№ 374
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000601017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба на повереника на един от частните обвинители и по
въззивна жалба на защитник на подсъдимата срещу присъда № 260004 от 18.5.2022 г.,
постановена по н.о.х.д. № 159/21 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил (КОС). С
присъдата подсъдимата Г. Б. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 3., б. „б“, предл. 1., вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и е
осъдена, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години по
реда на чл. 66, ал. 1 НК, като е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение да е
извършила нарушение на правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.
1 и ал. 2, т. 1 и по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Подсъдимата е
осъдена и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от
две години и шест месеца. Осъдена е и да заплати направените деловодни разноски.
С въззивната жалба и допълнението й, депозирани от адвокат А. Б. от САК –
повереник на частния обвинител С. П. С., се изразява недоволство от присъдата в
санкционната й част. Претендира се несправедливост на наказанията, които са определени
като занижени и се иска влошаване на положението на подсъдимата чрез увеличаване на
двете санкции. Повереникът счита, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства и намира, че съдът неправилно не е отчел обстоятелството, че пресичането на
пешеходеца е било съобразено с правото му, обективирано в разпоредбата на чл. 113, ал. 2
ЗДвП, както и че местопроизшествието е настъпило в района на автобусна спирка.
Претенцията, отправена към въззивната инстанция е за увеличаване на наказанията.
С въззивната жалба на адвокат Г. Ю. – един от защитниците на подсъдимата, се
релевират всички основания за твърдяната неправилност на присъдата. Поддържа се, че
1
обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл. 246 НПК, което налагало
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. В случай
че въззивният съд не сподели тази теза, защитникът намира, че са налице основания за
оправдаване на подсъдимата поради случайност на деянието. Едновременно с това е наведен
довод за непълнота на доказателствата и останали неизяснени обстоятелства, които обаче не
са посочени. Релевирано е оплакване и относно санкционната част на присъдата като се
твърди, че съдът не отчел всички многобройни смекчаващи обстоятелства.
Срещу въззивната жалба на подсъдимата е постъпило възражение от адвокат Р. М. -
повереник на частния обвинител П. С. В.. С него подробно се оспорват застъпените в
жалбата позиции и се отправя искане за потвърждаване на присъдата.
Във въззивните жалби не се съдържат твърдения за останали неизяснени
обстоятелства, налагащи събиране на доказателства в тази инстанция и не са отправени
доказателствени искания.
При осъществената пълна служебна проверка в проведеното по реда на чл. 327 НПК
съдебно заседание въззивният съдебен състав е намерил, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие в тази
инстанция
Този извод е застъпен и в съдебното заседание, проведено на 24.11.2022 г., след
изслушване на становищата на страните, като са оставени без уважение направените от
защитата доказателствени искания.
В хода на съдебните прения повереникът адвокат Б. поддържа изцяло жалбата си и
отправените с нея искания по изложените съображения, които по същество преповтаря.
Адвокат Ю. оспорва жалбата на частния обвинител и излага становище за наличието
на всички предпоставки на чл. 55 НК, изброявайки смекчаващите обстоятелства. Поддържа
подадената от нея въззивна жалба и излага подробни съображения в подкрепа на тезата, че
стореното от подзащитната й може да се квалифицира единствено като случайно деяние.
Пледира за постановяването на оправдателна присъда.
Другият защитник на подсъдимата – адвокат Д. Б., също отправя искане за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана поради липсата на
виновно поведение. Защитникът спира подробно вниманието си на противоречивите
експертизи и излага виждане, че съдът не е мотивирал виждането си да не кредитира
експертизата, изготвена от вещото лице В.. Счита, че с отказа си да назначи повторна
експертиза съдът е лишил подсъдимата от пълноценното й право на защита. Излага и
подробни съображения в подкрепа на аргумента, че експертизата, на която се е основал
първостепенният съд, е необоснована.
В личната си позиция подсъдимата заявява, че поддържа изцяло изложеното от
адвокатите й.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на двете жалби.
Солидаризирайки се с мотивите на окръжния съд, представителят на държавното обвинение
намира, че подсъдимата правилно е призната за виновна, тъй като било доказано, че по
време на управление на автомобила не е съобразила скоростта си с конкретните
обстоятелства на пътя. Същевременно, отчитайки поведението на пострадалия, определено
от прокурора като противоречащо на всички правила за движение на пешеходците,
прокурорът намира, че наложените на подсъдимата санкции са напълно справедливи и не са
налице основания за увеличаването им.
Адвокат Е. Т., надлежно преупълномощен от адвокат М., представляващ частния
обвинител П. В., поддържа становище за правилност на присъдата и пледира за
потвърждаването й. Изтъква, че съдът е мотивирал подробно мотивите си да не кредитира
експертните заключения на вещото лице В.. Повереникът отбелязва, че експертът е оценявал
единствено свидетелските показания, което не е негова задача и което именно е наложило
назначаването на повторната тройна експертиза, кредитирана от първата инстанция.
2
Допълва, че в случая не се касае за случайно деяние, защото опасността е възникнала от
момента, в който пешеходецът е навлязъл в пътното платно, а не от момента, в който е
продължил пресичането си. Адвокат Т. аргументира становището си за справедливост на
отмерените санкции.
Частният обвинител Е. Ш. и повереникът й адвокат Т. Г., редовно призовани, не се
възползват от правото си на участие в съдебното заседание.
В предоставената й последна дума подсъдимата заявява, че е направила повече от
възможното и много съжалява за погубения човешки живот, което обаче не означава, че и
нейният следва да бъде съсипан.
След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните и
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд
(САС) прие следното:
С приоритетно значение се явява проверката за допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като наличието на такива, в случай че са и неотстраними от въззивния съд,
обуславя необходимост от отмяна на съдебния акт на това основание и определя като
безпредметно обсъждането на въпросите, свързани със същината на обвинението. При
извършената в пълнота (освен по доводите на страните, и служебно) ревизия на обжалваната
присъда въззивният съд констатира наличието на съществено процесуално нарушение,
които не може да бъде отстранено в рамките на инстанционния контрол, защото е от
категорията на абсолютните. Това нарушение не е заявено в нито една от двете въззивни
жалби, но за него съдът следи служебно. Същевременно, поддържаните от защитниците на
подсъдимата процесуални нарушения не са налице. Окръжният съд е изложил ясни и
изчерпателни съображения по въпроса кои доказателства кредитира и защо (л. 11 – л. 17 от
мотивите). Това важи и за решението му да се довери на тройната експертиза и да не
основава изводите си, базирайки се на първата АТЕ и втората КМАТЕ (л. 15 от мотивите).
Несъгласието на защитата с изложените от съда съображения не означава, че такива
липсват. Съдът е обсъдил всички относими възражения и е дал мотивиран отговор на
въпроса защо приема, че осъщественото от подсъдимата не е случайно деяние, а се
субсумира под състав на престъпление.
Обвинителният акт, както правилно е приела първата инстанция, отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, защото в него са посочени времето, мястото, начинът на
извършване на деянието, нарушените правила за движение и правната квалификация, като
не се констатира да има противоречия, непълноти и неясноти, които да водят до
затрудняване в правото на защита. В допълнение - този довод, наведен от защитата, не е
аргументиран с конкретно оплакване, а при служебната проверка съдът не го намери за
основателен по отбелязаните съображения.
Окръжният съд обаче е допуснал непреодолимо по тълкувателен път противоречие,
определящо като неясно волята му касателно наложената на подсъдимата санкция лишаване
от право да управлява МПС. Видно от диспозитива на присъдата, в него е посочено
(идентично цифрово и словесно), че на основание чл. 343г., вр. чл. 37, т. 7 НК се налага
лишаване от това право за срок от две години и шест месеца. В мотивите съвсем лаконично
е отбелязано, че трябва да се наложи и това наказание, без по същество да са изложени
съображения (при положение че наказанието лишаване от свобода е индивидуализирано при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК). По-същественото обаче е, че съдът е мотивирал, че
налага наказание от една година и шест месеца, а не от две години и шест месеца, както е
посочено в диспозитива. Така не може да се изведе волята на първата инстанция касателно
индивидуализацията на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, още повече че
единственото конкретно съображение за размера му е, че бил определен в съответствие със
задължителните указания в ППВС № 1/83 г., предвиждащи, че срокът на това наказание не
може да бъде по-кратък от този на лишаването от свобода. След като вътрешното
3
убеждение на съда не е обективирано ясно – при наличие на противоречие между
диспозитива и мотивите, - то проверката за законосъобразността и правилността на
решението му е дефинитивно невъзможна. Въззивната инстанция обективно не е в
състояние да проследи формирането на волята на контролираната в аспекта на нейната
правилност и законосъобразност при отмерване на това наказание, чието увеличаване се
претендира от един от частните обвинители. Въззивната инстанция не е овластена да
мотивира воля вместо първата, нито да замества вътрешното убеждение, когато то не е
обективирано. За да прецени дали наказанието е правилно, законосъобразно и справедливо
определено, въззивният съд трябва да е наясно в какъв размер е то и какви са мотивите на
първостепенния решаващ орган за определянето му. В случая това изискване не е
удовлетворено и поради изключителната лаконичност на мотивирането, съчетана с явното
противоречие с диспозитива досежно тази санкция, въззивният съд не може да изведе по
тълкувателен път волята на окръжния.
Липсата на мотиви към съдебния акт (независимо че се касае само за част от него) е
процесуално нарушение от категорията на съществените такива, обуславящи на
самостоятелно основание отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд (чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК). В подкрепа на това
становище е и практиката на ВКС (Решение № 377 от 15.12.2009 г. по н. д. № 380/2009 г., ІІІ
Н. О. на ВКС; Решение № 399 от 27.10.2008 г. по н. д. № 371/2008 г., І Н. О. на ВКС и др.)
Мотивиран от изложеното, съставът на САС приема, че присъдата следва да бъде
отменена поради допускането на съществено и неотстранимо по реда на въззивния контрол
съществено процесуално нарушение, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
новото му разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, в етапа на
разпоредителното заседание.
Обсъждането на останалите доводи на страните, касаещи нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание, е безпредметно при този изход на
делото в настоящата инстанция.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 1, и чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 2, т.
2, предл. 1. НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260004 от 18.5.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 159/21 г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от Окръжен съд –
Кюстендил от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на частните обвинители и поверениците им, на подсъдимата и
защитниците й.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5