Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети юни, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9503 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 100765/26.05.2020г. по гр.д. № 12394 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 29-ти състав С.О.,
Булстат *****, с адрес: гр. София, ул. *****и адрес за призоваване: гр.
София, ул. „*****е осъдено да заплати на
Й.Г.С., ЕГН ********** действаща
чрез майка си и законен представител: Д.К.С., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. И.М.,*** на основание на
чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 80 000лв., ведно със законната лихва от 05.06.2018г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, получени в
следствие на падане в необезопасена дупка на 05.06.2018г. в гр. София на бул. „Васил
Левски” при кръстовище с ул. „Граф Игнатиев”; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 4000лв. представляващи
съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5076315/18.06.2020г. по регистъра на СРС,
депозирана от ответника С.О., Булстат
***** в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че не било установено проведено
противоправно поведение в причинно-следствена връзка с която да са настъпили
процесните вреди. Събраните гласни доказателства не установявали тези факти, не
били конкретни и били недостоверни, опровергани били от авто-техническа експертиза
от досъдебно производство, приета по делото съдебна експертиза не установявала
място на съприкосновение между ищеца и тролейбуса. Установено било че вреди са
претърпени от произшествието с тролейбуса, но не и че инцидент е причинен от
противоправно поведение на СО. През юли 2018г. дупка за дърво съществувала, но
в нея имало дърво, а на около 4м. от тях била синя будка-павилион. До синята
будка-павилион нямало дупка, едва след юли 2018г. синята будка-павилион била
премахната., тоест дупка от нея не можела да доведе до инцидента с ищеца.
Неправилно било заключението по съдебната експертиза възприело че мястото с
дървото е мястото, в което ищцата е паднала, разстоянието между дървото и синята
будка били около 4м. Снимка № 5 показвала синята будка, а мястото с голяма
квадратна дупка била мястото на тази будка след премахването й. През 2019г.
павилион бил върнат на предишното си място. Мястото на което ищецът твърдял, че
е паднал било мястото, на което имало
синя будка-павилион към юни 2018г., там нямало дупка. Присъден размер на
обезщетението бил необосновано висок. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец Й.Г.С., ЕГН ********** действаща чрез майка си и законен
представител: Д.К.С., ЕГН ********* е оспорила жалбата. Изложила е съображения,
че решението на районния съд е правилно.
Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2005600/28.02.2019г. по регистъра на СРС на Й.Г.С., ЕГН ********** действаща чрез майка си и законен
представител: Д.К.С., ЕГН ********* ***,
Булстат *****, с която е поискала от съда да осъди ответника да й
заплати основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 80 000лв., ведно със законната лихва от 05.06.2018г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, получени в
следствие на падане в необезопасена дупка на 05.06.2018г. в гр. София на бул. „Васил
Левски” при кръстовище с ул. „Граф Игнатиев”. Навела е твърдения,
че на 05.06.2018г. около 07,05ч. на път за училище застанала на светофара на
кръстовището на бул. „Васил Левски” и ул. „Граф Игнатиев” за да пресече ул.
„Граф Игнатиев” и да се качи на тролей № 5, спирката на който била след
кръстовището, видяла че от ляво й стои спрял тролей № 5, който искала да хване
, след него имало и друг спрял тролей. Посочила е, че при зелен сигнал на светофара се затичала, за
да хване тролей №5, който минал покрай нея и леко я изпреварил, продължила да
тича, като се качила на отсрещната страна на тротоара, видяла че на спирката
имало голяма синя будка, която тичайки се чудела от коя страна да заобиколи.
Посочила е, че на тротоара имало голяма дупка, която тичайки не видяла, спънала
се в нея, политнала, подхлъзнала се и паднала , като горната част на тялото й
останало на бордюра, а краката й били на пътното платно, искала да ги дръпне и
да се изправи, но в този момент последната гумата на тролея минала през левия й крак и през палеца на десния й крак. При този инцидент
получила размачкване и усукване на подбедрицата и ходилото; открита рана на
ходилото и счупване на метатарзална кост на левия крак и счупване на палеца на
десния крак, откритата рана била зашита, оперативно били отстранени загиналите
кожа , подкожие и мускулни влакна,, открилата се огромна рана на подбедрицата и
ходилото била възстановена с кожа от бедрото на левия крак, получила скъсяване
на ахилесовото сухожилие, деформация и доста груби белези, което ще наложи
множество оперативни намеси и месеци рехабилитация. Посочила е, че изпитвала
силни болки, често се налагало да приема силни обезболяващи от рода на
наркотичните вещества, развила психоза, живеела в постоянен страх от тъмно, от
връхлитащи автобуси, тролеи и камиони, сънувала кошмари, често сменяла
настроението си, страхувала се да остане сама, получавала недостиг на въздух,
безсъние, главоболие, често изпитвала тревожност и депресия. Ответникът носел отговорността за поддържане
на тротоара в безопасно състояние съгласно Закона за пътищата, не изпълнил това
задължение и отговарял пред ищеца за обезщетяване на претърпените от нея вреди,
справедливото обезщетение на които било в размер на сумите, за които е заявен
иска. Претендирала е разноски.
Ответникът С.О. в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че процесните вреди не били следствие от противоправно поведение, за което
носел отговорност. Процесните вреди били
получени от ПТП с тролейбус, а не от спъване и падане при тичане в края на
тротоара успоредно с движещия се тролейбус. Нямало дупка на тротоара, която да
е довела до уврежданията. Синя будка-павилион имало на тротоара, но голяма квадратна
дупка към юни 2018г. нямало, такава имало по-късно през юли 2018г., когато била
направена с цел място за засаждане на дърво, представените от ищеца снимки били
от различни моменти и това се установявало от различните по форма и размер
тротоарни плочи. Отделно спъването в
дупка при скорост от около 8км/ч. би довело до залитане напред на тялото и
попадане под колелата на тролейбуса с предната част –глава и торс, а не както
било в случая – падане по гръб с краката напред. В непосредствена близост до синята будка
нямало дупка и твърденията на ищеца били неверни. На снимка се виждало, че
дупката за засаждане на дърво е след
синята будка на около 2м. в посока на движението на тролейбуса , тоест тя е след място на инцидента и не може да е
причинила инцидента. Претендирало е разноски.
По делото са приети
неоспорени от страните медицинско направление от 30.10.2019г., педагогическа
характеристика от 08.11.2019г , психологическо изследване, епикризи от
17.10.2018г. и 21.02.2019г., медицинско становище, етапна епикриза от
08.11.2019г., амбулаторен лист от 08.11.2019г. , ЕР на ТЕЛК № 2826/11.11.2018г.
, съгласно които ищцата е била лекувана
от травма в областта на левия долен крайник, постъпила е отново в
болница на 14.10.2018г. за 4 дни и на 19.02.2019г. за 4 дни, лекуван е бил
оперативно мекотъканен дефект след травма, постъпила е за лечение, като е
установено, че е оформен цикатрикс в областта на лява подбедрица, който в
по-голямата част е нормотрофичен на места с хипертрофични ръбове, извършена е
операция за аплициране в поледствие са установени зони с тенденция за
хипертрофия в зона между присадки и околна кожа, извършена е
операция-екцизиране на пръснати по повърхността епителни клетки, хемостаза,
аплициране на триамциналон ацетонид, при прегледа на 08.11.2019г. е установен
оточен ляв глезен, болезнен при палпация и движение постоперативен цикатрикс,
предписани са рехабилитация по 10 процедури
за аналитича и за такава с уреди, установено е посттравматично стресово
разстройство , есвинусна деформация на ляво ходило, състояние след кожна
пластика в областта на лявото бедро и
подбедрица, състояние след
конвасация на ляво ходило и подбедрица,
персистиращ болков синдром към ноември 2019г., със силно изразен страх да
ползва превозни средства, видимо напрегната, емоционално лабилна от преживяно
събитие – ПТП с тежка травма на ляво ходило, определена е 50% трайна
нетрудоспособност за срок от 3 години.
По делото са приети
неоспорени от страните констативен протокол № К-367/05.06.2018г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.06.2018г.,
и скица, албум, съставени от служители на СДВР, съгласно които на
05.06.2018г. в гр. София на бул. Васил Левски”
в района на спирката на МГТ №
около 07,05ч. е настъпило ПТП с
участието на ищеца и на тролейбус № 1657, управляван от Георги Вачев при което е пострадала пешеходец, получила фрактура на
палец на дясно ходило, размачкани тъкани и фрактура на метатарзална кост на
ляво ходило , настанена в „Н.И.Пирогов”, посочено е, че пешеходец и тролейбус
са се движели в една посока по бул. „В.Левски от ул. Граф Игнатиев” към ул.
„Ген.Гурко”, тротоар е широк 5м., на лист 16 /на гърба/, на снимка № 14 се
вижда заснет тролейбус с изглед отзад и в долния десен ъгъл се вижда ъгъл
от площ без тротоарни плочи, не се вижда синя будка.
Приети са снимки на
местопроизшествието, на които се вижда поставена синя будка преди спирката на
тролейбус № 5 на бул. „Васил Левски” в посока към ул. „Ген.Гурко”, на снимката
на лист 39 и 40 от делото се вижда неравност на тротоара преди синята будка на
разстояние преди будката съпоставимо с дължината на синята будка., на снимката
на лист 39 се вижда същата неравност, както и че тя е малко след средата на
разстоянието между дърво и синя будка.
Приети са снимки на л. 27 от
делото на които се вижда, че на тротоара на бул. „Васил Левски” в посока към
ул. „Ген Гурко” след синята будка има площ, заета от материали за ремонт.
Разпитан по делото св. К.П.е заявил, че в началото на юни 2018г. рано сутринта бил на
спирката на бул. „Патриарх Евтимий” в
посока към Университета, стоял отстрани , спирката била дълга и се намирала в
близост до кръстовището с ул. „Граф Игнатиев”. Заявил е, че му направило
впечатление момиче, което тичало от ул. „Граф Игнатиев” към спирката успоредно
с тролея, който идвал към спирката. Заявил е, че в момента, в който тролейбус и
детето се изравнили, детето стъпило в нещо и се усукало по особен начин,
извъртяло се и паднало по дупе, краката му били на платното, детето било с
особени тъмни кецове, опитало се да
дръпне дясното краче, тролеят не успял да спре и минал през едното краче на
детето. Посочил е, че на спирката имало будка за продажба на билети близо до
улицата, детето отминало будката,
заобиколило нещо и в един момент се подхлъзнало или стъпило накриво и паднало.
Заявил е, че на това място на спирката нещо се правело, било чакълестто, нямало голяма дълбока дупка или изкоп, но имало нещо по-малко и по-плитко, не било
равно със земята, нямало тротоарни плочи, детето по-скоро се подхлъзнало.
Разпитана по делото св. Д.С. е заявила, че е майка на ищеца
, животът на ищеца се променил след инцидента, преживяла много болки, не
желаела да се движи сама, страхувала се от тъмното, спяла при родителите си,
сънувала кошмари, първночално била на подлога и отказвала да се храни и да пие
вода, защото й било дискомфортно. Заявила е, че ходилото на детето било
премазано, тролей бил минал през 2/3 от подбедрицата й, кракът към момента бил
по-къс, преживяла 4 интервенции, престояли още, всеки ден и към момента ходела
на физиотерапия, тежко преживяла като видяла крака си, представените с искова
молба снимки били 3-4 дни след инцидента.
С приетото по делото неоспорено
от страните заключение по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
вещите лица след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца са
посочили, че в следствие на инцидента от 05.06.2018г. ищцата е получила травматично размачкване на подбедрицата
и лявото ходило с дефект на кожата на
лявото ходило, счупване на първа предноходилна кост в ляво, счупване на
проксималната фаланга на палеца на дясното ходило, като тези травми могат да се
получат при преминаване на гума на тролейбус през лява подбедрица и ходило и
през палеца на десния крак в момент, в който ищцата е паднала на тротоара, а
краката й са били на пътното платно, ищцата страда от посттравматично стресово
разстройство. Посочили са, че документите
по делото не могат да установят точното място на което е настъпило
съприкосновението между пешеходец и МПС. Посочили са, че през месец юли 2018г. преди синята будка на
тротоара е имало засадено дърво на разстояние дължина на товарния бял камион,
виждащ се на снимката на стр. 19 от заключението. Посочили са, че снимките на
стр. 20 от заключението от които първата е представена по делото от ищеца, а
втората е представена от ищеца като част от албума по досъдебното производство,
се вижда площ без тротоарни плочи,
частично покрита с дървени летви, която
е след синята будка при посока от ул. „Граф. Игнатиев” към ул. „Ген
Гурко”. Можело при движение на пешеходец, преминал през тази неравност да се
получи спъване, изваждане от равновесие при което пешеходец се спъва, полита
напред и се спира в преминаващ автобус, вероятно при инцидент крак на детето е
бил с ходилото обърнато нагоре.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 51 вр. с чл. 52 и чл. 86 от
ЗЗД вр. с чл. 31 от Закона за пътищата и §1, т.1 и т.2 от ДР на Закона
за пътищата.
При този иск в тежест на
ищеца е да установи деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения
по смисъла на чл.49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за
Пътищата (ЗП) вр. с § 1, т.1 и т.2 от ДР
на Закона за пътищата - неизпълнение на задължението на ответника по закон да поддържа пътища, в следствие на
който деликт, са настъпили вреди,
пазарната стойност на имуществените вреди към настъпване на събитието,
обстоятелства обосноваващи и размер на неимуществени вреди, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно §1 т. 1 от ДР за ЗП "път"
е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.
Съгласно §1 т. 2 от ДР за
ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя.
По делото не се спори, че
тротоара на бул. „Васил Левски” е
общински път, поради което и съдът приема
за установено по делото, че ответникът е следвало да поддържа същия в
безопасно за ползване състояние.
По делото не се спори и се
установена от приети писмени доказателства, заключение по комплексната съдебна
експертиза, че на 05.06.2018г. задната гума на преминаващ тролейбус преминал
през лявата подбедрица и палеца на десния крак на ищеца, в резултат на което ищцата е
получила травматично размачкване на
подбедрицата и лявото ходило с дефект на
кожата на лявото ходило, счупване на първа предноходилна кост в ляво, счупване
на проксималната фаланга на палеца на дясното ходило, посттравматично стресово
разстройство. Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за осъществяването на тези обстоятелства, при
обосноваването на тези изводи районният съд не
е допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при
съобразяване на ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема за установени тези
обстоятелства.
Спорните обстоятелства по делото
са дали отговорността на ответника за претърпените от ищеца вреди може да се
ангажира и размер на обезщетението за тези вреди.
Съдът приема за установено по
делото от събраните гласни доказателства, приетите по делото протоколи на
служители на СДВР с албум , показания на
св. Петров, че рано сутринта на
05.06.2018г. ищцата се затичала по бул. „Васил Левски” в посока
от ул. „Граф Игнатиев” към ул. „Ген.Гурко”, за да се качи на
спирката на тролей, който минавал покрай нея, на
спирката имало голяма синя будка, след заобикалянето на която ищцата се
спънала в голяма необезопасена и необозначена неравност , политнала, подхлъзнала се и паднала , като
горната част на тялото й останало на бордюра, а краката й останали на пътното платно и последната
гумата на тролея минала през левия й крак и през палеца на десия й крак. За установяването на тези обстоятелства съдът
изцяло кредитира показанията на св. П.като логични, последователни, резултат от
личните впечатления на свидетеля, който не
е заинтересован от изхода на делото, неопровергани от останалите събрани
доказателства. Свидетелят е посочил, че на тротоара нещо се правело, след будката за продажба на билети било чакълесто, имало нещо по-плитко от изкоп
и яма, но не било равно със земята и там
ищцата се подхлъзнала и паднала. Тези показания на св. П.се подкрепят от
снимка № 14 от албума към местопроизшествието на лист 16 от делото /на гърба
му/, в долния десен ъгъл на която се
вижда до задната част на спрял тролейбус част от тротоар без тротоарни плочи,
по-ниско от застланата с плочи тротоарна част. Тази снимка е направена в деня
на произшествието от служителите на СДВР, извършили оглед на
местопроизшествието и същата установява съществуване на неравност на
тротоара след синята будка в посока
от ул. „Граф Игнатиев” към ул. „Ген.Гурко”. На тази снимка не се вижда
синята будка, а по делото не се спори, че към този момент е имало такава на
тротоара, поради което и съдът приема, че заснета неравна площ без тротоарни
плочи е след синята будка.Тази
снимка изцяло съответства на показанията на св. Петров, поради което и съдът приема
за установено съществуването на тази необезопасена и необозначена неравност в
деня на произшествието, както и че попадането на ищеца в нея е причината ищец
да падне с крака на пътното платно и там
през тях да премине задна гума на тролей. В тази насока са показанията на св. П., както и категоричното
заключение по комплексната съдебна медицинска експертиза, което съдът кредитира
изцяло като неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, вярно
и задълбочено. Действително, в
заключението по съдебната експертиза на стр. 19 е посочена снимка на дърво,
което е преди синята будка. Тази снимка обаче е посочена от вещите лица в отговор
на задача № 3, тоест посочването на снимка 19 не е извод на вещите лица, че
ищцата е попаднала в дупка преди синята будка. Вещите лица са изградили изводите си въз
основа на снимките по делото като са посочили, че установените от тях
неравности на тротоара са преди
синята будка – на стр. 19 от заключението и
след синята будка – на л. 20 от заключението. Това са техните констатации в
заключението, потвърдени при изслушването
им пред районния съд. Вещите лица са посочили, че документи по делото не
позволяват да се установи къде точно е настъпило съприкосновението между ищеца
и тролейбуса. Това изявление на вещите лица съответства на отговора им по
задача № 3 по заключението и на изявлението им при изслушването им от съда.
Така съдът приема, че вещите лица на л.19 и 20 са посочили че по представените
по делото снимки съществуващи неравности на тротоара са две – преди и след
синята будка, като са посочили че при подаването в такива неравности и възможно
подхлъзване и падане като това на ищеца, не са посочили в коя точно неравност е
попаднала ищеца оплаквания в тази насока
на въззивника са неоснователни. Изводите на вещите лица се подкрепят от
приетите по делото снимки и съдът ги кредитира. С исковата молба ищцата е
представила снимки, на две от които не се вижда синя будка, само на втората
снимка на л. 27 от делото се вижда част от синята будка и след нея се вижда
неравност на тротоара без тротоарни плочи, част от която е покрита с дървени
летви. Тези снимки ищцата е представила с оглед установяване място на дупка, в
която е попаднала и е видно, че това е дупка след синята будка. При така възприето оплакванията на въззивника
свързани с местоположение на дупката преди
синята будка не са основателни. Твърденията на въззивника, че неравността,
която се вижда на представените снимки на л. 27 от делото не са съществували
към момента на инцидента и че
неравността на тези снимки е мястото, на което е била синята будка към
момента на инцидента, съдът приема, че не са установени по делото. Това е така,
защото на снимка № 14 на гърба на лист
16 от делото, направена при огледа на
местопроизшествието, се вижда част от неравността на тротоара, същевременно на
тази снимка не се вижда синя будка, а не
се спори по делото, че синята будка е била там към този момент, което
обосновава извод, че към 05.06.2018г. на тротоара на бул. „Васил Левски” в
посока от ул. Граф Игнатиев” към ул.
„Ген. Гурко” на спирката на градския транспорт е имало както синя будка, така и
неравност на тротоара след синята будка. Отделно, на втората представена от
ищеца снимка на л. 27 от делото, се виждат едновременно и неравността на
тротоара и синята будка, което е
основание да се приеме, че тази снимка
закрепва състоянието на тротоара такова, каквото е било към момента на
инцидента. Следва да се посочи, че снимка №5, представена с отговора на
исковата молба - на л. 43 от делото, показва синята будка, но на тротоара след нея
в посока от ул. „Граф Игнатиев” към ул. „Ген.Гурко” се виждат струпани
строителни материали, без да е видимо състоянието на настилката под тях. Така
тази снимка не установява , че на тази площ не
е имало неравност, за съществуването на която е дал показания св. П.и
която се вижда на снимката на лист 16 от делото.
Несонователни са доводите на
въззивника, че при такъв механизъм ищцата е следвало да падне с главата напред,
а не обратното. Събраните гласни доказателства и комплексна съдебна експертиза
установяват по делото възможността за подхлъзване, довело до усукване и падане
на ищеца с краката напред. Съдът кредитира показанията на свидетеля П.и заключение по съдебната експертиза по
съображения изложени по-горе. Доводите на въззивника, че автотехническа експертиза,
назначена по досъдебно производство обосновава друг извод съдът приема за неоснователен
- събрано по реда на НПК заключение
съдебна експертиза не може да се
цени като такова в производство по ГПК, защото не е събрано по приложимия
процесуален ред.
С оглед гореизложеното съдът
приема за установени
по делото онези предпоставки,
които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника
– неизпълнение на задължението на СО по закон да поддържа тротоара на бул. „Васил Левски” в гр. София като част от общинските пътищата, като е
оставила голяма
неравност на тротоара, която не е била обезопасена и
обозначена, в следствие на който деликт на 05.06.2018г. ищцата е попаднала в неравността, подхлъзнала се е и е
паднала, при което краката й са останали на пътно платно и задната гума на
преминаващ тролейбус е преминал през лявата подбедрица и палеца на десния й
крак, в резултат на което ищцата е получила
травматично размачкване на подбедрицата и лявото ходило с дефект на кожата на лявото
ходило, счупване на първа предноходилна кост в ляво, счупване на проксималната
фаланга на палеца на дясното ходило, посттравматично стресово разстройство.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането При определяне на размера на
обезщетение следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия към
съответния период. Определянето на обезщетение по справедливост предпоставя
съобразяване на конкретни условия - място и време на възникване на увреждането,
етап на обществено-икономическо развитие, стандарт на живот,
средно-статистически размер на доходите. Това е така, защото критерия на
справедливостта не може да бъде изолиран от тези условия. (В този смисъл Постановление №
4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№
1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по
н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от прието по
делото заключение по съдебната експертиза, епикризи, , амбулаторни лист,
медицински становища , решение на ТЕЛК по делото се установява, че в следствие на процесиня
инцидент ищецът на детска възраст е претърпяла травматично размачкване на
подбедрицата и лявото ходило с дефект на
кожата на лявото ходило, счупване на първа предноходилна кост в ляво, счупване
на проксималната фаланга на палеца на дясното ходило, посттравматично стресово
разстройство, лекувала е оперативно няколкократно, провеждала е рехабилитация,
операциите и рехабилитациите са били болезнени, останали са видими белези,
лечението не е завършило, страхувала се е да остава сама, изпитва тревожност и
страх, развила е посттравматично стресово разстройство. При така установеното и
като съобрази социално-икономическите
условия в страната към 2018г. съдът приема, че справедливото обезщетение не е
по-малко от сумата, за която е предявен частичния
иск от 10 000лв. За да
определи този размер на обезщетението съдът съобрази , че физическите травми са
били няколко и са били тежка, общия период
на възстановяване е много дълъг и не е приключил, изпитвани силни болки за
дълъг период, че ищцата е развила и посттравматично
стресово разстройство, съдът съобрази и механизма на настъпването на вредите ,
отличаващ се с висок стресогенен фактор, както и крехката детска възраст на
ищеца при увреждането.
При така възприето съдът приема,
че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника ,
въззиваемият не е ангажирал доказателства за направени по делото разноски и
такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100765/26.05.2020г. по гр.д. № 12394 по описа за
2019г. на
Софийски районен съд, 29-ти състав в
обжалваната част.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.