Решение по дело №318/2011 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 262
Дата: 29 юни 2012 г. (в сила от 25 юни 2013 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20115500900318
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              29.06.2012 година                               гр. Стара Загора

 

   В   ИМЕТО  НА  НАРОДА       

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 02.04.                                                                                               2012 година                                                

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР:  Д.К.

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

т. д. №  318  по описа за 2011 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.212 от ГПК – инцидентен установителен иск за обявяване недействителността на извършено отбелязване върху издадено постановление за възлагане.

Производството е образувано по предявени искове от “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П., чрез синдика А.Б.С. против К.Р.П. и П.С.П.. В исковата молба се твърди, че с решение №137/18.11.2010 г. постановено по т.д. №162/2010 г. по описа на Плевенския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество с начална дата 01.01.2008 г. и е открито производство по несъстоятелност, като е назначен временен синдик. След откриване на производството по несъстоятелност, управителят на ищцовото дружество своевременно бил уведомил съдебния изпълнител А. П. с район на действие ОС – гр.С. З. по изп.д. №60/2010г. за образуваното производство и наложената във връзка с него обезпечителна мярка – спиране на образуваните срещу длъжника изпълнителни дела, сред които и посоченото. Въпреки това, към момента на налагане на обезпечителната мярка било изготвено постановление за възлагане от 28.09.2010 г. по отношение на недвижим имот - търговски обект – магазин, със застроена площ от 135 кв.м., находящ се на партерен етаж на жилищна сграда с гаражи и обекти за стопанска дейност, построена в УПИ ІХ – общински в кв.365 по плана на гр.Казанлък, подробно описан в исковата молба. Постановлението за възлагане било обжалвано от длъжника, но въпреки това ЧСИ – А.П. продължила да извършва изпълнителни действия, като администрирала подадената от длъжника жалба за разглеждане от СтОС и наред с това било направено отбелязване върху издаденото от нея постановление за възлагане на 18.02.2011г. “влязло в законна сила на 18.02.2011г.” (съобразно корекцията на техническа грешка, направена в депозираната молба на синдика на ищцовото дружество вх.№3390/12.03.2012г.). На 05.10.2010г. ЧСИ – А. П. била извършила смяна на пазача, като по този начин ищецът бил лишен от възможността да владее и ползва имота.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците К.Р.П. и П.С.П., купувачи на имота на публичната продан, да предадат собствеността и владението на същия на ищцовото дружество, както и да се установи недействителността на извършеното отбелязване “влязло в законна сила на 18.02.2011г.” върху издаденото на ЧСИ – А. П. по нейно изпълнително дело постановление за възлагане на недвижим имот от 28.09.2010г., по силата на което ответницата К.Р.П. е обявена за купувач на имота.

Постъпил е отговор на исковата молба, в който ответницата К.Р.П. взема подробно становище във връзка с предявените искове, като счита същите за неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Претендира за направените по делото разноски.

         Ответниците молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

    Изпълнителното дело № 201076404040060 по описа на ЧСИ – А. П. е образувано по молба и въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „В. Н.” ЕООД. След получаване на Поканата за доброволно изпълнение от длъжника на 07.06.2010 г. е извършен опис на недвижим имот: търговски обект - магазин с площ от 135 кв.м., находящ се на партерния етаж на “Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност”, построена в УПИ ІХ общ. в кв. 365 по плана на гр. Казанлък, ул.”Гладстон” № 76 с площ на УПИ от 673 кв. м., който магазин се състои от следните помещения: търговска зала, складово помещение, санитарен възел, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от мястото при граници и съседи: на УПИ – от север- ул. “Гладстон”, от запад – УПИ VІІІ -6567, 6567а, от юг – УПИ ХІІІ – 656; от изток – УПИ Х 8321 и на магазин отгоре – апартаменти.

Насрочена е публична продан от 27.08.2010 г. до 27.09.2010 г. с начална цена 52 650 лв. с включен ДДС. В наддаването са участвали две лица Т. К. М. и С. П.С., като пълномощник на К.Р.П.. При отваряне на наддавателните предложения не е присъствал представляващият „М. 2000” ЕООД М.Д.. При обявяването на Т. К. М. за купувач при цена от 53 720 лв. въз основа на писмените предложения на основание чл. 492, ал. 2 от ГПК, присъстващия наддавач С. П.С. е предложил по - висока цена с размера на един задатък – 58 985 лв. Посоченият наддавач участва като пълномощник на К.Р.П. с приложено нотариално заверено пълномощно, в което е посочено, че упълномощеният има право “да придобива от името и за сметка на упълномощителя недвижими имоти, находящи се на територията на община Казанлък, чрез участие в търгове, насрочени от съдебен изпълнител”.

След внасяне на остатъка от продажната цена на 28.09.2010 г. е изготвено постановление за възлагане на имота, което е обжалвано в законния срок от длъжника „М. 2000” ЕООД гр. П.. Постановлението за възлагане е обжалвано от ищцовото дружество, но подадената жалба е оставена без уважение, видно от Решение № 24/09.02.2011 г., постановено по т. д. №632/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, като на постановлението за възлагане е отбелязано, че същото е влязло в законна сила на 14.02.2011 г.

    По делото е установено, че ищцовото дружество е подало молба за обявяване в несъстоятелност пред Окръжен съд – гр. Плевен, поради което на 18.10.2010 г. съдът на основание чл. 629а, ал. 1, т. 3 от ТЗ е постановил спиране на изп. д. № 20107640400060 по описа на ЧСИ А..П.

С решение № 137/18.11.2010 г., постановено по описа на Окръжен съд – гр. Плевен е обявена неплатежоспособност на “М. 2000” ЕООД – гр. П., открито е производство по несъстоятелност и за синдик е назначена А.Б.С..

        

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предявеният инцидентен установителен иск за обявяване недействителността на извършено отбелязване върху издадено постановление за възлагане следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим. Установителните искове за факти с правно значение имат ограничено приложно поле, тъй като във всички случаи възможността за тяхното предявяване следва да бъде изрично посочена в закона, съгласно императивната разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Такива искове са тези по чл. 124, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, исковете за произход по СК, исковете за установяване на трудов стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, но не и предявения от ищеца иск за обявяване недействителността на извършено отбелязване върху издадено постановление за възлагане. Поради това, настоящата съдебна инстанция счита, че така предявеният от “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Писк за факти, които не са сред изрично предвидените от закона случаи, обуславя неговата недопустимост.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният от “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Писк за признаване недействителността на извършено отбелязване “влязло в сила на 18.02.2011 г.” върху издадено постановление за възлагане от 28.09.2010 г. на търговски обект - магазин с площ от 135 кв.м., находящ се на партерния етаж на “Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност”, построена в УПИ ІХ общ. в кв. 365 по плана на гр. Казанлък, ул. “Гладстон” № 76 с площ на УПИ от 673 кв. м., който магазин се състои от търговска зала, складово помещение, санитарен възел ведно с припадащите ми се идеални части от общите части на сградата и от мястото при граници и съседи: на УПИ – от север ул. “Гладстон”, от запад – УПИ VІІІ - 6567, 6567а, от юг – УПИ ХІІІ – 6565; от изток – УПИ Х - 8321 и на магазин отгоре – апартаменти, от страни гаражи и външна страна, изготвено по изпълнително дело № 20107640400060 по описа на ЧСИ А. П. с район на действие Окръжен съд – С. З. следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно установено, че ищцовото дружество е било собственик на процесния недвижим имот преди същия да бъде продаден. Ответницата К.Р. е придобила същия по силата на постановлението за възлагане от 28.09.2010 г. независимо, че върху същото е отбелязано “влязло в законна сила на 14.02.2011 г.”. Постановлението за възлагане е властнически акт, издаден от компетентен държавен орган, от който се пораждат гражданскоправни последици. Необходимо изискване за настъпване на транслативния ефект на публичната  продан е плащането на цената на закупения имот. Видно от представеното извлечение от сметката на ЧСИ А. П. в Централна кооперативна банка от 28.09.2010 г., К.Р. е заплатила сумата от 53 720 лв. по сметката на съдебния изпълнител, изпълнявайки предвиденото в чл. 496, ал. 1 от ГПК задължение. Възлагането на недвижим имот от съдебен изпълнител има вещноправно действие и прехвърля върху купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ, дори постановлението да е обжалвано, както е в конкретния случай, тъй като жалбата не спира изпълнението. Постановеното на  18.10.2010 г. определение, с което е спряно  изп. д. №20107640400060 по описа на ЧСИ А. П. по никакъв начин не може да отмени вещнопрехвърлителното действие на постановлението за възлагане от 28.09.2010 г. Ето защо, съдът счита, че “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. не установи в хода на съдебното производство, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответниците и че фактическата власт върху имота се упражнява без правно основание от страна на ответниците. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, поради което липсата на която и да е от тях обуславя отхвърляне на предявения ревандикационен иск. В настоящия случай, безспорно е установено, че ищцовото дружество не е собственик на процесния имот, тъй като ответниците са придобили процесния недвижим имот на годно правно основание – постановление за възлагане от 28.09.2010 г. и са станали собственици на същия. Поради това, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск от “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. против К.Р.П. и П.С.П. за предаване на владението на процесния търговски обект - магазин с площ от 135 кв.м., находящ се на партерния етаж на “Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност”, построена в УПИ ІХ общ. в кв. 365 по плана на гр. Казанлък, ул. “Гладстон” №76 с площ на УПИ ОТ 673 кв. м., който магазин се състои от търговска зала, складово помещение, санитарен възел, ведно с припадащите ме се идеални части от общите части на сградата и от мястото при граници и съседи: на УПИ – от север ул. “Гладстон”, от запад – УПИ VІІІ -6567, 6567а, от юг – УПИ ХІІІ – 656; от изток – УПИ Х 8321 и на магазин отгоре – апартаменти, като неоснователен и недоказан.

 

Ищецът “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Пследва да заплати на К.Р.П. и П.С.П. разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция в размер на 2 200 лв. от масата на несъстоятелността.

 

На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ, “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. следва да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса по сметка на Старозагорския окръжен съд в размер на 3 117, 25 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. “С.” № ** против К.Р.П. ЕГН ********** и П.С.П. ЕГН ********** и двамата от гр. К., ж. к. №И., бл. **, вх. **, ап. ** иск за установяване недействителността на извършено отбелязване “влязло в сила на 18.02.2011 г.” върху издадено постановление за възлагане от 28.09.2010 г. на търговски обект - магазин с площ от 135 кв.м.        , находящ се на партерния етаж на “Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност”, построена в УПИ ІХ общ. в кв. 365 по плана на гр. Казанлък, ул. “Гладстон” № 76 с площ на УПИ от 673 кв. м., който магазин се състои от : търговска зала, складово помещение, санитарен възел, ведно с припадащите ми се идеални части от общите части на сградата и от мястото при граници и съседи: на УПИ – от север ул. “Гладстон”, от запад – УПИ VІІІ - 6567, 6567а, от юг – УПИ ХІІІ – 6565; от изток – УПИ Х - 8321 и на магазин отгоре – апартаменти, от страни гаражи и външна страна, изготвено по изпълнително дело № 20107640400060 по описа на ЧСИ А П. с район на действие Окръжен съд – С.З. като недопустим.

 

  ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 318/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора в тази част.

 

  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. “С.” № **  против К.Р.П. ЕГН ********** и П.С.П. ЕГН ********** и двамата от гр. К., ж. к. № И., бл. **, вх. **, ап. ** иск за предаване на владението на търговски обект - магазин с площ от 135 кв.м., находящ се на партерния етаж на “Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност”, построена в УПИ ІХ общ. в кв. 365 по плана на гр. Казанлък, ул. “Гладстон” № 76 с площ на УПИ от 673 кв. м., който магазин се състои от търговска зала, складово помещение, санитарен възел, ведно с припадащите ми се идеални части от общите части на сградата и от мястото при граници и съседи: на УПИ – от север ул. “Гладстон”, от запад – УПИ VІІІ - 6567, 6567а, от юг – УПИ ХІІІ – 6565; от изток – УПИ Х - 8321 и на магазин отгоре – апартаменти, от страни гаражи и външна страна.

 

ОСЪЖДА “М. 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. П. ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. “С.” № ** да заплати на К.Р.П. ЕГН ********** и П.С.П. ЕГН ********** и двамата от К., ж. к. № И., бл. **, вх. **, ап. ** разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция в размер на 2 200 лв.(две хиляди и двеста лева) от масата на несъстоятелността.

 

ОСЪЖДА “МИРА 2000” ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж. к. “Сторгозия” № 116 да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 3 117, 25 лв. /три хиляди сто и седемнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд, а в прекратителната част – в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: