№ 221
гр. София, 02.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. с. чл. 249, ал. 3, вр. с
гл. XXII от НПК.
Подадена е жалба от подсъдимия в първоинстанционното производство
– К. Н. ГР., чрез служебния му защитник – адвокат Р.-С., с която се обжалва
протоколно определение от 18.01.2022 г., постановено по НОХД № 16395 по
описа за 2021 г. на СРС, НО, IX-ти състав, с което първоинстанционният съд
е постановил, че не констатира наличие на отстраними процесуални
нарушения на императивите на НПК на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК,
които да обуславят връщане на наказателното производство на Софийска
районна прокуратура и които нарушения да са нарушили правото на защита и
процесуалните права на подсъдимото лице.
В жалбата се излагат оплаквания, че в хода на досъдебното
производство са били извършени процесуално-следствени действия, при
които на подсъдимия не е бил осигурен служебен защитник, което
представлявало абсолютно нарушение на процесуалните му права. Посочва
се, че внесеният в съда обвинителен акт не отговарял на изискванията и не
съдържал реквизитите, визирани в чл. 246 от НПК – изнесените в него факти
и обстоятелства били неясни, неточни и двусмислени, обвинението не било
формулирано по време и място, като било необходимо наличието на пълен
идентитет между инкриминираните факти, пълно и точно изписване на
наказателноправната норма. Твърди се, че посочените недостатъци са
нарушили процесуалните права на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на
обжалваното определение, прекратяване на делото и връщането му на
прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
1
Не е постъпило възражение срещу депозираната жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното:
При служебна проверка се установява, че постъпилата жалба е редовна,
като отговаряща на изискванията в НПК, и допустима, като подадена срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от страна по делото, която
има интерес да инициира подобно производство, и в преклузивния за това
срок.
Разгледана по същество, депозираната жалба е неоснователна.
С обвинителен акт прокуратурата е внесла в съда обвинение срещу К.
Н. ГР. за това, че на 23.03.2017 г. в гр. София, в заведение за бързо хранене
„Мак Доналдс”, находящо се на бул. ****, е отнел чужди движими вещи –
чанта тип спортен сак с надпис „Nike” на стойност 55,30 лева, ведно с
портфейл от изкуствена кожа на стойност 6,00 лева, мобилен телефон марка
“Huawei”, модел „P8 lite Dual” на стойност 293,22 лева, гръб за мобилен
телефон, розов на цвят на стойност 4,00 лева, 5 броя ключове с единична цена
2,00 лева, на обща стойност 10,00 лева, кутийка с форма на сърце на стойност
1,00 лев, сребърен пръстен с тегло 4,5 грама на стойност 28,00 лева, комплект
гримове на стойност 15,00 лева и сума в размер на 260,00 лева, всичко в общ
размер на 672,52 лева (шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и две
стотинки), от владението и собствеността на П.П.Г., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК.
В разпоредително заседание пред първоинстанционния съд от
18.01.2022 г. защитата е възразила, че са налице противоречия между
диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, в същия не било
уточнено времето и мястото на извършване на деянието, при условие, че
инкриминираното заведение работело двадесет и четири часа и имало
вътрешна и външна част, открита и закрита част. От съдържанието на
обвинението не можело да се разбере дали инкриминираната вещ била сак,
спортен сак или дамска чанта. Не ставало ясно от къде точно била отнета
вещта, тъй като в тази насока имало противоречиви свидетелски показания.
Защитата е посочила, че е налице свидетел от ключово значение, който не са
бил разпитан на досъдебното производство.
Представителят на Софийска районна прокуратура е взел становище, че
обвинителният акт съдържа изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 264 от
НПК реквизити касателно инкриминираните време и място. Отнетата вещ
била чанта, като в обвинителния акт било посочено, че става въпрос за чанта
тип сак. Касателно оплакването за непопълване на доказателствената маса с
гласни доказателствени средства прокурорът е подчертал, че по почин на
страните в съдебната фаза може да бъдат разпитани свидетели.
Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не са налице
отстраними процесуални нарушения, допуснати на досъдебната фаза на
процеса, по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. В обжалваното
2
определение СРС е посочил, че в обвинителния акт в съответствие с
тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция са били изложени
твърденията за обвинението - датата, мястото, начина на извършване, от кого
и спрямо кого, за какво и при каква квалификация. СРС е подчертал, че в
аргументацията си защитата е извършила доказателствен анализ досежно
процесните време и място, по които не може да бъде взето отношение на етап
разпоредително заседание, както и че в съдебната фаза на процеса страните
ще могат да ангажират събирането на доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният състав изцяло се съгласява с изводите на
първоинстанционния съд. Контролиращата инстанция не констатира
посочените в жалбата пороци. На първо място, съдът след служебна проверка
не констатира наличието на допуснати процесуални нарушения на
досъдебната фаза на процеса, довели до ограничаване правата на подсъдимото
лице. Бланкетно и несъстоятелно е инвокираното в жалбата възражение, че в
хода на досъдебното производство са били извършени действия, при които на
подсъдимия не е бил осигурен служебен защитник, Напротив, след
назначаване на служебния защитник на подсъдимия, ангажиран и към
настоящия момент със защитата му, и в негово присъствие са били извършени
действията по привличането му в качеството на обвиняем, разпита му като
обвиняем и предявяването на разследването. Други действия по
разследването не са били извършвани лично спрямо и с участието на
подсъдимия. Тук следва да се отбележи, че извършеното разпознаване е било
проведено по снимки, като К. Н. ГР. е декларирал, че не желае да вземе лично
участие (л. 97 от преписката с досъдебното производство), като не е посочил,
че желае да участва защитника му, а и по данни от делото защитникът не е
направил такова волеизявление. Законът не е поставил като изискване за
законосъобразност присъствието на обвиняемия или защитника му във
всички действия по разследването, а само по изрично посочените, като в
настоящия случай не се открива пропуск в тази насока. Нещо повече, видно
от декларацията, находяща се на л. 84 от преписката с досъдебното
производство, подсъдимият е посочил, че не желае да присъства при
провеждане на действия по разследването.
На следващо място, настоящият въззивен състав намира, че
обвинителната теза е формулирана пълно, точно и ясно в обвинителния акт,
като както за страните в процеса, така и за съда, не би следвало да е налице
каквато и да е било неяснота или противоречие досежно признаците на
деянието. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на
обвинителния акт, са посочени всички съществени моменти касателно
деянието и е дадена правна квалификация по основания състав на кражбата –
чл. 194, ал. 1 от НК. Видно от съдържанието на обвинителния акт,
първоначално в него е описана фактическа картина. Посочването на времето
на извършване на деянието само чрез дата и на мястото на извършване чрез
назоваване на заведението с адреса му е достатъчно, за да се постави рамката
на обвинителната теза. Въззивният съд счита, че по този начин
обвинителният акт отговаря на изискванията на процесуалния закон и
тълкувателната практика, за да може да се приеме, че е обезпечено в пълна
3
степен правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
Обстоятелството, че не е бил посочен часът или конкретното място в
заведението, когато и където се твърди от обвинението, че е било извършено
престъплението, не съставлява недостатък на обвинителния акт. Посочената
конкретика съставлява допълнителни детайли около конкретното деянието,
без които обвинението обаче остава ясно и достатъчно индивидуализирано.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК „за да
се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се
посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически
обективни и субективни признаци. При това допустимо е съставомерните
факти да бъдат посочени в обобщен вид.”.
Съдът не намира и някакъв съществен недостатък в обвинителния акт
касателно посочването на предмета на престъплението. В началото на
обстоятелствената част е посочено, че лицето П.П.Г. е оставила дамската си
чанта на съседния до нея стол. След напускането на заведението
подсъдимият взел чантата, като е уточнено, че същата била тип спортен сак с
надпис „Nike” с посочени стойност и намиращи се в нея вещи (също
посочени по вид и стойност). В диспозитивната част обвинението е
формулирано именно за отнемане на чанта тип спортен сак. Въззивният съд
не констатира някакво съществено нарушение при назоваване на предмета на
престъплението, доколкото сакът като вещ е вид чанта, и доколкото се
твърди, че същият е била притежание на лице от женски пол, може да се
приеме, че същият е бил дамски. В действителност в разговорната реч
словосъчетанията „дамска чанта” и „спортен сак” се използват за
назоваването на различен вид чанти с оглед принадлежностите, носени в тях.
В настоящия случай, доколкото веднага след използване на израза „дамска
чанта” е последвало пояснение за това, че същата е съставлявала спортен сак
с посочени в нея вещи и именно за същата вещ с изброените в нея предмети е
било повдигнато обвинението съгласно диспозитива на обвинителния акт,
въззивният съд счита, че не е било допуснато някакво противоречие
касателно инкриминирания предмет на престъплението. В действителност
избраният езиков изказ не е особено прецизен, но по никакъв начин не е годен
да внесе съмнение в яснотата на обвинението или да наруши процесуалните
права на подсъдимия.
Правилно СРС е отбелязал, че с оглед характера на част от
възраженията на защитата и предмета на разпоредителното заседание, както и
на настоящото производство, извън правомощията на съда е да извършва
преценка касателно събраните в досъдебна фаза доказателства и дали
разследващите органи са положили достатъчно усилия за събиране на всички
възможни доказателства и доказателствени средства, тъй като това би
означавало преждевременно извършване на доказателствен анализ и
произнасяне по същество на обвинението.
Воден от горното, въззивният съд приема, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно, с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.01.2022 г.,
постановено по НОХД № 16395 по описа за 2021 г. на СРС, НО, IX-ти състав,
с което първоинстанционният съд е постановил, че не констатира наличие на
отстраними процесуални нарушения на императивите на НПК на основание
чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, които да обуславят връщане на наказателното
производство на Софийска районна прокуратура и които нарушения да са
нарушили правото на защита и процесуалните права на подсъдимото лице К.
Н. ГР..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5