№ 36468
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110169566 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 13146/15.01.2025 г./
на „..................“ ООД срещу А. Л. Ц., която отговаря на изискванията за редовност, а
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
който обаче е нередовен по смисъла на чл. 132, т. 1 ГПК, защото е подаден чрез адвокат, за
когото не е представено пълномощно за валидно учредена представителна власт. Това налага
даването на указания до ответника по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
Ответникът своевременно е направил оспорване, че съдържащата се в записа на
заповед дата на неговото предявяване е вписана след полагането на подпис от него. Това
оспорване има характер на оспорване на авторството на изявлението на издателя, касаещо
датата на предявяване на записа на заповед, доколкото на практика се свежда до оспорване,
че вписаната конкретна дата не е част от неговото изявление. Предвид това и доколкото в
исковата молба ищецът предварително е заявил, че при оспорване на документа желае да се
ползва от него, то налице е основание за откриване на производство на основание чл. 193,
ал. 2 ГПК за неговата проверка в оспорената част.
Искането на ответника с правно основание чл. 192, ал. 1 ГПК за задължаване на
третото лице „.................“ ЕАД да представи намиращи се у него документи, е относимо към
направените в отговора на исковата молба възражения, поради което следва да бъде
уважено.
По искането на ответника за задължаване на друго трето лице да представи
документи съдът ще се произнесе след конкретизиране кое е това друго трето лице.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза подлежи на
отхвърляне, защото поставените задачи са неотносими към направеното от ответника
1
оспорване на автентичността на записа на заповед – той не оспорва, че е автор на двата
подписа в документа, а единствено възразява, че датата на предявяване е вписана в по-късен
момент.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи по делото пълномощно за адв. М. Л. Л., валидно към датата на
подаване на отговора на исковата молба, или да приподпише подадения отговор, или с
писмена молба изрично да потвърди действията на адв. Любомиров по неговото подаване.
При неизпълнение на указанията в срок съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще
приеме, че отговор на исковата молба не е подаден, и ще измени съответно проекто-
доклада.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от 09:35 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 29542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, по настоящото дело
за послужване.
ОТКРИВА производство за проверка на автентичността на Запис на заповед от
03.09.2021 г. /л. 6 от ч. гр. д. № 29542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав/ в частта относно
вписаната дата на предявяване – 14.09.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА „.................“ ЕАД на основание чл. 192, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок
от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис /ведно с 2 бр. преписи
за страните/ от Договор за кредит № 10052505/03.09.2021 г., сключен с А. Л. Ц., ведно с
всички приложения към него, както и всички платежни документи във връзка с договора.
При неизпълнение на задължението в срок ще му бъде наложена глоба в размер от 50
лв. до 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-почеркова
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „..................“ ООД
срещу А. Л. Ц. установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 вр. чл. 537 вр. чл. 469,
ал. 1 ТЗ за сумата от 248.88 лв., представляваща непогасен остатък по Запис на заповед от
03.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2024 г. до окончателното плащане,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 29542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се
разноските в заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че на 03.09.2021 г. ответникът е издал в полза на „.................“ ЕАД
процесния запис на заповед, по който като издател се задължил безусловно да заплати на
поемателя или на негова заповед сумата от 274.01 лв. Излага, че записът на заповед е
предявен на издателя за плащане, но той погасил задължението си частично. Сочи, че на
20.10.2022 г. поемателят прехвърлил чрез джиро всички права по записа на заповед на
ищцовото дружество. Счита, че записът на заповед е валиден и редовен от външна страна,
като съдържа всички необходими реквизити. Претендира сумата от 248.88 лв. като
непогасен остатък по записа на заповед.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден от
него за обезпечаване на изпълнението по Договор за кредит № 10052505/03.09.2021 г.,
сключен с „...........“ ООД /със следващо наименование „.................“ ЕООД и с универсален
правоприемник „.................“ ЕАД/. Релевира възражение за нищожност на записа на заповед
поради липса на отразено в съдържанието му място на издаване, във връзка с което изтъква,
че е посочено само населеното място, но не и конкретният адрес. Възразява, че върху записа
на заповед не е отбелязано извършеното от ответника частично плащане в полза на
поемателя. Оспорва записът на заповед да му е бил предявен на 14.09.2022 г. при твърдения,
че той е бил част от комплекта документи, които ответникът трябвало да подпише още при
сключване на договора за кредит, като към момента на полагане на подпис датата на
предявяване не е била вписана. Поддържа, че не е могъл да договоря с кредитора относно
срока за предявяването на записа на заповед, а поемателят е действал недобросъвестно,
изготвяйки едностранно записа на заповед и посочвайки в него 5-годишен срок на
предявяване вместо приложимия в случая 1-годишен срок. Прави възражение за погасяване
по давност на менителничното задължение. Релевира възражение за нищожност на договора
за кредит, а в условията на евентуалност – на отделни негови клаузи. Твърди, че не е бил
информиран съгласно чл. 26 ЗПК за извършеното в полза на ищеца прехвърляне чрез джиро
на правата по записа на заповед, което фактически представлява прехвърляне на
възникналите по силата на договора за кредит вземания. Счита, че ищецът и кредиторът по
договора са действали недобросъвестно, което следва и от обстоятелството, че те са
свързани лица. Счита, че нищожността на договора за кредит обуславя нищожност и на
обезпеченията към него, какъвто характер има процесният запис на заповед. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти:
съществуване на редовен от външна страна Запис на заповед от 03.09.2021 г., подлежащ на
изпълнение; валидно прехвърляне чрез джиро на вземането по записа на заповед в полза на
ищеца; наличието на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на погасителната
давност за вземането по записа на заповед.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже: наличието на твърдяното каузално правоотношение, възникнало по Договор за
кредит № 10052505/03.09.2021 г., сключен между „...........“ ООД /със следващо наименование
„.................“ ЕООД и универсален правоприемник „.................“ ЕАД/ и ответника,
изпълнението на което е обезпечено с процесния запис на заповед, както и неговото
съдържание; наличието на твърдените основания за нищожност на договора за кредит, респ.
на отделни негови клаузи; плащане на задължението по записа на заповед.
Във връзка с производството по чл. 193 ГПК в тежест на ответника е да установи
неавтентичност на Запис на заповед от 03.09.2021 г. в частта относно вписаната дата на
предявяването му, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че издател на процесния
запис на заповед е ответникът.
УКАЗВА на страните, че ако се установи връзка между процесния запис на заповед и
Договор за кредит № 10052505/03.09.2021 г., на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът ще
изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в договора,
като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
3
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4