Определение по дело №2044/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2768
Дата: 17 септември 2013 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20133100102044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                        /17.09.2013г., гр.Варна.

 

         ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ-ти състав, в закрито заседание, проведено на СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТАТА година, в състав:

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ        

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2044/13 по описа  на ВОС, за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото определение се постановява на осн. чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявен от В.Н.В., ЕГН **********, с пост. адрес в гр. Провадия, обл. Варна, кв. „Север", Бл.11, Вх.А, ет.2, ап.6 против О.Е.Т.,*** иск с правно основание: чл. 45 от ЗЗД и цена на иска: 70 000 лв.

В исковата си молба ищеца твърди, че с влязла в сила Присъда № 39 от 23.03.2009 г. по НОХД № 16/2009 г. по описа на ВОС, ответника е признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343, ал.4 от НК.

С деянието си е причинил на ищеца седем средни телесни повреди и множество леки. Непосредствено след ПТП съществувала реална опасност за живота му, но в резултат на бързата и адекватна намеса на медицинския екип на Клиниката по неврохирургия -УМБАЛ „Св.Анна", Катедра по неврохирургия-МУ-Варна, на 27.06.2008 г. след проведена по спешност операция съществуващата реалната опасност за живота му преодоляна. В болницата престоял от датата на претърпяното ПТП - 27.06.2008 г. до 07.07.2008 г.

На 22.10.2008 г. е насочен и е престоял до 29.10.2008 г. в Клиниката по ортопедия и травматология на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна" АД Варна, където му била направена втора операция. Както след първата, така и след втората операция и след последващия операциите възстановителен период се намирал в невъзможност да се придвижвам самостоятелно и в продължение на цели две години бил напълно неподвижен. Търпял силни болки и страдания, които продължава да търпи, както във физически, така и в душевен план. Пълното му обездвижване, липсата на възможност да се обслужва сам и, като така зависимостта ми от други лица, неудобството което изпитвал преди, по време, а и след личния му тоалет и пълната му безпомощност в продължение на години го довели до пълно отчаяние.

Първата година след претърпяното ПТП бил толкова отчаян, че му липсвала воля за живот и се бил предал напълно. За дълъг период от време бил пълна развалина и нямал никакво желание да се вдигне от леглото макар и с патерици и на инвалидна количка. В огромна степен за това му състояние на духа повлияло и „предателството” на бившата му съпруга, която по-малко от година след ПТП завела дело за развод, довело до допълнителни претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причиненото поради травматичните увреждания разстройство на брачните отношения, довело до прекратяване на брака ми, с влязло в сила решение на Провадийския районен съд по бр.д. № 31/2009 г.

В момента ищеца бил инвалидизиран с решение на ТЕЛК Варна първоначално през 2010 г. със 74 % неработоспособност, последващо с 99% , а с експертно решение № 02541 от 19.06.2013 г. на 100 % с чужда помощ.

Въз основа на влязлата в сила присъда по посоченото по горе дело и съдебномедицинската експертиза приложена към него, ДЗИ - Общо застраховане" АД съгласно постигнато споразумение на 22.12.2009 г. му е изплатило обезщетение за причинени му от ответника неимуществени вреди, по застраховка 55 000 лв., от които 25 % изплатих на „Българско сдружение за подпомагане на лица, пострадали при ПТП", тъй като към датата на съдебния процес и дълго време след това не бил в състояние да се грижи сам за интересите си или да организира по най-добрия вариант защитата си.

Твърди, че необратимите последици от причинените му увреждания налагат да бъде ангажирана и личната отговорност на ответника за гражданските последици от деянието му. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предстоят му още най-малко три операции, още множество рехабилитационни процедури, а и прогнозата на лекарите, че ще се възстанови в състояние да се движи без чужда помощ и помощни средства не се оправдават. Към момента ищеца търпи болки и страдания и ще продължава да търпи такива занапред. Твърди, че се движи с инвалидна количка, на която сяда помагайки си с патерици.

Моли съда да постановите решение, с което да осъдите ответника да му заплати сумата 70 000 лв., представляваща неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 27.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане да бъде приложено НОХД № 16/2009 г. на ВОС и са направени доказателствени искания за съдебно медицинска експертиза и искане за гласни доказателства.

В дадения от съда срок по смисъла на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника О.Е.Т., ЕГН: ********** -действащ чрез пълномощника си адв. ПАВЕЛ СМОЛИЧКИ от САК и със съдебен адрес: гр.София, ул."Позитано" № 9, вх. А, ет. 3, офис 9 в който оспорва искът. Оспорвам същия и по размер като твърде завишен и неотговарящ на принципа за справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД.

В отговора си ответника на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК е направил възражение за неподсъдност на настоящия правен спор пред Окръжен съд - гр. Варна, доколкото постоянният адрес на доверителя ми е в гр. София /гр. София, ул. „Латинка" №16, ет.1/, а съгласно текста на чл. 105 от ГПК местната подсъдност налага ищцовата претенция да се предяви пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника.

Моли съда да прекрати производството пред Варненски окръжен съд и да изпратите делото по подсъдност на Софийски градски съд, който в случая се явява местно компетентен да разгледа същото.

В депозирания отговор се твръди, че исковата молба само се твърди, но не се представят никакви доказателства както досежно соченото от ищеца ПТП, така и досежно описаната от него влязла в сила присъда.

Оспорват се твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилия с неговата съпруга развод. Ответника твръди, че разстройството на брака му и всички произтекли от това последици не се намират в пряка причинна връзка с процесния инцидент. Твърди, че развода е вследствие на междуличностните отношения с вече бившата му съпруга, доколкото последните са сложни и динамични и са се развивали през дълъг период на техния съвместен живот и е несъстоятелно в основата на тяхното влошаване, завършило с прекратяване на брачната им връзка, да бъдат поставени единствено уврежданията вследствие твърдяното от ищеца ПТП.

В отговора се твръди, че не представлява неимуществена вреда и очертаващата се според ищеца за в бъдеще негова самота и липса на спътница предвид здравословното му състояние, тъй като това е само едно негово предположение. За да подлежат на обезщетяване вредите, същите следва да са настъпили, да са реални, а не да се допускат като вероятни.

На следващо място, твърди, че в настоящия случай няма влошаване на здравословното състояние на ищеца, позволяващо да се приеме, че е налице ексцес като пораждащ отговорността на ответника факт. Твърди се, че отсъства необходимост последният да бъде подложен на нови операции и други медицински интервенции.

В случай, че съдът приеме, че е налице ексцес, то в отговора се твръди, че описаното в исковата молба влошаване на здравословното състояние на ищеца не е пряко следствие на соченото от него пътно транспортно произшествие, а е резултат от не цялостното и неправилно проведеното му след инцидента лечение, при условията на евентуалност - твърди, че влошаването на здравословното състояние на ищеца се дължи на други негови заболявания и нарушения в организма, различни от тези, нанесени му с посоченото от него ПТП.

В отговора ответника твръди, че предявения иск е неоснователен и по причина, че ищецът е бил вече изцяло и справедливо обезщетен за претърпените от него болки и страдания в резултат на твърдяното в исковата молба ПТП -видно от представеното като писмено доказателство споразумение със застрахователя. Ищецът е упражнил правото си да търси и е получил обезвреда за претърпените от него неимуществени вреди, като дори е бил реално и окончателно обезщетен за тях чрез заплатената му и постъпила в патримониума му сума от 55 000 лева. Присъждането на обезщетение за същите неимуществени вреди, което се претендира с настоящата искова молба, би означавало да се стигне до повторно тяхно репариране, а оттам и до неоснователно обогатяване на ищеца.

В отговора се твръди, че липсват настъпили след извършеното от застрахователя доброволно плащане на посочената сума вреди /включително и ексцес/ - различни от вече поправените и обосноваващи присъждането в негова полза на един по-висок размер на обезщетението за претърпените от него болки и страдания /такъв над получените по споразумението вече 55 000 лева/.

В отговора ответника е изразил становище, че предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди е твърде завишен по размер с оглед принципа на справедливостта, уреден в чл. 52 от ЗЗД. Твърдяното в исковата молба ПТП се е случило през 2008 г. Съгласно актуалната и задължителна практика на ВКС определянето на размера на репарацията на претендираните от пострадалите лица техни емоционални страдания следва да бъде съотнесен към момента на увреждането /в случая датата 27.06.2008 г./, към който момент съдилищата са присъждали далеч по-ниски обезщетения за неимуществени вреди от заявената в исковата молба претенция на ищеца за сумата от 70 000 лева.

Твърди, че изплатената от застрахователя сума по посоченото споразумение /55 000 лева/ следва да бъде приспадната от претендираната в настоящото производство /70 000 лева/, като по този начин би се гарантирал също принципът на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

В отговора е направено възражение, като е изложено становище, че в по процесния случай е налице съпричиняване, както от страна на водача на другото МПС - участник в процесното ПТП, така и от страна на ищеца. Водачът на МПС марка „Форд", модел „Транзит", с ДК № А 7675 ВВ е можел да предотврати настъпването на удара - като забележи в огледалото за обратно виждане идващия зад него друг автомобил и предприеме маневра по освобождаване на пътното платно в съседна лента за движение - било вляво, било вдясно, доколкото магистралата в този участък е била три лентова. В противен случай той нарушава разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

От друга страна, твърди, че ищецът, който е седял отпред в МПС то на седалката най-вдясно, е бил без поставен предпазен колан, с което обективно също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С това си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, алтернативно -разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за законна лихва за забава върху сумата от 70 000 лева, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, също счита, че е неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер.

С оглед отхвърлянето на главния иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, считам, че съдът следва да отхвърли и този иск като акцесорен по своя характер.

Моли съда в условията на евентуалност - в случай, че намери искът за основателен и доказан, да приемете, че в процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат

В отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност досежно акцесорния иск за присъждане на законната лихва за забава върху претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

В отговора са направени доказателствени искания.

Ответника в отговора си на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е направил искане да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „Георги Бенковски"№ 3.

Правният интерес от искането за привличане на третото лице ответника обоснова с обстоятелството, че има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в тази застрахователна компания по комбинирана застрахователна полица № 065080445021/15.02.2008 г., валидна към датата на настъпване на пътно транспортното произшествие - 27.06.2008 г., с която е застраховал отговорността си за причинени на трети лица вреди /вкл. неимуществени/, предизвикани при управлението на лекия автомобил, негова собственост.

Моли съда отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът като съобрази изложеното от страните в исковата молба и отговора намира предявения иск за допустим. / ТР № 2010 год. на ОСТК по т.д.№1/2010 на ОСТК/.

По отношение на направеното възражение за отвод на съда на основание чл.119 от ГПК.

По отношение на направеното искане от страна на ответника за изпращане делото на Софийски градски съд като компетентен съд по смисъла на чл.108 ал.1 от ГПК.

Направеното искане е неоснователно.

Съгласно нормата на чл.115 от ГПК, която урежда специална подсъдност, като изключение от предвидената общата местна подсъдност при искове за непозволено увреждане, компетентен съд е съдът по местоизвършване на деянието. Определена в чл.115 от ГПК подсъдност е изборна и в правото на увредения е да направи този избор. Видно от исковата молба ищеца е сезирал с предявения си иск Окръжен съд гр.Варна, а по аргумент, че по извършеното деяние се е произнесъл ВОС се прави извод, че деянието е извършено на територията на компетентност на ОС-Варна. С оглед гореизложеното настоящия съд не може да се десезира тъй като избраната от ищеца подсъдност обвързва съдът и той не може да изпрати делото на друг компетентен по правилата на общата местна подсъдност съд, при наличие на хипотезата на чл.115 от ГПК.

По отношение на искането по смисъла на чл.219 от ГПК

Съдът намира искането за основателно.

Налице са предпоставките на чл. 219, ал. 1 от ГПК за допускане привличането на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД като трето лице - помагач на ответника по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КЗ, при предявен иск от увредения застрахованият ответник по застраховка „Гражданска отговорност” е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.

В случая, ответникът има валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", в тази застрахователна компания по комбинирана застрахователна полица № 065080445021/15.02.2008 г., валидна към датата на настъпване на пътно транспортното произшествие - 27.06.2008 г., с която е застраховал отговорността си за причинени на трети лица вреди /вкл. неимуществени.

Настоящата съдебен състав намира, че за ответника е налице правен интерес да иска привличането на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД като подпомагаща страна в процеса, а за последния е налице правен интерес решението на съда по предявения иск да бъде постановено в полза на ответника.

Искането за привличане на трето лице - помагач е направено от ответника в предвидения в чл. 219, ал. 1 от ГПК срок - с отговора на исковата молба, посочени са седалището и адресът на лицето, които предпоставки, наред с наличието на правен интерес, правят допустимо привличането на третото лице - помагач в процеса.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск е с правно основание чл.45 в вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД за обезщетение за причинени от непозволено увреждане вреди, вследствие на виновно противоправно поведение, ведно със законната лихва върху това обезщетение считано от датата на деликта до окончателното й изплащате.

На основание чл.154 от ГПК съдът възлага в тежест на ищеца да докаже настъпилите увреждания, по вид, характер, претърпените болки и страдания, като размер интензитет и период през който са търпени, както и противоправно деяние /действие или бездействие/ от страна на ответника и наличието на причинно- следствена връзка между виновното поведение и настъпилите вреди.

В тежест на ответника съдът възлага да докаже при условията на пълно и главно доказване, твърдените от него правопогасяващи възражения.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

По отношение на писмените доказателства:

Съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което искането за прилагането им следва да бъде уважено, на основание чл.140, ал.2 от ГПК.

Съдът намира и искането направено от страна на ответника на осн. чл. 183 от ГПК за основателно, като следва да задължи ищеца да представи в оригинал всички приложени към исковата му молба писмени доказателства.

Съдът следва да изиска и приложи по делото НОХД № 16/2009 г. на ВОС.

По отношение на поисканите от ищеца гласни доказателства, за установяване на претърпените болки и страдания, за основателно.

По направеното искане от ищеца за допускане на комплексна съдебномедицинска експертиза съдът намира за основателно. Съдът следва да допусне исканото доказателствено средство, в състава на което да участва съдебен медик, неврохирург и ортопед, като вещите лица след като се запознаят с медицинската документация приложена в наказателното дело и тази представена по настоящото дело и като извършат преглед на ищеца да дадат заключение за: Какъв е характера и механизма на причинените му увреждания? Налице ли са усложнения в оздравителния процес и в какво се изразяват те? Как се тези усложнения отразяват на цялостното му състояние?.

Заключението на вещите лица следва да се допълни и поставените от ответника въпроси

Правилно и всеобхватно ли е било проведеното на ищеца В.Н.В. лечение с оглед характера на нанесените му при твърдяното от него ПТП травматични увреждания?;

Възможно ли е влошаването на неговото здравословно състояние да се дължи на различни причини и фактори, извън претърпяното от него ПТП?

Страда ли ищецът от други заболявания, без тези причинените му ПТП-то увреждания, и ако да - възможно ли е те да са повлияли върху влошаване на здравословното му състояние?

Съдът определя на депозит за вещите лица, в размер 900 лева, вносими по равно от страните по 450 лева за ищеца и 450 лева за ответника.

Съдът намира, че искането на ответника за допускане на съдебна автотехническа експертиза е основателно с оглед направеното възражение за съпричиняване.

Съдът следва да допусне съдебна автотехническа експертиза от вещо лице, което съдът ще определи след внасяне на определения депозит, в размер на 450 лева, от ответника, което след като се запознае с материалите по делото, както и тези намиращи находящи се в наказателното производство, да даде заключение относно следните въпроси:

Какъв е механизмът на случилото се ПТП?;

Каква е била скоростта на движение на двете пътни превозни средства при настъпването на ПТП-то?;

Ударът бил ли е предотвратим за водача на МПС то, в което е бил пътник ищецът, и какви действия е следвало да предприеме същият, за да предотврати удара при конкретните пътни условия?;

Било ли е МПС то, в което е бил пътник В.Н.В., фабрично оборудвано с обезопасителни колани и ако да - предвидени ли са такива за всяко едно отделно място в него /в това число и за предната най-дясна седалка/?

Било ли е фабрично оборудвано същото и с други обезопасителни системи и ако да - с какви и за всяко отделно място ли /в това число и за предната най-дясна седалка/?;

Предвид механизма на настъпване на ПТП-то и характера на нанесените на ищеца В.Н.В. травматични увреждания може ли да се направи извод дали същият е бил с поставен предпазен колан, съответно използвал ли е предвидената обезопасителна система в МПС то, или не?

Биха ли били нанесените травматични увреждания ограничени и по-леки при носенето на предпазен колан, съответно при използването на обезопасителна система?

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На страните по делото бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника О.Е.Т., ЕГН: ********** -действащ чрез пълномощника си адв. ПАВЕЛ СМОЛИЧКИ от САК и със съдебен адрес: гр.София, ул."Позитано" № 9, вх. А, ет. 3, офис 9 за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на СГС.

Определението на съда в тези му части подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от редовното му връчване пред Апелативен съд гр.Варна.

 

КОНСТИТУИРА в качеството на трето лице помагач "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ул. „Георги Бенковски"№ 3 на страната на ответника О.Е.Т., ЕГН: ********** -действащ чрез пълномощника си адв. ПАВЕЛ СМОЛИЧКИ от САК и със съдебен адрес: гр.София, ул."Позитано" № 9, вх. А, ет. 3, офис 9 на основание чл.219 от ГПК.

Препис от исковата молба, препис от отговора на исковата молба и препис от молбата за конституирането на третото лице да му се връчи.

ПРИЕМА И ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Правната квалификация на предявения в настоящото производство иск чл.45 ал.1 в вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД.

УКАЗВА на страните подлежащите на установяване факти на посочените обстоятелства в мотивите към определението, както за ищеца така и за ответника, съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, определен в чл.154, ал.1 от ГПК.

ПРИЕМА направеното възражение от ответника О.Е.Т., ЕГН: ********** -действащ чрез пълномощника си адв. ПАВЕЛ СМОЛИЧКИ от САК и със съдебен адрес: гр.София, ул."Позитано" № 9, вх. А, ет. 3, офис 9, възражение за съпричиняване от страна на ищеца и погасяване на искът с правно основание чл.84 ал.3 от ЗЗД по давност.

ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора й документи, а именно:

ЗАДЪЛЖАВА ищеца В.Н.В. на осн. чл. 183 от ГПК да представи в оригинал всички приложени към исковата му молба писмени доказателства, като го предупреждава, че ако не изпълни задължението си същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ  по настоящото дело НОХД № 16/2009 г. на ВОС

ДОПУСКА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, в състав от съдебен медик, неврохирург и ортопед,  по списъка на съда с висше образувание, които след като се запознаят с медицинската документация приложена в наказателното дело и тази представена по настоящото дело и като извършат преглед на ищеца В.Н.В. да дадат заключение относно поставените въпроси:

1.     Какъв е характера и механизма на причинените на ищеца увреждания?

2.     Налице ли са усложнения в оздравителния процес и в какво се изразяват те?

3.     Как се тези усложнения отразяват на цялостното му състояние?

4.     Правилно и всеобхватно ли е било проведеното на ищеца В.Н.В. лечение с оглед характера на нанесените му при твърдяното от него ПТП травматични увреждания?;

5.     Възможно ли е влошаването на неговото здравословно състояние да се дължи на различни причини и фактори, извън претърпяното от него ПТП?

6.     Страда ли ищецът от други заболявания, без тези причинените му ПТП-то увреждания, и ако да - възможно ли е те да са повлияли върху влошаване на здравословното му състояние?

Определя на депозит за вещите лица, в размер 900 лева, вносими по равно от страните по 450 лева за ищеца и 450 лева за ответника, в седмичен срок от връчване на настоящото определение.

ВЕЩИТЕ ЛИЦЕ ще бъдат определени от съда в закрито съдебно заседание след внасяне на определения депозит.

ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза от вещо лице, с висше образувание по списъка на съда, което след като се запознае с материалите по делото, както и тези намиращи находящи се в наказателното производство, да даде заключение относно следните въпроси:

1.     Какъв е механизмът на случилото се ПТП?;

2.     Каква е била скоростта на движение на двете пътни превозни средства при настъпването на ПТП-то?;

3.     Ударът бил ли е предотвратим за водача на МПС то, в което е бил пътник ищецът, и какви действия е следвало да предприеме същият, за да предотврати удара при конкретните пътни условия?;

4.     Било ли е МПС то, в което е бил пътник В.Н.В., фабрично оборудвано с обезопасителни колани и ако да - предвидени ли са такива за всяко едно отделно място в него /в това число и за предната най-дясна седалка/?

5.     Било ли е фабрично оборудвано същото и с други обезопасителни системи и ако да - с какви и за всяко отделно място ли /в това число и за предната най-дясна седалка/?;

6.     Предвид механизма на настъпване на ПТП-то и характера на нанесените на ищеца В.Н.В. травматични увреждания може ли да се направи извод дали същият е бил с поставен предпазен колан, съответно използвал ли е предвидената обезопасителна система в МПС то, или не?

7.     Биха ли били нанесените травматични увреждания ограничени и по-леки при носенето на предпазен колан, съответно при използването на обезопасителна система?

Определя на депозит за вещото лице, в размер 450 лева, вносими от ответника, в седмичен срок от връчване на настоящото определение.

ВЕЩИТЕ ЛИЦЕ ще бъдат определени от съда в закрито съдебно заседание след внасяне на определения депозит.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2013 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице помагач.

Да се връчи препис от настоящото определение.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.

                                               

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: