О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /20.02.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ
състав, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1701/2019 г. по
опИ. РС - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от С. И. С., действащ като ЕТ „Сисфрукт – С.
С.“, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Цар Петър“, бл. 24,
вх. А, ет. 2, ап. 8, срещу Заповед No РД
19-04-264/24.10.2019 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Варна, с
която е наредено да се изземе от жалбоподателя следната земеделска земя от
държавния поземлен фонд, представляваща земеделска земя с площ 5,102 дка, от
поземлен имот с идентификатор 03602.23.35, целият
с площ 12,792 дка, находящ се в землището на с. ********, община Ветрино област
Варна, с начин на трайно ползване „нива“ и е определено обезщетение за
неправомерно ползване на същата в размер на 688.77 лева.
В
срока по чл. 163, ал. 2 от АПК е постъпила молба вх. № 665/04.02.2020 г.,
подадена от директора на ОД „Земеделие“ – Варна, чрез юрисконсулт С.К., в която
е изразено становище по жалбата, представени са доказателства и са направени
доказателствени искания.
Ответникът
оспорва жалбата изцяло, като счита същата за неоснователна, необоснована и
недоказана. Оспорва наведеното в жалбата твърдение, че заповедта съдържа
изрично указание за подаване на жалба срещу заповед № РД – 19 – 04 –
264/24.10.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Варна, във РС – Варна.
Оспорва наведено в жалбата възражение за неподсъдност на делото на РС –
Провадия, като излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че родово
компетентен да разгледа горепосочената жалба е районният съд по
местонахождението на имота, а в случая това е РС – Провадия.
По
същество – оспорва жалбата изцяло, като излага, че жалбоподателят е подал
заявление за подпомагане в ДП – 2019 г. с култура „слънчоглед“, в което е
посочил, че обработва имота и желае за същия да бъде подпомаган по СМП.
Ползването било установено по надлежния ред чрез извършена аеро – фото
заснемане на имота.За същия имот било подадено заявление за подпомагане в ДП –
2019 г. от „Земеделска експлоатационна компания – Варна“ ЕООД на правно
основание – сключен договор за аренда. С оглед на това твърди, че частта от
имота от 5.102 дка е ползвана без правно основание и за нея следвало да бъде
приложен реда на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, т. е. същата да бъде иззета от ЕТ
„Сисфрукт – С. Кали“. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
заповедта на директора на ОД „Земеделие“ – Варна, като законосъобразна и
правилна, да бъде оставена в сила. Представени са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
Съдът,
с оглед направеното от жалбоподателя възражение за неподсъдност на делото на РС
– Провадия и становището на ответника по така направеното възражение и по
съществото на правния спор, намира следното:
1.
По възражението
за неподсъдност на делото на РС – Провадия:
При извършената проверка съдът
констатира, че с обжалваната заповед на
директора на ОД „Земеделие“ – Варна, на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е
наредено да се изземе от жалбоподателя земеделска земя, находяща се в землището
на с. ********, община Ветрино, област Варна , който имот е от държавния
поземлен фонд. В заповедта е посочено, че същата може да бъде обжалвана в
14-дневен срок пред Министър на земеделието, храните и горите по реда на чл. 81
и сл. от АПК или пред Районен съд – Провадия по реда на чл. 149, ал. 1 от АПК,
както и че жалбите се подават чрез Областна дирекция „Земеделие“ – варна до
Министъра на земеделието, храните и горите, съответно до РС – Провадия.
Съгласно чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр.94 от 2009 г.), в случаите на неправомерно
ползване на земи от държавния поземлен фонд, заповедта по ал. 1, т.е. за
изземване, се издава от директора на областната дирекция "Земеделие",
а съгласно ал. 4 ( ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г.), земите
от общинския поземлен фонд се изземват от лицата,които ги ползват без правно
основание, по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост.
Съгласно разпоредбата на § 19, ал. 1 от ПЗР на АПК (ДВ, бр. 39/20.05.2011 г.)
индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му,
както и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра
на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК. Само за земите от общинския поземлен
фонд е налице изключение от общия ред за изземване на земеделски земи и
компетентността е на административните съдилища, тъй като предмет на преценка е
акт по чл. 65 от ЗОбС. За останалите случаи на чл. 34 от ЗСПЗЗ, какъвто е
процесният - по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ, когато предмет на обжалване е заповед,
издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" и тя касае
земя от държавния поземлен фонд, приложима е изрично уредената в § 19, ал. 1 от
Закона за изменение и допълнение на АПК компетентност на районния съд по
местонахождение на имота, тъй като са налице посочените в нормата предпоставки
– обжалван е индивидуален административен акт, издаден по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. В този смисъл е практиката на
смесените състави на съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен
съд - напр. определения № 24 от 29.09.2016 г. по гр. д. № 20/2016 г. , както и
№ 46 от 28.06.2012 г. по адм. д. №
51/2012 г., № 54 от 10.07.2012 г. по адм. д. № 54/2012 г., № 79/24.11.2016 г.
по адм. д. № 77/2016 г. и др.
По
тези съображения съдът намира, че възражението за неподсъдност на делото е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
2. По становището на ответника по съществото на спора:
Съдът намира, че следва да допълни
проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 1217/20.12.2019 г. в
следния смисъл:
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, разпределя
доказателствената тежест, като УКАЗВА на жалбоподателя, че носи
доказателствената тежест да установи, че при издаване на обжалваната заповед са
допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материалния закон, респ.
УКАЗВА на ответника, че носи
доказателствената тежест да установи, че издаденият
акт е законосъобразен, постановен в съответствие с материалноправните и процесуалноправните
разпоредби; че имот № 023035, находящ се в землището на с. ********, за който
се твърди, че е заявен от жалбоподателя за подпомагане през 2017/2018 г. и
2018/2019 г. е идентичен с този по процесната заповед, а именно земеделска земя
с площ 5.102 дка от поземлен имот с идентификатор 03602.23.35, целият с площ
12.792 дка, находящ се в землището на с. ********, че за същия имот има
подадено заявление за подпомагане в ДП – 2019 г. от „Земеделска експлоатационна
компания – Варна“ ЕООД на правно основание – сключен договор за аренда; че
размерът на сумата по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ е правилно изчислен; че е спазен
реда за назначаване на комисията по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и нейната
компетентност, че при определяне средната стойност на рентните вноски за
стопанската 2017/2018 г. комисията е спазила процедурата, по която е определила
тази стойност.
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на
ответника, че не сочи доказателства за идентичност на имот № 023035, за който се твърди, че е заявен от
жалбоподателя за подпомагане през 2017/2018 г. и 2018/2019 г. с този по
процесната заповед, а именно земеделска земя с площ 5.102 дка от поземлен имот
с идентификатор 03602.23.35, целият с площ 12.792 дка, находящ се в землището
на с. ********; че именно имотът с указаната в заповедта площ е заявен от
жалбоподателя за подпомагане за кампания ДП 2019 г.; че за същия имот има
подадено заявление за подпомагане в ДП – 2019 г. от „Земеделска експлоатационна
компания – Варна“ ЕООД на правно основание – сключен договор за аренда.
По доказателствените искания на ответника:
Представените с молба вх. №
665/04.02.2020 г. документи са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо.
Следва да се издаде исканото от ответника съдебно
удостоверение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за
неподсъдност на делото на РС – Провадия, направено от жалбоподателя С. И. С.,
действащ като ЕТ „Сисфрукт – С. С.“, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Цар Петър“, бл. 24, вх. А, ет. 2, ап. 8, като неоснователно.
СЪОБЩАВА на страните допълнението
към проекта за доклад по делото, обективирано в мотивната част на настоящото
определение.
ДОПУСКА до събиране като писмени доказателства представените
от ответната страна с молба вх. № 665/04.02.2020 г. писмени документи.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за идентичност на имот № 023035, за който се твърди, че е заявен от
жалбоподателя за подпомагане през 2017/2018 г. и 2018/2019 г. с този по
процесната заповед, а именно земеделска земя с площ 5.102 дка от поземлен имот
с идентификатор 03602.23.35, целият с площ 12.792 дка, находящ се в землището
на с. ********; че именно имотът с указаната в заповедта площ е заявен от
жалбоподателя за подпомагане за кампания ДП 2019 г.; че за същия имот има
подадено заявление за подпомагане в ДП – 2019 г. от „Земеделска експлоатационна
компания – Варна“ ЕООД на правно основание – сключен договор за аренда.
Препис от Определението да се връчи на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК,
те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад с определение №
1217/20.12.2019 г. и допълнението към него, обективирано в мотивната част на
настоящото определение и дадените с последното указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да бъде връчен на
страните, а на жалбоподателя – от молба вх. № 665/04.02.2020 г. с приложенията,
като съобщението до жалбоподателя следва да бъде изпратено на съдебен адрес:***,
чрез адвокат П.А..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: