Определение по дело №193/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1752
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                           Номер   1752        Година   10.06.2020                  Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети юни                                                                                            Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 193 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, както и да се изискат и приложат ч.гр.д. № 6288/2019 г. и ч.гр.д. № 1500/2018 г. на СтРС.

Следва да се уважи искането на ищеца и допуснат до разпит посочените в исковата му молба свидетели, които ще води за разпит в първото заседание, тъй като обстоятелствата, които иска да докаже с показанията им, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Следва да се назначи и исканата от ищеца съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси от същия в исковата му молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че ответникът бил собственик на имот - къща, придобит по наследство от наследодателката му С.П.И. в -, общ. С.. При извършена проверка относно състоянието на ВиК мрежата в имота било установено, че на мястото на водомера, който бил водомер на водопроводно отклонение и като такъв бил собственост на ВиК оператора, бил демонтиран и на негово място бил поставен друг водомер, който не бил пломбиран. Партидата за имота била с № 196 и към момента на проверката се водила на името на С.П.И.. Имотът се водил при ВиК оператора, като необитаем. За констатираното бил съставен протокол за констатирано нарушение № 364/11.10.2017 г., с който били определени и количеството и стойността на ползваните ВиК услуги в хипотезата на незаконна връзка на основание чл. 37 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. При проверката ответникът бил попълнил декларация, че ползвал имота в - от 2006 г. Стойността им била изчислена по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата за срок от една година назад в размер на 2137.25 лева. За тази сума била издадена квитанция № **********/01.12.2017 г. С връчването на протокола за констатирано нарушение бил даден седемдневен срок на ответника да заплати начислената с него сума доброволно. Той не бил сторил това. С покана с изх. № 01-30/18.10.2017 г., връчена на лицето Й.Й.Г. – снаха, на 23.10.2017 г. и с покана с изх. № ЦУ-342/23.01.2018 г., при връчването на която било отбелязано, че лицето се било преместило на друг адрес, ответникът бил канен да изпълни задължението си отново. Начислено било и обезщетение за неизпълнение на парично задължение по реда на чл. 86 ЗЗД за период от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г. в размер на 10.69 лева. Поради изложеното по-горе срещу ответника от страна на ищцовото дружество било подадено заявление по реда на чл. 410 ГПК. Във връзка с него била издадена заповед № 3288/02.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6288/2019 г. по описа на Районен съд С., с която на длъжника било разпоредено да заплати на ищеца, както следва:        2137.25 лева за главница, 10.69 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г.,    законната лихва от 28.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и 42.96 лева разноски за заплатена държавна такса. В законния едномесечен срок до Районен съд С. било депозирано възражение от страна на ответника, в което заявявал, че не дължал изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във възражението се сочило, че през 2018 г. било образувано ч.гр.д. № 1500/2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 876/30.03.2018 г., срещу която ответникът също възразил. Ищцовото дружество не се възползвало от възможността да предяви иск за установяване на вземането си и делото било прекратено. Предвид влязлото в сила определение за прекратяване на делото било недопустимо спорът да се пререшава. Изложеното във възражението било вярно, но предвид обстоятелството, че определението за прекратяване на делото не било съдебен акт, с който спорът се решавал по същество и не се ползвало със сила на присъдено нещо, за ищеца не била преградена възможността да води ново съдебно производство във връзка с гореописаното вземане. Предвид изложеното по-горе за него бил налице правен интерес от воденето на настоящото дело.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2137.25 лева за главница от неплатена цена на начислена му по реда на чл. 35, ал. 6, във вр. с чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи - вода съгласно съставен протокол за констатирано нарушение № 364/11.10.2017 г., с 65 лева мораторрна лихва от 01.12.2017 г. до 19.02.2018 г., и законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6288 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил недопустим, а по същество исковата молба била неоснователна. По отношение на представения протокол за констатирано нарушение № ********** от 11.10.2017 г., издаден от ищеца, същият бил представен като документ - основание по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дружеството-ищец, като била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1500/2018 г. по описа на Районен съд С., III гр.състав. Възразил бил, че не дължал изпълнение, при което дружеството - ищец не завело установителен иск в сроковете на ГПК.  Респективно, издадената заповед за изпълнение била обезсилена. Прилагал доказателства в тази насока, от които било видно, че с разпореждане от 19.06.2018 г. съдът по ч.гр.д. № 1500/2018 г. по описа на Районен съд С., III гр.състав, указал на заявителя, че можел да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Съобщението на това разпореждане било получено от заявителя на 27.07.2018 г. В съобщението получено от заявителя било отразено, че при непредставяне на доказателства за предявения иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение щяла да бъде обезсилена изцяло. В законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението заявителят не бил представил доказателства по ч.гр.д. № 1500/2018 г., че е предявил иск относно вземането си, предмет на издадената заповед № 876/30.03.2018 г. по описа на СтРС. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК съдът обезсилил същата. С оглед на горното, било недопустимо ново производство по реда на чл. 422 ГПК, доколкото предметът на това производство бил документ - протокол за констатирано нарушение № ********** от 11.10.2017 г., по която не бил заведен установителен иск в преклузивния срок и издадената по-рано от същия съд заповед за изпълнение № 876/30.03.2018 г. била обезсилена именно на това основание. Тези факти се потвърждавали от ищеца дори и в новозаведената искова претенция. От страна на дружеството имало бездействие не само в срока по чл. 415 ГПК, но и за обжалване на определението за прекратяване на производството. Затова моли съда да прекрати производството. Така, при сравнение на предмета и страните по прекратеното дело и на настоящото дело, което било заведено повторно, се налагал извод за пълен обективен и субективен идентитет между двете дела, поради което била налице хипотеза на чл. 299, ал. 2 ГПК. Алтернативно, ако съдът приемел, че производството било допустимо, моли за решение, с което да отхвърли исковата претенция за главница и лихва, като неоснователна и недоказана. Оспорва същите и по основание, и по размер. Относно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при евентуално уважаване на иска, моли същото да бъде съобразено с наредбата за минималните размери за адвокатски възнаграждения.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях са основани възраженията за недопустимост и неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за подлежащите на доказване от него спорни факти, че към датата на проверката ответникът е бил собственик/ползвател на процесния имот и като такъв е бил потребител на предоставяните от него ВиК услуги до същия, като не е представил и действащите към датата на тази проверка общи негови условия и доказателства за одобряването им от ДКЕВР, и влизането им в сила.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: протокол за констатирано нарушение № 364/11.10.2017 г.; декларация от 11.10.2017 г., лихвен лист, карнета № 158/01.12.2017 г., покана за доброволно плащане изх. № 01-30/18.10.2017 г., известие за доставяне, покана за доброволно плащане изх. № ЦУ-342/23.01.2018 г., обратна разписка и определение от 11.09.2018 г.

           ДА СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ ч.гр.д. № 6288 по описа за 2019 г. и ч.гр.д. № 1500 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото лицата Т.Г.Г., И. П.М. и С.И.В., които ищецът ще води за разпит най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в същото не води за разпит тези свидетели без уважителни причини, ще загуби възможността на поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - техническа експертиза, като вещо лице определя Ю.В.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, направи оглед на процесния имот, проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към тази експертиза въпроси в исковата молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.07.2020 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него, а допуснатите до разпит свидетели, ще се водят от ищеца. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: