Мотиви
към Присъда № 14/15.03.2016г. по н.о.х.д. № 1624/2015г. по описа на ДРС
Срещу подсъдимия Д.Н.К. е повдигнато обвинение за това, че на
неустановена дата, през периода 17.05.2015г. - 21.05.2015г. в с. С., общ. Д.,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на
техническо средство – клещи отнел чужди движими вещи – 3бр. кошери, десет
рамкови, система „ Даданблат „, ведно с пчелни семейства и 1бр. кошер на два
корпуса, многокорпусен, ведно с пчелно семейство на обща стойност 960.00лв. от
владението на И.Ж.И. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4, пр.
2-ро във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Преди даване ход на делото на основание
чл. 271, ал. 6 от НПК, съдът се произнесе по направените искания, като
конституира пострадалият И.Ж.И. в качеството на частен обвинител и граждански
ищец в процеса, и прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск срещу
подсъдимия К. в размер на 980.00лв. за причинените му имуществени вреди в
резултат от процесното деяние ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата. Съдът не допусна предявеният от пострадалия
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 520лв., представляващ имуществени
вреди за пропуснати ползи.
Преди даване ход на съдебното
следствие, подсъдимият и неговият защитник изразиха съгласие наказателното
производство в съдебната фаза на процеса да премине по реда на глава 27 от НПК
в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият заяви, че разбира в какво е
обвинен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след
изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че те се подкрепят
от събраните на досъдебното производство доказателства с Определение обяви, че
при постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния
акт.
В съдебното заседание
представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
твърдейки, че същото се доказва по безспорен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, като пледира с оглед разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да определи наказание „ лишаване от свобода „, след
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да го намали с една трета и наложи
наказание към минималния размер на предвиденото по закон, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от три години. Пледира
предявения граждански иск да бъде уважен в пълен размер.
Гражданският ищец и частен
обвинител пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване от
свобода „ за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно, като бъде
уважен изцяло и предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия изразява
съгласие със становището на представителя на държавното обвинение относно вида,
размера и изпълнението на наказанието „ лишаване от свобода „ , което следва да
бъде наложено на подсъдимия.
Подсъдимият в хода на съдебните
прения се придържа към становището на своя адвокат, а на дадената му последна
дума, заявява, че няма какво да каже.
След като обсъди и прецени събрания
доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелят И.Ж.И. през
2006г.
закупил недвижими имот в с.С., общ. Д. с цел отглеждане на пчели.
До месец май 2015г. пчелина наброявал 50 кошера с пчелни семейства, като същия
се намирал в края на селото и бил ограден с ограда от метална мрежа. На 17.05.2015г. св. И.
посетил пчелина си и установил, че всичко е наред. Няколко дни по-късно, на
21.05.2015г., при ново посещение на пчелина св. И. установил, че липсват
четири кошера, три от които били десет рамкови система „Даданблат“ , а
четвъртия с два корпуса, многокорпусен. В южната част на оградата св. И. видял, че мрежата била
срязана вертикално, а от външната страна на оградата имало следи от гуми. За установеното съобщил във Второ РУ на
МВР-Добрич, като в следствие оперативно-издирвателните мероприятия бил
установен извършителя на деянието- подсъдимият Д.Н.К. ***.
К. често минавал покрай с.С. с
магарешката си каруца, като при събиране на трева и вършини бил забелязъл пчелина на
св. И. и разбрал, че имота не се обитава постоянно. Тъй като подсъдимият
К. имал
паричен заем, който не могъл да изплати, решил да открадне няколко кошера и да
ги продаде. Межувременно при пътуване с автубус до гр. В., К. бил разговарял с
неустановено при разследването лице с малко име „И.“, което му се придставило
за пчелар и изразило готовност да закупи пчелни кошери със семейства, като
дало на обвиняемия и телефонния си номер за връзка.
Така, на неустановена дата в дните
между 17-ти и 21.05.2015г., привечер, К. тръгнал с магарето и куруцата си от
с.С. към с.С., общ.Д., като целта му била да
открадне пчелни кошери ведно с пчелните семейства. Като пристигнал на пчелина, подсъдимият
взел клещите, които носел в каруцата и срязвайки
мрежата на имота, разделил част от мрежата, след което дръпнал каруцата
по близо и натоварил в нея три кошера, които били десет рамкови,
система „Даданблат“, както и четвърти кошер, който бил с два корпуса,
многокорпусен. При товаренето К. покривал всеки от кошерите с черга, след
което ги вдигал и подреждал един до друг в каруцата. Събрали се точно четери
кошера, които транспортирал до къщата си в с. Стожер. Още същата вечер подсъдимият
се
обадил по телефона на лицето, което му било заявило, че търси кошери и му ги
продал общо за сумата от 250 лева.
Видно е от
изготвената по делото оценъчна експертиза, че общата стойност на отнетите владението
на св. И.И. вещи възлиза на 960,00лв.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от самопризнанието на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдържащи се в
показанията на св. И.И. и заключението на изготвената оценъчна експертиза,
които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК. Съдът изцяло кредитира събраните доказателства, като обективни, пълни и
логични, както и справките за висящи наказателни производства, за съдимост и тази
с характеристични данни.
Изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
От правна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4, пр. 2-ро във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК, като на неустановена дата, през периода 17.05.2015г. -
21.05.2015г. в с. С., общ. Д., чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот и използване на техническо средство – клещи отнел чужди движими
вещи – 3бр. кошери, десет рамкови, система „ Даданблат „, ведно с пчелни
семейства и 1бр. кошер на два корпуса, многокорпусен, ведно с пчелно семейство
на обща стойност 960.00лв. от владението на И.Ж.И. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
К. е годен субект на вмененото
му престъпление. Видно е от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е
пълнолетно физическо лице. По делото не съществува никакво съмнение, а и
липсват каквито и да е било доказателства за да се направи извода, че е
действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.
33, ал. 1 от НК.
Обект на
престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост или правото
на владение върху движими вещи.
От обективна страна:
Предмет на
горепосоченото престъпление са чужди движими вещи с определена стойност /
подробно описани по-горе /, възлизаща общо на 960.00лв.
Времето и мястото на
извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в него са категорично
установени.
Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие - отнемането се е изразило в прекъсване на
фактическата власт върху вещите, която до момента се упражнявала от св. И.И..
В конкретния случай,
не е налице класическия елемент от обективната страна на престъплението “
кражба “ – отнемане, а се касае за вещи, отнети чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот и използване на техническо средство - клещи.
Деянието е довършено,
тъй като извършителят е прекъснал владението на пострадалия и е установил своя
фактическа власт върху отнетите вещи.
Общата стойност на
предмета на престъплението е в размер на 960.00лв, определена от компетентно
вещо лице при приетата и приобщена към доказателствения материал по делото
оценъчна експертиза.
От субективна страна:
Престъплението е извършено от Д.К.
с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
По отношение на
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе
предвид следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи
наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. Предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е
“ лишаване от свобода “ от една до десет години.
Имайки предвид релевантните за
отговорността на подсъдимия обстоятелства – смекчаващите такива признаване на
вината, както и отегчаващите – лоши характеристични данни съдът определи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на една година и шест
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три
години като прие, че този размер е
достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля и да изпълни целите по
чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото. На основание чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът намали с една трета определеното наказание и наложи на
подсъдимия „ лишаване от свобода „ за срок от една година, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години.
Настоящият състав не констатира
при определяне на наказанието изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да обусловят прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Досежно предявените
граждански иск, ДРС съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази
отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус
безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД,
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Предвид тези обстоятелства
съдът прие, че предявеният граждански иск е частично доказан и обоснован, поради което го уважи в
размер на 960.00лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК с Присъдата
си съдът възложи на К. сторените по делото разноски в размер на 109.88лв., които
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Добрич и в размер на 50лв. по
сметка на ДРС - ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/М.
Кирчева /