№ 162
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100504174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20004129 от 14.01.2022г. по гр.д. № 6456/ 2021г. по описа на Софийския
районен съд, 58 състав, с което ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да плати „Д.З.“ АД, сумата 2711
лева, представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди, причинени на
09.10.2019г. на л.а. м. “Форд”, дължими по имуществена застраховка „Автокаско”, което
ПТП е настъпило по вина на водач на л.а. “Опел”, застрахован по гражданска отговорност
при ответника, ведно със законната лихва от 3.2.2021г. до окончателното плащане, сумата
161,91 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.7.2020г. до 02.2.2021г.
Със същото решение са отхвърлени предявените от искове за главница за разликата над
сумата 2711 лева до пълния му предявен размер от 2820лева; както и иска за заплащане на
обезщетение за забава над сумата 161,91 лева до пълния му предявен размер 168,43лева.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца “Д.З.” АД. В жалбата се твърди,
че процесното решение на СРС е неправилно. Жалбоподателят развива съображения, че при
определяне размера на дължимото обезщетение неправилно първоинстанционният съд е
приспаднал два пъти стойността на запазените части. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното като като неправилно и необосновано и предявените искове да
бъдат уважени в цялост.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна ЗД “Б.И.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на същата. Моли
1
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната
част- потвърдено.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на законоустановения обсег на
дължим въззивен контрол настоящият състав на съда приема обжалваното решение да е
валидно, както и допустимо, а релевираните с въззивната жалба доводи за неговата
неправилност намира за основателни.
Относно предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Спорът е пренесен пред въззивния съд за разрешаване на въпроса за размера на
регресното вземане на въззивника- ищец.
По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица № 0320190855004419 се
установява, че между ищеца и “Мото пфое лизинг” ЕООД е бил сключен договор за
комбинирана застраховка “Автогрижа” ("Каско" за МПС и “Автомобилен асистанс за
България”), с предмет л.а. м. “Форд”, с период на застрахователно покритие 08.03.2019г.-
07.03.2020г.
Безспорно е установено по делото и, че към датата на настъпването на процесното ПТП
ответникът е застраховател по сключената застраховка "Гражданска отговорност" със
собственика на л.а. м. “Опел“.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелство са обявени и обстоятелствата,
че ответникът е платил на ищеца сумата 11915,40 лева и, че собственикът на увредения
автомобил е предоставил същия във владение на ищеца, който е продал запазените части за
сумата 1130 лева.
От представените пред първоинстанционния съд двустранен констативен протокол за
ПТП от 09.10.2019г. се установява, че на 09.10.2019г. е настъпило ПТП между л.а. м. “Форд"
и л.а. м. „Опел“. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило при извършване на маневра
“завой наляво” и неспазване на правилата за предимство от водача на л.а. м. “Опел”.
Установено, че за настъпилото застрахователно събитие и нанесените вреди в ищцовото
дружество е образувана преписка за щета с № *********/ 10.10.2019г., по която е
определено обезщетение в размер на 15850,40 лева (50,40 лева- за разходи за пътна помощ и
15800 лева- обезщетение за настъпилите вреди).
Пред първоинстанционния съд е назначена САТЕ, съгласно заключението на която
стойността на вредите към датата на ПТП е 15174,76 лева. Действителната пазарна стойност
на увредения лек автомобил е 16821 лева. Стойността, необходима за възстановяване на
вредите от лекия автомобил представлява 90% от стойността на автомобила. Размерът на
застрахователното обезщетение, при условията на тотална щета, определено след
2
приспадане на запазените части в размер на 30%, е 11775 лева. Размерът на
застрахователното обезщетение, при условията на тотална щета, определено след отчитане,
че запазените части са продадени от ищеца за сумата 1130 лева е 15691 лева.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност"- до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на
причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки: 1) Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец) по застраховка "Каско"; 2) Валидно възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Гражданска отговорност" между
причинителя на вредата и ответното дружество; 3) Заплащане на застрахователното
обезщетение от застрахователят по имуществено автомобилно застраховане - "Каско" и 4)
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45
ЗЗД)- противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението
на дееца и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция.
По делото е установено несъмнено наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения автомобил, застрахователно
отношение между ответника и деликвента по застраховка "Гражданска отговорност";
настъпване на ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, в срока на
застрахователно покритие, както механизма на извършване на процесното ПТП.
Изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в посочения размер се установява
от представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане и не е спорно
между страните.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, спорен между страните остава въпросът за размера на вредите, които подлежат на
обезщетяване, конкретно- как следва да се определи размерът на запазените части.
Съгласно чл. 410 КЗ, с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следователно съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу
ответника по делото.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II
ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и
по отношение на действащия КЗ). На следващо място, следва да се посочи и, че при
претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна е средната пазарна стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009г. на ВКС по т.д. № 667 / 2008г., I т.о., ТК; решение № 59
от 6.07.2017г. на ВКС по т.д. № 2367 / 2015 г., I т.о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013г. на
ВКС по т.д. № 1586 / 2013 г., II т.о., ТК.
Конкретиката на случая сочи, че стойността за възстановяване съставлява 90% от пазарната
(действителна) стойност на МПС към датата на увреждането, което обуславя извод, че е
налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 3 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ,
критерият за тотален характер на щетата не е техническата възможност за възстановяване на
лекия автомобил в състояние преди настъпване на застрахователното събитие, а
икономическата нецелесъобразност на изпълнението на ремонтните работи, необходими за
привеждането му в това състояние, поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно
определения процент от 70% от действителната му стойност към датата на увреждането.
От действителната стойност на автомобила следва да бъде приспадната стойността на
запазените части. Съгласно съдебната практика, приспадането на стойността на запазените
части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване. Възможността да се приспада стойността на
запазените части се основава на идеята, че тези запазени части могат да бъдат реализирани
на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация, като по този начин
загубите (неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования( се компенсират с
ползите/придобитата насрещна престация). В противен случай би се нарушил принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това от
преди увреждането. Спорен между страните е стойността на запазените части, която следва
да бъде приспадната от размера на обезщетението. Както се посочи, при определяне на
4
застрахователното обезщетение, при тотална щета, следва да се вземат предвид запазените
части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар. Конкретиката
на случая сочи, че ищецът е продал запазените части за сумата 1130 лева, която сума следва
да бъде приспадната. Императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижд, че
обезщетението трябва да е равно на действителните вреди, т.е. релевантен е единствено
действителния размер на запазените части. Следва да се посочи, че ответникът не е доказал
конкретен размер на запазените части, различен от стойността, за която са продадени.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК, именно той носи доказателствена тежест за
установяване правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в конкретния
случай досежно стойността на запазените части, респ. размера на имуществените вреди,
които подлежат на обезщетяване.
Настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е приспаднал
двукратно стойността на запазените части- веднъж приспадайки стойността на запазените
части, определена в размер на 30%, и след това- приспадайки сумата 1130 лева, която
ищецът е получил като цена, продавайки запазените части.
Съгласно заключението на назначената САТЕ, средната пазарна стойност на автомобила е
16821 лева. В конкретния случай, застрахователят е платил обезщетение в размер на
15850,40 лева (15800 лева+ 50,40 лева). Предвид това, на ищеца следва да бъде присъдена
по- малката от двете суми- 15850,40 лева, към която сума следва да се добави и стойността
на направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
От тази сума следва да се приспадне стойността на запазените части в размер на 1130 лева.
Определено по посочения начин, размерът на застрахователното обезщетение е 14735,40
лева. Следва да се отчете и направеното плащане от ответника в първоинстанционното
производство в размер на 11915 лева. При това положение, дължимото обезщетение е в
размер на 2840 лева.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че предявеният иск по чл. 411 от КЗ е
основателен за пълния предявен размер. Основателен до пълния предявен размер се явява и
предявеният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
застрахователно обезщетение.
С оглед посочения извод, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
предявеният иск за платено застрахователно обезщетение е отхвърлен над сумата 2711 лева
до сумата 2840 лева, в частта, в която искът за обезщетение за забава е отхвърлен в частта
над 161,91 лева до сумата 168,43 лева. и в частта, в която въззивникът- ищец е осъден да
плати на въззиваемият- ответник сумата 7,71 лева- разноски в първоинстанционното
производство, и предявените искове за платено застрахователно обезщетение и обезщетение
за забава бъдат уважени изцяло.
Съобразно този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски за
въззивното производство се поражда в полза на въззивника- ищец „Д.З.” АД, в чиято полза
следва да се присъдят разноски в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в
5
размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20004129 от 14.01.2022г. по гр.д. № 6456/ 2021г. по описа на
Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от “Д.З.” АД
против “ЗД Б.И.” АД искове за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на 09.10.2019г. на л.а. м. “Форд”, дължими по имуществена застраховка
„Автокаско”, което ПТП е настъпило по вина на водач на л.а. “Опел”, застрахован по
гражданска отговорност при ответника, над сумата 2711 лева до сумата 2840 лева и за
обезщетение за забава над сумата 161,91 лева до сумата 168,43 лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 03.7.2020г. до 02.2.2021г. , като вместо това
постановява
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК **** да плати на “Д.З.” АД, с ЕИК **** още сумата 109 лева
(сто и девет лева), представляваща платено по застраховка "Каско"- застрахователна полица
№ 0320190855004419, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.10.2019г.,
за което е образувана щета № *********/ 2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба- 03.02.2021г., до окончателното плащане на сумата,
и сумата 6,52 лева (шест лева 52 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от
03.7.2020г. до 02.2.2021г.
ОСЪЖДА “ЗД Б.И.” АД, с ЕИК **** да плати на “Д.З.” АД, с ЕИК **** сумата 121,76 лева
(сто двадесет и един лев 76 ст.), представляваща направени в производството по гр. дело №
6456/ 2021г. на Софийския районен съд, 58 състав, разноски и сумата 125 лева (сто двадесет
и пет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6