РЕШЕНИЕ
№ 502 18.02.2015г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд І граждански състав
На осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета
година
В открито
заседание на десети февруари 2015г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Цвета Тошева
Като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА гражданско дело № 13141 по описа
за 2014 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр.
с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът П.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. П., ЖК *, бл. *, вх.*, ет.*, твърди, че
работила по трудово правоотношение при ответника"
ЕВРОЛИЗИНГ" ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив бул. "В. Априлов"№ 25,
представлявано от Д.К.Т., ЕГН **********, по силата на сключен
трудов договор №*/ 01.11.2011г., съгласно който изпълнявала длъжността „*" - *. Основното й
месечно трудово възнаграждение било 825.00лв., с допълнително възнаграждение за
придобит стаж и проф. опит - 74.25лв.
Отношенията с работодателя й постепенно се влошавали поради
неизплащането на дължимите й трудови възнаграждения и социални осигуровки, за
което имало и нарочни проверки и предписания от Инспекцията по труда.
На 17.05.2014г. претърпяла катастрофа с множество
наранявания и черепно-мозъчна травма, със сътресение и изпадане в безсъзнание,
налагащи лечение. Тъй като била в платен отпуск, останала на домашно лечение и
още първия работен ден - на 26.05.2014г., била на работа. Въпреки че още не
била излекувана, наваксала с работата за м. май, включително извършвала и
допълнителна дейност на уволнена колежка, за което била издадена Заповед № * 02.06.2014г. за изплащане на отделно възнаграждение 300лв.
за допълнително извършената от нея работа. Но продължаващите оплаквания
наложили нова консултация с невролог и последващо лечение, за което й бил
издаден и болничен лист от 24.06.14г. до 07.07.2014г., впоследствие продължен
от 08.07.2014г. до 22.07.2014г.
По време на този отпуск по болест на 08.07.2014г. й се
обадили от Инспекцията по труда по повод извършвана от тях поредна проверка на
дружеството- работодател и тя отишла, за да съдейства с предоставянето на
информация и документи. Междувременно на 22.06.2014г. била пуснала и молба за
ползването на оставащия й платен годишен отпуск, считано от 09.07.2014г. до
31.08.2014г., за което получила изричното съгласие и подпис на изпълнителния
директор г-н Георги Матански, като ползването на този платен годишен отпуск не
било прекратявано.
Използвайки присъствието й във фирмата, на 08.07.2014г. й
било връчено Предизвестие за уволнение поради съкращаване на щата.
Имала предвид, че предизвестието съгласно трудовия ми договор
следва да бъде 30-дневно, (а не едномесечно, както пишело в предизвестието),
т.е. изтичащо на 06.08.14г., но от друга страна на 11.08.14г.( първия работен
ден след цитираната в предизвестието дата 09.08.14г. - събота) при отиването й
в дружеството същата още била в неведение относно реакцията и действията на
работодателя - все още била без издадена заповед за уволнение, както и нямала
отговор на нарочно представената от нея молба какви документи трябва да й бъдат
издадени, вкл. трудова книжка, УП-2, УП-3, документи за получаване на детски
надбавки, за които изтичал съответният срок.
На 13.08.2014г. й била връчена Заповед изх.№ */ 11.08.2014г.
за прекратяване на трудовото правоотношение с " ЕВРОЛИЗИНГ" -ЕАД, гр.
Пловдив на основание чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ - съкращаване на щата. От исканите
от нея документи единствено й била върната трудовата книжка с невярно оформени
данни, включително и невярно отразен трудов стаж.
Счита, че уволнението й е незаконно и съответно Заповед № */ 11.08.2014г. е
незаконосъобразна и следва да бъдат отменени поради следните причини: Не са
спазени материално правните и процесуално - правните предпоставки за нейното
издаване, допуснати са груби нарушения на трудовото законодателство. Не е
налице посоченото уволнително основание. Липсват изискуемите документи и не е
спазена законовата процедура за извършеното съкращаване на щата. Уволнението е
извършено и при неспазване на закрилата съгласно чл.ЗЗЗ, ал.1 т.4 от КТ.
След уволнението останала без работа. Ето защо моли, след
установяване на изложеното, да бъде постановено решение, с което:
1/ Да се отмени Заповед № */ 11.08.2014г.
като незаконна, да бъде признато уволнението за незаконосъобразно и да бъде
отменено.
2/ Да се постанови възстановяването й на заеманата преди
уволнението работа, на основание чл.344, ал.1 , т. 2 от КТ.
3/ Да бъде осъдена ответната фирма да й заплати обезщетение
за времето, през което е останала без работа на основание чл.344, ал.1 ,т. 3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ за периода от 13.08.2014г./ датата на връчване на
заповедта за уволнение) до 13.01.2015г. в размер на 5514,30лв., ведно с всички
законни последици до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски. Ангажирани са доказателства.
В
дадения му срок ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените искове
като неоснователни, като оспорва и фактическите твърдения в исковата молба.
Признава обстоятелството, че между ищцата и
дружеството бил сключен трудов договор от 01.1 1.2011г., с който същата била
назначена на длъжността *,
с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 825 лв. При подписване на
трудовия договор, на лицето била връчена и длъжностна характеристика.
Поради
отпадане нуждата от длъжността, със Заповед от 01.07.2014г. било посочено кои
длъжности да бъдат съкратени, сред които и съкращаване на щата на длъжността на
ищцата. Утвърдено било и новото щатно разписание, в сила от 01.07.2014г.
Ищцата
била в отпуск по болест, видно от Болничен лист № * за периода от
24.06.2014г. до 07.07.2014г. Нямало депозирана по надлежния ред молба от
ищцата, както същата твърди, от дата 22.06.2014г. за ползване на платен годишен
отпуск за периода от 09.07.2014г. до 31.08.2014г както и съответно нямало
налична Заповед, с която ползването на отпуска да било разрешено. Предвид
обстоятелството, че след изтичане на срока на отпуска по болест, съотв. на
07.07.2014г. и предвид липсата на разрешение за ползване на платен годишен
отпуск, ищцата следвало да се яви на работа на 08.07.2014г. На 08.07.2014г.
същата се явила на работа, като именно тогава й било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. На същата дата не бил представен нов
Болничен лист за продължаване на отпуска по болест, а ищцата била видимо
изглеждаща добре и видимо чувстваща се добре. Едва впоследствие, 2 дни
по-късно, на 10.07.2014г. на ищцата бил издаден Болничен лист № *, за проверка на
законосъобразността на който, след подаден сигнал до НОИ и ОД МВР Пловдив били
образувани преписки вх. № */02.10.2014г.
и вх. № *-9610/02.10.2014г.
След
изтичане срока на предизвестието, на 13.08.2014г. й била връчена Заповед № */11.08.2014г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
поради съкращаване на щата.
Счита,
че уволнението е законосъобразно и съобразено изцяло с изискванията на закона.
Предвид, че към дата 08.07.2014г.- връчване на предизвестието, както и към дата
11.08.2014г.- издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата не е била в платен годишен отпуск, не е ползвала друг
отпуск, явила се е на работа, за да изпълнява служебните си задължения, то не е
имало необходимост от снабдяване с писмено разрешение от Инспекцията по труда,
респ. ищцата не е ползвала от специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, за което се навеждат доводи в ИМ. От друга страна, при извършване на
процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на
щата, трудовото законодателството било спазено прецизно. Така били налице
решение за съкращаване на щата, ново щатно разписание, предхождащи датата на
уволнението, за работодателя не е било
възникнало задължение за извършване на подбор, предвид, че заеманата от ищцата
длъжност била единствена такава в дружеството.
Следвало
да се отбележи, че съгл. КТ и трайната съдебна практика, вкл. на ВКС, трудовото
правоотношение се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а самата
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение има декларативен, а не
конститутивен ефект.
От
друга страна, предвид, че през м. 06.2014г. били констатирани множество
нарушения при изпълнение на служебните й задължения, след проверка от страна на
законния представител на дружеството, установил, че липсва цялото трудово досие
на П.П.Д.. Достъп до досието, както и до всички други, касаещи други служители,
имала единствено П.П.Д.. Така били съставени Протоколи от 24.06.2014г.,
констатиращи липсата на описаните документи, както и нарушения на служебните
задължения на лицето.
Въпреки
проведените разговори между представляващия дружеството и П.П.Д. в горната
връзка, нямало резултат. Така той изпратил чрез Нотариус Нотариална покана, с
които поискал обяснения от П.П.Д. за липсващата документация и връщането на
същите, като на определената дата, лицето не се явило пред Нотариуса, за което
и бил съставен Констативен протокол от 01.08.2014г. на Нотариус Р.В., per. № *, р-н на действие PC Пловдив.
Предвид
обстоятелството, че единствено П.П.Д. имала достъп до трудовото си досие, след
подадена жалба, била образувана пр. № */15.10.2014г.,
която не е приключила към момента.
Счита,
че главният иск за отмяна на Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на
акцесорните искове- за възстановяване на работа, също следва да бъде отхвърлен,
предвид неоснователността на главния иск, както следва да бъде отхвърлен и иска
за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа. Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ както по основание, така и
по размер.
Предвид
горното, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковете за
отмяна на Заповед № */11.08.2014г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на работа, както
и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените писмени доказателства – трудов договор и трудова книжка, се
установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор № * от 01.11.2011г. на длъжност “*” от
01.11.2011г., на 4-часов работен ден. На 08.07.2014г. на същата било връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – закриване на щата. На 13.08.2014г. й била
връчена Заповед № 159/11.08.2014г. на изпълнителния директор на дружеството за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 09.08.2014г. В същата била посочена като причина за прекратяване
на трудовото правоотношение – съкращаване на щата.
Ищецът оспорва
законосъобразността на уволнението, като твърди, че на датата на връчване на
предизвестието, както и на датата на връчване на заповедта за уволнение,
ползвала разрешен й отпуск, като работодателят не изискал предварително
разрешение от инспекцията по труда за нейното уволнение. Съдът не възприема
наведените възражения. Работодателят заявява, че на 08.07.2014г. ищцата се
явила на работа, след приключване на разрешен отпуск по болест, за да престира
труд, когато й било връчено предизвестието. В тази насока се явяват и
показанията на св. М. – изпълнителен директор на дружеството към този момент.
Ищцата заявява, че явяването й било във връзка с проверка от Инспекцията по
труда. От разпита на св. К. – инспектор в Инспекция по труда – Пловдив, който
извършвал проверка в ответното дружество, се установи, че при проверката ищцата
не присъствала, като той се запознал с нея в по-късен момент, когато тя се
явила в инспекцията по повод на проверката. Съдът възприема показанията на
свидетелите като логични, последователни и съответни едни на други. Следователно,
към момента на връчване на предизвестието ищцата не ползвала отпуск поради
временна неработоспособност. Несъмнено, същата е представила такъв - бл.№ *, с
който й е разрешен отпуск в периода 08.07.2014г. – 22.07.2014г., но той е
издаден два дни по –късно – на 10.07.2014г., поради което и съдът достига до
извода, че към момента на връчване на предизвестието ищцата не е ползвала
разрешен по надлежния ред отпуск поради временна неработоспособност, поради
което и за работодателя не е съществувало задължение да изиска мнение на ТЕЛК и
разрешение от инспекцията по труда преди уволнението. За пълнота следва да се
посочи, че правно релевантен момент за преценка наличието на предпоставките за
уволнение, както и евентуална необходимост от изискване на разрешение от
инспекцията по труда, се явява моментът на връчване на предизвестието, като
трудовото правоотношение се счита прекратено по силата на закона с изтичане на
срока на предизвестието. Издадената заповед няма конститутивно действие, поради
което и ирелевантно се явява обстоятелството дали към момента на издаването или
връчването й работникът е ползвал разрешен отпуск или не.
Ищецът оспорва уволнението, като
заявява, че не е налице соченото в заповедта правно основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, както и решението за съкращаване на длъжността не
е взето по надлежния ред. Съдът споделя наведеното съображение. Ищцата е
заемала длъжността “*” с код по НКПД *. Съгласно Заповед № 3 – ИД/ 26.06.2014г.
на изпълнителния директор на дружеството се съкращават длъжности с различни
наименования и кодове по НКПД, сред които не фигурира нито длъжността, на която
ищцата била назначена, нито длъжността “*”, каквато била посочена в
предизвестието. Следва да се посочи също така, че щатното разписание, в сила от
01.01.2014г. и това от 01.07.2014г. са утвърдени от изпълнителния директор Д.Т.,
който обаче е изпълнителен директор на дружеството от 15.07.2014г., съгласно
решение от извънредно общо събрание на акционерите / л.139 от делото/, поради
което се възприема възражението на ищцата, че се касае за антидатирани
документи. Ето защо, съдът намира, че към момента на уволнението не е било
налице утвърдено по съответния ред ново щатно разписание, поради което и
уволнението се явява незаконосъобразно. От друга страна, не е налице и реално
съкращаване в щата, тъй като броят на заетите лица в счетоводството на
ответното дружество не е променен.
С оглед посочената
незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, то и
същото следва да се отмени.
С оглед уважаване на главния иск
следва да се уважи и акцесорната претенция на ищеца за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
В
шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е
дължимо от датата на незаконното уволнение. От приетото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, се установява,
че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен работен
месец преди уволнението възлиза на 919,05лв. От представената в съдебно заседание,
проведено на 25.11.2014г. трудова книжка на ищцата се констатира, че след
прекратяване на процесното трудово правоотношение, са възникнали две нови
такива, считано от 09.08.2014г., съответно с “Еврокредит” ЕАД и с “Евролизинг”
ЕАД за 4-часов работен ден при всяко от тях, които са прекратени на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 09.09.2014г. Ищцата оспорва това обстоятелство, като
направи искане за представяне на личното й трудово досие. Работодателят
заявява, че същото не се намира при него, тъй като при напускането на Д. същото
е изчезнало, като в тази насока се води наказателно производство. Ищцата е
представила удостоверения от ТД на НАП относно липсата на вписани уведомления
за възникване на нови правоотношения след прекратяване на процесното такова.
Съдът намира, че предвид вписване в трудовата книжка на възникнали последващи
трудови правоотношения със същия и с друг работодател, като взе предвид факта,
че трудовата книжка представлява официален документ за вписаните в нея факти
във връзка с трудовото правоотношение, то приема за установено наличие на
трудово – правна връзка в процесния период до 09.09.2014г. За пълнота ще се
посочи, че неизпращането на уведомление от работодателя за възникнало трудово
правоотношение може да доведе до административни санкции по отношение на него,
но не и до недействителност на
възникналото трудово правоотношение. При така констатираните обстоятелства,
съдът намира, че искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли,
съответно за периода от 13.08.2014г. до 09.09.2014г. предвид наличие на трудова
заетост, а след този период – поради липса на причинно – следствена връзка
между процесното уволнение и оставането на ищеца без работа. Последното се
явява във връзка с последващото уволнение, поради което и липсва елемент от
фактическия състав за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на
ищцата. Ето защо искът ще се отхвърли изцяло като неоснователен. С оглед
отхвърляне на главните искове следва да се отхвърлят и акцесорните такива за
присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Ищецът претендира заплащане на разноски, като на
същия следва да се присъдят такива в размер на 333,33лв. –съразмерно на
уважената част от исковете. Ответникът претендира разноски, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди юрисконсуртоско
възнаграждение в размер на 195,14лв.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 160лв./
по 80лв. за двата уважени неоценяеми иска/. Предвид факта, че ищецът е станал
причина за завеждане на делото оттносно иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, за доказване на който е изслушана съдебно – счетоводна икспертиза, депозит
за която е заплатен от бюджета на съда,
то ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 40лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № */11.08.2014г. на Изпълнителния
директор на "ЕВРОЛИЗИНГ" ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив бул. "В. Априлов"№ 25,
представлявано от Д.К.Т., с която на основание чл.328, ал.1,
т.2 от Кодекса на труда, считано от 09.08.2014г., е прекратено трудовото
правоотношение с П.П.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *,
ЖК *,
бл. *,
вх.*,
ет.*, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца П.П.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *,
ЖК *,
бл. *,
вх.*,
ет.*, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност
– “*”, на основание чл.344,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *,
ЖК *,
бл. *,
вх.*,
ет.*,
против "ЕВРОЛИЗИНГ" ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив бул. "В.
Априлов"№ 25, представлявано от Д.К.Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение
за времето, през което е останала без работа за периода от 13.08.2014г. до
13.01.2015г. в размер на 5514,30лв., ведно с всички законни последици до
окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА "ЕВРОЛИЗИНГ"
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив бул. "В. Априлов"№ 25, представлявано от Д.К.Т., да заплати на П.П.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *,
ЖК *,
бл. *,
вх.*,
ет.*, сумата от 333,33лв./триста
тридесет и три лева и 33ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *,
ЖК *,
бл. *,
вх.*,
ет.*, да заплати на "ЕВРОЛИЗИНГ" ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив бул. "В.
Априлов"№ 25, представлявано от Д.К.Т., сумата от 195,14лв./сто деветдесет и пет лева и 14ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА "ЕВРОЛИЗИНГ" ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив бул. "В.
Априлов"№ 25, представлявано от Д.К.Т., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 160лв./сто и шестдесет лева/ – държавна такса.
ОСЪЖДА П.П.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. *,
ЖК *,
бл. *,
вх.*,
ет.*, да заплати в полза на бюджета и по сметка на ПРС
сумата от 40лв./четиридесет лева/ -
разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в двуседмичен
срок, считано от 24.02.2015г., като препис от същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Д. Кацарова
Вярно с оригинала: Ц.Т.