Решение по дело №2428/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 26.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2428 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Т.Г.С., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2016 год. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и настоящия ищец, по силата на което вземането на цедента по Договор № 5243065/19.01.2016 г. било прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения, като последният бил упълномощен от прехвърлителя да уведоми длъжниците. Изпратените до длъжника уведомителни писма за това били получени лично от длъжника.

Договор № 5243065/19.01.2016 г. бил сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника при спазване разпоредбите на ЗПК, по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата от 500 лв., която той следвало да върне, заедно с договорна лихва на 18 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 32.05 лв., първата платима на 02.02.2016 г. и с падеж на последната погасителна вноска – 27.09.2016 г.

Сочи се, че съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит и Тарифа, относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска за суми в размер на 200,00 лева и 300,00 лева, заемателят дължал заплащането на 12,50 лв на всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният размер на начислените разходи не можел да превишава 125 лв., представляващи направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, а при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем на суми в размер на 400,00 лв. до 1500,00 лв -  по 12,50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, като максималният  размер не можел да превишава сумата от 150,00 лв. На това основание била начислена такса в размер на 150,00 лв.

Освен това, страните договорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава се дължи и заплащането на еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв.

Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на Заемодателя обезпечение на задължението му – поръчител физическо лице, което да удостовери с документ от работодателя си, издаден не по-рано от 3 дни от деня на представяне, че е лице навършило 21 годишна възраст; работи на безсрочен трудов договор; има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди се, че нито едно от договорените обезпечения, не било представено, заради което била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 412, 02 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски по 22,89 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да се заплаща за срока на договора била в размер на 54,94 лв.

Подписвайки договора страните приели също, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, следвало да се заплаща и законна лихва за забава за всеки ден забава. Заради това била начислена лихва за забава за периода от 03.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 68,65 лева, начислена за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, длъжникът платил до момента сума в размер на 340,00 лв, с която били погасени, както следва: такса разходи за събиране на просрочени вземания: 100,00 лв., такса разходи за дейност на служител: 100,00 лв., неустойка 40,61 лв., договорна лихва:76,90 лв. и лихва за забава: 22,49 лв. за периода от 3.02.2016 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до 31.03.2017 г. /датата, на която е извършено последното плащане от длъжника/.

В тази връзка по искане на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 44/2018 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, а т.к. длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че Т.Г.С. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва: 500,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 5243065/19.01.2016 г.; 371,41 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.02.2016 г. до 27.09.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 46,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, 50,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението -28.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и тези, направени в хода на настоящото – заплатена от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на  350 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез назначения му особен представител. В отговора се сочи, че прехвърлянето на вземането не е съобщено надлежно на длъжника от цедента /предишния кредитор/ - арг. чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Смята, че клаузи от процесния договор са недействителни, вкл. клаузата за неустойка. Твърди, че не дължи процесните суми и оспорва предявеното вземане в посочения размер от ищеца. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен от страните договор за предоставяне на паричен заем “VIVA Express” №5243065 от 19.01.2016 г. – „Вива Кредит“ ООД предоставило на ответника сума в общ размер на 500.00 лв., платими на 18 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 32.05 лева за периода 02.02.2016 г. – 27.09.2016 г., с лихва при фиксиран годишен лихвен процент 40.30% и ГПР 49.39 %.

Не се спори, че пълната сума по договора не е възстановена.

 

 

 

 

Видно от приложения и неоспорен  рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД  между„Вива Кредит“ ООД и ищеца, както и подписано на 06.10.2016 г. Приложение 1 към  него, вземането по договор за потребителски паричен кредит с № 5243065, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 13 от делото.

Съгласно § 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.

Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.

С представено по делото пълномощно на л. 16 „Агенция за събиране на вземания“ АД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 22.01.2013 год.

Било изготвено от цедента уведомление от 05.11.2018 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането, а така също и Покана за доброволно изпълнение с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5243065 от страна на цесионера, но няма данни то да било връчено на ответника. Видно от приложената на л. 18 от делото обратна разписка изхождащата от цесионера покана за доброволно изпълнение с горепосочения изходящ номер е получена от В. Д., без данни дали посоченото има връзка с ответника.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №444/2018 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 200/2018 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на задължението е 967.80 лв., а лихвата за забава за периода 01.04.2017г. – 28.02.2018. е 46.39 лв.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 444/2018 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за това била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № УПЦ-С-ВИВ/5243065, същата получена от В. Д., като от описанието в обратната разписка на получените от В. Д. книжа, не може да се направи категоричен извод, че сред тях е и уведомителното писмо по см. на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Посоченият изходящ номер УПЦ-С-ВИВ/5243065, е относим единствено към изходящата от цесионера Покана за доброволно изпълнение, в която не е обективирано изявление за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Дари и да се приеме, че такова се е съдържало в изпратените книжа, не може да се установи дали са предадени на лицето, доколкото са били връчени на трето лице, без данни за неговата близост или друга връзка с ответника. Ето защо съдът намира, че ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, редовността на връчването на цесията на длъжника в периода преди депозирането на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Не може да се приеме и че същото е връчено на назначения на длъжника особен представител, заедно с исковата молба. Действително в съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие. Но съобщение, връчено на особен представител не може да породи подобно правно действие. Той има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ГПК, която изисква за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, като също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено. Съгласно чл. 29, ал.5 от ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е., за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. В случая нито един от тези два елемента не е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Следователно не може да се установи дали и респ. кога длъжникът е бил уведомен валидно от цедента за прехвърлянето на вземанията на нов кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор – така и Определение №567/18.09.2018 по дело №3153/2017 на ВКС, ТК, II т.о.

Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че исковата претенция е неоснователна, без съдът да се спира и разглежда по същество останалите наведени от особения представител на ответника доводи.

Само за пълнота на изложението и доколкото съдът дължи проверка за нищожност на процесния облигационен източник на задължения поради противоречие на закона и добрите нрави, независимо от позицията на ищеца - така ТР № 1/15. 06. 2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС на РБ и Решение № 247/11.01.2011 год. по т. д. № 115/2010 год., на ВКС, ІІ ТО, Решение № 229/21.01.2013 год. по д. № 1050/2011 год., ІІ ТО, и т.н., установените тук обстоятелства сочат нищожност на договора. В случая от съдържанието на чл. 4 от процесния договор е видно, че заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечения, но изискванията за вида и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. От друга страна непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. В т.см. посочената клауза е нищожна, включително и с оглед ориентировъчните критерии, заложени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. И в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.

Относно задължението за разходи: В чл.12 от договора, длъжникът се е съгласил да заплаща такси разходи по кредита, но по делото не са ангажирани доказателства за сторени такива, което обуславя неоснователност на иска и в тази част.

Поради горното претенция е изцяло неоснователна и ще бъде оставена без уважение.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но поради лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.

Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изп. лист за отхвърления иск.

            В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. Б. И. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. против Т.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в размер на 500,00 (петстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 5243065/19.01.2016 г.; 371,41 лв. (триста седемдесет и един лева и четиридесети и една стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.02.2016 г. до 27.09.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 46,16 лв. (четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са били прехвърлени от „Вива Кредит” ООД, ЕИК: ********* на настоящия ищец по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и описани в Приложение от 06.10.2016 г., и за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 444/2018 г на ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като неоснователна и недоказана.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б. И.,***, възнаграждение в размер на 300,00 лв. (триста лева и нула стотинки) за осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 17.05.2019 г. от ищеца (спр. л.41), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: