Присъда по дело №1752/2020 на Районен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

            Номер                                              Година 2021                        Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненският районен съд                                               Двадесет и седми състав

            На шестнадесети ноември                         Година две хиляди двадесет и първа

           

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

            Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

            Като разгледа докладваното от Председателя НЧХД № 1752/2020г. по описа на ВРС.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ж.Д.А. – роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, не работи, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

На 29.04.2020 година, в гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“ причинил на Г.Д.А. с ЕГН **********  лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като пострадалият Г.Д.А. с ЕГН ********** отвърнал веднага на подсъдимия Ж.  Д.А. с ЕГН ********** със същата такава телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК- лека телесна повреда извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.3 вр.130, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА и двамата  /Ж.  Д.А. с ЕГН **********  и Г.Д.А. с ЕГН ********** / от наказание.

  

              ПРИЗНАВА подсъдимия Ж.Д.А.

 

                                                ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ

 

            На 29.04.2020 година, в гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Д.А. с ЕГН ********** в негово присъствие, като го нарекъл  „мърша“, „боклук“ и се обърнал към него с думите „за един хуй не ставаш“, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдиганото му с частната тъжба обвинение.

 

         

ПРИЗНАВА подсъдимия Ж.Д.А.

 

                                                ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ

 

На 29.04.2020 година, в гр.Варна, в района на МБАЛ “Св.Анна“ се заканил на другиго - на Г.Д.А. с ЕГН ********** и на негова ближна – съпругата му С.Р.Я. с престъпление против тяхната личност с думите „ще ви ликвидирам всички, мършо такава“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдиганото му с частната тъжба  обвинение.

 

            На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Ж.  Д.А. с ЕГН ********** да заплати на Г.Д.А. с ЕГН **********  обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието /деликта/ - 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до размера на 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева.

 

       ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител Г.Д.А. с ЕГН ********** граждански иск срещу подс. Ж.Д.А. с ЕГН **********  за сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието /деликта/ – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

 

             ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от частния тъжител Г.Д.А. с ЕГН ********** граждански иск срещу подс. Ж.Д.А. с ЕГН ********** за сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието /деликта/ – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ж.  Д.А. с ЕГН ********** да заплати сумата от 818 /осемстотин и осемнадесет/ лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Районен съд - Варна и сумата от 50.00 /петдесет/ лева, явяваща се 4 % Държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.

 

            ОСЪЖДА частния тъжител Г.Д.А. с ЕГН **********  да заплати сумата от 50.00 /петдесет/ лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Районен съд - Варна.

 

            ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:

- 1 брой СД диск с надпис „105820-425/2020г., екз.2“, съдържащ записи от телефон 112;

- 1 брой СД диск с надпис „Ж.А.“ съдържащ образни изследвания;

- 3 броя СД дискове с надпис „Г.А.“ съдържащ образни изследвания и

- 2 броя фотоснимки,

           да останат към материалите по делото след влизане на присъдата в сила.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

Мотиви

   към присъда по  НЧХД № 1752 по описа за 2020 година

на Варненския районен съд, наказателна колегия

         На 11.05.2020год. във ВРС е постъпила частна тъжба вх.№ 26407 от Г.Д.А., ЕГН: **********, с адрес ***, депозирана чрез адв. Б.Б. от ВАК срещу Ж.Д.А., ЕГН: ********** *** и с местоживеене ***, м-т „Прибой“, ул. „13-та“, с оглед данни за обстоятелства на престъпления, които се преследват по частен ред. Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано производството по настоящото НЧХД.

       С разпореждане на съдията-докладчик от 15.05.2020г. на частния тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи обстоятелствата на престъпленията, които се претендират. На 26.05.2020г., /в дадения 7- дневен срок/ по делото е постъпило уточнение към тъжба вх.№26407/11..05.2020г., в която се сочат обстоятелствата на престъпленията, които се претендират.

       Въз основа на частната тъжба и уточнението към нея, с разпореждане от 03.06.2020г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

       Производството е образувано с оглед данни за извършени в реална съвкупност три престъпления, както следва:

-         Престъпление чл. 130, ал.1 от НК , за което в тъжбата се твърди, че е извършено от Ж.Д.А. ***.

-         Престъпление  по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено от Ж.Д.А. ***;

-         Престъпление по чл.144, ал.1 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено от Ж.Д.А. ***, в района на МБАЛ „Св.Анна“.

      В съдебното производство бяха приети за съвместно разглеждане три граждански искове, предявени от частния тъжител Г.Д.А. срещу подс. Ж.Д.А., както следва:

       -за сума в размер на 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата;

      - за сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата и

      - за сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

      В съдебното производство, частният тъжител се представлява от повереник - адв.Бр.Б., който поддържа тъжбата и уточненията към нея. Във фазата по съществото на делото адв.Б. изразява становище за доказаност на обвиненията и моли за осъдителна присъда и по трите обвинения, за които подсъдимия е предаден на съд. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от следните доказателства по делото: от една страна твърденията в „исковата молба“, като повереникът счита, че те имат качеството на гласни доказателства и са твърдения от страна на частния тъжител, тъй като той е страна и очевидец, и потърпевш и от друга страна свидетелите очевидци, негови колеги, които са били на място и описват подробно тази фактическа обстановка, както и по отношение на начина на причиняване на телесните увреждания, така и по отношение на обидните думи, които подсъдимият е отправил по отношение на тъжителя. Що се отнася до заплахата, отправена в района на МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна в тази насока, се сочи, че  заплахата очевидно е била отправена, тъй като тя е била чута от придружаващата съпруга на тъжителя, като не само тя, а и частният тъжител са изпитали необходимия страх. Акцентира се върху това, че само няколко часа по-рано подс. е нанесъл тежък побой по отношение на своя брат. Счита, че част от травматичните увреждания констатирани при подсъдимия са в следствие на самонараняване. Изтъква се качествата на всяка една от страните по делото- подсъдими и тъжител, съобразно заключенията на КСППЕ. Счита, че в случая не следва да намерят приложение нито института на неизбежната отбрана, нито института на реторсията. Повереникът пледира за уважаване на гражданките искове и за налагане на справедливо наказание на подсъдимия. Претендира и за присъждане на направените в настоящото дело съдебно-деловодни разноски съобразно представения договор за правна помощ.

        Защитникът на подсъдимия адв. М.П. в пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда и по трите обвинения, като след направен анализ на доказателствата, излага становище за недоказаност на повдигнатите обвинения по чл.148 и чл.144, ал.1 от НК. Относно обвинението по чл.130, ал.1 от НК, счита, че по това обвинение няма доказателства за умишлено нанесена лека телесна повреда от страна на подс. Сочи се, че според СППЕ подс. е бил предизвикан от тъжителя още при влизането му в имота. Счита, че от доказателствата по делото се достигало до извод, че тъжителят пръв е нападнал подсъдимия в дома му. Горното кореспондирало и описаното в психиатричната експертиза, в която било посочено, че подс. се защитавал от вербална и физическа агресия на тъжителя в двора на неговия имот. Счита, че не е налице обществена опасност и в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, тъй като е налице неизбежна отбрана от страна на подс. с оглед защитата на неговата личност.

     В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимият отрича да е наранявал умишлено частния тъжител, да го е обиждал и заплашвал. Твърди, че е бил провокиран и нападнат първо от частния тъжител. В последната си дума моли съда да го оправдае, като счита, че не е виновен.

 

      След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

         Подсъдимият Ж.Д.А., е роден на ***г***. Притежава ЕГН: **********.Той е българин, български гражданин, със средно образование. От 2013г. подс. Ж.А. е женен за  св.Д.А., от която има две малолетни деца- син  на 7г. и дъщеря на 5г.

      Частният тъжител  Г.Д.А. е роден на ***г***. Той също е семеен, с две деца. Г.А. е по-голям брат на подсъдимия.

       Частният тъжител и подсъдимият са пълнокръвни братя, като двамата са родени от брака на техните родители Г.С. и Д.А.. Още от ранна детска възраст двамата братя не били в добри отношения по между си. В детството им естествената конкуренция между тях не била правилно насочвана от родителите им, което дало отражение на междуличностните им отношения в зряла възраст. През последните години конфликтът между братята бил задълбочен най-вече по линия на имуществени спорове по между им, относно това кой бил повече имуществено ощетен от родителите им, които се развели, впоследствие заживели заедно без брак, а през 2019г. отново се разделили.

       На 16.02.2020г. бащата на двамата братя се самоубил. След неговата смърт отношенията между братята се влошили още повече, като придобили дори враждебен характер. Причина за това станала подялбата на движимото и недвижимо имущество останало им в наследство, и най-вече наследените златни накити и два автомобила собственост на покойника. Частният тъжител не бил в добри отношения и с майка си, като считал, че тя толерирала повече по-малкия му брат.

      След смъртта на техния баща, от 20.02.2020г., по покана на майка му, подс.Ж.А.и неговото семейство се преместили да живеят в имот, находщ се в гр.Варна, кв. „Галата“, м-т „Прибой“, ул. „13-та“. Имотът бил собственост на майката на двамата братя. Той се състоял от двор ограден с мрежа, в който се намирали две къщи- едната по-малка,  в която преди да почине живеел Д.А., а другата била по-голяма и се изграждала от подсъдимия и неговото семейство.  Последните заживели в по-малката къща, като заедно с тях живеела и св.С.М.-майка на съпругата на подсъдимия. В дъното на имота бил изграден навес, който се ползвал за лятна кухня. В имота се съхранявали и множество гуми за различни автомобили.

     На 09.03.2020г. двамата братя поделили наследствените си автомобили, като по настояване на Г.А., той получил изцяло собствеността върху товарен автомобил „ДР МОТОР ДР 5“, а подс.Ж.А. получил в собственост лек автомобил „Смарт“.

     Към месец април 2020г. частният тъжител работел във „ВиК“-Варна. На 29.04.2020г. той бил на работа за времето от 08.00ч. до 17.00ч. Служебните си задължения изпълнявал със служебен автомобил, съвместно със свидетелите А.И.и В.В.. В края на работния ден, около 16.00ч., ч.тъжител решил да отиде до имота на майка, в който към този момент живеел брат му и да вземе от там 4 бр. автомобилни гуми за придобитият от него наследствен автомобил, които считал че са останали там след подялбата на автомобилите.

     Малко след 16.00ч. на 29.04.20г. частният тъжител пристигнал пред имота в местност „Прибой“ със служебния автомобил, който се управлявал от св.В., а на задната седалка седял св.А.И.. Слязъл от автомобила и влязъл в двора на имота през металните врати, които били отворени. Свидетелите В. и И. останали отвън, пред входа, в служебния автомобил на „ВиК“. От мястото където бил паркиран автомобила, те имали видимост към двора на имота.

    В същото време подсъдимият, неговата съпруга и св.М. се намирали под навеса в двора, а децата играели покрай тях. Подсъдимият забелязал, че на улицата, пред имота е спрял автомобил с надписи на „ВиК“ и предположил, че с него идва брат му. Затова тръгнал към входа на имота. Децата му видели чичо си и също тръгнали към входа, за да го посрещнат. След тях тръгнала и св.Д.А..

    Подсъдимият и частният тъжител се срещнали по средата на двора, като Г.А. казал, че е дошъл да вземе гумите за автомобила си и настоял подсъдимия да му ги даде. По този повод те си разменили реплики, като подс. му казал, че там няма негови гуми. Двамата се скарали, като подс.Ж.А. изблъскал два пъти с ръце тъжителя в областта на гърдите и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето.

    Щом възприела, че между двамата братя възниква конфликт, св.А. хванала децата си за ръце и тръгнала към навеса, като поискала от майка си да ги прибере в дома им. Св.М. взела децата и се прибрала в по- малката къща. В това време частният тъжител отвърнал на удара на подсъдимия, като също му нанесъл удар с юмрук по лицето. Двамата се сбили, а св.А. връщайки се при тях се опитала да ги разтърве, като застанала помежду им, с гръб към съпруга си и с лице към тъжителя. Въпреки това, двамата продължили да си разменят удари, бутали се и се дърпали. От ударите помежду им от лицето и носа на частния тъжител потекла кръв. Кръв потекла и от лицето на подсъдимия.

    Тъй като не успяла да ги разтърве св.А. отишла до навеса, взела мобилния си телефон и подала сигнал на тел.112 за случващото си в дома й. На оператора и на дежурния в Четвърто РУ-Варна, тя обяснила, че мъжът й и брат му се бият, съобщила, че не знае защо се бият. Поискала да бъде изпратен екип на полицията, защото била сама с двете си деца.

     Междувременно докато св.А. водела разговор на тел.112, двамата братя паднали на земята и продължили да се боричкат там известно време. Щом св.А. им съобщила, че е подала сигнал в полицията, двамата се изправили и частният тъжител напуснал двора на имота.

    После Г.А. телефонирал на жена си – св.С.Я., като й казал, че е нападнат от брат си. Я. го посъветвала да отиде в Бърза помощ, но той казал, че не може, тъй като е със служебен автомобил. Двамата се разбрали св.Я. да го вземе от сградата на Четвърто РУ-Варна и до го заведе в болницата. След това тъжителят се качил в служебния автомобил и се оплакал, че му е лошо, като помолил да го откарат до Четвърто РУ-Варна, от където бил взет от съпругата си.

    Малко след като частният тъжител напуснал имота, там пристигнали служители на Четвърто РУ-Варна - свидетелите Й.И.и П.Д.. Двамата били изпратени поради подадения от св.А. сигнал. До входа на имота служителите на реда провели разговор с подсъдимия и със съпругата му. По време на разговора те възприели, че подсъдимия има наранявания по главата, в областта на челото, около веждата. На полицейските служители подсъдимият обяснил, че е ударен от брат си с ръце, както и че той също му е нанесъл удари. Служителите на реда го посъветвали да посети спешна помощ.

     Още същата вечер, в 17.35ч. подсъдимият посетил спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, където около 17.40ч. бил прегледан от лекар и му било извършено рентгенологично изследване, което не регистрирало данни за  травматични промени на гръдна клетка, череп и шийни прешлени. В спешния център му била поставена диагноза : Контузия на главата и гръдния кош. Разкъсно-контузна рана на лицето...Не е губил съзнание. Не е повръщал. Контактен адекватен. Рана на челото.

   В 18.15ч. подсъдимият напуснал спешния център. Пред входа на същия, той срещнал брат си. Двамата си разменили реплики по повод случилото се малко по-рано същия ден. После подс. си тръгнал, а в 18.35ч. частният тъжител влязъл в спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“. Там около 19.40ч. той бил прегледан от лекар и му било извършено рентгенологично изследване на черепни и носни кости, което не установило фрактури. Бил извършен и консулт с неврохирург. В спешния център му била поставена диагноза : Контузио фациеи, контузи нази, с анамнеза: Побой, ударен по лицето. Кървене от носа. Губил съзнание.

     През деня на 30.04.2020г. на подс.Ж.А. му  била извършена съдебно медицинска консултация, обективирана в МУ №341/30.04.2020г. на съдебен лекар- вещото лице В.С. с установени увреждания от клиничния преглед – в дясната челна област на главата, на около 2-3 см над вътрешния полюс на дясната вежда, се установява линейна рана с неравни ръбове, ход отгоре надолу и от дясно на ляво, с дължина около 3 см Клепачите на двете очи са синкаво- мораво кръвонаседнали, слабо оточни. По долния клепач на лявото око, към външния очен ъгъл се установява цепковидна рана с неравни ръбове и дължина около 1 см. В областта на дясното слепоочие се установява цепковидна рана с неравни ръбове, с дължина около 1 см, с вертикален ход. Подлежащо на раната се установява оток с диаметър около 3 см. По външната повърхност на дясната предмишница в долна трета се установява моравочервеникаво кръвонасядане с овална форма, размери около 4/3 см с подлежащ оток в диаметър 5 см. По предната повърхност на корема, в ляво от пъпа се установява червеникаво ивицесто ожулване с неправилна форма, вертикален ход и размери околоб/5 см. В заключението на медицинското удостоверение вещото лице вписал, че се касае за контузия на главата, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни рани в дясна челна област, горния клепач на лявото око, дясното слепоочие, около очни хематоми двустранно травматичен оток по дясната предмишница, ожулване по корема.

    На 30.04.20г., около 16.15ч. частният тъжител отново постил спешен център на МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където му била поставена диагноза: Контузио нази. Обс. комоцио церебри с анамнеза: След нанесен побой се оплаква от главоболие и повръщане. Било установено, че той е в стабилно общо състояние. Проведен бил консулт с неврохирург, който поставил диагноза мозъчно сътресение.

    На 04.05.20г. около 13.15ч. частният тъжител за трети път посетил спешен център с оплаквания за болки в лявото рамо, като му били предписани обезболяващи.

     На 05.05.20г. на частния тъжител била извършена съдебно медицинска консултация обективирана в МУ №347/05.05.2020г. на съдебен лекар- вещото лице С.М. с установени увреждания от клиничния преглед –по кожата в областта на клепачите на лявото око се установява бледо червеникаво синкаво кръвонасядане с жълтеникав оттенък и диаметър 4-4,5 см. Гърбът на носа е умерено оточен. По предна повърхност на лявото рамо личи умерено изразен травматичен оток с диаметър около 5-6 см. По лигавицата на горна и долна устни личат червеникави кръвонасядания с диаметър по около 7-9 мм и червеникави дълбоки ожулвания с размери около 5-6 мм. В заключението на медицинското удостоверение вещото лице вписал, че се касае за контузя на носа, контузия на глава, мозъчно сътресение, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания.

      На 02.05.2020г. частният тъжител подал жалба в полицията за случилото се. По случая била извършена проверка, като материалите по същата били изпратени в РП-Варна по компетентност. Там била образувана пр.пр. №8008/2020г., като  постановление от 16.06.20г. на основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурор при ВРП отказал да образува ДП, като приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл.129,ал.1 и по чл.144, ал.3 от НК.

     Междувременно на 12.05.2020г. частният тъжител сезирал ВРС с частна тъжба. Въз основа на последната било образувано и настоящото наказателно производство.

       Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективна, компетентна и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ изготвена от вещото лице доц. д-р В.Д. /л.186-195/:  на 29.04.2020г. частният тъжител Г.Д.А. е получил следните травматични увреждания:

        1.Сътресение на мозъка.

        2.Травма на лицето: Кръвонасядане по клепачите на ляво око с диаметър 4-4,5 см, контузия и оток на носа с кървене от носа, кръвонасядания с диам.7-9 мм и дълбоки ожулвания по горна и долна устна.

        3.Травматичен оток по ляво рамо с диаметър 5-6 см.

    Според експертизата, травматичните увреждания описани в медицинската документация в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

   Установените увреждания са получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети чрез директни удари в областта на ляво око, носа.

   Кръвонасяданията и ожулванията в областта на устните са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет под ъгъл.

   Травматичния оток по ляво рамо е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет.      

   Според експертното заключение локализацията на нараняванията свидетелстват за поне три отделни механични въздействия - две в областта на главата и едно по ляво рамо.

   Според вещото лице при частния тъжител Г.   А.   няма   констатирани травматични увреждания, които да съответстват на удар „с глава в глава, при сблъсък между две челни области“. Същевременно, в заключението е отразено, че не може да се изключи, че някоя от травмите в областта на лицето му да е получена от удар с глава,  нанесен от друг човек.

    Според вещото лице съвместното разглеждане и съпоставяне на травмите по вид, характеристики, разположение и механизъм на получаване не дава основание да се приеме, че всички те са получени при падане или еднократен удар в прилежащия терен.

     Съгласно заключението на вещото лице Д. установените при Г.А. увреждания преминават, без остатъчни явление в рамките на една, две седмици.

     Експертизата е извършила и съпоставка на установените увреждания при частния тъжител и подсъдимия.

     При частният тъжител Г.А. са констатирани

1.     Сътресениена мозъка;

2. Травма на лицето: Кръвонасядане по клепачите на ляво око с диаметър 4-4,5 см, контузия и оток на носа с кървене от носа, кръвонасядания с диам.7-9 мм и дълбоки ожулвания по горна и долна устна и

3. Травматичен оток по ляво рамо с диаметър 5-6 см.

   При подсъдимия Ж.А.:

1.     Косо  разположена  контузно  разкъсна рана  на челото над вътрешния полюс на дясната вежда с дължина около 3 см.

2.     Кръвонасядане по клепачите на двете очи с наличие на контузно разкъсна рана по долен клепач на ляво око с дължина 1см.

3.     Кръвонасядане но външна повърхност на предмишница на дясна ръка с размери около 4/Зсм.

4.     Ивицесто ожулване в областта на корема с вертикален ход и размери около 6/5 см.

   Експертизата е категорична, че съпоставянето на получените травми отговарят да са резултат от размяна на удари помежду им при взаимно разположение лице в лице.

    В съдебно заседание вещото лице Д. поддържа заключението по назначената експертиза. На въпроси на защитата пояснява, че няма следи, които да говорят, че Г.А. има травма в резултат на нанесена от него травма. Той нямал кръвонасядания или рана на челото и в този смисъл вещото лице счита, че ако има нанесен удар, той следвало да е лек. Вещото лице сочи, че от падане върху земята може да се получи травмата по лявото рамо, но счита, че тя може да се получи и от удар. За кръвонасяданията по клепачите на окото и ожулването на горна и долна устна сочи, че те  са по-характерни за получен удар, а не за падане.

  На въпроси на повереника, доц. д-р Д. пояснява, че при Г.  А. няма видима травма, която да може пряко да се свърже с удар от негова страна спрямо Ж.А.. Счита, че по този начин би могло да се обясни увреждането в областта на носа на Г.А. - а именно в хипотеза, при която  Ж.А. посяга да го удря, Г.А. се навежда и Ж.А. се удря в него.

      По делото бе назначена и приета като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ на подс.Ж.А.,  изготвена от вещото лице д-р Д.Г. /л.154-157/.

     Видно от заключението на същата,  на 29.04.2020г. подс. Ж.Д.А. е получил следните травматични увреждания:

1.     Разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата- 3 см;

2.     Разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око- 1 см;

3.     Разкъсно-контузна рана в областта на дясното слепоочие 1,0 см с околен оток на кожата 3,0см;

4.     Хематом на клепачите на двете очи;

5.     Кръвонасядане и оток в долната част на дясната предмишница съответно 4/3см и 5,5 см и

6.     Ожулване в лявата половина на корема 6/5 см.

     Според експертното заключение данните за посочените увреждания са регистрирани в приобщените към делото медицински документи на СО на МБАЛ "Света Анна- Варна" и СМУ от отделение по съдебна медицина към същата болница.

     Към момента на изготвяне на експертизата в резултат от уврежданията личали ограничени белези по кожата, в местата на разкъсно-контузните рани.

    Експертното заключение сочи, че травматичните увреждания, констатирани при подсъдимия, в съвкупност се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

    Според експертизата всички от посочените наранявания са получени по механизмите на действие на твърди тъпи предмети чрез директни удари при раните и насиняванията,  а  при  причиняване  на  охлузването  от тангенциално преминаване или плъзгане по травмиращата твърда повърхност.

   Според заключението локализацията на нараняванията свидетелстват за поне пет отделни механични въздействия - три в областта на главата, едно по дясна предмишницата и ***.

   Като резултат на удар „с глава в глава при сблъсък между две челни области" би могла да се разглежда единствено раната в лявата част на челото, тъй като тя е единственото нараняване в челната област.

  Според вещото лице съвместното разглеждане и съпоставяне на травмите по вид характеристики, разположение и механизъм на получаване не дава основание да се приеме че всички те са получени при падане или еднократен удар в прилежащия терен.

   Експертизата сочи още, че свидетелите В. и И. посочват за размяна на удари между двамата братя, основно с ръце и с юмруци, последвани от падането им на земята. В посочената динамика на инцидента би могло да се получат нараняванията в различните области от тялото на Ж.А.. В показанията на свид. А. и М. има данни за осъществен еднократен удар с глава, изблъскване и боричкане. Експертизата пояснява, че следствие на удара с глава може да е едно от нараняванията по лицето. Останалите са получени при отделни механични въздействия.

     Според заключението по експертизата обичайният срок за възстановяване е от порядъка на около две седмици. Специфично лечение е приложено единствено за раната в челната област на главата - първична хирургична обработка състояща се в дезинфекция и събиране на ръбовете на раната чрез лепене.

     В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата. На въпроси на повереника пояснява, че всички наранявания не могат да бъдат получени от един удар, тъй като са в различни плоскости на главата и по различи повърхности. При едно съприкосновение не могат да бъдат получени, независимо дали при удар с глава или друг предмет. Вещото лице, сочи, че едно от тях би могло да се получи при  еднократен удар с глава. Сочи, че няма някаква специфична характеристика, по която да определи конкретния предмет, с които е нанесен удара. За раната в областта на клепача, сочи, че може да се получи с удар с твърд предмет, включително и части от тялото каквито са юмруците и главата, но там, за да се получи рана условие е подлежащия костен ръб на очницата и лесно се получава рана дори при не много силен удар в тази област на главата. Пояснява още, че за да са получени при падане самите увреждани трябва да са съпроводени с по-изразено охлузване и на по-голяма площ с нарушаване целостта на кожната повърхност. Затова, счита, че тези увреждания са по-скоро от удар, тъй като охлузвания не са констатирани в областта на лицето.  За кръвонасядането и отока в горната част на дясната предмишница счита, че е възможно същите да са вследствие на захват с ръка от другото лице, като не  е задължително да са от удар.

     В хода на съдебното производство бе назначена и изготвена от вещите лица д-р Р.Г.и д-р К.К. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Ж.А. /л.159-163/. За изготвянето на експертизата било проведено двукратно освидетелстване от двете вещи лица по отделно на под. Ж.Д.А..

   Според експертното заключение, поддържано от вещите лица в съдебно заседание, подс. няма здравословни проблеми-соматични и психични. Не употребява алкохол и ПАВ. Бил психично здрав. Психичното състояние на подсъдимия позволявало, както към момента на инцидента-29.04.2020г., така и към момента на  комплексното освидетелстване, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното състояние на му давало възможност  да участва активно и пълноценно в наказателното производство и да дава годни обяснения ако желае.

     Психо-емоционалното състояние на подсъдимия Ж.Д.А. към момента на инцидента, описан в тъжбата -29.04.2020г. се изразявало в това, че той  бил напрегнат, тъй като отношенията с брат му са били обтегнати.

   Според отразеното в психологичното изследване Ж. А. отишъл преждевременно за психологично освидетелстване. Изглеждал нетърпелив и вътрешно притеснен.

    Към момента на психологичното освидетелстване подс Ж. А. бил вътрешно притеснен, напрегнат и леко потиснат, както поради случилото се на 29.04.2020г., така и от факта, че е останал без работа заради съкращения вследствие на икономическата криза, настъпила от Ковид ситуацията в света и България.

    Като тип висша нервна дейност той бил с унаследена стабилна нервна система и с интровертна насоченост, но не в крайна степен.

    Бил  открит и директен във взаимоотношенията си с другите. В ситуации на фрустрация бил склонен да признава грешки, както и да бъде активен, чрез тактично поведение, при справянето с фрустриращите обстоятелства или фрустратори.

   Според експертизата когато е уязвен, засегнат, обиден и предизвикан, както се е случило на въпросната дата - 29.04.2020г., той е склонен да се защитава, вкл. и чрез физическа агресия. В ежедневни ситуации не е склонен да бъде агресивен, а по-скоро миролюбив.

      Като личностови черти при него се откроявали още: известна подозрителност и косвена агресия.

      Емоционално-той е бил с разширен диапазон за емоционални преживявания - както в позитивния, така и в негативния емоционален регистър. Волево-имал добро равнище за комуникация и адаптиране в непосредствената семейна среда и проявявал ангажираност към проблемите в семейния кръг.

      Вещите лица сочат, че нормалната конкуренция в детството / между сиблингите / не е била правилно насочена в тази възраст и обработена по-късно, в зряла възраст и е дала отражение в междуличностовите отношения между него и брат му.

     В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението по назначената експертиза. На въпроси на защитата поясняват, че към датата на инцидента ситуацията е била стресова, фрустрираща, като тези фрустриращи обстоятелства и фрустратори провокирали подсъдимия да се защитава, включително чрез физическа агресия. Това било свързано  с факта, че в детството естествената конкуренция между двамата братя не е била насочена в правилна посока и поради тази причина тази конкуренция е била отключващата в този момент и от предходните им взаимоотношения във времето и в годините.

    На въпроси на повереника- адв.Б., вещите лица сочат, че подс. има предварителна нагласа към тъжителя,  предварителни отношения, които не са братски, а са дори враждебни. Тази нагласа определяла и неговото поведение в момента, независимо какъв е поводът. Поводът можел да бъде незначителен, но имало значение предварителната му нагласа към брат му.

      В хода на съдебното следствие, по искане на повереника на частния тъжител бе назначена, изготвена от вещите лица К.и Г.и приобщена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на частния тъжител Г.А. /л.197-201/.

      Видно от заключението на същата, поддържано от двете вещи лица по делото няма данни за употребата на ПАВ и алкохол към момента на 29.04.2020год. от частния тъжител. Вербализираната обида, мнителност и подозрителност, която имал към брат си, той пренасял спрямо другите хора, но тези чувства не били в спектъра на клиничните симптоми на психично разстройство.

   В хода на експериментално-психологичното изследване е отбелязано, че Г. А. е склонен както да се оттегля в ситуации на фрустрация, така и да защитава активно своя Аз, особено когато се чувства наранен, обиден и акумулирал отношение на негодувание, „ злоба и ярост“ / проекции на състояния- несъзнавана защитна реакция /.

    Според заключението на вещите лица ситуацията в настоящия казус е била фрустрираща за г-н Г. А.и е отключила стенична реакция при изпитване на страх - т.е. активно се е защитавал, отбранявал от ударите на брат си, като е включил и изпитваната негативна нагласа към него и към родителското семейство, особено към майката, която го е ощетила и е подкрепяла / „ глезела и лансирала“ / брат му.

    Видно от експертизата към момента на психологичното освидетелстване г-н Г. А. станал вътрешно напрегнат когато споделял както за случилото се, така и взаимоотношенията с брат си.

   Вещите лица сочат, че конфронтацията между сиблингите, което е нормален феномен по време на детството, не е преминала успешно в годините, като е оставила сериозна следа в отношенията на двамата братя  в зряла възраст. В този смисъл, последната е допринесла за изостряне на същите, за създаване на основа на мнителност, подозрителност, „ ненавист и дори ярост“. По мнение на г-н Г. А., зад така създадените отношения стои майката, която е „ лансирала“ повече Ж., „ глезела го е“. Подобно отношение към брат му се е трансформирало в обида, мнителност и подозрителност и спрямо другите хора.

   Според експертизата отношения между двамата братя, са ескалирали във физическа агресия, т.е. в стенична реакция при състояние на стрес и фрустрация.

   Експертизата на Г.А. е поддържана от двете вещи лица в с.з. В същото вещите лица изясняват, че понятието фрустрация означава пречка или бариера по пътя към постигане на целта. Сочат, че като тип личност Г.А. би могъл да бъде компромисен, толерантен, може да изгражда хармонични отношения, но когато е засегнато сериозно неговото достойнство и чест би могъл да стане активен и да предприема всякакви различни действия в контекста на своята себезащита. Сочат, че директно към физическа агресия не е склонен. При него била налице  една тенденция към косвена агресия, мнителност и подозрителност в дадени моменти, чувство за обида, но конкретно повишена физическа агресивност не била констатирана.

   На въпроси на съда, вещото лице Г. пояснява, че ситуацията на инцидента описан в тъжбата е възприета от Г.А. като фрустрираща поради  предварителната нагласа, която той имал към майка си и нейния дом.

    От приетите по делото справки съдимост /л.219/ за подс.Ж.А. е видно, че същият е не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

     В хода на съдебното разследване бе приобщен и  предсъдебен доклад за подс. Ж.А. /л.229-239/. Видно от изготвения доклад подсъдимият Ж.Д.А. е роден на *** ***. Той е отгледан и възпитан в оптимална семейна среда, при непрекъснатост на грижите от страна на родителите. Баща му, Д.Г.А., роден през 1965 г. и починал на 16.02.2020 г., последно е бил управител на общинския приют за бездомни СУПЦ "Д - р Анастасия Железкова", гр. Варна. Преди това е бил управител на ОП "Паркинки и гаражи". Майка му, Г.Н.С., родена през 1967 г., понастоящем работела в Община Варна като старши експерт "Кетегоризация на туристическите обекти", в Дирекция "Туризъм". Живеела на семейни начала с партньор.

   Родителите на подс. се познавали от деца. Въпреки това бракът им бил проблемен. Той самият ставал свидетел на техни конфликти, включително и на такива, при които бащата посягал на майката. Когато Ж. бил на 15 - 16 - годишна възраст баща му започнал да живее на съпружески начала с друга жена, от която му се родила дъщеря. През този период Ж.А., въпреки положението на майка си търсел контакт с баща си, предимно заради опората, от която тогава се нуждаел. Ж.А. има само един, по - голям от него брат - Г.Д.А., роден на *** г.- частен тъжител по делото.

   Основното си образование подс. завършил в Средно училище "Пейо К. Яворов", гр. Варна. След това родителите му го записали в Техникума по корабостроене и ***. Това училище напуснал в 9 клас, тъй като не искал да става моряк. Средното си образование завършил през 2017 г. като частен ученик в Средно училище "Неофит Бозвели", гр. Варна. Към настоящия момент бил студент в Стопанска академия "Димитър А. Ценов", гр. Свищов по специалността "Икономика на туризма", със завършен четвърти семестър.

   Трудовата му история започнала на 18- годишна възраст, като във времето сменил различни работи. През годините работил като общ работник в автоморга "Астра кар", ж.к. „Владислав Варненчик“. Бил обредник в траурна агенция "Тъга", оптичен техник в телекомуникационна компания "Интербилд" ООД, както и интернет техник. В продължение на 12 години работил като охрана за СОД "Спартак" ООД и "Желев и синове" ЕООД. Охранявал предимно казина, дискотеки и барове. През 2014 г. започнал да разработва и кафене на Колхозния пазар. Малко след смъртта на баща си, и след процесиите събития, през юни 2020 г. кандидатствал за длъжността "надзирател" в Затвора - Варна, но не успял да издържи психологическото изследване. След това започнал да работи като брокер в агенция за недвижими имоти.

      От 2013 г. подс.А. бил женен за Д.С.А., от която има две деца – момче и момиче.

     Предсъдебният доклад  разкрива добри характеристични данни за подсъдимия. Видно от неговото заключение, при подс.се наблюдавал нисък риск от сериозни вреди за обществото и другите.

      Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от  отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.А., С.М. и С.Я. /в кредитираните от съда части/, от показанията на свидетелите В.В., А.И., Й.И.и П.Д.,  заключенията по назначените СМЕ на подсъдимия и на частния тъжител, заключенията по назначените КСППЕ на подсъдимия и на частния тъжител , от показанията на вещите лица Д., Г., К.и Г., от справка за съдимост, предсъдебен доклад, медицинско удостоверение № 347/2020г., издадено от д-р С.М., медицинско удостоверение № 341/2020г. издадено от д-р В.С., резултат от образно изследване издадено от д-р Б. на името на Ж.А., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение от 29.04.2020г. на името на Ж.А.и искане за рентгеново изследване от 29.04.2020г. на името на Ж.А.,*** от 19.11.2020г. ведно със заверени за вярност копия от: страници от журнал за прием на пациенти в Спешен център от дата 29.04.2020г. и лист за преглед на пациент в Спешно отделение от 29.04.2020г., както и 1 бр. СД диск с образни изследвания, писмо от МБАЛ „Св. Анна-Варна АД гр. Варна с изх. № 2308 от 29.12.2020г. ведно със заверени за вярност копия от: лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение № 2341 от 29.04.2020г., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 2341 от 29.04.2020г., извадка от журнал за прием в спешно отделение започнат на 21.04.2020г. и завършен на 11.05.2020г. и 1 брой СД диск с образни изследвания с надпис Г.А., писмо от МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна ведно със заверени за вярност копия от журнал за прием в спешно отделение започнат на 01.05.2020г. и завършен на 13.05.2020г. и от лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение от 04.05.2020г. ведно с 1 брой СД диск, касателно Г.А.,  материалите по пр.пр.№ 8008/20г. по описа на ВРП, съдържащи  материалите по преписка УРИ № 442000-6905/04.05.2020г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна /послужили като насочващи факти относно хода на съдебното следствие/, два броя фотоснимки, писмо от „Национална система 112“ гр. Варна рег. № 105820-440 от 24.11.2020г. ведно с 1 бр. СД диск, съдържащ звукозаписи и др, като в своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

      От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Ж.А., в частта в която заявява, че с пристигането си в имота частният тъжител е започнал да го блъска с тялото си, да му налита на бой и да го провокира. Принципно обясненията на подсъдимия представляват годно доказателствено средство съглалсно  разпоредбата  на чл. 115 НПК. Като устно доказателсвено средство те имат двояка природа – източник на доказателства  и средство за защита. Давайки обяснения по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази своето отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да защити своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и правото му  да не дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива. В случая подсъдимия избра да даде обяснения след разпита на всички свидетели по делото. Неговите обяснения предвид двояката си природа в частност като  израз на неговата защитната позиция подлежат на внимателна проверка и анализ. В случая те се опровергават в тази им част, тъй като са в пълно противоречие с всички останали кредитирани  от съда  гласни и писмени доказателства. Обясненията на подсъдимия в тази им част са в противоречие дори с показанията на неговата съпруга. Св.А. в показанията си не изнася факти и обстоятелства частният тъжител с влизането си в имота да е блъскал с тялото си или налитал на бой на подсъдимия, напротив същата сочи, че именно подсъдимия и неин съпруг пръв е изблъскал с две ръце тъжителя, когато последния е поискал да му бъдат дадени автомобилни гуми. В същия смисъл са и показанията на св.М.. Свидетелите В. и А.И., за които не са събрани каквито и да било данни за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото, са категорични, че пръв е нанесъл удар с юмрук в главата на брат си именно подсъдимият. Обясненията на подсъдимия по този въпрос са в противоречие и с показанията на полицейските служители, пред които същият е споделил единствено за размяна на удари с ръце, но не и за блъскане с тяло.

       Обясненията на подсъдимия относно обстоятелството, че бил ударен с глава от брат си, са подкрепени единствено от показанията на св.Д.А.-негова съпруга и от показанията на  тъща му С.М., но пък са в тотално противоречие с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Обясненията по този въпрос са в противоречие с показанията на свидетелите В.В. , А.И., Й.И.и П.Д.. Първите двама са станали случайни свидетели на събитията развили се в двора на обитавания от подсъдими имот. Двамата свидетели са категорични, че през цялото време са наблюдавали конфликта между двамата братя и че не са видели удар с глава, а единствено взаимни удари с юмруци. В своите показания полицейските служители също сочат, че подсъдимия е споделил, че му е нанесен удар в главата, но сочат, че са разбрали, че същият е нанесен с ръце.

    Всъщност в тази им част обясненията на подсъдимия не се подкрепят и от обективните находки установени при медицинския преглед на тъжителя в Спешно отделение в деня на инцидента, така и  при извършеното освидетелстване обективирано в МУ № 347/05.05.2020г., издадено от д-р С.М.. При посочените прегледи в челната и *** главата не са установени травматични увреждания. В заключението на СМЕ, изготвена от д-р Д. вещото лице е категорично, че при   Г.   А.   няма   констатирани травматични увреждания, които да съответстват на удар „с глава в глава“ при сблъсък между две челни области. От друга страна, вещото лице Г. в изготвената СМЕ на подсъдимия сочи, че като резултат на удар „с глава в глава при сблъсък между две челни области“ би могла да се разглежда единствено раната в лявата част на челото, тъй като тя е единственото нараняване в челната област. Констатираното нараняване, според заключението на СМЕ е било предмет на първична хирургична обработка състояща се в дезинфекция и събиране на ръбовете на раната чрез лепене. Горното идва да покаже, че нараняването е било причинено със значителна сила, щом е причинило механично разкъсване на кожата. Като подобен род нараняване безспорно би обективирало следи по челната област на нанасящия удар. Нещо повече, като механизъм за причиняване на това увреждане в експертизата, поддържана от д-р Г. е посочено, че то е получено по механизъм на действие на твърд тъп предмет, чрез директен удар, какъвто твърд тъп предмет безспорно е и човешкият юмрук, в каквато посока са показанията на свидетелите А.И.и В.В..

    Затова в тези им части, обясненията на подсъдимия бяха отхвърлени от съда като достоверност и съдът ги възприе като защитна теза.  В останалата им част обясненията на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото и съдът ги кредитира.

    По отношение на показанията на св.Д.А. съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката е съпруга на подсъдимия, от когото има две деца. От показанията на тази свидетелка, съдът не кредитира нейните твърдения, че подсъдимият пръв е  бил ударен от брат си с глава в челото. Тези нейни показания са в противоречие с показанията на св.В.В. и А.И., както и с показанията на двамата полицейски служители. Както бе споменато по - горе относно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката А. по този въпрос са в противоречие и с обективните находки установени при прегледите на двамата братя в спешно отделение и съдебна медицина, със заключенията на изготвените спрямо тях СМЕ и с показанията на вещите лица относно съответствие на травмата на подсъдимия в челната област и установените при тъжителя травматични увреждания в областта на главата.

   Пак поради противоречие с останалите кредитирани гласни, писмени и веществени доказателства, както и със заключението на СМЕ по отношение на Г.А., съдът не кредитира и показанията на тази свидетелка по отношение на твърдението й, че не е видяла съпругът  й да нанася удари на частния тъжител, а видяла само сборичкване. На първо място по този въпрос показанията й са вътрешно противоречиви.  От една страна сочи, че мъжът й не е удрял тъжителя, а от друга че Г.А. имал кръв по лицето и по носа, която очевидно няма как да се получи единствено от сборичкване. На следващо място, в подадения сигнал на тел.112 св.А., възпроизведен на страните в съдебно заседание, тя съобщава, че мъжът й се бие с брат си. Твърденията й по този въпрос са в противоречие дори с обясненията на подсъдимия, който не отрича да е нанасял удари на брат си.

      Съдът намира, че в тези им части показанията на св.А. са естествен стремеж за оневиняване на подсъдимия. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелката А., защото те кореспондират с останалите доказателства по делото.

     Съдът оцени показанията на св.С.М., като отчете че тя е майка на съпругата на подсъдимия и живее с последния в едно домакинство.

      По отношение на пребиваването на тази свидетелка в двора на имот на инкриминираната дата са налице противоречиви показания. От една страна подсъдимият и неговата съпруга, както и самата св.М. са категорични, че тя е присъствала и е възприела началото на конфликта между двамата братя. От друга страна свидетелите В.В. и А.И. са категорични, че са видели в двора само една жена, за която впоследствие са разбрали, че е съпругата на подсъдимия. Пристигналите на място, малко след инцидента, полицейски служители също не сочат да са установили други лица възприели конфликта, извън подсъдимия и жена му. В показанията на свидетелката М., а и на св.А. и в обясненията на подсъдимия се сочи, че преди пристигане на тъжителя, тримата са се намирали под навеса, в дъното на имота. Св.С.Я.- съпруга на тъжителя, която безспорно познава характеристиките на процесния имот, сочи в показанията си пред съда, че от входната врата на имота не се вижда дали има някой под навеса, но от навеса се вижда входната врата. Ето защо съдът намира, че обстоятелството, че не е била възприета от останалите свидетели по делото, не изключва присъствието й в имота. От друга страна обаче, съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, че е видяла нанасяне на удар с глава от Г.А. спрямо зет й. За да достигне до този извод, съдът на първо място отчете противоречие на показанията й по този въпрос  с останалите кредитирани от съда доказателства. И на второ място съдът намира, че за тази свидетелка са били налице обективни пречки да възприеме каквито й да било удари и по-скоро да различи кой какви удари и къде нанася, предвид споделеното от нея, че страда от миопия /късогледство/. Ноторно известно е, че късогледството /миопия/ е рефракционна аномалия, при която отдалечените предмети се виждат неясно и размазано. Късогледият човек /миопът/ не може или трудно фокусира обектите, когато те се намират на далечно разстояние. На няколко пъти в показанията си пред съда св.М.а изтъква фактът, че страда от миопия , като посочи: „ Аз не виждам много, много надалеч и не можах да разпозная кой влиза….; За надалеч ми трябват очила и от време на време ги слагам. Надалеко не мога да различа точно кой човек е. ……. Дъщеря ми каза „това Ж. ли е?“ и аз казвам „де да знам“, ………Вашето лице от далеко ще го видя като силует….“. При положение, че свидетелката не може да разпозна на далеч образа на човек, а го възприема като силует, което безспорно е характерно за миопията, то няма как същата да възприеме, кой конкретно човек и по какъв начин нанася удар/и.  Всъщност освен късогледството, лишаващо от възможност свидетелката да възприеме ясно действителността на далечно разстояние, още един аргумент в подкрепа на казаното, че М. не е възприела удари е обективираното в записа на тел.112, а и в показанията на св.А. пред съда, че по време на конфликта между двамата братя е била сама / същата сочи „сама жена с две деца“/. Ето защо показанията на св.М. по този въпрос, че е възприела удар от страна на тъжителя спрямо подсъдимия не се кредитират от съда. Очевидно същата интерпретира внушения от страна на подсъдимия и дъщеря си в стремеж за подпомагане на защитната линия на подсъдимия. 

     С подразбиращото се съмнение относно тяхната безпристрастност съдът отчете показанията и на С.Я. - съпруга на частния тъжител. Безспорен факт по делото е, че тази свидетелка не е очевидец на събитията развили се на 29.04.2020г. в  имота, обитаван от подсъдимия и семейството му. Посоченото от нея, че съпругът й бил обиждан от брат си с думите „мършо такава“в имота е в противоречие с останалите гласни доказателства по делото на установените по делото очевидци и най-вече с посочените от частния тъжител и разпитаните по негово искане свидетели, които са категорични, че не са чули какви реплики си разменят двамата братя. Твърдението на Я., че мъжът й не бил удрял никой категорично се опровергават от показанията на свидетелите В.В., А.И. /случайни очевидци на инцидента/, от показанията на св.А., и обясненията на подсъдимия в кредитираните от съда части, от показанията на полицейските органи, от обективните находки установени при прегледа на подсъдимия в спешен център  и обективираните в МУ травматични увреждания, от заключението на СМЕ по отношение на подсъдимия и показанията на вещото лице Г. по този въпрос.

  Като не кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, че съпругът й изпаднал в безсъзнание от ударите на подсъдимия. По този въпрос липсват както гласни доказателства, напротив същите са в смисъл, че през цялото време тъжителят се е движил, нанасял удари, като дари сам се е изправил от земята. Липсват и обективни медицински находки, като всички прегледи от специалисти са установили единствено сътресение на мозъка.

  Съдът не  кредитира показанията на св.Я., че е възприела разговор между съпруга си и подсъдимия пред спешното отделение, по следните съображения. На първо място свидетелката сочи, че е оставила съпруга си пред спешния център и преместила автомобила си  поради обстоятелството, че дъщеря им била стресирана от изгледа на баща си. При това положение няма как да се приеме за житейски правдоподобно, че автомобилът е преместен на близко разстояние, за да има визуален изглед и възможност за слухово възприятие към тъжителя, при условие, че целта е била да бъде избегнат стрес на децата с оглед състоянието на баща им. На следващо място, посоченото от свидетелката място на паркиране на автомобила безспорно изключва възможност за слухови възприятия, особено в часовия интервал на интензивен трафик в градска среда и  то в района на оживен участък, какъвто е седалището на МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където се помещава спешен център. Поради това и съдът не кредитира показанията й, че е възприела, че подсъдимият е изрекъл думите „ще ви очистя всичките, мършо такава“. Нещо повече, твърдения за отправяне на израза “ще ви очистя всички“ не се съдържа дори в частната тъжба.

    На следващо място, за да отхвърли като достоверност показанията на св.Янкова, че е възприела слухово и визуално разговор между съпруга си и подсъдимия пред спешния център, съдът прецени твърденията й, че подсъдимият излязъл от спешния център във видимо добро състояние, като му нямало нищо по лицето. В тази част показанията й са в тотално противоречие с приобщената по делото медицинска документация и разбира се със заключението на СМЕ, изготвена от доктор Г., от което е видно, че най-малко по лицето на Ж.А. е била видна следа от хирургична намеса в челната област. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелката в посочените по-горе части, като ги възприе като стремеж за подпомагане на обвинителната теза на тъжителя и неин съпруг.

    В останалата им част, съдът се доверява на показанията на св.Я., като кореспондиращи с гласните, писмени и веществени доказателства по делото.

    Като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелите В.В. и А.И.. За тези свидетели съдът не установи основания, поради които да ги счита за предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото. Двамата свидетели са случайни очевидци на събитията състояли се в обитавания от подсъдимия имот. Към датата на депозиране на техните показания, същите не са дори в колегиални отношения с тъжителя, който е бил уволнен от „ВиК“. Поради това и съдът няма основание да се съмнява в техните показания. Още повече, че същите изнесоха неблагоприятни факти и за частния тъжител, а именно, че той е нанасял удари на брат си, липсващи / премълчани/ в частната тъжба.

     Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на служителите на реда Й.И.и П.Д.. Двамата свидетели свидетелстват за възприетото от тях състояние на подсъдимия непосредствено след заминаването на тъжителя от мястото на инцидента и за споделеното от него за случилото се. Показанията на двамата свидетели се допълват. Показанията на свидетелите за  споделеното от подсъдимия и  за неговия вид / свидетелят И. сочи:  „Мъжът имаше рана на главата като ни заяви, че брат му дошъл и търсил някакви гуми за лек автомобил…… …….. брат му го ударил по главата, и си е тръгнал……Мъжът имаше кръв, но не мога да кажа точно къде. Раната беше на главата. Мисля, че беше отпред малко над челото“; св.Д. сочи: „Лицето видимо беше ударено отред по челото или в областта на окото. ……….. имаше драскотини по тялото. Обясни ни, че неговият брат отишъл да търси някакви гуми за кола, ………… скарали се нещо и заради това нещо се сбиват……… мисля, че каза, че и той е отвърнал на ударите“/  напълно кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства по делото, подкрепят напълно показанията на св.В. и св.А.И., кореспондират и с приобщената  СМЕ по отношение на подсъдимия и СМЕ по отношение на частния тъжител. Съдът отчете, че двамата свидетели като служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и житейски правдоподобно да не помнят в подробности посетен сигнал през април 2020г. към момента на с.з. в което са разпитани- а именно към 15.12.2020г. т.е почти осем месеца по-късно.

      Като компетентни, обективни и безпристрастни, съдът кредитира и заключенията на назначените и приети СМЕ на Ж.А.и СМЕ на Г.А., както и заключенията по назначените и приети СППЕ на подсъдимия и частния тъжител. Като компетентни и обективни, кредитира и показанията на вещите лица Г., Д., К.и Г. депозирани в с.з. във връзка с поставените от страните и съда въпроси.

      Напълно бе кредитиран и звукозаписът от тел. 112 възпроизведен в с.з., съхраняван на оптичен носител - СД диск с надпис „105820-425/2020г., екз.2“, последният приобщен като веществено доказателство по делото. Съдът намира, че в случая се касае за случайно създаден звукозапис, изготвян при регистрирано обаждане на единен тел.112. Съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно  възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени записи, като материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество. В случая по делото бе изискан, респективо представен от РЦ 112-Варна при Дирекция „Национална система 112“-МВР звукозаписът от обаждането, с което св.А. е подала сигнал за инцидента на 29.04.2020г. в дома й. Поради това и съдът сита, че се касае за именно случаен запис по смисъла вложен в съдебната практика. Ноторно известно е освен това за всички, че обажданията на този телефонен номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е регламентирано, че входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Ето защо и този запис, приобщен по настоящото дело, е годно доказателствено средство и като такъв, тъй като не бе оспорен от страните, бе ценен от съда от към автентичност и съдържание.

      Съдът напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се.

     

        След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна следното:

 

        Подсъдимият Ж.  Д.А. с ЕГН **********, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 29.04.2020 година, в гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“ причинил на Г.Д.А.  лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, като пострадалият Г.Д.А. отвърнал веднага на подсъдимия Ж.  Д.А. със същата такава телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК- лека телесна повреда извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

      С частната тъжба /съгласно уточнението към нея / на подс.Ж.А. е повдигнато обвинение за нанасяне на удари с глава, юмруци и крака по главата на тъжителя /основно по лицето/ и тялото /горната част на трупа-гръден кош, предмишници и задна горна част на гърба/.

     От събраните по делото доказателства, липсват такива, които с категоричност да установяват, че между двамата братя са разменяни удари с глава. В тази посока отсъстват безпротиворечиви свидетелски показания, отсъстват и категорични медицински находки, като по-горе в мотивите си съдът посочи, защо не възприе тезата, че между двамата са нанасяни удари с глава. По делото не се събраха и категорични доказателства за нанасяни удари с крак спрямо частния тъжител. В тази посока отсъстват гласни доказателства, доколкото заключението на СМЕ е че травматичните увреждания установени при тъжителя могат да бъдат получени при действието на твърди тъпи предмети. По делото отсъстват доказателства за причинени травматични увреждания в областта на предмишници и задна горна част на гърба. Установените по делото обективни медицински находки, визират причинени травматични увреждания в областта на лицето и лявото рамо. Ето защо и в тази част обвинението се явява недоказано.    От друга страна относно претендираните увреждания в областта на гръден кош са събрани гласни доказателства, в това число и обяснения на подсъдимия, че същият е блъснал два пъти с ръце тъжителя в областта на гърдите. Макар да  отсъстват обективни медицински находки за налични травматични увреждания в тази област, горното не изключва причинено нараняване. 

  ВРС намира, че от събрания доказателствен материал и след обсъждането му поотделно и в съвкупност, се налага извода за доказаност на причинените на тъжителя Г.А. описани по- горе в медицинските документи и заключението на СМЕ травматични увреждания. На първо място за това са налице обективни  факти, които не поставят под съмнение, че Г.А. е претърпял увреждания, като по вид, давност и механизъм на причиняване е възможно да бъдат причинени по твърдян в частната тъжба начин. По делото са налице и преки доказателства в тази насока- показанията на свидетелите В. и И., частично показанията на св.А. и обясненията на Ж.А.. Налице са и косвени доказателства- показанията на полицейските служители, звукозаписите от тел.112. Отделно от това налице са и обективни констатации, отразени в медицинското свидетелство, сочещи на обстоятелства, съвпадащи с установените чрез показанията на свидетелите относно начина на извършване на деянието. В този смисъл показанията на посочените вече свидетели не са единствен източник на доказателства относно авторството на престъплението. Освен тях и посочените вече доказателствени източници, факти за това се съдържат и в СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г.и СМЕ , изготвена от в.л.д-р Д., които обясняват достоверността на твърденията на пострадалия относно механизма на причиняване на телесното увреждане, респ. налице е изключване на защитната теза на подсъдимия досежно причинените на тъжителя увреждания.

     По правило експертните заключения не представляват доказателства за авторството, тъй като експертизата е особен способ за събиране и проверка на доказателствата. В разглеждания обаче случай разглежданите източници на преки и косвени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, сочат на логическа взаимовръзка помежду си и навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод за авторството на деянието. В този смисъл от събраната доказателствена маса следва да се направи несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което настоящия състав приема за безусловно установено, че именно подсъдимият Ж.А.  с неговото поведение спрямо личността на пострадалия Г.А. пръв е причинил увреждане на последния.

    За това и съдът намира, че с деянието си подсъдимият Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 НК.

   От обективна страна на 29.04.2020 г. , малко след 16.00ч. в гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“ подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда. Увреждането е причинено чрез директни удари с юмрук, дърпане, блъскане с ръце, падане на земята.

  От действията на подсъдимия, пострадалият Г.А. е претърпял травматични увреждания: Сътресениена мозъка; Травма на лицето: Кръвонасядане по клепачите на ляво око, контузия и оток на носа с кървене от носа, кръвонасядания и дълбоки ожулвания по горна и долна устна и травматичен оток по ляво рамо. Тези увреждания следва да се квалифицират като разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, причинило болка и страдание. Съобразно  т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, под „ разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието“. В случая претърпяното увреждане е с разстройство на здравето и следва да се квалифицира по ал.1 на чл. 130 НК, като в тази насока ВРС се съобрази не само с константната съдебна практика, но и с правната доктрина. Според  "Наказателно право, Особена част, Престъпления против правата на гражданите", доц. А. С., издателска къща Сиела, 1997 г., стр. 95: „Лека телесна повреда с разстройство на здравето са например одрасквания, охлузвания и порезни рани на кожата, контузните рани, които причиняват оток и посиняване на бузата и други подобни.“.

    Телесната повреда е една, независимо, че уврежданията са няколко на различни части по тялото. Съобразно т.18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.В случая най-тежкия резултат се изразява именно в причиняване на леа телесна порвреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

   Същевременно с оглед приетата от ВРС фактическа обстановка е безспорно установено, че подсъдимият Ж.А. е претърпял същата по своя характер лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата; разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око; разкъсно-контузна рана в областта на дясното слепоочие с околен оток на кожата;хематом на клепачите на двете очи; кръвонасядане и оток в долната част на дясната предмишница и  ожулване в лявата половина на корема , които телесни увреждания също представляват по естеството си разстройство на здравето извън случаите на чл. 128-129 НК.

   От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че причинява на пострадалия телесно увреждане от вида на действително претърпяното и независимо това е насочил всичките си усилия към постигане на общественоопасните последици, с пълното съзнание на настъпването на негативния резултат.

    По тези съображения ВРС призна подсъдимия Ж.А. за виновен в извършване на престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 НК.

    Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани със телесната неприкосновеност на личността, като непосредствен обект на засягане са обществените отношения, свързани с телесната цялост на същата. Престъплението е включено в глава ІІ НК- “Престъпления против личността”, раздел І НК.

    Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други осъждания и наличните добри характеристични данни.

   Същевременно ВРС счете, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 130, ал.3 НК- института на реторсията, като и подсъдимият, и пострадалият се освободят от наказание по следните съображения:

   Принципно за установяване на реторсията е без значение коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и е инициирала конфликта. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда /в случая Ж.А./ веднага е отвърнато от пострадалия / в случая Г.А./ със същата лека телесна повреда т.е. на злото е отвърнато със същото зло – Тълкувателно решение № 51/1989 по н. д. № 41/89 г на ОСНК. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. В този смисъл са и Ррешение № 255 от 17. VI. 1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о. и решение № 49 от 29. I. 1972 г. по н. д. № 42/71 г. на ОСНК.

     Този институт в наказателното право съдържа в себе си редица отклонения от материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото. Едно от тях касае наказателна репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили позициите си пред закона, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато със същата телесна повреда, то и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това, на съда е предоставена възможност да освободи от налагане на наказание и двете страни. Това съответно поражда задължение у съда да прецени наличието на законовите изисквания за приложението на разпоредбата на  чл. 130, ал. 3 НК. В тази връзка, съдът е длъжен да провери и анализира не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и всички обстоятелства, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия частен тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу него не е повдигано обвинение. В това се състои и едно от процесуалните изключения при реторсията. Този институт се прилага само в предвидените от закона четири случая - по чл. 130, ал. 1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, какъвто е и настоящия - по  чл. 130, ал. 1 НК. Както бе споменато по-горе ирелевантен е фактът кой от двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил или пръв е започнал конфликта. В подкрепа на този извод е Решение № 49 от 29.I.1972 г. по н. д. № 42/71. г. на ОСНК на ВС на РБ, според което „За да се създаде основание за освобождаване от наказание при реторсия, съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица, а не фактически кой от двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил. Реторсията има приложение и в случаите, когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на пострадалия, след като е изпаднал в състояние на силно раздразнение в резултат на насилието, упражнено върху него непосредствено преди това“.

      Съдът намери, че в случая  е невъзможно приложението на института на неизбежната отбрана по следните съображения:

      Легалното определение на неизбежната отбрана е дадено в наказателния закон –чл.12, ал.1 от НК: Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Съгласно Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС, деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението. Според Постановлението, нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия. Пленумът на ВС е приел, че противоправно е всяко общественоопасно деяние, независимо дали е наказуемо, или не, като не може да се позовава на неизбежна отбрана само онзи, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму.

    В случая, в създалата се ситуация е очевидно, че поведението на подсъдимия не е целяло единствено и само защита срещу неправомерното поведение на тъжителя. Напротив от действията на подсъдимия може да се направи извод,че същият е имал умисъл да увреди тъжителя със същата телесна повреда, като дори пръв е посегнал на телесната му неприкосновеност /блъскайки го с ръце и нанасяйки му удар с юмрук/, а причината в това се състои в предварителната му негативно нагласа спрямо брат му, вкорени в детството на двамата и липсата на преработен механизъм за справяне с естествената конкуренция в процеса на подрастване.По делото е безспорно установено, в това число и от заключенията на КСППЕ изготвени по отношение на двете страни по делото, че отношенията между двамата братя  са били влошени далеч преди инкриминирания инцидент, факт с който и подсъдимият, и тъжителя са били наясно. Нещо повече, изготвената по отношение на подсъдимия КСППЕ е категорична, че  по време на инцидента подс. е бил напрегнат, като това напрежение е било продиктувано от предварителната му негативна нагласа спрямо брат му. В с.з. вещите лица поясняват, че  подс. има предварителна враждебна нагласа спрямо брат си. Прочие от доказателствата по делото е видно, че такава враждебност е налице и у тъжителя спрямо неговия брат и подсъдим по делото. Тази нагласа, според вещите лица определяла и поведение на братята един към друг, независимо какъв е поводът. В случая отключващата сила на взаимните нападения е взаимната неприязън един към друг, а не стремеж за защита от противоправно нападение. Поради което и следва единствения законен извод,че не може да се позовава на неизбежна отбрана, този, който с действията предвижда възможност да провокира нападение. В конкретиката на случая са налице две насрещни еднакви по степен на обществена опасност противоправни деяния, с целени от осъществяващите ги лица и настъпили противоправправни последици. Деятелността на сиблингите е еднакво укорима. Двамата са посегнали един на друг водени от предварителната си негативно нагласа един към друг, по незначителен повод – претенция относно 4 броя автомобилни гуми, на символично място / в дома на майка им- родител който е допринесъл за оформената негативна нагласа по между им, считана от тъжителя за толерираща по-малкия му брат/, пред други лица в това число и деца.

      Ето защо съдът не прие за основателни доводите на повереника на частния тъжител за неприложимост на  чл. 130, ал. 3 от НК, както и доводите на защитата за наличие на неизбежна отбрана.

   С оглед на изложеното настоящият състав на Варненския районен съд намери, че се касае за типичен случай на реторсия, при който двете страни /двамата пълнокръвни братя/ са изравнили позициите си пред наказателния закон, тъй като на 29.04.20г. в гр.Варна взаимно са си причинили леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Реторсията винаги предполага две противоправни деяния и в случая те са налице. Поради това и с дадените му правомощия от закона съдът освободи и двамата от наказание, като счете, че това е и житейски, и морално справедливо.

    С горните аргументи призна подсъдимия за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и заради отвръщане със същото престъпление от страна на частния тъжител освободи и двамата от наказание.

 

 

   По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК

 

     С частната тъжба  на подс.Ж.А. е повдигнато обвинение за обида нанесена публично, а именно за това  на 29.04.2020 година, в гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Д.А. с ЕГН **********, в негово присъствие, като го нарекъл  „мърша“, „боклук“ и се обърнал към него с думите „за един хуй не ставаш“, като обидата е нанесена публично.

      Непосредствен обект на престъплението по чл. 146 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.

    От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава и не уточнява обидното действие или бездействие. Достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на казването или извършването. При обидата деецът дава своята негативна оценка за другиго чрез епитети, сравнения, квалификации и др. Обидните думи следва да са отправени в присъствието на пострадалия, който трябва да ги е възприел. В случая квалификацията на повдигнатото обвинение е на публична обида- казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго пред повече лица.

     С частната тъжба на подс.Ж.А. е повдигнато обвинение за обида изразяваща се в отправяне на следните обидни изрази към пострадалия : „мърша“, „боклук“, „за един хуй не ставаш“. Съдът констатира, че в хода на съдебното производство не се събраха доказателства подсъдимият да е изрекъл тези обидни думи и изрази към тъжителя Г.А.. В свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели- очевидци на инцидента- А.И., В.В., Д.А., както и в тези на С.М. не се съобщава данни за отправени от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител думи и изрази цитирани в частната тъжба. Ангажираните от страна на частният тъжител свидетели И.и В. сочат, че от автомобила не са чували какво си говорят двамата братя, а само са виждали техните действия. Същите не съобщават и тъжителят да е споделил с тях, че е бил обиждан от брат си. Двете свидетелки А. и М. също не сочат факти за изречени обиди в имота в местност „Прибой“. Съдът се солидаризира със защитата, че по делото не са събран доказателства посочените в тъжбата изрази да се отправени по адрес на тъжителя.  Тук следва да се отбележи, че при постановяване на присъдата съдът е обвързан от рамките на частната тъжба, респективно от обидните реплики посочени в нея, в това число и за датата и мястото, на които са отправени. В производствата по дела от частен характер не е предвиден и институтът на изменение на обвинението, както това е сторено за престъпленията от общ характер по реда на чл.287 от НПК. Следва да се отбележи, че съдът основава решението си на доказателствата, които са непосредствено събрани в съдбното производство с оглед спазване принципа на непосредственост, залегнал в нормата на чл.18 от НПК. А доказателства за изречени изрази „мърша“, „боклук“, „за един хуй не ставаш“на 29.04.2020г. в  гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“ от подсъдимия спрямо тъжителя не бяха ангажирани от страна на частния тъжител. Съдът не споделя становището на повереника на частния тъжител, че твърденията в „исковата молба“ /вероятно се има предвид частната тъжба/ имат качеството на гласни доказателства. Правната природа на последните, като източник на доказателства е изяснена в чл.114 от НПК - Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства. А в чл.115 и чл.117 от НПК са посочени изчерпателно гласните доказателствени средства и това са обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. Частната тъжба е процесуален документ, който няма доказателствена сила и не представлява гласно доказателство,  а има сезираща сила и определя предмета на доказване в конкретното наказателно производство/ в този смисъл Решение № 93 от 2.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 19/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова/. Именно в тежест на частния тъжител е да докаже, с всички допустими способи на доказване, в това число и с ангажиране на гласни доказателства, фактите и обстоятелствата посочени в тъжбата- в случая, че на 29.04.20г. брат му е отправил обидни изрази спрямо него, посочени в тъжбата. Както бе споменато по горе, ангажираните от частния тъжител свидетели-очевидци на деянието в имота местност „Прибой“, сочат, че не са чували какво си говорят двамата братя, респективно не са чули обидни думи, поради което и становището на повереника по този въпрос, че от техните показания се доказвало обвинението не се споделя от настоящия съд. Единствено в показанията на св.С.Я.- жена на тъжителя се сочи, че „……..Ж., тичайки от навеса да го обижда и да му казва, че той е новия собственик, и му казал „никакви гуми нямаш, мършо такава, махай се“……“. Същата обаче не е очевидец на деянието, не е присъствала по време на инцидента, нещо повече нейните показания не се подкрепят от останалите гласни доказателства по делото- свидетелските показания , включително и на посочените от тъжителя свидетели, както и не кореспондират с обясненията на подсъдимия. При отсъствието на възприятия относно конкретните думи, епитети, съдържанието на които да се анализира от гледна точка на господстващия в обществото морал, с оглед преценка дали същите имат унизителен характер по отношение на адресата им, съдът е поставен в невъзможност да формира  извод, че е реализирано подобно деяние срещу личността на Г.А. от подсъдимия.

   Поради изложените съображения, съдът постанови оправдателна присъда по посочения пункт на обвинението, за това на  29.04.2020 година, в гр.Варна, кв.Галата, местност „Прибой“ подс.Ж.А. да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Д.А. с ЕГН ********** в негово присъствие, като го нарекъл  „мърша“, „боклук“ и се обърнал към него с думите „за един хуй не ставаш“, като обидата е нанесена публично- престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 вр.чл. 146, ал. 1 от НК.   

 

      По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК.

 

     С частната тъжба  на подс.Ж.А. е повдигнато обвинение за закани с престъпление, изразяващи се в отправяне на закана за извършване на престъпление против личността на частния тъжител и на негова ближна- съпругата му С.Я., а именно, за това, че :

       На 29.04.2020 година, в гр.Варна, в района на МБАЛ “Св.Анна“ се заканил на другиго - на Г.Д.А.и на негова ближна – съпругата му С.Р.Я. с престъпление против тяхната личност с думите „ще ви ликвидирам всички, мършо такава“.

      Престъплението по  чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление,се намира в раздел V – “Принуда”. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За осъществяване на състава на това престъпление е необходимо преди всичко обективирани чрез думи или действия отправени закани с конкретно престъпление против личността на тъжителя и негови ближни. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи /В този смисъл  Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС.

    На първо място по делото не бе установено от гласните доказателства, че на 29.04.2020г. подсъдимият се е обърнал към частния тъжител и съпругата му с думите „ще ви ликвидирам всички, мършо такава ". Такива факти не съобщават нито св.С.Я., нито от св.Д.А., не се сочат и от подсъдимия. Безспорно подсъдимият има интерес да дава обяснения такива каквито намерят за добре, в това число и да твърди, че нямат общо с деянието за което е предаден на съд. Горното обаче е негово право. В тежест на частното обвинение е да докаже авторството на престъплението, а случая безспорни  и категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза по този пункт от тъжбата не бяха събрани в хода на съдебното следствие. По делото са събрани противоречиви доказателства. От една страна подсъдимият и неговата съпруга сочат, че Ж.А. не е изричал никакви закани по адрес на своя брат, като твърдят, че и съпругата на последния не се е намирала в района на болницата по време на срещата им пред Спешното отделение. От друга страна св.Я. твърди, че от позицията, на която се е намирала е възприела, че подсъдимия се обърнал към брат си с думите „ще ви очистя всички, мършо такава“. По горе в мотивите си съдът посочи, защо намира, че тази свидетелка не е възприела слухово и визуално разговора на двамата братя пред спешно отделение, като не намира за нужно да преповтаря мотивите си по този въпрос. Нещо повече, както бе споменато по-горе съдът е обвързан от обвинението посочено с частната тъжба, а формулираното в настоящата тъжба обвинение по този пункт не съдържа изразът „очистя всички“, а съдържа израза „ликвидирам всички“. За изричането на такъв израз по отношение на тъжителя и неговата близка- съпругата му не са събрани доказателства по делото. Двата израза /„очистя всички“ и „ликвидирам всички“/ имат различно семантично значение. Що се касае за изразът „мършо такава“, съдът намира, че този израз не съдържа закана с престъпление спрямо личността на тъжителя и негови ближни.

   Предвид горното, съдът намери, че подсъдимият на основание чл.304 от НПК следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.144, ал.1 от НК, тъй като деянието е несъставомерно, досежно един от посочените изрази „мършо такава“, а и съдът не събра категорични доказателства двата израза „ще ви ликвидирам всичките, мършо такава“ " да са изречени от подсъдимия на посочените в тъжбата дата и място.

 

     По отношение предявените граждански искове:

 

      По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за деянието по чл.130, ал.1 от НК:

     Настоящата инстанция приема, че следва да се уважи гражданския иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия, независимо, че той не е наказан поради реторсия. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 255/1992 г. по н. д. № 144/92 г. - I н. о. на ВС и Решение № 184/2013 г. по н. д. № 416/2013 г. - II н. о. на ВКС, според която освобождаването от наказание не освобождава делинквента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. В случая е безспорно доказано наличието на противоправно деяние от подсъдимия – безспорно е, че е причинил на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, представляваща лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Безспорна е причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите травматични увреждания. Затова ВРС счита, че гражданският иск е допустим и основателен. Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подс. Ж.А., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. В процесния случай е безспорно установено наличието на деликтно поведение у подсъдимия А.. Поради това именно в случая е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като ненаказания подсъдим е причинил виновно неимуществени вреди на гражданския ищец и негов брат Г.А.. Поради това и гражданският иск е основателен. Претендираните вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието. За един период от време той е търпял болки и страдания, доколкото е бил нарушен телесният му интегритет, изпитвал е дискомфорт и неудобство при ежедневните си дейности. Същевременно възстановителният процес е в рамките на около 7- 14 дни /една, две седмици съобразно заключението на СМЕ/, което е непродължителен период. Отделно от това са събрани гласни доказателства от показанията на С.Я., че в период около 20 дни същият е изпитвал не само болки и страдания, но и е имал отоци по лицето, които са нарушили нормалния му ритъм на живот, попречили са му да престира нормално труд. Пострадалият е изпитвал и дискомфорт относно оздравителния процес на носа- имал е смущения при дишането. От показанията на  Венцислав Великов пък е видно, че пострадалият е бил с отоци и синини по лицето, като това негово състояние очевидно е било възприето и от други лица, което е създало и неудобство за същия. Не без значение е и фактът, че телесната повреда е нанесена  непосредствено пред погледите на колегите на пострадалия, пред децата и съпругата на подсъдимия. Поради изложеното съдът намери, че тази искова претенция е доказана по основание. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т. 13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Изискването за определяне на обезщетение за неимуществените вреди по справедливост не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата от 1000 /хиляда / лева за изпитаните болки и страдания, физически затруднения и дискомфорт, както и стрес, съпътстващ оздравителния процес, поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на деянието /деликта/ - 29.04.2020г. Над тази сума до пълния размер на претенцията от 7 500 лева, съдът намери иска за недоказан, поради което и го отхвърли.

 

   По отношение предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове за деянията по чл. 148, ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК

 

     Предвид оправдателната наказателно-правна част на присъдата, съдът намери, че предявените от частния тъжител срещу подсъдимия граждански искове за сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК и за сума в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144, ал.1 от НК , ведно със законната лихва от датата на деянието /деликта/ – 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата следва бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 

     По отношение на разноските по делото.

 

     По отношение на разноските по делото настоящият състав съобрази закона и константната практика на Върховния съд - Решение № 96/1972г по н. д. № 48/1972г І н. о, Решение № 255/1992г по н. д. № 144/92 г. І н. о., Решение № 464/1981 г. по н. д. № 466/81 г. I н. о, Решение № 184/2013 г. по н. д. № 416/2013 г. II н. о.

    Съгласно Решение № 96 от 26.II.1972 г. по н. д. № 48/72 г., I н. о. на ВС на РБ, „Когато съдът освободи подсъдимия и тъжителя от наказание, не следва да се присъждат разноски“. В този смисъл е и Решение № 255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о. на ВС на РБ, според което при прилагане на реторсия разноски не се присъждат, а остават за сметка на страните така, както са направени.

    В случая с оглед установената от фактическа и правна страна реторсия, и ненаказването на участниците в конфликта, съдът прецени, че разноските остават за страните така, както са ги направили. Поради това и не присъди на нито една от страните разноски под формата на адвокатско възнаграждение, нито присъди сторените от частния тъжител разноски във връзка с настоящия процес в това число и внесените депозити по назначените експертизи.

    От друга страна разноските за извършената СМЕ по отношение на причинените на подсъдимия Ж.А. наранявания и разноските по назначената и изготвена КСППЕ по отношение на подсъдимия следва да се поемат именно от него. Поначало по дела от частен характер разноските по допуснатите експертизи се поемат от страната, която прави искането. При установената липса на инициатива от страна на подсъдимия, но с оглед представеното медицинско удостоверение, с посочени в него травматични увреждания, съдът е бил длъжен да изследва наличието на реторсия. Поради това и съдът назначи съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия, като за същата от бюджета на съда са направени разноски в размер на 250 лв. /за изготвяне и изслушване на вещото лице/. От страна на защитата е поискано назначаване на СППЕ, която е изготвена и изслушана по делото и за същата от бюджета на съда е заплатена сума в общ размер на 568 лв.. Т.е. общият размер на разноските направени по отношение на подсъдимия и посрещнати от бюджета на съда, предвид разпоредбата на чл.187, ал.3 от НПК, възлизат на 818 лв. За разлика от делата от общ характер по делата от частен характер страните поемат разноските, а не съда. Поради това и с присъдата съдът възложи като направени деловодните  разноски в размер на 818 лв . на подсъдимия. За да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати направените по делото разноски. В настоящия случай, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като го освободи от наказание, прилагайки института на реторсията. В случая наказуемостта е отпаднала единствено предвид нормата на чл.130, ал.3 от НК, но деянието е запазило престъпния си характер.

     Предвид уважаването на гражданския иск в размер на 1 000 лв., в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно който за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50. 00 лв., съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата и сумата от 50. 00 лева представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

   Като съобрази горните обстоятелства съдът осъди и частния тъжител Г.Д.А. *** сумата от 50  лева явяваща се направените по делото разноски за изслушване на вещото лице по назначената СМЕ по отношение на него.

 

    По отношение на веществените доказателства по делото:

 

    Съдът постанови веществените доказателства по делото: - 1 брой СД диск с надпис „105820-425/2020г., екз.2“, съдържащ записи от телефон 112;  1 брой СД диск с надпис „Ж.А.“ съдържащ образни изследвания; 3 броя СД дискове с надпис „Г.А.“ съдържащ образни изследвания и 2 броя фотоснимки, на основание чл.112, ал.4 от НПК да останат към материалите по делото.

 

    Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

    

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: