В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурора ........................................ като разгледа докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д.№1584 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявил против Н.П.К., иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи следните суми: главница в размер на 569,36 лв.; договорна лихва за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г. в размер на 77,77 лв.; такса за оценка на досие за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г. в размер на 19,72 лв.; такса за услуга „кредит у дома” за периода 19.06.2016 г. – 26.02.2017 г. в размер на 374,73 лв.; лихва за забава за периода 19.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в размер на 56,18 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –30.04.2018 г. до окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 822/18 г. по описа на РС-Габрово.

В исковата молба се твърди, че на 15.04.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответникът е сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който била предоставена парична сума в размер на 700 лева, като била уговорена договорна лихва в размер на 95.62 лева, платими на 45 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17.68лева. С подписването на договора, кредитополучателят е изразил съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие, в размер на 35.00лева, която се заплаща на равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 0.78 лева, дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за кредит. По избор на кредитополучателя, кредиторът се е задължил да му предостави допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, която услуга е в размер на 449.96 лева. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 26.02.2017 г. Ответникът не е погасил по кредита сума общо в размер на 1097.76 лева.

На 19.05.2017г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не последвало.

Във връзка с описаната фактическа обстановка, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 822/2018г., но тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата по делото, то за „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С определение на съда от 25.09.2018г., съдът е определил, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което е допуснато назначаване на особен представител на ответника Н.П. К..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адвокат Н.М. ***, с който се оспорват изцяло предявените от ищеца искове. Счита, че исковете са допустими, но са неоснователни. Прави възражение за нищожност на целия потребителски договор като излага аргументи за неравноправност на клаузите, с които договорени възнаградителната лихва, таксите и лихвата за забава. Посочва, че е налице явна нееквивалентност между сумата, предоставена в заем и уговорения годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Счита, че е налице значителна липса на еквивалентност като вземането на ищеца значително надвишава насрещната престация, което несъответствие цели обогатяването му. От данните по делото и съдържанието по Договора за потребителски кредит не обосновават определянето на ГПЛ и ГПР в такъв висок размер, който е довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаност на значителни разходи или риск за срока на договора, които да оправдават договарянето на такива високи проценти.

Възразява, че длъжникът не е бил уведомен изрично за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, поради което счита че такава не е настъпила относно Договора за потребителски кредит с № *********/15.04.2016 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 822 по описа за 2018 г. на РС-Габрово, се установява, че на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: главница в размер на 569,36 лв.; договорна лихва за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г. в размер на 77,77 лв.; такса за оценка на досие за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г. в размер на 19,72 лв.; такса за услуга „кредит у дома” за периода 19.06.2016 г. – 26.02.2017 г. в размер на 374,73 лв.; лихва за забава за периода 19.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в размер на 56,18 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –30.04.2018 г. до окончателното й погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От представените доказателства по делото, а именно: Договор за потребителски кредит с №*********/15.04.2016г. ведно с приложен стандартен европейски формуляр, Договор за цесия от 19.05.2017 г. сключен между ответника Н.П.К. и Провидент Файненшъл България ООД, потвърждение за сключена цесия с Приложение № 1, пълномощно, уведомително писмо за извършена цесия от 06.06.2017 г. с известие за доставяне и обратна разписка, уведомително писмо за извършена цесия от 20.06.2018 г. с приложена товарителница и обратна разписка, както и заключението на в.лице, по делото се установява следното:

На 15.04.2016г., след получаването на стандартен европейски формуляр, ответницата в качеството си на кредитополучател, е сключила договор за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК *********, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/, в размер на 700 лева. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне по договора е в размер на 1280.58лева, включваща: главница от 700лева, договорна лихва от 95.62 лева, такса „оценка на досие“ от 35.00 лева и такса за услуга „кредит у дома“, в размер на 449.96лева, на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от 28.46лева, като последната вноска е в размер на 28.34лв..

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че извършените плащания от ответника по договор за потребителски кредит №********* от 15.04.2016г. са общо в размер на сумата 239лв., която включва: главница- 130.64лв.; договорна лихва -17.85лв.; такса оценка за досие-15.28лв.; такса за услуга „кредит у дома”- 75.23лв.. Дължимите и неизплатени суми са, както следва: остатък главница-569.36лв.; остатък договорна лихва-77.77лв.; остатък такса за оценка на досие -19.72лв.; остатък за услуга „кредит у дома”- 374.73лв.;обезщетение за забава за периода 19.05.2017г.-30.04.2018г. в размер на 54.88лв..

Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание сключен на 19.05.2017 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с „Провидент Файненшъл България“ ООД по силата на който е придобил вземането по договора за кредит изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесионният договор е приет като доказателство по делото, редовен от външна страна и от него съдът установява, че по чл. 1, ал. 2 от него страните са постигнали съгласие вземанията, предмет на прехвърляне, да бъдат подробно изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора, което приложение се изготвя на хартиен носител, за да бъде приложено към договора, както и под формата на електронен файл, съхраняван на траен носител, който трябва да бъде предоставен на упълномощен представител на цесионера, на базата на протокол, подписан от двете страни за удостоверяване на доставката. Страните са предвидили в същата алинея от договора, че Приложение № 1 трябва да съдържа информация за прехвърлените вземания, генерирана автоматично от счетоводната система на цедента към датата на сключването на договора. Такова годно от външна страна приложение към цесионния договор от 19.05.2017 г. има представено по делото/листи 11-23 от делото/, двустранно подписано, като вземането от ответника е вписано под номер 3430.

Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.

Процесният договор от 15.04.2016г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

-съгласно т. 9 лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

-съгласно т.10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

-съгласно т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.

Установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От съдържанието на договора се установява, че същият е бланков. Съдът намира, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11, ал. 1, т. 9,10 и 11 ЗПК. Ето защо процесният договор за потребителски паричен кредит №********* от 15.04.2016г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което има за правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза, той не дължи лихва или други разходи по кредита, по предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за нето са и процесните две такси-„оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за кредит, независимо от техния характер.

Ответникът е платил по кредита главница в размер на 130.64лв. Останала е непогасена главница в размер на 569.36лв..

По изложените съображения, потребителят Никола П.К.- ответника по делото дължи връщане само на непогасената главница в размер на 569.36лв., но не дължи начислените от кредитора суми за лихва, неустойка по чл. 20, ал. 1 от договора и таксите за разходи по кредита, на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.

В съответствие с гореизложеното, искът относно вземането за главницата в размер на 569.36лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението- 30.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, по Заповед №2333/02.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№822/2018г. на РС-Габрово е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Исковете относно следните вземания: договорна лихва за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г. в размер на 77,77 лв.; такса за оценка на досие за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г. в размер на 19,72 лв.; такса за услуга „кредит у дома” за периода 19.06.2016 г. – 26.02.2017 г. в размер на 374,73 лв.; лихва за забава за периода 19.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в размер на 56,18 лв.,следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

С огледа изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете общо в размер на 422.70лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

С огледа изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч. гр.д.№822/2018г. по описа на ГРС, съразмерно с уважената част от исковете общо в размер на 38.90лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.П. К., ЕГН**********, с адрес: ***, пл.”Белорусия” №2, вх.В, ет.4, ап.8, с особен представител: адвокат Н.М. ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова- Милчева, сумата от 569.36лв./петстотин шестдесет и девет лева и тридесет и шест ст./ - главница, ведно със законната лихва считано от 30.04.2018г. до изплащане на вземането, по Заповед №2333/02.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№822/2018г. на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените искове по чл.422,ал.1 от ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че Н.П. К., ЕГН**********, с адрес: ***, пл.”Белорусия” №2, вх.В, ет.4, ап.8, с особен представител: адвокат Н.М. ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова- Милчева, следните суми: сумата 77,77 лв./седемдесет и седем лева и седемдесет и седем ст./- договорна лихва за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г.; сумата 19,72лв./деветнадесет лева и седемдесет и две ст./-такса за оценка на досие за периода 19.06.2016г. – 26.02.2017г.; сумата 374,73лв./триста седемдесет и четири лева и седемдесет и три ст./; такса за услуга „кредит у дома” за периода 19.06.2016 г. – 26.02.2017г.; и сумата 56.18лв./петдесет и шест лева и осемнадесет ст./- лихва за забава за периода 19.05.2017г.–30.04.2018г., по Заповед №2333/02.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№822/2018г. на Габровски районен съд, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Н.П. К., ЕГН**********, с адрес: ***, пл.”Белорусия” №2, вх.В, ет.4, ап.8, с особен представител: адвокат Н.М. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова- Милчева, направените разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 422.70лв./четиристотин двадесет и два лева и седемдесет ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН**********, с адрес: ***, пл.”Белорусия” №2, вх.В, ет.4, ап.8, с особен представител: адвокат Н.М. ***, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от НИКОЛИНА ТОДОРОВА СТАНЧЕВА и МАРТИН ДЕСПОВ ДЕСПОВ, с пълномощник: юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова- Милчева, направените разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 38.90лв./тридесет и осем лева и деветдесет ст./,на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	378
Дата:	3 юли 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия:	Гергана Любчева Антонова Попова

Дело:	20184210101584
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	3 август 2018 г.

Решение по дело №1584/2018 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А