№ 4059
гр. С, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151735 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от Г. П. А., ЕГН **********, с адрес с.Ч, С О, ул.“Ж“ № 9, чрез
адв.Т., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х А“ №..., ет.3, срещу „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр.С, район Л, ул.”Х И” № 15, представлявано от Л Д, за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за събирането на които е
образувано изп.дело № ... по описа на ЧСИ С Я, рег.№... от КЧСИ, а именно: сумата от
3284.50 лв., представляваща задължение по договор за кредит към „БНП П П Ф“ ЕАД, което
последното е прехвърлило на ответника с договор за цесия, сумата от 1332.41 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2008 г. до 29.01.2010 г., сумата от
1056.00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 09.03.2011 г. и
сумата от 213.46 лв., представляваща разноски, за които е издаден на 20.12.2012 г.
изпълнителен лист по гр.д.№ 14324/2011 г. по описа на СРС, 61 състав.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 14324/2011 г. по
описа на СРС, 61 състав , ответникът в качеството си на цесионер е образувало пред ЧСИ С
Я изп.дело№ ....
Отбелязва се, че се извършвани изп.действия до 09.07.2015 г., когато е наложена
възбрана на недвижим имот. Твърди се, че след това, до 19.10.2017 г. други действия не са
предприемани. С оглед на това се аргументира становище, че изп.дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 10.07.2017 г., като всички предприети след този
момент действия спрямо длъжника са без правно значение. С оглед на това се иска съдът да
приеме, че от последното изп.действие на 09.07.2015 г., до подаване на исковата молба е
изминал период от време по-дълъг от 5 години, в който взискателят е бездействал и
вземанията му са погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете. По същество ответникът оспорва, че последното валидно предприето по делото
изп.действие е от 09.07.2015 г. Излага данни и за последващи такива. Позовава се на
извършено възлагане в полза на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Ответникът аргументира
неоснователност на предявените искове и с приетото в ТР 2, постановено по т.д.№ 2/2013 г.
от ОСГТКВКС, а именно, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността. Освен това цитира съдебна практика в подкрепа на становището, че
1
доколкото процесните вземания са установени в влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, същите се погасяват с изтичането на общия 5-годишен давностен срок по
реда на чл.117, ал.2 от ЗЗД, независимо от вида им.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове, ответникът не се представлява, взима писмено становище по
съществото на спора, третото лице – помагач, не се представлява и не взима становище по
спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК.
Разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК е обусловена от
изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следва обаче да
се има предвид, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда
на чл.439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки
евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
С оглед изложеното и данните по делото, настоящият съд намира исковата претенция
за допустима. Следва да се отбележи и че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на производството, поради това, че оспорените вземания са
били прехвърлени на трето за спора лице – „С. Г. Груп“ АД, с договор за цесия от 07.03.2019
г., доколкото по делото не се установи длъжникът да е бил уведомен за извършената цесия
преди получаване на препис от отговора на исковата молба по настоящото дело.
По основателността на предявения иск по чл.439 от ГПК, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 14324/2011 г. по описа на СРС, 61 състав, на 20.12.2011 г. е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца за вземания на кредитора „БНП П П Ф“ ЕАД по сключен
договор за кредит от 19.02.2008 г., по който правата на кредитора са прехвърлени на „Ф И“
ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014 г., а именно: главница от 3 284.50 лв., ведно със
законната лихва от 06.04.2011 г. до окончателното плащане, договорна лихва от 1332.41 лв.
за периода от 30.05.2008 г. до 29.01.2010 г., 1056.00 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 30.06.2008 г. до 09.03.2011 г. и сумата от 213.46 лв., представляваща разноски по
делото.
Съобразно становището на ВКС, залегнало в ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС - т.10 от
същото, следва да се приеме, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
2
действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването му, освен ако осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане /в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /. Данни за това обаче липсват по
настоящето дело.
В случая, видно от приложеното в копие изп.дело № 1578/2015 г. по описа на ЧСИ С
Я, рег.№... от КЧСИ, с подадената на 28.04.2015 г. молба от „Ф И“ ЕАД за образуване на
изп.дело, е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, като в същото
време е извършено и възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва по своя
преценка изп.действия. На 13.05.2015 г. държавата е присъединена като взискател по
изпълнителното дело. На 05.06.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника при „ОББ“ АД и върху трудовото му възнаграждение. На 19.06.2015 г. е наложена
възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника, като същата е вписана
на 09.07.2015 г. На 10.08.2015 г. е изпратено напомнително писмо до работодателя на
длъжника във връзка с наложения запор върху трудовото му възнаграждение, като в рамките
на следващите две години не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния
изпълнител изпълнителни действия. Ето защо от датата на извършване на последното
изпълнително действие - 10.08.2015 г., е започнал да тече предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК двугодишен срок за предприемане на друго изп.действие. Същият е изтекъл на
10.08.2017 г., като до този момент изп.действие не е поискано от взискателя, нито е
предприето служебно от ЧСИ. С оглед на това, изп.дело е прекратено по силата на закона на
10.08.2017 г., като извършените след този момент изпълнителни действия са без правно
значение като извършени по вече прекратено изп.производство. В случая няма значение
дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога го е направил, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
действие и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за
вземането.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е изпратеното напомнително
писмо до работодателя на длъжника във връзка с наложения запор върху трудовото му
възнаграждение на 10.08.2015 г., от която дата е започнала да тече нова погасителна
давност. Същата е изтекла на 10.08.2020 г. за вземанията за главница и разноски, доколкото
вземанията за главница по договорите за кредит се погасяват с общата 5-годишна давност по
чл.110 от ЗЗД.
По отношение вземанията за лихви съдът намира следното:
3
Както се посочи по-горе, на 20.12.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист относно
процесните вземания, от която дата е започнала да тече и 3-годишната давност по
отношение на вземанията за лихви – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Съдът намира, че в
случая не намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане,
присъдено в заповедно производство, чийто краен съдебен акт не е приравнен като
последици на съдебното решение /за разлика напр. от съдебната спогодба – чл.234, ал.3
ГПК/ и който акт е издаден в друго, различно от исковото производство, което няма
характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в този
смисъл решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/. Ето
защо давността по отношение на вземанията за лихви е изтекла на 20.12.2014 г., т.е. преди
образуване на процесното изпълнително дело.
По така изложените съображения, съдът приема предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. От данните по делото се установява, че ищецът е заплатил държавна такса от
284.68 лв. и адвокатско възнаграждение от 840.00 лв., срещу което с отговора на исковата
молба е направено възражение за прекомерност. С оглед на това и като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на страните, броя проведени съдебни заседания, съдът
намира, че следва да намали заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение до
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.3, вр. пар. 2а от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата от 750.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, район Л, ул.”Х И” № 15, представлявано от Л Д, че Г.
П. А., ЕГН **********, с адрес с.Ч, С О, ул.“Ж“ № 9, чрез адв. В, със съдебен адрес гр.С,
ул.“Х А“ №..., ет.3, не му дължи, поради погасяване по давност сумите, за събирането на
които е образувано изп.дело № 1578/2015 г. по описа на ЧСИ С Я, рег.№... от КЧСИ, а
именно: 3284.50 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2011 г. до окончателното плащане,
представляваща задължение по договор за кредит към „БНП П П Ф“ ЕАД, което последното
е прехвърлило на ответника с договор за цесия, сумата от 1332.41 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 30.05.2008 г. до 29.01.2010 г., сумата от 1056.00 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2008 г. до 09.03.2011 г. и сумата от
213.46 лв., представляваща разноски, за които е издаден на 20.12.2012 г. изпълнителен лист
по гр.д.№ 14324/2011 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, район Л,
ул.”Х И” № 15, представлявано от Л Д, да заплати на Г. П. А., ЕГН **********, с адрес с.Ч,
С О, ул.“Ж“ № 9, чрез адв. В, със съдебен адрес гр.С, ул.“Х А“ №..., ет.3, сумата от 750.00
лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – „С. Г. Груп“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5