт първи, касаещ намаления брой пчелни семейства,
е определена сумата от 1996.13лв., предвид разпоредбите на чл.26 ал.2 т.1 от
договора, сключен между страните, който гласи, че при отстраняване на
нарушението в едномесечния срок по ал.1
ползвателят дължи неустойка от 3% от стойността на цялата изплатена
сума при продължителност на неизпълнението
в срок до една година / 3% от 66 537.67лв. = 1996.13лв./. В пункт втори е определена сумата от
66537.67лв. съгласно разпоредбата на чл.27 от договора за неспазване , попадащо
в група 1 „Неспазване на Критерии за
допустимост“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020г./ за краткост Правилата/,
посочено в т.2 от акта. В тази точка е посочено, че стандартният производствен
обем на стопанството е по-малък от левовата равностойност на 8000евро, която
стойност е задължително изискване за допустимост. В пункт трети е определена
сумата 5873.76лв. съгласно разпоредбата на чл.24 от договора за неспазвания,
попадащи в група 2 „Неспазване на ангажименти“
от посочените по-горе Правила, посочени в т.3 от акта. Там е посочено,
че са закупени всички активи, но от закупеното оборудване се ползват само осем броя подробно описани съоръжения, а другите девет броя подробно описани артикули са на
склад и не се използват. Това задължение
е посочено в чл.14 ал.2 от договора, според който ползвателят се задължава от
датата на сключване на договора до изтичане на приложимия към него срок по чл.6
ал.5, който е три години от датата на получаване на окончателното плащане, да
използва активите и да изпълнява дейностите, обект на подпомагане по този
договор съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнес-плана към
заявлението за подпомагане. Съгласно
чл.24 ал.2 от договора, когато
нарушението се отстрани в едномесечния срок по ал.1, се дължи неустойка от 10% от стойността на цялата изплатена
помощ, когато нарушението е продължило за период до една година / сумата
5873.76лв. е изчислена като 10% от стойността на неизползваните активи/.
Приложен е чл.11 ал.2 от Правилата, като
е определен общ размер на
възстановяване, равняващ се на най-високата сума, която следва да бъде възстановена – 66 537.67лв.
Актът е връчен на жалбоподателката на 19.08.2021г., а жалбата е подадена на 01.09.2021г.
чрез куриер.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с
правен интерес от оспорването.
Преди да разгледа основанията за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, съобразно задължението по чл.168 ал.2 от АПК,
съдът следва да се произнесе по отношение на неговата валидност. Съгласно чл.27
ал.3 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. По силата на ал.7 от
същата разпоредба дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съобразно разпоредбата на чл.20а ал.1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно ал.5 на същата
разпоредба изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел
III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.Съгласно ал.6 на същата разпоредба той може да
делегира това правомощие на зам.изпълнителен директор, което е сторил със
Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г. Това сочи, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Изложени са фактически
и правни основания за издаване на акта, от
тях може да се направи извод каква е действителната воля на
административния орган. По тези съображения АУПДВ не е нищожен.
Административният акт обаче се явява
незаконосъобразен, тъй като при издаването му неправилно
е приложен материалният закон.
Като основание за установяване на
публично държавно вземане е посочено
неспазване на критерии за допустимост на
субсидирания проект, прието за нарушение, попадащо в група 1 от Правилата, тъй като изискуемият
стандартен производствен обем за тази инвестиция е под предвидения в чл.8
ал.1 т.2 от Наредба №9/21.03.2015г. и
чл.18 ал.1 от договора минимум от 8000 евро. Съдът приема, че описаното в АА намаление на стандартния производствен обем произлиза от неизпълнение на показателите на
бизнес плана, изискващ отглеждането на
определен брой пчелни семейства през целия период на изпълнение на договора и през целия мониторингов период. Непостигането на
заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т.
7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, която се налага с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия
закон, съгласно чл.27 ал.6 от ЗПЗП, в какъвто смисъл е и
константната практика на Върховния административен съд. Според ал. 7 на чл. 27
ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/ на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ става тогава, когато неспазването
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, е извън основанията по ал. 6.
Освен това, административният орган по
никакъв начин не е посочил как е установил
размера на стандартния
производствен обем, нито при одобряване
на проекта, с който се кандидатства за
безвъзмездна финансова помощ, нито при осъществяване на контролната проверка на 26.09.2019г. Съгласно №1 т.44 от ДР на
Наредба №9/2015г. стандартен
производствен обем е стойността на продукцията, която отговаря на средната
стойност за даден район за всеки един
земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно Приложение 14, каквото
изчисление липсва в АА. Съгласно ал.2 на същата разпоредба стандартният производствен обем се доказва с
документи за регистрация на животните или
с анкетни формуляри, които са съществували към датата на издаване на АА, но няма доказателства да са
обсъдени. Освен това, съдът намира, че съществува и известно противоречие в
мотивите, тъй като в пункт първи е прието, че в дадения законов едномесечен
срок ползвателката е достигнала заложения в проекта обем от 127 пчелни семейства и използва
целият инвентар по предназначение, но е прието, че не е изпълнила изискванията за стандартен производствен
обем.
Съдът намира, че е допуснато и процесуално
нарушение. Макар
формално да не е нарушено правото на защита на адресата на акта, като е спазена процедурата за издаването му –
лицето е уведомено за започването й,
като му е дадена възможност в разумен срок да представи възраженията си, същите са обсъдени в мотивите, все пак е допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като процесуалните
действия са свързани с издаването на
краен акт, противоречащ на материалния закон.
По тези съображения оспореният АУПДВ
следва да бъде отменен изцяло, а жалбата против него следва да бъде уважена.
При този изход на спора и при своевременно
заявяване от страна на
жалбодателя, следва да му се присъдят направените по делото разноски,
доказани с платежни документи в размер на
1810лв. / хиляда осемстотин и десет лв./, от които 10 /десет/лв. за
държавна такса и 1800 /хиляда и
осемстотин/лв. за адвокатско възнаграждение, а не договореният размер в
договора за правна защита. Съдът намира, че
възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение, тъй
като размерът на присъдените разноски
отговаря на фактическата и правна
сложност на делото. На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 вр.чл.146
т.3 и т.4 от АПК Административен съд
Враца,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
АУПДВ № 06/04/1/0/02596/3/01/04/02
с изх.№01-6500/6843#4 от 16.08.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на Д.Е.Й. е определен окончателен размер
на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от 66 537.67лв., представляващи пълният
размер на получената безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ обл.Враца ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Е.Й. направените по делото разноски в размер на 1810
/ хиляда осемстотин и десет/лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението на страните чрез
Административен съд - Враца пред Върховен административен съд-
София.
АДМ. СЪДИЯ: