РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен
, 20.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание на единадесети
януари , през две хиляди
,двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 254 / 2019 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата
молба от Х.Л.Х. и Л. Х.М. ,чрез пълномощника им адв. П.К.
са предявени срещу *** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
субективно съединени искове с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за първия ищец -100 000 лв./ частичен иск
от 200 000лв. / и с цена 25 500 лв. за втория ищец / частичен иск от 40 000
лв./,представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди поради
смъртта на Л.С. Л. ,настъпила при ПТП на 04.09.2018г.,виновно причинено от
водача на лек автомобил *** модел *** с рег. № ***- П.А. Р. ,който е бил
застрахован при ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „
,ведно законната лихва върху всяка от двете суми ,считано от 12.09.2018г. /
датата на която според ищците е изтекъл
срока по чл. 329,ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430 , ал.1 от КЗ / до окончателното им заплащане. Претендира се
и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл. 38,
ал.1 т.2 от ЗА ,заедно с ДДС.
В с.з. на 11.01. 2021г. съдът е допуснал
изменение на претенциите на осн. чл. 214 от ГПК ,като претенцията на Х.Х. е
увеличена до размер на 180 000лв. , а претенцията на Л. М. – в размер на
30 000 лв.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е
родово подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба
се твърди ,че на 04.09.2018г. около 10 ч. по пътя ІІІ-303 от с.*** към с.*** се движил лек автомобил „***“ модел
*** с рег. № ***, управляван от водача П.А.
Р.,който нарушил правилата за движение по пътищата ,като управлявал с
несъобразена скорост и при десен завой навлязъл в насрещната лента за движение
,излязъл от пътя и се ударил челно в крайпътно дърво при което настъпила
смъртта на Л. Х.Л. . Сочи се ,че по случая било образувано ДП по описа на
РУ-Левски пр. № 180/2018г. по описа на ОП-Плевен ,което обаче било прекратено с
Постановление от 16.09.2019г. поради
настъпилата смърт на виновното лице-водача на лекия автомобил. Твърди
се ,че за увреждащия лек автомобил има сключена застраховка „гражданска
отговорност „ със *** „ АД по застрахователна полица № *** със срок на валидност една година
,считано от 20.08.2018г. до 20.08.2019г. ,която е била валидна към датата на
застрахователното събитие -04.09.2018г. Ищците
твърдят , че са предявили извънсъдебно претенциите си за изплащане на
обезщетение пред *** „АД и са представили всички документи с които разполагат
,като претенциите им са били присъединени към вече заведената щета №
0000-1000-01-18-7838/05.11.2018г. ,но им е било отказано изплащане на
обезщетение .
Твърди се ,че Х.Л.Х. е баща на починалия ,а Л. Х.М. е
сестра на починалия Л. Х.Л..Твърди се
,че между тях са съществували отношения характеризиращи се с изключителна
близост ,обич , уважение , взаимна привързаност и подкрепа , помагали са си
един на друг ,както и че Л. Л. е
бил в добро здравословно състояние ,жизнен за възрастта си и неочакваната
загуба е особено трагично обстоятелство,което завинаги променя живота на
ищците.
В даденият
му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество – ***
АД е подало писмен отговор.
По съществото на
правния спор ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание ,така и по
предявения размер.
По претенцията
предявена от Х.Л.Х. се изразява становище ,че законът не съдържа презумпция ,че
при смърт на едно лице непременно настъпват неимуществени вреди за неговите
близки. В т.вр. се оспорва ,че между Х.Х.
и Л. Л. са съществували отношения на общност ,привързаност ,обич и доверие
,които да са били прекъснати само от настъпилото ПТП.
Оспорва се
активната материалноправна легитимация на втората ищца-Л. М.,като се счита ,че
тя няма качеството на трето увредено лице с право на обезвреда ,като се счита
,че тя няма право на обезщетение за неимуществени вреди вместо най-близките
роднини на починалия , а той има такива ,както
и се оспорва ,че тя е имала отношения на особена близост с Л. Л. ,различни от
обичайните отношения между брат и сестра . Сочи се и това ,че Л. М. не е наследник на починалия,тъй като той е оставил
наследници от първи ред ,които са
легитимирани да претендират обезщетение поради смъртта му.Позовава се на ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС ,като се
счита ,че не е налице такова изключение при което друго лице извън лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г.
на Пленума на ВКС да е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
поради което да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания ,които
да е справедливо да бъдат обезщетени.
Оспорва се
твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил за настъпване
смъртта на Л. Л. ,респ. за настъпване на неимуществените вреди,като заедно с
това се прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал Л. Л. ,който в нарушение
на чл. 137а от ЗДвП е пътувал в лекия автомобил без да ползва обезопасителния
колан , а освен това е приел да пътува в автомобил, управляван от водач
,употребил алкохол.
Счита се ,че
размерът на претенциите за неимуществени вреди е завишен и в противоречие с принципа на чл. 52
от ЗЗД.
Оспорва се също така
и претенцията за законна лихва ,в т.ч. и началната дата от която тя се
претендира,като се сочи ,че не са били представени изрично поискани от застрахователя документи.
Подадена е и
допълнителна искова молба в която е взето отношение по направените от ответника възражения и по доказателствените му искания.
Върху ищците е доказателствената тежест да установят и докажат
пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а
именно :
1. механизма на
осъществяване на процесното ПТП и
вината на водача на лекия автомобил за неговото настъпване.
2. че има причинно - следствена връзка между описаното в
исковата молба ПТП,смъртта на Л. Л. и претърпените от ищците болки и страдания.
3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на
търпените от всеки от ищците болки и
страдания.
Ответникът следва да
докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват
или намаляват неговата
отговорност обстоятелства , които твърди в писмения си отговор.
В конкретния случай не е налице влязла в
сила присъда на наказателен съд ,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца. Не е спорно между страните по делото , а е видно и от приложеното досъдебно
производство , че образуваното във
връзка с процесното ПТП за престъпление
по чл. 343,ал.1 б.“в“ от НК досъдебно
производство № 180/2018г. по опис на ОП-Плевен е било прекратено с постановление от 16.05.2019г.
на осн чл. 199, чл. 243,ал.1 т.1 във вр. с чл. 24,ал.1т. 4 от НПК поради
настъпилата смърт на водача на лекия автомобил- П. Р. .
Поради това се
налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца да се извърши в рамките на настоящото
исково производство след преценка на събраните годни доказателства.
В това отношение
съдът съобрази на първо място представеният по делото от ищците констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№16 от 04.09.2018г. ,съставен от мл. автоконтрольор В.Н.С. при РУ на МВР - Левски ,който протокол
е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр.
с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР ,комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд .Този протокол
представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй
като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия.В
раздела „ обстоятелства и причини за ПТП“ на процесния протокол длъжностното лице е отразило „На 04.09.2018г.
около 00,10 ч. на път ІІІ-303 от с.*** към с.*** при килбометър І+797 участник № 1 управлява с
несъобразена скорост и на десен завой навлиза в насрещната лента за движение , излиза вляво от пътя и се
удря челно в крайпътно дърво ,като прави
ПТП с имуществени и неимуществени щети . Вследствие на удара водачът и пътникът
почиват на място .“
Констатираното в
този протокол относно причините и механизма на възникване и протичане на
произшествието е подкрепено и от другите
писмени доказателства по делото и по –конкретно от протокола за оглед на
местопроизшествието ,както и от приетата
от страните без възражения и оспорвания комплексна съдебна автотехническа и съдебно –медицинска
експертиза.
Според заключението
на комплексната експертиза в нейната автотехническа част ,изготвена от в.л. инж.В.И. „от техническа
гл.т. причината за настъпване на ПТП е движение от страна на водача на
автомобил *** *** с рег. *** със скорост/ 119,5 км./ч./, значително по –висока от критичната/ 104,9
км./ч./ на занасяне при движение в дъга на десен завой и мокра асфалтова
настилка ,вследствие на което МПС губи напречна устойчивост ,изразяваща се в
занасяне и излиза извън очертанията на асфалтовата настилка на пътното платно с
последващ удар в крайпътно дърво“.Така че на първо място противоправното поведение на водача на лекия автомобил П. Р.
се изразява в движението му с несъобразена с конкретните пътни условия скорост
,която освен това надвишава и разрешената за този пътен участък която е 90
км./ч. , а така също и в неспазване на задължението му да осъществява непрекъснат контрол над управляваното от него МПС ,така
че да не поставя в опасност живота и здравето на другите участници в движението
–т.е. нарушени са нормите на чл.20,ал. 1 и ал.2 от ЗДП и на чл. 21 от ЗДП .
Освен това от
заключението на комплексната съдебна експертиза в нейната медицинска част
,която се основава на приложените в досъдебното производство документи, става
ясно ,че водачът на лекия автомобил го е управлявал след употреба на алкохол
,която го е довела до „състояние на тежка степен на алкохолно опиване в стадий на елиминация „ ,която се
характеризира с тежко потискане на централната нервна система /количествени
промени в съзнанието от унесеност до кома ,отслабени до липсващи сухожилни
рефлекси ,смущения във вегетативните функции ,като е възможен и смъртен изход
при това състояние“ . Според пробите за
наличие на алкохол в кръвта и урината на водача на лекия автомобил П. Р. ,взети
от трупа му , концентрацията е била съответно 2,76 промила и 3,14 промила. В т.см. безспорно е установено и това, че водачът
на лекия автомобил е нарушил и забраната да
управлява МПС след употреба на алкохол.
Комплексната съдебна
автотехническа и медицинска експертиза също така подкрепя твърдението в
исковата молба ,че смъртта на пътника в лекия автомобил- Л. Х.Л. се намира в
пряка причинна връзка с въпросното ПТП. Според експертизата „ причината за смъртта
е тежка комбинирана гръдно –коремна травма ,довела до счупване на кости
,масивни изливи на кръв и увреждане на вътрешни органи /сърце , бели дробове ,
черен дроб и далак / ,като смъртта е настъпила бързо /за няколко минути / и е
била практически неизбежна.В т.см. съдът намира,че е доказано по делото ,че е
налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил *** модел *** с рег. № ***- П.А. Р.,което се
намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пътника в същия автомобил
- Л. Х.Л.,което пък от гл.т. на застрахователното правоотношение ,страна по
което е ответното дружество осъществява застрахователното събитие ,което се покрива от сключеният договор
задължителна застраховка гражданска отговорност/какъвто няма спор между
страните че е бил сключен / и поради
това представлява основание за ангажиране пряко отговорността на застрахователя
за причинените от застрахования при него водач на лек автомобил,причинил
процесното ПТП с имуществени и неимуществени вреди от него.
Тук е необходимо да
се изследва и въпрос дали ответникът е доказал успешно направените от него
възражения за съпричиняване ,което е свързано с твърдението ,че пътникът е
пътувал без поставен обезопасителен колан , а освен това е приел да пътува в
автомобил ,управляван от водач, който е употребил алкохол. Според експертното заключение „ съобразно изложеното /място на намиране на
пострадалия –извън автомобила , липса на контактни отпечатъци от обезопасителен
колан ,особеностите на съчетаната механична травма /, следва да се приеме ,че Л.
е пътувал без обезопасителен колан. Това негово поведение представлява
нарушение на чл. 137 а от ЗДвП и в т.см.
действително в общия подобен случай би могло да се приеме ,че е налице
съпричиняване от страна пострадалия на настъпилия вредоносен резултат. В т.вр. обаче,при преценката до каква степен е
това съпричиняване , следва да се има предвид ,че според експертизата „
поставен обезопасителен колан би променил конкретната морфология на съчетаната
травма ,но най-вероятно изходът пак би бил фатален „. Това се потвърждава от вещите лица и в открито
съдебно заседание ,в което се пояснява ,че „ при тази енергия на удара,сътресението
на вътрешните органи , даже при наличие на обезопасителен колан ,ще доведе до
тежко увреждане и пък би бил смъртен изхода „ .
От това се налага извод, че степента на съпричиняване на вредата поради
непоставянето на обезопасителния колан е
незначителна/т.е.тя е пренебрежимо малка / , тъй като в крайна сметка неговото поставяне
не би предотвратило смъртния изход за пътника в лекия автомобил. ,т.е.
практически то не би се отразило на леталния изход , който все пак остава
неизбежен дори при поставен обезопасителен колан. Поради тези особености на
причината за настъпилата смърт в конкретния случай съдът намира ,че не следва
да намалява размера на обезщетението, поради непоставянето на обезопасителен
колан от страна на пострадалия Л. Л..
Има основание, обаче
за редуциране размера на обезщетението поради другата форма на съпричиняване от
страна на пострадалия – това, че се е съгласил да пътува в лекия автомобил ,управляван
от водач ,който е употребил алкохол и който се е намирал в състояние на тежко
алкохолно опиване. Безспорно е ,че това
състояние на водача на лекия автомобил/чието поведение е било с видими признаци
на алкохолно опиване според експертизата / е станало достояние на пострадалия пътник ,но въпреки това той се е
качил да пътува в лекия автомобил,подценявайки опасността и проявявайки
груба небрежност от гл.т. на полагане дори на минималната грижа
за собствените си здраве и живот. Вярно е и това ,че самият пътник Л. Л. е
употребил значително количество алкохол / при него установената концентрация на
алкохол е 3,34 прромила /, което представлява състояние на алкохолно отравяне
и което практически го е лишило от критичност по отношение на състоянието на
водача на лекия автомобил, но следва да
се има предвид, че самият пътник се е поставил в това положение ,което не му е позволило
да прецени адекватно състоянието на водача на лекия автомобил и да действа
адекватно тази обстановка . В това
именно намира израз и съпричиняването от страна на пострадалия ,който
поставяйки се в състояние на алкохолно отравяне се е лишил от възможността за
адекватна преценка на състоянието на водача ,респ. от предприемане на адекватни
действия ,които в случая биха означавали да не се качва да пътува с този лек
автомобил .По този начин според съд
със собственото си поведение , което представлява проява на груба небрежност
,пътникът е допринесъл според съда в равна степен за настъпилите вреди от
процесното ПТП,поради което определеното от съда обезщетение за
търпените от ищците неимуществени вреди ,ще следва да се редуцира наполовина/
т.е. с 50 % / .
По въпроса има ли основание ищецът Х.Л.Х.
да претендира обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта
на сина си ,съдът намира ,че това основание е установено по делото. Обратно -не
са доказани възраженията на ответника ,че между този ищец и починалия му син не
са съществували отношения на общност , привързаност ,обич и доверие ,които да
са били прекъснати единствено във връзка
с настъпилото ПТП. Х.Х. е от категорията лица ,които се считат за
най-близки на починалия/ по смисъла на Постановление № 4 / 1961 г.и Постановление
№ 5/69г./ , които се ползват с правото
на обезщетение ,тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага ,че те търпят пряко ,непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му . В т.см. е и актуалното ТР №1 от 21.06.2018г.
на ВКС по т.д.№ 1 / 2016г. Освен това в
конкретния случай свидетелите В. Х. и Б.Т. установяват,че действително бащата Х.Х.
е преживял много тежко загубата на сина си Л. . Свидетелката Х. сочи ,че вестта
за смъртта на сина му е довела Х. да припадък ,който е наложило търсене на
спешна медицинска помощ и поставяне на инжекция за неговото възстановяване . Свидетелката
сочи ,че болките и страданията на Х.Х. продължават и понастоящем ,като той си
говори с некролога на сина си ,това го натъжава допълнително , а е налице и
характерова промяна при него ,тъй като е започнал да не говори с никого и да не
се събира с никого , станал е нервен и дори тя трудно общува с него и всеки път като стане дума за Л. той започва
да плаче. Тези показания се подкрепят и от показанията на другия свидетел Т.
,който също така споделя ,че е видял Х.Х. да плаче след смъртта на сина си ,както
и че има промяна в характера му - че същият се е затворил в себе си и е съвсем
друг човек ,както и че не е преодолял тази травма и досега. Установените
от тези двама свидетели болки и страдания по вид ,обем и дълбочина според съда
обосновават обезщетение в размер на 150 000лв.
Като се има предвид
,обаче изложеното по –горе относно степента на съпричиняване на вредите от
самия пострадал Л. Л. ,което налага
редуциране на обезщетението с 50% ,съдът намира ,че следва да бъде присъдено на
Х.Х. обезщетение в размер на половината от горната сума , а именно- 75 000лв.
За разликата до претендираните 180 000 лв. искът се явява неоснователен.
Що се отнася до
другия ищец- Л. Х.М. ,която е сестра на починалия Л. Л. ,като двамата имат един
баща и различни майки ,съдът намира ,че
и в т.сл. има основание да се присъди обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди .
Безспорно е , че при настоящия правен спор
следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според
което „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са освен лицата посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС , и по
изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговото смърт продължителни болки и страдания
,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Логиката на това
ТР поставя братята и сестрите извън кръга на най-близкия семеен кръг лица
,които поначало имат право на обезщетение заради смъртта на техен близък и
изисква те да установяват някаква изключителна по характера и проявлението си
емоционална връзка с починалия за да обосноват правото си на обезщетение,което
им се признава само по изключение.
Според настоящия съд
въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема че „ в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите /дядовците и внуците ,са
част от най-близкия родствен и семеен кръг …“ ,което разбиране, ако се изтеглят логическите му консеквенции
, предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата от този кръг поначало
търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си родственик и вече е само
въпрос на конкретно доказване какъв е размера на тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък пък се приема ,че
такова обезщетение се дължи само по изключение –когато претендиращия
обезщетение докаже ,че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска
връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето.
Въвеждането на
критерий значителност на търпените от
ищците болки и страдания за да се обоснове правото на тази категория пострадали
лица на обезщетение е погрешно ,тъй като
въпроса дали те са значителни, е въпрос
не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а
касае неговия размер. По тази причина критерият
значителност на вредите не би следвало да бъде от значение при преценката за
това дали изобщо ищецът има право на
обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало
да се отрази само върху неговия размер.
Сходни съображения
важат и по отношение на възприетия в ТР втори критерий -продължителност на търпените болки и
страдания,който би следвало да рефлектира само върху размера на дължимото
обезщетение , а не върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или
не.
Тъй като ,обаче ,
въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е задължително за
настоящия съд ,то се налага изследването на въпроса дали в конкретния случай
между ищцата и починалият и брат , е
била изградена толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля
формалната връзка на родство ,че поради загубата на родственика ищцата да
търпят значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.
Според съда , от
показанията на разпитаните като свидетели
В. Х. и Б.Т. се установява ,че между
починалият Л. Л. и сестра му / ищцата
по делото / са били установени именно такива
близки и трайни житейски връзки ,характеризиращи се с взаимна
близост,доверие и взаимопомощ ,които са се проявявали ежедневно в
продължение на десетилетия . Вярно е ,че всеки от тези родственици е
създал отделно свое семейство ,но това само по себе си не
изключва наличието и поддържането на близки
емоционални взаимоотношения в родствения кръг на
сестрата и брата , които са запазили връзката помежду си дори след като
са се отделили да живеят в различни къщи със своите семейства в различни ,но
сравнително близки населени места,което не им е пречило да поддържат връзка
помежду си и да се събират по всички
значими за семействата им поводи . Сестрата
и брата са продължили да се виждат достатъчно често и да си помагат един на друг ,когато някой от тях е имал нужда. При това
търпените от ищцата болки и страдания в резултат на загубата на брат и са с
достатъчен интензитет и продължително
проявление във времето , за да обосноват предпоставките,посочени в ТР № 1/2016г
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС,тъй като свидетелката Х. сочи ,че ищцата е припаднала ,когато е разбрала за смъртта на брат си ,както и че ищцата още не е преживяла смъртта
на батко си,т.е. те продължават повече от две години след смъртта на брат и .
Тези проявни форми
на търпените от нея болки и страдания,тяхната интензивност и тяхната значителна
продължителност според съда обосновават в достатъчна степен нуждата от
обезщетяването и чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Във вр. с това
следва да се отбележи ,че съдът приема за неоснователно възражението на ответника по размера на исковата претенция
, обосновано с приложение на нормите на чл. 493,а, ал. 4 от КЗ и на §
96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ,
който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и
телесно увреждане на пострадало лице. С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от
5 000 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката.
Съдът намира, че
така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди
противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в
чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ е в противоречие и с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
"гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка,
която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000
000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите".
Цитираната норма е била възприета
както в чл. 266 КЗ (отм.), така и в чл. 492 КЗ,която в актуалната си редакция предвижда минимална застрахователна сума
/лимит на отговорност /за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт -10 420 000лв. за всяко събитие ,независимо от броя на
пострадалите лица. Въвеждането в националното законодателство на нормите на
редица директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7
от ДР на КЗ.
Въведеният с параграф
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ , и то само за определена категория пострадали лица
,лимит на максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите" е значително по-нисък от минималния размер на застрахователната
сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО ,както и в КЗ . Като противоречаща на
европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а
приложение следва да намери общностното право.
Това е наложително и
предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския
съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е
прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в
тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното
право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни
превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие". Постановено е
в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива
84/5".
Заедно с това ,в
случая ответникът не е направил възражение ,че поради наличие на множество пострадали лица в резултат на
процесното ПТП , при присъждане на обезщетение в размер над
5000лв. ще се надвиши общият лимит на
отговорността на застрахователя ,предвиден в чл. 492 от КЗ ,който както беше
посочено по –горе е 10 420 000лв.,считано от 07.12.2018г.
Предвид изложеното съдът счита, че в
настоящия случай дължимото на ищцата обезщетение следва да се определи по
справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ максимален размер.
Като съобрази вида , обема , интензитета и
продължителността на търпените от
ищцата болки и страдания ,съдът намира ,че адекватния размер за
тяхното обезщетяване е 20 000 лв.Като се
приложи обаче и в т.сл. редукцията на това обезщетение с 50% поради
съпричиняването на вредите от страна на
пострадалия ,следва че трябва да се присъди обезщетение за Л. М. в размер на
10 000 лв. За претендираната разлика до 30 000лв. искът се явява
неоснователен.
Върху определените размери на застрахователните
обезщетения ,застрахователят дължи и лихва за забава ,като в конкретния случай
съдът намира ,че тя се дължи ,считано от 01.05.2019г. ,когато е изтекъл
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ ,като
началото на този тримесечен срок е поставено според съда на 01.02.2019г.,
когато е била входирана при застрахователното дружество молбата вх.№ 1533/ 01.02.2019г.
от ищците за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди , която молба е цитирана в писмо изх.№
1157/ 05.02.2029г. от *** АД до адв.П.К.
/ вложено на л. 50 от делото / Макар от това писмо да се вижда ,че застрахователят
е изисквал от молителите да представят допълнителни документи , съдът намира
,че конкретно изискваните от застрахователя с това писмо документи не са от
кръга на тези, посочени в чл. 106, ал. 3 от КЗ без които за застрахователят да
е било невъзможно да прецени налице ли е основание за уважаване на претенциите
и в какъв размер . Поради това съдът
намира,че следва да се присъди и законната лихва върху определените суми за
обезщетение ,считано от 01.05.2019г. , а не от 12.09.2018г., както претендират ищците с исковата си молба.Последната дата не
е обоснована по никакъв начин.
С оглед на това ,че
на двамата ищци е оказана безплатна
адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,то в полза
на представляващия двамата ищци адвокат П.К. от САК , с адрес *** следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2
във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата и във вр .с чл. 7, ал. 2 т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,което е в размер на 2780 лв. по иска предявен от Х.Х. и 830 лв. по иска ,предявен от Л. М. .Тъй
като , обаче адв.К. е представила доказателства ,че е регистрирана по ЗДДС,то
следва върху посочените по –горе размери на адвокатските възнаграждения да се
начисли и ДДС 20 % в резултата на което възнаграждението за защита на Х.Х.
става в размер на 3336лв., а възнаграждението за защитата на Л. М. става в
размер на 996лв.
С оглед този изход на
делото следва ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати в
полза на ПлОС д.т. в размер на 3000лв. по предявеният от Х.Х. иск според уважения му размер , а по предявения от
Л. М. иск- д.т в размер на 400лв. Следва
също така да бъде осъдено да заплати в полза на ПлОС сумата 180,28 лв., която е
част от направените от бюджета на съда разноски,съразмерна с уважената част на
исковете.
Ответното дружество
също такта има право на част от направените от него деловодни разноски
,съразмерно с отхвърлената част от иска ,които разноски в случая се равняват на
416,67 лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД ***
АД ,с ЕИК-*** – гр.София,***, да заплати на Х.Л.Х.,ЕГН-**********
*** , сумата 75 000лв./седемдесет и пет хиляди лева / ,представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди поради смъртта на сина му Л. Х.Л. ,настъпила в
резултат на ПТП на 04.09.2018г. ,поради виновното поведение на П.А. Р. - водач
на лек автомобил *** модел *** с рег. № *** ,който е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 01.05.2019г. до окончателното и изплащане ,като за разликата до претендираните 180 000 лв. и за
законната лихва върху главницата за периода от 12.09.2018г. до 01.05.2019г. ,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД *** „ АД , ЕИК-***
– гр.София ,***, да заплати на Л.
Х.М. ,ЕГН-********** ***, сумата 10
000лв./десет хиляди лева / ,представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди поради смъртта на брат и Л. Х.Л. ,настъпила в резултат на ПТП на
04.09.2018г., поради виновното поведение на П.А. Р. - водач на лек автомобил ***
модел *** с рег. № *** ,който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка
„гражданска отговорност „,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
01.05.2019г. до окончателното и изплащане ,като
за разликата до претендираните 30 000 лв. и за законната лихва върху
главницата за периода от 12.09.2018г. до 01.05.2019г. , ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата и във вр .с чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения *** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
да заплати на адвокат П.К. от САК , с адрес *** възнаграждение в размер на 3336 лв. по иска
предявен от Х.Х. и в размер на 996 лв. по иска ,предявен от Л. М.
.
ОСЪЖДА *** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
да заплати на Плевенски окръжен съд д.т. в размер на 3000лв. по предявеният
от Х.Х. иск , а по предявения от Л. М. иск – да заплати д.т в размер на 400лв.,както
и да заплати в полза на ПлОС сумата
180,28 лв. ,която е част от направените от бюджета на съда разноски ,съразмерна
с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК Х.Л.Х. и Л. Х.М. да
заплатят на *** „ АД , ЕИК-*** – гр.София
сумата 416,67лв.- деловодни разноски ,направени от ответника , съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :