Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1939
Година 20.11.2017 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Й. Б.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2638 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „МКРТНИ“ ООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Красна поляна“, кв.“Западен
парк“ ***, представлявано от А.Н.Т. против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0769-002492/24.08.2017г.
издадена от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”. В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
административно производствените правила.
Ответникът - Началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0769-002492/24.08.2017г.
издадена от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция ” (л.7
от делото), на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е наложена на А.Н.Т. санкция по
чл.171, т.2а – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
считано от 23.08.2017г.. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето
управлява собствения си лек автомобил с рег.№ ***, като водач не притежава
съответното свидетелство за управление на МПС. Водачът е с изтекъл срок на
СУМПС № ********* от 14.07.2016г. и до момента на проверката няма подадено
заявление за подновяване. Управляваното МПС е собственост на „МКРТНИ“ ООД,
чийто управител и собственик е водачът А.Т..
Заповедта е връчена на 24.08.2017г., видно от
направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№
769000-14945/04.09.2017г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
На
28.08.2017г., четири дни след издаване и връчване на обжалваната заповед, е
издадено ново свидетелство за управление на МПС на А.Т., със срок на валидност
до 28.08.2027г.,
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Жалбата е процесуално допустима, доколкото от събраните
по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е собственик
на лекия автомобил, чиято регистрация е прекратена. С налагането на ПАМ,
безспорно се засяга правото на собственост на дружеството, тъй като то се
лишава от възможността да ползва лекия автомобил и за него е налице пряк и
непосредствен правен интерес от направеното оспорване на процесната заповед.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №
251з-209/18.01.2017г. (л.21 от делото) на директора на
ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на
групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата
правомощия.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на лицата.
Заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване.
Заповедта е постановена в несъответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП /в приложимата редакция
ДВ бр.58/18.07.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление – за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения на собственик на МПС, но не и на неговия водач. В
случая от събраните по делото доказателства, а именно свидетелство за
регистрация на МПС част І (л.37 от делото), се установява, че управляваният от А.Т.
лек автомобил с рег.№ ***, не е негова собственост, а е собственост на „МКРТНИ“
ООД. Този факт не е спорен по делото, доколкото в обжалваната заповед е изрично
посочен. След като, лекият автомобил е собственост на дружеството, а не на А.Т.,
неправилно в обжалваната заповед той е определен като неин адресат и спрямо
него е наложена ПАМ. Неправилното определяне на адресата на наложената ПАМ,
води до незаконосъобразност на издадената заповед, поради нарушение на
материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена.
В допълнение на изложеното следва да се има в предвид
и че неправилно в диспозитива на заповедта е посочено, че на лицето се налага
„санкция“, тъй като в случая се касае за принудителна административна мярка,
която не е административно наказание, предвидено в ЗАНН. ПАМ се налага за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, съгласно чл.22 от ЗАНН, докато административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани, съгласно чл.12 от ЗАНН.
За пълнота на изложението, следва да се има в предвид,
че в случая са били налице основанията за налагане на процесната ПАМ, но на
дружеството-собственик на автомобила, а не на неговия водач, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от
лице, което не е притежавало валидно свидетелство за управление.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи при наличието на предвидените в ЗДвП условия и
удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.
Съгласно чл.50 ал.1 от Закона за българските лични
документи (ЗБДС) българското свидетелство за управление на МПС е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.51 от ЗБДС са посочени и сроковете за валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за съответните категории. В § 1 т.2 от ДР на ЗБДС са дефинирани случаите на нередовен български личен документ и един от тях
е документът да е с изтекъл срок на валидност.
В случая, от преписката се установява, че водачът на автомобила – А.Т., го
е управлявал без да притежава съответното свидетелство за управление, тъй като
срокът му на валидност е изтекъл на 14.07.2016г. и е подлежало на подмяна,
съгласно нормата на чл. 151, ал.9, предл.второ от ЗДвП. Липсата на редовно свидетелство за управление на МПС следва да се
приравни на липса на свидетелство, тъй като единствено то удостоверява
необходимата правоспособност на водача да управлява МПС.
До извод различен от изложение, не би могло да се достигне и въз основа на
представеното свидетелство за управление на МПС издадено от Велика
Социалистическа Либийска Арабска Джамахирия, с оглед нормата на чл.161 и
чл.162, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.161, т.3 от ЗДвП, за да бъде валидно на
територията на Република България свидетелство за управление на МПС издадено от
друга държава е необходимо да е придружено с легализиран превод на български
език. От събраните в хода на производството доказателства не се установява, че при
извършване на проверката водача на автомобила е представил това свидетелството
за управление, ведно с изискващия се легализиран превод. Видно от представения
по делото превод, той не е легализиран, съответно не е посочена датата на която
е извършен, за да може да се приеме, че лицето е разполагало с него към момента
на извършване на проверката. В съставения АУАН, също не са направени възражения
за наличието на чуждо свидетелство и легализиран превод на същото, поради което
не би могло да се приеме, че водача към този момент е разполагал и е представил
на проверяващите органи валидно свидетелство за управление на МПС, по смисъла
на чл.161 от ЗДвП.
На следващо място, съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Видно от приложеното по делото писмо до А.Т. (л.15 от делото), при проверка в Информационната
система АИС“Граничен контрол“ е установено, че той е влязъл последно в страната
на 21.05.2017г., а проверката е извършена та 23.08.2017тг., тоест след изтичане
на предвидения в нормата на чл.162, а.1 от ЗДвП, тримесечен срок. Тези
констатации не са оспорени в хода на настоящото производство и не са ангажирани
доказателства, посредством които да се установи, че този срок не е бил изтекъл
към момента на проверката, поради което следва да се приеме, че с това
свидетелство Атанас Т. е нямал право да управлява МПС на територията на
страната след 21.08.2017г. и правилно е прието, че са били налице основанията
за налагане на ПАМ.
С оглед на изложеното, поради неправилното определяне
на адресата на ПАМ, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, като
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, искането на жалбоподателя
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски е основателно и следва
да му бъде присъдена сумата от 450,00 лева, представляваща направените разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 17-0769-002492/24.08.2017г. издадена от началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
сектор „Пътна полиция ”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Бургас да заплати в полза на „МКРТНИ“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Красна поляна“, кв.“Западен парк“ ***,
представлявано от А.Н.Т., разноски по делото за настоящата инстанция в размер
на 450 лева (четиристотин и петдесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: