Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 08.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2135 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.288а ал.3 вр. чл.288а ал.12 от КЗ/отм/.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, на
основание чл.288а ал.1 от КЗ/отм/, сега чл.559 ал.1 от КЗ и споразумение между
Компесационните органи и Г фондове от 29.04.2002г. възстановил изплатеното от
НББАЗ на Национално бюро на Х по щета N******.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3495,52лв./1787,23 евро/ за
увредения при ПТП, настъпило на 05.04.2014г. в гр.З, Х лек автомобил с рег №*****. Сочи се, че виновен за
катастрофата е ответникът Ю.Ш.Й., който управлявайки лек автомобил „О А” с ДК №*****, собственост на Д Й, при
движение в гр.З, при извършване на маневра за престрояване, не се съобразява с
движещия се до него, в същата посока лек автомобил Ф с рег****, не го пропуска и удря задната
част на автомобила, като причинява процесното ПТП. Ищецът заявява, че поканил
ответникът да възстанови платеното от Г ф но не постъпило плащане. Отправя
искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 3495,52лв., представляваща възстановено от ищеца по щета N 120644/11.08.2014г обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител
на ответника, в който иска е оспорен като недопустим и неоснователен. Заявява,
че задължение за сключване на застраховка „гражданска отговорност” е на
собственика на автомобила, в случая на лицето Д Й, собственик на управлявания
от ответника автомобил. Прави възражение за погасяване по давност на исковата
претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото
двустранен протокол за ПТП се
установява, че на 05.04.2014г., 23,45ч., в гр.З, Н, ответникът Ю.Ш.Й., при
управление на лек автомобил „****” с ДК №******,
собственост на Д Й, при извършване на маневра за престрояване, не пропуска
движещия се в същата посока лек автомобил марка „Ф” с рег №***** и го удря в задната част, като
причинява щети по автомобила.
Видно от представената по делото
справка застрахователната полица №***** по застраховка „гражданска отговорност” за лекия
автомобил „О А”, която е била сключена със срок на действие
23.07.2013г.-22.07.2014г., същата е била прекратена на 17.02.2014г. поради
невнесена вноска.
Видно от представените по делото
в превод на български език документи на чуждестранния застраховател „Н бюро на автомобилните застрахователи”, при
възникналото ПТП от 05.04.2014г., на лекия автомобил „Ф” се причинени щети в
лявата част на автомобила, като с оглед вида им, щетите са определени като „тотална щета”.
По делото е представено платежно
нареждане за изплащане на сумата 1 719,38 евро от страна на „Н бюро на
автомобилните застрахователи”, като банковия превод на сумата е от 28.07.2014г.
С писмо до ***** от 11.08.2014г. е заявена
претенция от страна на Н бюро на автомобилните застрахователи”, за
възстановяване на заплатени на 29.07.2014г. имуществени вреди в размер на
1787,23 евро, които вреди са получени в резултат на ПТП, с горепосочения
автомобил с българска регистрация, което ПТП се е осъществило на територията на
Х.
С преводно нареждане от
26.08.2014г. ищецът е заплатил по банков път на НББАЗ сумата в размер на
3 495,52лв., с основание по щета GF-14-444-NL, щ.12-0644/14. Сумата е била
одобрена за възстановяване с доклад по щета.
Ищецът е отправил до ответника
регресна покана за връщане на изплатеното обезщетение в размер на 3495,77лв.,
която покана не е връчена на ответника, с отбелязване, че същият е в чужбина.
От изисканата по делото справка
от ОД на МВР се установява, че лекият автомобил „О А” с ДК №*****, за времето от 23.07.2013г до
25.07.2014г, когато му е прекратена регистрацията поради бракуване, е бил
собственост на лицето Д Ш Й.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.288а ал.3 от КЗ/отм/ – регресен иск на платилия обезщетение
застраховател срещу причинителя на вредата е
допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, в.т.ч. двустранен протокол за ПТП се
установява, че настъпилото на 05.04.2014г. ПТП в гр.З, Н, с участие на МПС,
управлявано от ответника по делото, се дължи на виновното поведение на
ответника, който нарушил правилата за движение, като не пропуснал движещия се в
същата посока лек автомобил „Фт” и последвал удар в лявата част на автомобила,
от който удар на лекия автомобил „Ф” са нанесени материални щети. Установи се,
че произшествието е станало чужбина,
като за случай е съставен прокотол за ПТП, в който са отразени констатациите на
компетентните органи. Този протокол е официален свидетелстващ документ, който
се ползва с материална доказателствена сила. С отговора на исковата молба
особеният представител на ответника оспори представените от ищеца документи, но
не конкретизира в какво се изразява направеното оспорване и в коя част са
оспорени документите. Независимо от това, съдът приема, че протоколът за ПТП
отразява механизма на събитието, констатациите при него, като протокола е
подписан от участниците в ПТП, без възражения от страна на ответника. Доколкото
документът съдържа неизгодни за ответника данни, при неоспорването им от негова
страна, съдът приема, че този документ следва да се ползва с материална
доказателствена сила относно тези неизгодни факти, а именно, че ответникът е
нарушили парвилата за движение и се е стигнало до удар с МПС, на което са
причинени щети.
На
следващо място, по делото няма спор и от представеното платежно нареждане се
установява, че компетентния застрахователен орган в Х
е изплатил на собственика на увредения автомобил определеното обезщетение
за причинените вреди. Установи се и, че компетентния застрахователен орган в Х
е отправил до българския компенсационен орган, който е *****
претенция за възстановяване на изплатената сума. Съгласно чл.4, дял трети на
Споразумение между компенсационните органи и гаранционнни фондове, органът,
изплатил обезщетението на увреденото лице, има право да иска възстановяване на
изплатената сума, чрез отправяне на искане до компенсационния орган в
държавата-членка, в която е сключен застрахователния договор. При липса на
застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност” „Г ф”
възстановява сумите, изплатени от компенсационния орган на чуждата държава,
когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на България, съгласно
разпоредбата на чл.288а от КЗ/отм/.
В
настоящия случай съдът намира, че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл288а ал.1 т.1 ат КЗ/отм/, действащ към момента на изплащане
на обезщетението. Установи се, че е възникнало ПТП, настъпило на територията на
друга държава-Х. Ответникът като виновен за ПТП-то водач не е имал валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност”, поради което компенсационния
орган на държавата, където е настъпило ПТП-то е обезщетила увреденото лице за
вредите по неговото МПС; Налице е било възникване на задължение за ищеца да
възстанови на чуждия компенсаторен орган изплатената сума за обезщетение. По
отношение размера на обезщетението, следва да се посочи, че с оглед сключени
споразумения между компенсационите органи, определянето на стойността на
обезщетението е компетентност на държавата, където е станало
събитието, като националния компенсационен орган не прави преценка по размера
на обезщетението, а го възстановява в платената от чуждестранния копменсационен
орган пълен размер, заедно с такси и разноски, които го съпътстват. По делото
се установи, че сумата платена като обезщетение за вредите е възстановена в
пълния размер от ищеца на чуждестранния компенсационен орган, поради което за
ищеца възниква регресно право да търси платената сума от причинителя на
вредата- ответника по делото. По
отношение възражението на особения представител на ответника, че задължение на
собственика на автомобила е да сключи застраховка „гражданска отговорност” следва
да се посочи, че в случая не е спорно, че ответникът не е бил собственик на
лекия автомобил, управляван от него. От представената стравка е видно, че
автомобилът е бил собственост на лицето Д Й. Установи се, че за лекия автомобил
не е имало действаща застраховка „гражданска отговорност”, но качеството
застраховано лице има не само собственика на автомобила, но и неговия
ползвател, какъвто е бил ответника по
делото, който е управлявал автомобила по време на процесното ПТП. Освен това,
ирелевантно в случая е чие е било задължението за сключване на застраховката
„гражданска отговорност”, доколкото основанието за реализиране на регреса е
деликтното поведение на ответника, който е управлявал лекия автомобил, който е
бил без действаща към момента на ПТП валидна застраховка „гражданска
отговорност”. След като се установи, че причинителя на вредата е ответника по
делото, то при наличие и на горепосочените елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл.288а от КЗ/отм/ за ищеца възниква правото да претендира от
ответника да му възстанови заплатената сума за обезщетение за имуществени
вреди, предмет на исковата претенция в настоящото производство.
По
отношение на възражението за погасяване по давност, направено от особения
представител на ответника в отговора на исковата молба. Съдът намира това
възражение за неоснователно, като исковата претенция не е погасена по давност.
В случая приложение намира общата пет годишна давност, като началния момент, от
който започва да тече давността е деня, в който е извръшено плащането от страна
на ищеца „Г ф”, защото това е моментът, в който вземането му става изискуемо.
Видно от датата на преводното нареждане, плащането от страна на ищеца към
чуждия компенсационен орган е извършено на 26.08.2014г., като исковата молба е
подадена на 15.07.2019г, т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок,
поради което вземането на ищеца не е погасено по давност.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан в
пълния претендиран размер от 3495,52 лв. и следва да бъде уважен.
С
оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция
за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба/15.07.2019г./до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 139,82лв., 355,50лв. за възнаграждение за особен
представител. Ищецът е претендирал присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Общият размер на
разноските дължими от ответника на ищеца е 595,32лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ю.Ш.Й.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Г Ф” гр.*****, представляван от
изпълнителните директори Б М и С С сумата
от 3495,52 лв. /три хиляди
четиристотин деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
възстановено от Гаранционен фонд застрахователно обезщетение по щета №*****., за причинени имуществени вреди при ПТП от 05.04.2014г.
в гр.З, Х, с участие на лек автомобил „О А” с ДК №*****, собственост на Д Й, управляван
от ответника Ю.Й., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 15.07.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 595,32 лв. /петстотин деветдесет и пет
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: