Решение по КНАХД №979/2025 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение №259/19.08.2025г., постановено по АНД 543/2025г. по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електронен фиш №**********/04.12.2021г с наложена на „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2500лв на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102 ал.2 от същия закон, извършено на 04.12.2021г в 08.44ч, когато е установено нарушение / с посочен номер/ с ППС А. М. 515 ЗДИ СПРИНТЕР с рег. №****, с технически допустима максимална маса 5 000, брой оси 2, без ремарке, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, в община Мъглиж, за движение по път І-6 км.331+828 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-6 км.331+828. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД ЕИК205881523. За извършеното нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3б вр. с чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв. Дължимата пътна такса е в размер на 38лв.

За да отмени ЕФ въззивният съд е приел, че в съдържанието му не е описано нарушението.Макар санкционната норма да е приложена правилно и безспорно да е установено, че дружеството е собственик на описаното МПС, то никъде в ЕФ не е посочено, че е от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата. Дори изобщо не е посочено от коя категория е то. Следователно е налице непълнота на обвинението несъответна на фактите правна квалификация.

С касационната жалба се твърди, че материалния закон е приложен неправилно и се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение, а вместо него да се постанови друго за потвърждаване на ЕФ. Твърди се, че на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на чийто състав сочат движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, но без да са изпълнени задълженията за установяване на размера и заплащане на таксата по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10б ал.3 от ЗП е достатъчно да се посочи общата технически допустима максимална маса над 3.5 тона като признак на ППС, който изисква заплащане на тол такса за изминаване на разстоянието между две точки от платената пътна мрежа. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции в пълен размер. Заявява се съображение, че въззивният съд не е разгледал направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но по делото е не предявен в срок молба по чл.176а от АПК.

Ответника „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД не изпраща представител и не депозира писмен отговор против касационната жалба или становище по същество.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Наложената имуществена санкция е по силата на национална норма, която не може да се тълкува съответно на изискването на чл.9а от Директива 1999/62 на Европейския парламент и на Съвета, поради което на основание принципа на примата трябва да бъде оставена без приложение. Предвиденото административно наказание в размер на 2 500лв спрямо не платена такса за изминато разстояние в размер на 38лв е прекомерно. По тази причина и с решението си по дело С-61/23г Съда на ЕС е постановил, че чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административно наказателната разпоредба следва извода, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата. Като е отменил ЕФ въззивният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Оплакването, че ответникът е направил възражение за прекомерност, поради което не е следвало да бъде осъден да заплати възнаграждение за един адвокат в пълен размер е довод, а не молба по чл.176а от АПК, поради което няма основание за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. При този изход от делото на ответника не се дължи възнаграждение за юрисконсулт и за настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №259/19.08.2025г, постановено по АНД № 543/25г по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.