№ 252
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С решение от 23.03.2021г. по Н.О.Х.Д. №6582/2018г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав
е признал обвиняемия В. Е-А- за виновен в това, че на 23.09.2017 г., около 18:10 часа в гр.
София, по ул.„Беловодски път“, с посока от ул.„Кумата“ към ул.„Секвоя“, в района на
кръстовището с бул.„Севастократор Калоян“, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ ДК № ******* е нарушил правилата за
движение, визирани в разпоредбата на чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващо
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства“, като с деянието реализирал пътнотранспортно произшествие с
насрещно движещия се велосипед с марка „Крос“, модел „ГРХ 9“, с рама №LY070097 и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Г. А., изразяваща се в травматични
увреждания, както следва: счупване на долния ляв край на лъчевата кост – закрито – вдясно,
което довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-
дълъг от 30 /тридесет/ дни от датата на травмата; счупване на главата на лявата лъчева кост,
което увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
срок по-дълъг от 30 /тридесет/ дни от датата на травмата, прието за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът е освободил обвиняемия А. от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“, в размер на 1000 /хиляда/
лева. СРС се е произнесъл, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и по разноските, като е
възложил същите на обвиняемия.
Срещу решението в срок е постъпила въззивна жалба, както и допълнение към същата
от упълномощения защитник на обвиняемия – адв.Д. ЯНК.. В сезиращите СГС въззивна
жалба и допълнение към нея, адв. Я. изразява становище във връзка с неправилността на
доказателствените изводи на първия съд. Защитникът релевира доводи в насока, че
1
подзащитният не е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата и
следователно следва да бъде оправдан. Намира също, че пътно транспортното произшествие
е било предизвикано единствено поради проявена небрежност от страна на пострадалото
лице. В заключение защитата моли СГС да отмени постановеното първоинстанционно
решение, като постанови ново такова, с което обв. А. да бъде оправдан.
В разпоредително заседание от 24.11.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия и свидетелите, изслушването на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В открито заседание пред въззивната инстанция защитата на обвиняемия поддържа
подадената жалба и допълнението към нея пред СГС. Изразява несъгласие подзащитният му
да е извършил нарушението, за което му е търсена отговорност. В заключение моли съда да
отмени атакувания първоинстанционен акт, като постанови нов, с който да признае обв. А.
за невинен.
Представителят на СГП счита решението на СРС за законосъобразно и справедливо.
Моли съда да остави жалбата на защитата без уважение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-ви въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не
намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, установена след
обстойно изследване на приобщения доказателствен материал, която се изразява в следното:
Обвиняемият В. Е-А- е роден на *******. в с. Екзарх Йосиф, обл. Русе, българин,
български гражданин, основно образование /грамотен/, трудово ангажиран, неосъждан
/реабилитиран/, с адрес:гр. София кв. Бояна, ул. „ *******, и адрес по лична карта: с. Екзарх
Йосиф, ул. *******
Обвиняемият В. Е-А- е правоспособен водач на МПС, съгласно издадено му СУМПС
№ *********, категория В с валидност до 13.09.2022 г. Същият към 23.09.2017 г. управлявал
техническо изправно МПС лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с per.
*******, тип „баничарка“, тъмен цвят, собственост на дружеството „Д.Х.“ ЕООД. Лекият
автомобил притежавал валидно сключена застрахователна полица „гражданска отговорност
на автомобилистите“ в „А.И.“ АД под №BG/33/**********/20.09.2017 г. c правно действие
на застрахователната закрила от застрахователни събития до 19.09.2018 г.
На 23.09.2017 г. обвиняемият А. предприел управление на автомобил марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“ с peг. *******, като се движел с него в гр.София, с посока на
движение от ул. „Кумата“ към ул. „Секвоя“.
Движението на обвиняемия А. преминавало0 през кръстовището, сключено с
улиците по посоката му на движение по ул. „Иваница Данчев“, с ул. „Беловодски път“ по
права линия и перпендикулярно на посоката му движение с правата линия на улиците
„Панорамен път“ и ул. „Севастократор Калоян“. Това кръстовище било регулирано със
светофарна уредба.
Пътното платно с обща ширина от 11.00 метра на ул. „Севастократор Калоян“ е
двулентово, предназначено за двете посоки на движение. Всяко от двете двулентови платна
на ул. „Севастократор Калоян“ било широко от по 5.50 метра. Платното в двете посоки от
улицата е било покрито със сух дребнозърнест асфалт. Не е имало неравности, посипаности
или дупки по това пътно платно.
Платното на ул. „Беловодски път“, състоящо се от четири ленти от по 3.50 метра или
от по две двупосочни ленти за всяка от двете посоки на движение, и с обща ширина от 14.00
2
метра, преди кръстовището с ул. „Севастократор Калоян“, с наклон на спускане, е било
покрито от дребнозърнест сух асфалт. Не е имало неравности, посипаности или дупки по
него.
Пътното платно на ул. „Иваница Данчев“ се състояло от две пътни платна, като
дясното такова - от три ленти, а лявото от две ленти. Не е имало неравности, посипаности
или дупки по него.
Към дата 23.09.2017 г., в работен режим, е била действаща една трисекционна
светофарна уредба на ул. „Иваница Данчев“- ул. „Севастократор Калоян“ - ул. „Беловодски
път“. На трисекционната светофарна уредба липсвали отделни секции за ляв и десен завой
на инкриминираното кръстовище.
Обвиняемият В.А., на 23.09.2017 г. около 18:10часа, с управлявания от него лек
автомобил се намирал в най-крайната лява лента на дясно платно на ул. „Иваница Данчев“,
която била предназначена за завой наляво в посока ул. „Севастократор Калоян“.
Светофарната уредба, указваща движението на управлявания от обвиняемия автомобил,
светела с червен забранителен сигнал. Времето било хубаво, в светлата част на
денонощието, като обвиняемият имал пряка видимост към насрещно движещите се по ул.
„Беловодски път“ участници в движението. По същото време свидетелят К.Г. А. управлявал
по ул. „Беловодски път“ велосипед, с рама LY070097, марка CROS, модел GRX9, негова
собственост. На волана на велосипеда имало монтирана записваща камера, имало
монтирани и светлоотразителни елементи на кормилото и на педалите му. Свидетелят К. А.
управлявал велосипеда без каска и други предпазни средства.
Платното за движение на ул. „Беловодски път“, по което се движел св. К. А., с посока
към ул. „Иваница Данчев“, се състояло от две пътни ленти, в дясната от които имало спрели
ППС-ва. Велосипедът, управляван от пострадалия К. А., се движел в лявата пътна лента със
скорост от 44.00 км/ч., при ограничение за населено място от 50 км/ч., като пътният участък
бил с наклон на спускане по посока движението на велосипеда.
След като светнал зелен сигнал на светофарната уредба, позволяващ движението на
автомобила на обвиняемия, последният, който бил първи на светофара в неговата посока,
потеглил за да направи маневра завой наляво, като навлязъл в лентата на движение на
насрещно движещия се велосипед. В момента, в който потеглил обвиняемият за да извърши
с управляваното от него превозно средство маневрата завой наляво, велосипедистът К. А. се
намирал на 37-38 метра от мястото на удара, при опасна зона за спиране от 31 метра, като
преди това обвиняемият е имал видимост към велосипеда, когато двуколесното превозно
средство било на разстояние от 81 метра преди мястото на удара.
Докато извършвал маневрата обвиняемият спрял автомобила марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с peг. ******* в лентата на движение на велосипедистът К. А., на отстояние от
около 1.5-2 метра вляво от десния край на платното за движение, спрямо посоката на
движение на велосипеда.
К. А., след като възприел маневрата на обвиняемия, се опитал да спре велосипеда,
като задействал аварийно спирачната система на двуколесното превозно средство 2,27
секунди преди удара, и същевременно предприел отклоняване в дясно спрямо траекторията
на движението му. Въпреки това велосипедистът не успял да избегне удара, като със скорост
от около 26 км./ч. на велосипеда последвал контакт между лявата част на системата
велосипедист-велосипед и автомобила на обвиняемия, в дясната част на предната му броня.
В резултат на удара К. А. паднал на пътното платно по лице, с ръце, изпънати напред.
В следствие на удара и последвалото падане К. А. получил счупване на долния край на
лъчевата кост - закрито - вдясно и счупване на главата на лявата лъчева кост.
След пътния инцидент обвиняемият качил К. А. в автомобила „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с peг. ******* и го закарал в УМБАЛСМ „Пирогов“ гр.София, където на
пострадалия била оказана медицинска помощ, като същият претърпял операция на раменния
пояс и горния крайник.
Така изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе за установена въз
3
основа на събраните главно в хода на съдебното производство доказателствени материали, а
именно писмените доказателства: констативен протокол за ПТП № 689/2017г. (л.10 от
ДП), справка за съдимост; епикриза (л.49 от ДП); разположение на светофарна уредба, план
на фазите за преминаване през кръстовище и циклограма (л.61 - л.65 от ДП), протокол за
доброволно предаване (разписка) на ВД - видеозапис от 23.09.2017 г. (л. 66 от ДП); справка
от СО от 23.11.2020г. с приложения транспортна схема, циклограми; писмени
доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие от 23.09.2017 г.;
протокол за оглед на МПС от 23.09.2017 г. с приложена скица на ПТП и
местопроизшествието и фотоалбум на; гласни доказателствени средства, а именно:
показанията на разпитания свидетел М. М.П. от ДП на л.37-39 от ДП, инкорпорирани към
доказателствения материал чрез цялостното им прочитане на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК и показанията на свидетеля М. М.П. от съдебно заседание пред
първоинстанционния съд; показанията на пострадалия К.Г. А. от ДП, както и тези от
съдебното заседание в първоинстанционното производство; обясненията на обвиняемия В.
Е-А- (частично), депозирани в хода на съдебното следствие пред първа инстанция; 4.
способи на доказване - експертизи; както и вещественото доказателство - видеозапис,
записан на оптично средство - диск.
Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетеля и пострадал К. А.. Същите се
явяват безпротиворечиви, подробни, като кореспондират, както с показанията на свидетеля
П., така и със заключенията п изготвените авто-технически, съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертизи. На следващо място, възпроизведеното от св. А.
кореспондира и с видеозаписа, записан на компакт диск и запечатан с бял картон серия
А0450556. По убедителен начин пострадалият пресъздава механизма на ПТП, който намира
потвърждение също и в протокола за оглед на местопроизшествие и скицата към него. Без
съмнение се установява, че автомобилът, шофиран от обвиняемия не е пропуснал движещия
се направо велосипед, управляван от К. А. като по този начин е станал причина за
настъпване на ПТП, в какъвто смисъл е и заключението на двете автотехнически
експертизи.
Въззивният съд намира, че напълно акуратно първата инстанция е кредитирала като
достоверни и показанията на свидетеля П.. Последният възпроизвежда факти и
обстоятелства касателно механизма на произшествието, които са еднопосочни и
кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия, необясними с
индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на
свидетеля.
С оглед изясняване механизма на ПТП, съдът в този му състав също изцяло се довери
на експертите, изготвили двете авто-технически експертизи, като, посредством този способ,
се изяснява точното място на удара, скоростта, с която с е движили св. К. А., както и какво е
било отстоянието на велосипеда към момента, в който обвиняемият е имал обективната
възможност да установи наличието на движещото се превозно средство. Изяснено е и че
както обвиняемият, така и свидетелят А. са имали възможността да предотвратят
настъпването на пътно-транспортното произшествие, при евентуално предприето друго
поведение от тяхна страна. Заключенията на двете изготвени автотехнически експертизи за
настоящия съдебен състав се явяват обосновани и мотивирани, а също и компетентно
изготвени, въз основа на научен подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната кредитируемост
на заключението на изготвената в хода на ДП и защитена в съдебно заседание пред първа
инстанция съдебно медицинска експертиза, изясняваща медико-биологичната
характеристика на причинените травматични увреждания на пострадалия, настъпили в
резултат на пътнотранспортното произшествие.
Релевантни са доводите на СРС и касателно изготвената в хода на съдебното следствие
4
видео-техническа експертиза, възпроизвеждаща информация, касателно видеозаписът,
обективиран във оптичен носител – диск. Вещото лице В. заключва, че при проведеното
изследване не са установени данни за манипулация на предоставения му видеозапис.
Заключението по назначената видео-техническа експертиза изцяло кореспондира с
останалата доказателствена съвкупност, като същото се явява пълно, всестранно и
компетентно изготвено, поради което и правилно първият съд го е кредитирал.
Видеозаписът, находящ се в изследваното веществено доказателствено средство,
възпроизвежда факти и обстоятелства напълно съответстващи на съвкупната
доказателствена маса по настоящето наказателствено производство.
С оглед на всичко изложено дотук, СГС намира за несъмнено установен факта, че
пострадалия К. А. е имал намерение да продължи направо през кръстовището, а
обвиняемият В.А. имал намерение да извърши маневра, при което обаче последният е
следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, което не сторил
и по този начин станал причина за настъпилия транспортен инцидент.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд правилно е
приел за установено от правна страна, че обвиняемият В. Е-А- е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК., за което го е признал за виновен с решението си.
Обосновано СРС е приел, че на 23.09.2017 г., около 18:10 часа в гр. София, по ул.
„Беловодски път“, с посока от ул.„Кумата“ към ул.„Секвоя“, в района на кръстовището с
бул.„Севастократор Калоян“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ ДК № ******* обвиняемият В. Е-А- е
нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.37, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, съгласно която: „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващо нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“, като с деянието реализирал пътнотранспортно
произшествие с насрещно движещия се велосипед с марка „Крос“, модел „ГРХ 9“, с рама
№LY070097 и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Г. А., изразяваща
се в травматични увреждания, както следва: счупване на долния ляв край на лъчевата кост –
закрито – вдясно, което довело до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 /тридесет/ дни от датата на травмата; счупване на главата на
лявата лъчева кост, което увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 /тридесет/ дни от датата на травмата.
Причинените травматични увреждания на К.Г. А., както и причинно-следствената
връзка между пътния инцидент и получените от последния травматични увреждания по
категоричен начин се установиха от изготвените и приети от първата инстанция експертизи.
Безсъмнено е установено, че обвиняемият А. в нарушение на разпоредбата на чл. 37
от ЗДвП не е пропуснал движещото се пътно транспортно средство, управлявано от
свидетеля К. А.. От друга страна, обаче, пострадалият в настоящето производство се е
движел, нарушавайки правилото, уредено в чл. 140 от ППЗДвП, а именно, че като водач на
велосипед е бил длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Тези факти водят настоящата инстанция до извод, сходен с този на СРС, а
именно, че в конкретния казус, от правна страна, е налице принос за осъществяване на
деянието както от страна на обвиняемия, така и от страна на свидетеля К. А.. В тази връзка
и съдът, счита за напълно акуратни изводите на първата инстанция. Нарушението,
допуснато от свидетеля А. в никой случай не би могло да доведе до правен извод, че
обвиняемият следва да бъде оправдан. Това е така, тъй като приноса на пострадалия следва
да бъде отчетен при индивидуализация на наказанието, като в тази насока е практиката на
5
Върховния касационен съд.
Тук е мястото и съдът да вземе отношение досежно въздигнатите от страна на
защитата възражения, а именно, че пътно транспортното произшествие би могло да се
осуети, ако пострадалият е управлявал велосипеда си с по-ниска от развитата в настоящия
казус скорост. Съдебният състав не би могъл да се съгласи с твърдяното от защитата, тъй
като, на първо място скоростта, развита от пострадалия е допустима от действащия ЗДвП.
Скоростта се явява и съобразена спрямо метеорологичните условия, като процесният
инцидент се е случил през светлата част на деня, като настилката е била суха, т.е. не са били
налични и каквито и да е фактори, които да наведат пострадалия до съображение, че следва
да управлява велосипеда със скорост, по-ниска от разрешената. Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че пострадалият изначално не е имал задължението да
управлява пътното транспортно средство с по-ниска от констатираната скорост, поради
което и възраженията в тази насока се явяват неоснователни. Нещо повече, дори и да беше
констатирано такова допуснато нарушение, от страна на свидетеля К. А., то това
обстоятелство не би могло да доведе съда до извода, че обвиняемият не е осъществил
нарушението на закона за движение по пътищата или че е прекъсната причинно
следствената връзка между осъщественото от В.А. и настъпилият престъпен резултат. При
констатация за допуснато нарушение и от страна на пострадалото лице, съдът следва да
вземе отношение във връзка с него единствено и само при преценка за размера на
наказанието. Ето защо, настоящата съдебна инстанция не би могла да приеме за основателни
релевираните възражения от страна на защитата.
От субективна страна, извършеното деяние от обв. В.А. е осъществено по
непредпазливост и в частност небрежност. Той могъл да предвиди настъпването на
обществено опасните последици - причиняване на телесните повреди на К. А. и е бил
длъжен да го направи. Вината му е свързана с обстоятелството, че поради проявената
небрежност е причинил съставомерния нежелан от него общественоопасен резултат, който е
могъл да избегне.
Обективният признак на небрежността - деецът да е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат, очертава рамките на дължимото, т.е. това,
което деецът е бил длъжен да предвиди. Дължимото поведение се определя от правилата,
които регламентират съответната дейност. В конкретния казус това е Закона за движение по
пътищата. Тези правила очертават границите на грижата, която обвиняемият е следвало да
прояви, за да избегне настъпването на общественоопасния резултат, а именно
причиняването на телесните повреди на пострадалия, вследствие на нарушаване на
правилата за движение. Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да
предвиди и предотврати престъпния резултат, която зависи от конкретните обективни
условия за извършване на деянието и от индивидуалните способности на личността на
дееца.
Въз основа на горните съждения СРС е направил извода, че всички белези на
небрежността са налице, обсъдил е и защо приема, че формата на непредпазливостта е
именно небрежност, а не самонадеяност, с който анализ настоящата инстанция се съгласява
напълно.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на СРС, касателно наличните
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като обвиняемият е неосъждан, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.28 от НПК. За престъплението, за
което е признат за виновен в действителност се е предвиждало наказание „Лишаване от
свобода“ до 3 (три) години, като от него няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализация на наказанието на обв. А., резонно първостепенният съд е
посочил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като законосъобразно е
приел, че административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на обвиняемия
следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства и същото да бъде в
минимален размер, а именно 1000 лева. Настоящият съдебен състав счита, че наложената
6
санкция ще мотивира осъденото лице към спазване на закона, ще изпълни целите на НК,
като се явява и справедливо наказание с оглед конкретната степен на обществена опасност.
С оглед изхода на делото, първият съд правилно е осъдил обв. А. на основание чл. 189,
ал. 3 НПК да плати в полза на държавата направените по делото разноски.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Водим от всичко изложено, и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, НО, І въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.03.2021 г., постановена по НОХД №6582/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7