Решение по дело №668/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260271
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Галя Георгиева Костадинова
Дело: 20195300900668
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260271  Година 17.06.2021    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На деветнадесети май       Година две хиляди двадесет и първа,

В публично заседание в следния състав:

                                                      

                                          Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА

                                                    

 като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 668 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 226 КЗ отм. и чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД във вр. с чл.223 ал.2 КЗ отм.

Ищците А.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН **********, А.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН ********** и  М.Д.Д. ЕГН **********,***, молят съда да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София да плати сумата от по 50 000лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.Д., починал в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2015г. около 22.00 часа на път I – 6, между селата Игнатово и Кърнале, км 239+670, причинено от Р.А.Я. при управление на лек автомобил „Мазда“ с ДК № ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 08.09.2015г. до изплащане на сумата.

Твърдят, че на 08.09.2015г. лицето Р.А.Я. управлява лек автомобил „Мазда“ с ДК № ***. При излизане от район на бензиностанция на горния път предприема маневра „завой на ляво“ и отнема предимството на движещия се по пътя товарен автомобил „Щаер“ с рег. № ***, управляван от А.А.Х., при което последва удар между двете МПС, вследствие на който загива возещия се в лекия автомобил като пътник Н.Д. – брат на ищците. Образуваното ДП № 548/2015г. на РУП Карлово е прекратено поради смърт на водача Р.Я.. Твърдят, че ПТП е настъпило в резултат на допуснати от Я. нарушения на чл.37 ал.2 от ЗДвП, тъй като не се съобразява с изискването при завиване на ляво да пропусне превозните средства, които се движат по пътя. Твърдят наличие на пряка причинна връзка между деянията на водача Я. и смъртта на брат им. Управляваният от Я. лек автомобил е имал действаща застраховка ГО, сключена с ответното застрахователно дружество.

Ищците твърдят, че починалият техен брат е бил на ****, млад, здрав, работоспособен и е съществувала много силна връзка, която се характеризирала с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си, поддържали са близки отношения. Ищците приживели изключително тежко смъртта на брат им като загубата му им се отразила много зле на здравословното и психическото състояние. Моралните страдания, претърпяната скръб от нелепата загуба на брат им се отразило изключително тежко на емоционалното състояние, не могат да приемат и преодолеят случая, мъката им била огромна. Определят за справедлива компенсация на преживените болки и страдания сумата от по 50 000лв. за всеки от тях.

Считат, че механизмът за настъпване на ПТП не е част от фактическия състав на деликта. Позовават се на презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Възразяват, че наличието на вина на съпричинител на ПТП в лицето на втория участник и шофьор А.А.Х. не освобождава от отговорност ответния застраховател, доколкото при деликт съизвършителите отговарят солидарно пред увредените лица, поради което те могат да искат плащане на пълния размер на обезщетението от който и да е от застрахователите.

Уточнява, че по отношение на А.А.Х. има влязла в сила присъда, с която е признат за виновен.

Не признават съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице Н.Д..

Възразяват, че след като деликвента отговаря за вредите и лихвите от датата на деликта, застрахователят, чийто договор покрива тази отговорност и оттук при пряк иск на пострадалия има функционална обвързаност от сключения договор, няма законово основание да я ограничи по отношение на пострадалите лица.

По  възраженията на помагача твърдят, че са лица, имащи право на обезщетение от смъртта на брат им като са налице законовите предпоставки, указани в приложимите за случая ППВС и ТР.

Твърдят, че застрахователят отговаря, тъй като практиката приема, че за управление на МПС не се изисква изрично писмено пълномощно от собственика на автомобила. Считат, че не е част от предмета на делото възражението и оттук е ирелевантно обстоятелството дали лекият автомобил Мазда е управляван със знанието и съгласието на собственика му, съответно на законово основание. Възразяват, че няма данни собственикът да е подал жалба в тази насока пред органите на реда, нито има влязла в сила присъда, с каквато само може да бъде установено обстоятелство, че автомобилът е ползван неправомерно и без законово основание в настоящото производство.

Поддържат становището си, че при съпричиняване на вредата от двама извършители, те отговарят солидарно пред пострадалите и последните могат да искат репариране в пълен размер от който и да е от тях, съответно от застрахователя.

Възразяват, че деликтът е настъпил през 2015г., поради което приложимият КЗ отм. не въвежда лимити на застрахователните обезщетения, съдържащи се в сега действащия КЗ. Твърдят, че дори да се приеме, че пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ има обратно действие, той противоречи на правото на ЕС и въведените с него застрахователни лимити, съгласно чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с чл.9 ал.1 от Директива 2009/10З/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката ГО. Позовава се на тълкуването на общностното право с Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12, според което не се допуска национална правна уредба, с която задължителната застраховка ГО при използване на МПС да покрива обезщетението за неимуществени вреди до определена максимална сума, която да е по – малка от посочената в чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5. Поради това искат при определяне на обезщетението да се отчетат действително претърпените вреди, съобразно нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период.

Ангажират доказателства.

 

Ответникът не признава исковете.Възразява, че наведените от ищците твърдения в исковата молба не обосновават извода, че следва да бъдат обезщетение за смъртта на брат си вместо най – близките му роднини и преки наследници, след като няма твърдения, че пострадалият се е намирал в лоши и обтегнати отношения с тези лица или че такива няма.

Възразява, че изложените обстоятелства не обосновават извод за наличие на особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с лицата от най – тесен кръг, имащи това право, нито се твърди житейска връзка, различна от обичайната между братя и сестри.

Възразява за липса на твърдение за изключително житейско обстоятелство, оправдаващо ищците да бъдат обезщетение за смъртта на брат си. Твърди, че ищците не са наследници по права линия, каквито ищецът е оставил и които са легитимирани да искат такова обезщетение. Ищците не са от кръга на най – близките му лица, нито са създали трайни и дълбоки емоционални връзки с починалия, за да търпят продължителни болки и страдания, за които да е справедливо да се репарират.

         Не признава механизма на ПТП, посочен от ищците, както и вина на водача на лекия автомобил за настъпването му.

         Евентуално възразява, че има наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от втория водач на МПС А.А.Х., който също е нарушил правилата на чл.20 ал.1 и ал.2 изр.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП като е превишил  установеното в закона скорост на движение, не е контролирал непрекъснато управляваното ППС и не е спрял, когато е възникнала опасност за движението.

         Възразява, че пострадалият Д. също е съпричинил вредоносния резултат, защото е пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

         Възразява, че паричните претенции са завишени и не отговарят на изискването за справедливост, както и на трайно установената съдебна практика.

         Не признава акцесорната претенция за лихва от датата на деликта като възразява, че отговаря по силата на сключен договор, а не по силата на закона, поради което встъпва в задълженията на застрахования да обезщети пострадалите. Той не е пряк причинител и поради това възразява, че изпада в забава след покана за плащане по правилото на чл.84 ал.2 ЗЗД. Възразява и, че извънсъдебно не е поканен да плати.

         Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.

Помагачът на ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София поддържа възраженията, че ищците не са от кръга лица, имащи право на обезщетение поради смъртта на брат им, както и че изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на възникнала изключителна връзка и емоционални отношения с пострадалия по смисъла на ТР № 1/2016 на ВКС на ОСГТНК, даващи основание за репариране на болките и страданията поради кончината му. Възразява, че разширеният кръг лица с тълкувателното решение, имащи право на обезщетение, се прилага за в бъдеще, а деликтът е настъпил през 2015г. преди постановяването му. Възразява, че на обезщетение подлежат само вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, а не всяко страдание, произтичащо от смъртта на родственик.

         Възразява, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като приложимата материална норма сочи, че отговорността на застрахователя е по отношение на собственика на МПС, с което е причинено ПТП, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законово основание, а в случая управлението и ползването на лекия автомобил Мазда с рег. № *** е осъществено без знанието и без съгласието на неговия собственик, поради което лицето, управляващо лекия автомобил, не го е ползвал на законно основание и за вредите, причинени от него, и за това не може да се ангажира отговорността на застрахователя.

         Твърди, че предвид влязлата в сила присъда по отношение на А.А.Х., вина за настъпване на ПТП има и този водач. В хода на наказателното производство е изследван въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат както от Х., така и от Р. Я.. Твърди, че това лице е нарушило чл.5 ал.1 т.1, чл.6 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.25 ал.1, чл.36 ал.2, чл.37 ял.1 , чл. 47 и чл.51 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Признава, че Я., като водач на МПС, е допуснал нарушаване на правилата за движения по пътищата, в резултат на което е настъпило ПТП, в пряка причинно – следствена връзка от което е вредоносния му резултат – смъртта на пострадалия Д., поради което има извършен деликт.

         Поддържа възражението на ответника за съпричиняване от страна на Д. на вредоносния резултат. Твърди, че поведението на Д. обективно е създало предпоставки за настъпване на вредите и се намира в причинно – следствена връзка с тях. Чл.137а ал.1 от ЗДвП изисква използването на обезопасителни колани от пътниците. Твърди процесното МПС, в което е пътувал Д., да има такива. Твърди, че ако пострадалото лице бе поставило колан, уврежданията за него са щели да бъдат много по – леки и в по – малък обем, съответно не би настъпил вредоносен резултат или той би бил ограничен.

         Поддържа възраженията за завишен и неадекватен размер на претенциите, както и определянето им без съобразяване с изискването за справедливост при репариране на вреди, поставено от законодателя. Твърди, че претенциите са завишени, несъобразени с конкретните обстоятелства, с икономическата и социална действителност и не са адекватни на реално причинените вреди.

         Възразява, че при определяне на обезщетението за репариране на вредите не следва да се завишава размера му поради ангажиране отговорност на застрахователя, а следва размерът да се съобрази с този, присъждат за репариране на вреди от всички видове деликти, независимо от причинителят. Твърди, че липсва правно и житейско оправдание размерът да се определя според лимита на ГО на застрахователя. Не следва да има облагодетелстване на пострадало лице, когато смъртта е причинена следствие ПТП, за разлика от деликтите, при които смърт на пострадалото лице е резултат от друга дейност.

         Възразява, че размерът на обезщетението следва да се определи по реда на чл.493а ал.4 КЗ във вр. с пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, т.е. до 5 000лв.

         Уточнява, че тълкуването на материално – правната норма с ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е с действие за в бъдеще, тъй като разширяване кръга на лицата, попадащи в най – близкия родствен и семеен кръг, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, произтича от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. и Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. Поддържа, че не е налице предвиденото с ТР изключение за кръга правоимащи лица.

         Уточнява, че в Протокола за ПТП от 08.09.2015г. за собственик на лекия автомобил Мазда е посочено лицето Д.С.С.. Няма данни лицето да е предоставило ползването на МПС на водача, който го е управлявал при ПТП на законово основание – по силата на договор, на изрично или мълчаливо упълномощаване, или други, налагащи извода за правомерно ползване на автомобила от Я.. При липса на данни за законово ползване на МПС се налага извода, че не е налице такова и оттук липсват законовите предпоставки да се ангажира отговорността на застрахователя.

         Възразява, че съдебната практиката на СЕС по преюдициално запитване за тълкуване на общностното право, на която ищците се позовават, има за основен предмет разграничаване на имуществени от неимуществени вреди и като такава се явява неотносима към прилагането на пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, тъй като не това е спора по делото. В нея не е дадено легално тълкуване на „близки членове на семейството“  и за това не се прилага за процесния казус при претенция на братя и сестри. Възразява, че националното ни законодателство не въвежда ограничения при обезщетяване на този кръг от най – близки членове на семейството, с който се е занимавал СЕС, а именно – деца, родители и съпруг, поради което ограничения в националното право за друг кръг лица не противоречи на общностното право. Ограничението на размера на обезщетението по пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не се отнася за лицата по чл.493а ал.3 от КЗ, които са близки членове на семейството според цитираното решение на СЕС. Следователно така въведеното от националния законодател ограничение не противоречи на даденото от СЕС тълкуване на общностното право.

         Възразява, че решението по преюдициалното тълкуване не въвежда забрана националното право да предвиди лимит на деликтната отговорност на деликвентна за имуществени и неимуществени вреди. Всяка държава – членка урежда в материалните си норми както обхвата на вредите, подлежащи на обезщетяване, така и вида им. Така чл.493а ал.5 КЗ препраща към методика, утвърдена с наредбата по ал.2, за определяне на обезщетението за причинени имуществени и неимуществени вреди от деликвента, поради което е налице нормативна разпоредба, поставяща лимит на деликтната отговорност на деликвентна – водач на МПС. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на деликвентна, то и той отговаря до нормативно ограничения размер – в случая по чл.493а ал.4 КЗ.

         Възразява, че директивите, като нормативни актове на общностното право, нямат пряко действие, а с тях се създават принципни цели, в чието изпълнение всяка държава – членка изготвя национални норми, поради което директивите нямат непосредствено приложение. Неизпълнението й поражда отговорност на държавата – членка, но не дава право директивата да замести национална норма. За това възразява, че дори да има акт на националното право, който да противоречи на директива на ЕС или на нейното тълкуване, в случая пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, това не води до прякото й приложение и до изключване действието на националната норма. Поради това и цитираното от ищците решение на ЕС по тълкуване на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховки ГО при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, не следва да се отчита и да се прилага при лица от кръга по чл.493а ал.4 КЗ.

         Ангажира доказателства.

 

Съдът,след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид наведените доводи и възражения, приема за установено следното:

         С влязла в сила на 04.08.2018г. Присъда № 4 от 09.01.2018г. по приложеното НОХД № 2613/2016г. на Окръжен съд Пловдив лицето А.А.Х. е признат за виновен в това, че на 08.09.2015г. на Главен път 1-6, км 239+670 от републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, област Пловдив, при управляване на МПС категория „С+Е“  - състав от ППС с теглещо МПС, товарен автомобил „Щаер“, модел „16С21“, с рег. № ***, с прикачено към него товарно ремарке „Русия“ с рег. № ***,  е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 т.1 и чл.25 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като е причинил смъртта на две лица – на Р.А.Я. ЕГН ********** и на Н.Д.Д. ЕГН **********, за което му е наложено наказание по НК.

         От показанията на изслушаните свидетели А.Х. и Р.Ю.А., които кореспондират на писмените данни по делото, от влязлата в сила присъда и от писмените материали към приложеното НОХД № 2613/2016г. на ПОС, както и от изслушаната комплексна САТМЕ на вещите лица Т.П. и З.Н., неоспорена от страните, изготвена компетентно и безпристрастно, на която съдът дава вяра, се доказва, че на 08.09.2015г. вечерта, около 22.00 часа, св.Р.А., заедно с още трима души, между които Н.Д., се возят като пътници в лек автомобил Мазда, модел 121, с рег. № ***, червен на цвят, управляван от лицето Р.А.Я.. Лицата пътуват към село Певците като са минали през бензиностанция „Петрол“ на с.Кърнаре да заредят. Св. Р.А. пътува отпред до шофьора Р.Я., на задната седалка са трима души – А.Я., Г. по средата и Н.. При излизане от бензиностанцията лекият автомобил, който е с включени светлини, завива на ляво към село Певците, спира на знак Стоп. В това време пътниците не са били с поставени колани като по обясненията на свидетеля не са има време за това.

         В същото време св.  Х. управлява към гр.София товарен автомобил Щаер 16SS1 с прикачено ремарке в посока от изток на запад по пътя между гр.Сопот и с.Кърнаре в района на бензиностанцията преди село Кърнаре. Било е в тъмната част от денонощието, на прав участък, с включени светлини на товарния автомобил, свидетелят познава пътния участък, защото през ден минава през него.

         След излизане от ляв завой от бензиностанцията, водачът Р. Я. управлява лекия автомобил Мазда 121 в посока от север на юг като навлиза и се движи първоначално в северната лента пред товарния автомобил, която не е неговата лента за движение в тази посока – това е южната лента.

         Настъпва удар в лявата част на лекия автомобил Мазда 121 и предната лява част на товарния автомобил Щаер 16SS1, който е бил кос, ексцентричен, приплъзващ.

         След удара лекият автомобил се плъзва върху гумите си по асфалтовото покритие на платното, влачен от товарния автомобил, след което се обръща на дясната си страна и продължава да се плъзга по дясната си страна. Установява се на север от платното за движение на мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на приложеното НОХД № 2613/2016г. на Окръжен съд Пловдив. Товарният автомобил е продължил движението си по платното със задействана спирачна система, влачейки лекия автомобил Мазда 121, напуснал е платното за движение в южния край и е спрял в положение, видно от фотоалбума и отразено в протокола за оглед.

         Ударът между товарния автомобил и лекия автомобил настъпва върху лявата /южна/ лента на платното за движение, в конфликтна точка на попътно пресичане на траекториите, която приблизително се намира на около 17.30 – 17.50 метра по дъжлина западно от ориентир 1 и на около 11.80 – 11. 90 метра по ширина южно от ориентир 1, по материалите от досъдебното производство.

Доказаният от експертизата механизъм на настъпване на ПТП е следния:Лекият автомобил, управляван от Р.Я., навлиза на платното за движение в момент, когато товарният автомобил се намира на около 130 метра от мястото на удара. Водачът на МПС Мазда 121, след навлизането в северната лента на платното за движение, започва движения по нея около 10 – 10.50 метра срещу товарния автомобил Щаер 16SS1. 4.68 секунди преди мястото на удара товарният автомобил достига и навлиза в опасната си зона на спиране, която е 65.41 метра, при движение със скорост 74.08 км/ч.  Моментът, в който водачът на лекия автомобил Р.Я. предприема отклоняване към южната, полагаща му се дясна лента за движение, е на 1.80 секунди преди мястото на удара и на разстояние 10.44 метра от мястото на удара. В този момент товарният автомобил се е намирал на разстояние 37.08 метра от мястото на удара и на 45.45 метра от лекия автомобил Мазда 121, поради което мястото на удара попада в опасната зона за спиране. Реакцията на водача Х., чрез задействане на спирачната система и отклоняване на ляво към южната лента за движение на управлявания от него товарен автомобил е на около 30.73 метра от мястото на удара. В този момент лекият автомобил се намира на 8.75 метра от мястото на удара и на 37.65 метра от товарния автомобил в северната лента, като водачът Р. Я. вече е предприел отклоняване посоката на движение на лекия автомобил в полагащата му се за движени южна лента. След 1.49 секунти от реакцията на водача на товарния автомобил Х. настъпва удар между двата автомобила.

След удара товарният автомобил е продължил движението си в посока югозапад като е влачил лекия автомобил, след което се установява на място, отразено в протокола за оглед и във фотоалбума по приложеното досъдебно производтво. След удара лекият автомобил Мазда 121 е влачен от товарния автомобил и се е плъзгал върху гумите си по платното около 12 – 13 метра, след което се обръща на дясна страна и се плъзга върху металните части, влачен от товарния автомобил до мястото, на което е установено при огледа, отразен в протокола за това и във фотоалбума по приложеното дело.   

Според вещото лице Т.П., при така създалата се ситуация, ударът е бил неизбежен поради пресичане на траекториите на движение на двата автомобила. Ударът се е състоял върху южната лента на платното за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил Мазда преди удара е променлива в диапазона от 0 до 23.55 км/ч, в момента на удара е била 23.55 км/ч, след настъпване на удара е била също променлива в диапазона 56.02 – 0 км/ч. Непосредствено преди настъпване на удара скоростта на лекия автомобил се ускорява и следователно спирачната система на този автомобил не е била задействана, съгласно заключението.

При излизане от район на бензиностанцията са налични пътен знаг Г 2 – Движение само надясно след знака, и Б 2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, които са валидни за водача на Мазда 121 Р.Я. при напускана на бензиностанцията като са му указали какви действия трябва да предприеме и в каква посока трябва да се движи при излизане от бензиностанцията.

От техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са: навлизането на лекия автомобил, управляван от Я., в северната лента на платното за движение и последвалото движение в нея срещу товарния автомобил на място и в момент, когато това не е безопасно; закъснялата реакция на водача на товарния автомобил Х., който не реагира своевременно на появилата се опасност – автомобил, навлизащ пред него от дясно на ляво на платното за движение, и не е задействал спирачната система на товарния автомобил; неадекватните действия на Я., който не е изминал разстоянието до полагащата му се за движение южна лента на платното по възможно най – краткия път, а се е движел първоначално в насрещната – северна, лента около 10 – 10.50 метра преди да реагира и да се отклони към южната.

Вещото лице П. заключава, че при движение по най – късия път от момента на навлизане в северната лента към полагащата му се юнжа лента, водачът Р. Я. би осигурил безопасен коридор за преминаване на товарния автомобил и не би предизвикал реакцията на водача Х. да отклони „Щаер 16S21“ към южната лента, като при такова движение товарният автомобил е щял да има възможност да премине зад лекия автомобил и удар между двата автомобила не би се състоял.

От техническа гледна точкат не се доказват обективни причини водачът на Мазда 121 да предприеме маневра завой наляво при напускане района на бензиностанцията и да наложат движение на това МПС в насрещната за него – северна, лента.

Р.Я. би имал техническа възможност да предотврати ПТП в случай, че не навлиза в платното за движение, а изчака и пропусне движещия се по него с предимство автомобил. Същият би имал техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП, ако се съобрази с поставените пътни знаци в района на бензиностацията. Я. би имал техническа възможност да предотврати ПТП в случай, че от момента на навлизане на платното за движение е действал адекватно и е изминал разстоянието до полагащата му се за движение южна лента на платното по възможно най – краткия път, а не се е движел първоначално в нарсрещната – северна, лента около 10 – 10.50 метра преди да реагира и да се отклони към южната.

От своя страна водачът на товарния автомобил Х. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на навлизане на лекия автомобил Мазда 121 на платното за движение е реагирал и е задействал спирачната система, защото разстоянието от 130 метра, на което се е намирал в момента на навлизане на лекия автомобил на платното за движение, е извън неговата опасна зона за спиране – 65.41 метра, при движението му със скорост от около 74.08 км/ч. В момента, в който Х. е реагирал и е задействал спирачната система на товарния автомобил, вече е нямал техническа възможност да предотврати ПТП чрез безопасно екстрено спиране, защото мястото на удара се е намирало в опасната зона на спиране.

Съгласно влязлата в сила присъда за съставомерно транспортно престъпление, в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото ПТП е настъпване на смъртта както на водача на лекия автомобил Мазда 121 Р. Я., така и на пасажера в това МПС Н.Д.Д.. Съгласно показанията на св.Р.А. и изслушаната комплексна САТМЕ, пасажерите в Мазда 121 преди настъпване на удара не са били с поставени предпазни колани. Вещото лице П. доказва в заключението си, че процесното МПС Мазда 121 фабрично е оборудвано с предпазни колани както на предните две седалки, така и на задните три седалки, които са триточкови и осигуряват пасивна сигурност на водача и пътниците на предни и задни седалки. Системата на предпазните колани е снабдена с механичен законтрящ механизъм, който не позволява коланът да се разпъва свободно. При реализиране на ПТП предпазният колан фиксира тялото на седящия към седалката и не позволява свободно движение на тялото в купето. При процесното ПТП ударът е между лявата част на лекия автомобил и предната част на товарния автомобил, при което въздействието на силите на удара са директни върху тялото на намиращия се на задната седалка пътник Н.Д.. По приложеното наказателно дело не се установява наличие на специфични увреждяния по тялото на това лице, които да говорят за поставен обезопасителен колан, което потвърждава гласните показания, че пътуващите в лекия автомобил не са поставили коланите преди настъпване на удара при потегляне на МПС от бензиностанцията. Независимо от това вещите лица дават заключение, че получените при инцидента тежки увреждания на Н.Д. не биха били предотвратени или ограничено настъпването им, ако Д. бе с поставен предпазен колан. Поради механизма на ПТП, деформациите по лекия автомобил, мястото на удара и мястото на пострадалия Д. вътре в купето, най – вероятно използването на предпазен колан не би предотвратило настъпването на тежките последици.

При така установените обстоятелства съдът приема, че ПТП от 08.09.2015г. настъпва в резултат както на действията на св. А.Х., чиято вина и отговорност е установена с влязлата в сила присъда, така и в резултат на поведението на втория водач Р.Я. при управление на лекия автомобил Мазда 121 рег. № ***, защото Я. е съпричинил настъпване на удара и оттук неговите вредоносни последици. Същият е нарушил знак Г2 в района на бензиностанцията като е извършил завой на ляво, а не както предписва знака – задължително движение само надясно след знака, и по този начин е нарушил правило на чл.19 от ЗДвП отм., според който „Водачите, пешеходците и другите лица, които участвуват в движението по пътищата, са длъжни да спазват установените правила за движение, да не създават опасност или пречки в движението, да пазят живота и здравето на хората, имотите на държавата, на кооперациите и обществените организации и на гражданите, както и да опазват околната среда.“, и чл.26 ал.1 ЗДвП отм., указващ, че „Участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите, пътните знаци и маркировката на пътя.“.

Я. е нарушил знак Б2 като не е пропуснал да премине движещия се по пътя с предимство товарен автомобил и по този начин е нарушил както чл.26 ал.1 от ЗДП отм., така и чл.22 ЗДвП отм., съгласно който „Водач, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен, преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, като се съобразява с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението.“.

След извършен завой наляво, Я. се движи около 10.50 метра в насрещната за него лента за движение – северна, вместо в полагащата му се лента за движение – южна, и по тозин начин нарушава чл.24 ЗДвП отм., изискващ „Пътните превозни средства се движат в дясната половина на пътя по посока на движението си.“.

Така извършените от Р.Я. нарушения на правилата на отменения ЗДвП са противоправно поведение по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД като вината му се предполага на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД и по делото презумпцията не се обори. Пряка последица от нарушаване на правилата на ЗДвП отм. е настъпването на удара между двата автомобила и в резултат на него се причинява смъртта както на Я., така и на Н.Д..

В каква степен всеки един от двамата водачи – А.Х. и Р.Я., са съпричинили ПТП и неговите вредоносни резултати, е извън предмета на делото.

Не се доказва, че пострадалото лице Н.Д. с поведението си чрез непоставен предпазен колан е съпричинило вредоносния резултат, защото, дори да го бе поставил, пак биха настъпили тежки телесни увреждания, обусловили леталния за него изход.

От разпечатката от сайта на Гаранционен фонд за справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 08.09.2015г. за МПС с ДКН ***се констатира, че има активна застраховка „ГО“ с ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД с номер на полицита BG/22/11500182501, с дата на сключване 12.07.2015г. и крайна дата на покритието 11.07.2016г, прекратена на 29.10.2015г.

Ответникът представя застрахователната полица – лист 132, според която към датата на сключването й собственик на МПС е лицето Б.Я.А.. В представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 64, за собственик на лекия автомобил Мазда е записано лицето Д.С.С. *** и водач Р. Я.. По делото не се доказва на какво фактическо и правно основание Р. Я. е управлявал това МПС на 08.09.2015г. като липсва законова фикция, че всяко управление на МПС е на законово основание и със съгласието на собственика тогава, когато водачът не е собственик според представените документи и не разполага с пълномощно. Поради това по делото не се доказва законово фактическо и правно основание, на което Р.Я. в нощта на ПТП управлява лекия автомобил Мазда 121 с рег. №        ***.

Съгласно Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 96 от 03.07.2018г. на община Карлово, с. Х. Д., област Пловдив,  за ищеца Р.Д.Д. ЕГН **********, той е брат на останалите ищци, както и на Н.Д.Д., ЕГН **********, починал на 09.09.2015г., като техни родители са Д.А.Д. ЕГН ********** – баща, и С. А.Д. ЕГН ********** – майка.

         От справките за съпруг/а и деца на ищците и на лицето Н.Д.Д. от лист 196 до лист 210 включително се доказва, че ищецът И. Д. няма съпруга и деца; М.Д. има трима сина; А.Д. има син; Р.Д. има дъщеря и двама сина; А.Д. има дъщеря и трима сина; Р.Д. няма деца и съпруга; И.Д. има три дъщери и един син. Починалият брат Н.Д. има три дъщери – М., А. и Н., и един син И..

         Съгласно представените от ответника преписи на искови молби и определения за насрочване от лист 246 до лист 254 се доказва, че лицето С.А.Д., в качеството си на майка и законен представител на Н. Д., е предявила на 12.02.2020г. пред Окръжен съд Пловдив против ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д. в размер на 140 000лв. частичен иск от 200 000лв. и за обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 32 400лв., представляващи 216 месеца лишаване от издръжка от баща, ведно със законни лихви. На 22.10.2015г. лицата С. А.Д. и Д.А.Д., в качеството си на майка и баща на Н.Д., са предявили против ответника, неговия помагач и против ДЗИ Общо застраховане ЕАД парична претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на сина им в размер на по 500 000лв. за всеки ищец, заявени като частични искове от по 250 000лв., ведно със законна лихва от датата на деликта, по което е образувано гр.д. № 13374/2015г. на СГС. По гр.д. № 16730/2015г. на СГС лицата С.А.Д. лично и в качеството си на законен представител и майка на М.Д., А.Д. и И.Д. е предявила против ответника осъдителни претеции за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д., заявени като частични искове в пълен размер от 200 000лв.

         Горните писмени доказателства установяват, че преките наследници на починалия Н.Д. – неговите четири деца, също така баща му и майка му, както и лицето, с което е живеел на съпружески начала и от което има деца – С.Д., са заявили искания за получаване на обезщетение от застрахователя за причинените неимуществени вреди от смъртта му.

         От изслушаната по делото свидетелка М.Д.К., съседка на починалия Н., се доказва, че той е живеел със семейството си и го е гледал. Всички братя и сестри са семейни, имат деца, имат си къщи и живеят отделно, братята ходили да работят на полето, често се събирали, общували. Майката и бащата на Н. също живеят сами. Братята и сестрите му приели тежко загубата на Н., защото бил младо момче с три деца, а жена му била бременна с четвъртото дете, и оставя четири деца. Родителите и братята му не преодолели загубата на Н., често ходят на гробищата.

         Според свидетеля Е.Т., познат на ищците и на Н., той е бил свестен човек, работлив, изкарвал прехраната на семейството, работил е с братята си. Една мрежа деляла къщите им, винаги били заедно. Братята, сестрата и майката не са преодоляли загубата на Н., липсвал им, гледат му децата и помагат, с каквото могат.

         От разпита на свидетелката С.А.Д. се доказва, че е живеела с починалия Н.12 годи преди кадастрофата в село Х.Д. и имат четири деца. Първо една година били при свекървата, после се отделили и живеели сами и с децата. Били са в добри отношения, не са се карали. Н.е бил в добри отношения с родителите си, не е имал проблеми. Всеки от братята и сестра му има къща и живее отделно като къщите са близо, на 2 – 3 метра една от друга. Всички били заедно, гостували си, общували с повод и без повед. Братята и сестрата изживели много тежко смъртта на Н., страдат за него, ходят на гробищата.

        

         Установената фактическа обстановка обосновава недоказаност и оттук неоснователност на заявените претенции.

         Съдът приема за доказано съпричиняването на ПТП от 08.09.2015г. от Р. Я. като водач на лекия автомобил, в който е пътувал Н.Д.. Ударът между лекия и товарния автомобил причинява тежки телесни повреди на Н.Д., несъвместими с живота, в резултат на които почива, поради което настъпване на смъртта му се намира в пряка причинно – следствена връзка с ПТП, доказано с оглед чл.300 от ГПК.

При управление на МПС Р. Я. нарушава правилата на чл.19, чл.22, чл.24 и чл.26 ал.1 от ЗДвП отм., което определя действията му като противоправни. Поведението му изпълнява състава на деликт по чл.45 от ЗЗД като вината се предполага по силата на тази норма и презумпцията не е оборена.  Това е основание за пораждане на деликтната му отговорност съгласно чл.45 и чл.53 от ЗЗД.

За предмета на делото е ирелевантно в какво съотношение е съпричиняващото поведение на всеки един от двамата водачи на МПС спрямо настъпване на ПТП и на неговия вредоносен резултат – смърт на Н.Д., защото претенцията е насочена към застрахователя на МПС, управлявано от Я., която е обусловена от отговорността на Я., а съгласно чл.53 от ЗЗД, всеки съпричинител отговаря солидарно пред увредения. Правилото на солидарната отговорност по чл.122 ал.1 от ЗЗД е, че кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от салидарно отговорните длъжници. Поради това всеки причинител на деликта, респективно застрахователя на управляваното от него МПС, отговаря пред пострадалите за пълния размер на обезщетението, независимо от факта на съпричиняване на ПТП и от друг водач на МПС. Съпричиняването и процентното отношение имат правно значение за вътрешните им отношения по уреждане на регресни права, което е извън предмета на делото.

Доказа се, че с ответника има сключен договор за Гражданска отговорност на автомобилисти, действал към 08.09.2015г., уреден от КЗ отм. Основателно е възражението на помагача по чл.257 ал.2 КЗ отм. за освобождаване от отговорност на застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомибилисти на МПС за лек автомобил Мазда 121 поради недоказване на законово основание, на което Р. Я. управлява това МПС в нощта на 08.09.2015г. Съгласно цитираната норма, „Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.“ Както в КЗ отм., така и в ЗДвП отм. или в друг нормативен акт липса законова фикция или презумпция, която да указва, че когато едно лице е във фактическо държание на МПС и управлява МПС, което по документи не е негова собственост, се счита, че то го управлява на законово основание. Възраженията на  ищците в тази насока са неоснователни – липсата на подаден сигнал пред органи на реда за кражба или друго престъпление касателно лекия автомобил от посочената като собственик Д.С. не е доказано по делото, защото няма никакви данни има ли или не подавани сигнали пред органите на реда, респективно има ли или не влязла в сила присъда. Така формулирано, възражението на ищците също не доказва, че Р.Я. е управлявал Мазда 121 на 08.09.2015г. на законово основание. Държането на движима вещ на законно основание не се предполага.

С оглед горното и на основание чл.257 ал.2 от КЗ отм. съдът приема, че ответникът ЗК Лев Инс АД не отговаря по застрахователна полица BG/22/11500182501, с дата на сключване 12.07.2015г., за вредите, причинени от Р. Я. при управление на МПС с рег. № ***на 08.09.2015г., защото лицето Р. Я. не се доказва да управлява МПС на законно основание, поради което липсва хипотезата на цитираната правна норма и оттук не се установява пораждане на отговорността на застрахователя по полицата за този деликт, а това е основание претенцията срещу него да се отхвърли.

Искът е неоснователен и на второто, основно, въведено правозащитно възражение от ответника и неговия помагач, а именно – не се доказва правото на братята и сестрата на Н.Д. да бъдат обезщетение с оглед въведените от ТР № 1 по тд № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии.

Неоснователни са възраженията и доводите на ответника и помагача му, че ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага към процесния деликт от 08.09.2015г., защото към датата на настъпването му тълкувателното решение не е прието и все още не са отменени като изгубили значение постановленията за определяне кръга на правоимащите, и защото ТР се прилага от датата на постановяването си, т.е. за в бъдеще. Възраженията и доводите не са съобразени с обстоятелството, че се касае за решение, което тълкува съществуващ материален закон по силата на чл.124 от ЗСВ и при условията на чл.292 ГПК, а не създава материално – правна норма. Посочената норма на ГПК е процесуална, създава процесуално правило, а принципът в правоприлагането е, че процесуалните правила се прилагат веднага, т.е. имат незабавно действие, включително и за заварени случаи, освен ако не е предвидено противното. Чл.292 от ГПК предвижда, че „При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.“. Спиране на производството по дело поради предложение за постановяване на тълкувателно решение цели съобразяване на тълкувателното решение и даденото от него тълкуване на закона по висящото дело. Т.е. тълкувателното решение ще бъде приложено веднага, незабавно, към заварени дела, образувани преди издаването им, следователно уреждащи материални правоотношения, възникнали във времето преди постановяването му. Поради това всяко едно издадено ново тълкувателно решение се съобразява и се прилага и по заварени от него дело, а това означава, че даденото тълкуване е приложимо и относимо и към вече възникнали правоотношения във времето преди даване на тълкуването, било то ново или променящо вече постановено такова. Уреденият от ЗСВ ред за взимане на търкувателно решение не може да обоснове друг извод. Според чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Това означава, че ТР се съобразява в правоприлагането от момента на издаването му незабавно.

Ето защо посоченото тълкувателно решение подлежи на отчитане и по настоящото дело при отговор на въпроса имат ли право ищците на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, респективно доказват ли го.

С тълкувателното решение кръгът на правоимащите се разшири и в него се включиха освен законните наследици и лица, които по изключение е справедливо да бъдат обезщетени, когато са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания.

От събраните по делото доказателства не се установява каква е била конкретно емоционалната връзка на всеки един ищец с починалото лице Н.Д. приживе. Установените данни ищците като негови братя и сестра да са живеели в близост и братята да са ходили заедно да работят на полета са факти от бита, които сочат за наличие на ежедневни контакти, но които не доказват какви са били взаимоотношенията на всеки ищец с починалия брат приживе. Основателно се възразява и се доказа, че всеки един ищец има свои деца и е създал собствено семейство с лице, с което живее на съпружески начала, в отделно, самостоятелно домакинство от починалия брат Н.. От друга страна починалият Н.Д. също има четири деца и е живеел в отделен дом с майката на децата на съпружески начала около 12 години преди смъртта си. Не се ангажират доказателства емоционалните отношения между ищците и починалия брат да се отличават по съдържание, интензитет и дълбочина от обичайните, традиционни за тях родствени отношения между братя и сестри, живеещи в непосредствена близост.

От друга страна няма доказателства смъртта на Н. какви конкретни болки и страдания причинява на всеки ищец. Данните, че всички са страдали и не могат да преодолеят смъртта му, са обобщени и недостатъчни, за да се приеме за установена заявената от всеки един претеция с оглед указанията, дадени в ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Поради това исковете им подлежат на отвхвърляне.

На ответника ще се присъдят доказани разноски от 200лв. депози за САТЕ, които се дължат разделно от ищците – по 28.57лв. всеки един. На основание чл.78 ал.10 от ГПК на помагача не се дължат сторените от него в процеса разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН **********, А.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН ********** и  М.Д.Д. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д, съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Д., искове за осъждане да плати сумата от по 50 000лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.Д., починал в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2015г. около 22.00 часа на път I – 6, между селата Игнатово и Кърнале, км 239+670, причинено от Р. А.Я. при управление на лек автомобил „Мазда“ с ДК № ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 08.09.2015г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН **********, А.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН **********, И.Д.Д. ЕГН ********** и  М.Д.Д. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, да платят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Д., разноски по делото от 200лв. /двеста лева/ разделно – по 28.57лв. /двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ всеки един ищец.

Решението е постановено при участието на ЗК „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управелние гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, район Лозенец,  в качеството на помагач на страната отвеника.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     Окръжен съдия: