№ 103
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500403 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 8 от 12.02.2021 г., постановено по гр. д. № 419/2018 г.,
Пирдопският районен съд е прогласил, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД, нищожността на привиден договор за дарение на недвижими имоти,
извършен с нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело № 78/18.03.2016 г. на нотариус
Д. Апостолова с район на действие РС-Пирдоп, прикриващ действителен договор за
продажба от ЯН. Д. В. на ХР. Т. АС. на 1/3 идеална част от следните земеделски
поземлени имоти, находящи се в село Б., обл. С.: 1. поземлен имот с идентификатор №
07051.90.51 с площ от 1692 кв.м., с номер по предходен план 090051; 2. поземлен имот
с идентификатор № 07051.206.22, с площ от 1998 кв.м., с номер по предходен план
206022; 3. поземлен имот с идентификатор № 07051.212.14, с площ от 2999 кв.м., с
номер по предходен план 212014. 4. поземлен имот с идентификатор № 07051.235.10, с
площ от 5399 кв.м., с номер по предходен план 23501 – по кадастралната карта на
селото, одобрена със заповед № РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, като е
постановил прилагане правилата относно прикритото съглашение. С решението съдът
е допуснал на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС заинтересуваните съсобственици – ищците
1
ИВ. Т. В., Д. Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В.- да изкупят продадените от
съсобственика-ответник Я.Д. В. на ХР. Т. АС. с прикрит договор за продажба,
извършен с горепосочения нотариален акт, 1/3 идеални части от горепосочените
поземлени имоти, за продажна цена от общо 838,95 лв. Съдът е постановил в случай,
че съсобствениците ИВ. Т. В., Д. Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В. не платят на
действителния купувач ХР. Т. АС. дължимата поради изкупуване продажна цена от
838,95 лв., ведно с направените от него разноски по сделката, обективирана в
нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело№ 78/18.03.2016 г. на нотариус Д.
Апостолова, в едномесечен срок от влизането в сила на решението, същото ще се счита
обезсилено по право на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищците разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство ХР.
Т. АС.. В жалбата се излагат възражения за недопустимост на решението, а именно:
липса на правен интерес от предявяване на исковете поради това, че процесните имоти
са собственост на трето лице /”В.З.” ЕООД/, което е придобило правото на собственост
върху имотите преди завеждане на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС и вписване на исковата
молба, при което при евентуално уважаване на исковите претенции съдебното решение
не би могло да бъде противопоставено на това трето лице; с обсъждането в мотивите
си като преюдициално направено от ищците възражение за недействителност на
сделката, сключена между ответника и третото лице и приемането, че сделката е
нищожна, съдът се е произнесъл по незаявено от ищците основание, респ. по
непредявено възражение за нищожност, с което е нарушен принципа на
диспозитивното начало в процеса; съдът не се е произнесъл по направеното от
ответника възражение за липса на представителна власт на пълномощника им адв. Ч. за
подаване на исковата молба; правният интерес на ищците от предявяване на исковете
по чл. 26, ал. 2 и чл. 17 от ЗЗД е отпаднал поради това, че същите са пропуснали да
предявят иска си по чл. 33, ал. 2 от ЗС в предвидения преклузивен срок. В жалбата се
излагат и възражения за неправилност на изводите на районния съд за основателност
на предявените искове. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на съда, че
сключената между ответника и третото лице „В.З.” ЕООД сделка е нищожна поради
заобикаляне на закона, във връзка с което поддържа, че резултатът от дарението е
прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона. Оспорва извода на съда,
че искът по чл.33, ал. 2 от ЗС е предявен от ищците в 2-месечния преклузивен срок от
узнаването им за извършената сделка. Във връзка с това жалбоподателят сочи, че
исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС срещу настоящите ответници са предявени с
уточнителната молба от 29.05.2018 г., а не с предявения на 02.02.2018 г. като насрещен
иск по гр.д. № 890/2017 г., който е бил насочен срещу „В.З.” ЕООД. Отделно от това,
от представените по делото доказателства по безспорен начин било установено, че
ищците са узнали за извършеното дарение още през 2017 г. Навеждат се и аргументи
2
срещу извода на съда по исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД за
доказаност по делото на намерението на страните ЯН. Д. В. и ХР. Т. АС. сключената
между тях сделка да е покупко-продажба, като този извод бил основан на непълните,
противоречиви и недостоверни показания на св. Д.В., както и на неотносими към спора
писмени доказателства.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено
производството по делото, евентуално същото да бъде отменено и постановено друго,
с което се отхвърлят изцяло предявените искове.
Ответниците по въззивната жалба оспорват същата и настояват обжалваното
решене да бъде потвърдено.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 419/2018 г. на Пирдопски районен съд е образувано
по отделена насрещна искова молба, подадена от И.Т. В., Д.Т. В., ИВ. М. В., М.Р. В.,
ЯНК. Р. В. и Д. Р. В., с която срещу ХР. Т. АС. и ЯН. Д. В. са предявени искове за
прогласяване нищожността на сключен между ответниците привиден договор за
дарение на недвижими имоти, извършен с нотариален акт № 92, т.1, рег. № 592, дело №
78/2016 г. на нотариус Д. Апостолова, прикриващ договор за покупко-продажба, и за
допускане изкупуването от ищците на продадените чрез прикрития договор идеални
части от недвижимите имоти, предмет на този договор. Насрещната искова молба е
подадена от ответниците по предявен срещу тях от „В.З.” ЕООД иск за делба на
посочените в нотариалния акт имоти, по който иск е било образувано гр.д. № 890/2017
г. на Пирдопски РС, която с определение на съда от 22.06.2018 г. е била отделена в
отделно производство на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът Х.Т.Т. се легитимирал като
собственик на идеални части от недвижими имоти на основание договор за дарение,
извършен с нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело № 78/18.03.2016 г. на нотариус
Донка Апостолова, сключен с Я.Д. В.. Твърди се, че този договор е симулативен –
страните по него в действителност не са извършили безвъзмездно прехвърляне на
собствеността върху идеалните части от имотите, а са извършили продажба на същите,
т.е. с договора за дарение страните прикриват договор за продажба. Твърди се, че
продавачът Я.Д. В. не е предложил на ищците – съсобственици на имотите, да им
продаде идеалните си части от тези имоти, с което е нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗС.
Ищците твърдят, че са узнали за извършеното от Я.В. на Х.Т. дарение на 1/3 ид. част от
имотите след получаването на исковата молба по гр.д. № 890/2017 г. на РС- Пирдоп.
Сочат, че впоследствие с нотариален акт № 94, т. 2, рег. № 1735, дело № 276/2017 г. на
нотариус Д. Апостолова ответникът Х.А. е прехвърлил на собственото му търговско
дружество „В.З.” ЕООД процесните идеални части от имотите. Излагат възражение за
нищожност на тази сделка поради нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД,
3
тъй като фактически продавачът е договарял съм със себе си. Въз основа на тези
твърдения са отправени искания за прогласяване нищожността на сключения с
горепосочения нотариален акт договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
поради привидност на сделката, и за признаване правото на ищците да изкупят
продадените 1/3 ид. части от имотите на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ХР. Т. АС.,
в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Възражението за недопустимост на исковете е основано на: липса на представено от
ищците пълномощно на адв. Ч. за подаване на исковата молба; липсата на правен
интерес от предявяване на исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като същите са
предявени след изтичане на 2-месечни срок от узнаване на сделката, и поради факта, че
идеалните части от процесните имоти, чието изкупуване се иска, към момента на
предявяване на иска са в патримониума на трето лице „В.З.” ЕООД, което е придобило
имота чрез нотариален акт за дарение от Х.А., вписан преди завеждане на исковата
молба по настоящото дело. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че
договорът за дарение между Я.В. и Х.А. е симулативен. Твърди се, че ищците са
узнали за извършеното дарение още през 2016 г., като Х.А. многократно е провеждал
разговори с тях за доброволно прекратяване на съсобствеността.
В хода на производството е починал ищецът М.Р. В., като от представеното
удостоверение за наследници е установено, че негов наследник е ищцата ИВ. М. В..
Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно
установена в мотивите на обжалваното решение чрез подробно посочване на
събраните в първата инстанция доказателства и установените от тях факти, относими
към спора, поради което не е необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото
решение, и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на
съда са следните:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване на сключения между
ответниците договор да дарение за нищожен като привиден - прикриващ покупко-
продажба и разкриване на прикритото съглашение, и по чл. 33, ал. 2 от ЗС – за
допускане изкупуването от ищците на дела на разпоредилия се съсобственик, а именно
на ответника Я.Д. В.. Първият е иск е обуславящ /преюдициален/ спрямо втория,
доколкото разкриването на симулацията на процесния договор за дарение
/установяването, че същият прикрива продажба и респ. прилагането на правилата за
прикритото съглашение/ създава за ищците правна възможност да упражнят правата си
на изкупуване дела на разпоредилия се ответник Я.В. при условията на чл. 33, ал. 2 от
ЗС. Правният интерес на ищците да искат разкриване на симулацията произтича от
4
твърденията им, че между тях и прехвърлителя по дисимулираната /прикритата/ сделка
за покупко- продажба е била налице съсобственост върху имотите, предмет на тази
сделка, и че прехвърлителят преди сключването на сделката не им е предложил
изкупване на дела му, т.е., че те са носители на правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2
от ЗС. Тези твърдения са достатъчни за обуславяне на правен интерес у ищците от
предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД, а въпросът дали
претендираното с обусловения от иска за разкриване на симулацията иск по чл. 33, ал.
2 от ЗС материално право на изкупуване действително съществува касае само
основателността на този иск, но не и допустимостта на иска за разкриване на
симулацията.
Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 от ЗС
заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора
за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като
преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. Заинтересованият
съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между
съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените
пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят
изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението - в този смисъл са
мотивите към ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на това е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на
правен интерес у ищците да предявят иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, основано на довод за
липсата на условията за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Изложените в тази
връзка съображения, че процесните имоти понастоящем са прехвърлени на трето лице,
както и възражението, че исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС са предявени сред изтичане на
преклузивния 2-месечен срок, имат отношение към преценката на основателността на
този иск, а не на неговата допустимост, нито на допустимостта на обуславящия иск за
разкриване на симулацията.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение за липса на представителна
власт на пълномощника на ищците, тъй като представените пълномощни
удостоверяват извършено от ищците упълномощаване на представлявалия ги в процеса
адв. Ч. за цялото първоинстанционно производство, вкл. и за подаване на исковата
молба, първоначално предявена като насрещна искова молба по гр.д. № 890/2017 г. на
Пирдопски РС.
Неоснователно е и направеното с въззивната жалба възражение за
недопустимост на решението с твърдение, че районният съд е обсъждал в мотивите си
и се е произнесъл по възражение за недействителност на сделката, сключена между
ответника и третото лице, каквото не е било направено от ищците, както и, че съдът е
приел тази сделка за нищожна на незаявено от тях основание. Порокът на сделка, чиято
5
действителност има обуславящо за спора значение, може да бъде наведен в процеса не
само с иск, но и с възражение. В случая, действителността на сключения между
приобретателя по процесната сделка и трето лице последващ договор за дарение,
пораждаща твърдяното от ищците право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС, има
обуславящо за изхода на спора по този иск значение. Възражение за нищожност на
тази сделка е било въведено от ищците с допълнителна молба, подадена преди доклада
по делото, и съдът се е произнесъл по него в мотивите на решението си, поради което
неоснователно жалбоподателят възразява, че е нарушено диспозитивното начало в
процеса.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по допустими искове.
По основателността на така предявените искове съдът намира следното.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД:
Ищците твърдят, че процесният договор за дарение е сключен между
ответниците привидно, като в действителност волята на страните е била за сключване
на договор за покупко-продажба, т.е. претендира се относителна симулация. От
събраните по делото по делото доказателства се налага извод, че действителната воля
на страните по процесния договор за дарение е за покупко-продажба. Този извод се
налага от събраните гласни доказателства, които са допустими в случая, доколкото
ограничението по чл. 165, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ГПК не важи, тъй като ищците са
трети лица за сделката, чиято симулация се иска да бъде разкрита – арг. от изр. 2 на
същата разпоредба. Според показанията на св. Динчо В. /син на дарителя/, за сделката,
с която баща му е прехвърлил притежаваните от него идеални части имоти, е получил
общо около 2000 лв., като свидетелят е останал с убеждението, че сделката е оформена
като покупко-продажба. От показанията на този свидетел се установява, че баща му и
лицето, на което са били прехвърлени имотите, не са били в близки отношения, както и
че не са уведомили другите роднини за сделката, тъй като те били против да се
продават наследствените имоти. Показанията на свидетеля не са опровергани от други
доказателства по делото. Установеният от показанията на този факт, че действителната
вола на страните по процесния договор е собствеността върху имотите да бъде
прехвърлена чрез продажба, а не чрез дарение, се подкрепя и от представеното
електронно писмо от ответника Х.А. от 20.03.2017 г., адресирано до ищеца И.В., в
което Х.А. е заявил, че е закупи имотите от „дядо Я.” и изразеното от последния
желание да „закупи” дяловете и на останалите роднини на Я.В..
Следователно, исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17 от ЗЗД са основателни
и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
По исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС:
За да е основателен конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС следва да се
6
установи наличието на съсобственост между ищеца и разпоредилия се с дела си
ответник, извършването на действителна покупко-продажба между ответниците на дял
от съсобствения имот, както и предявяването на иска за изкупуване в двумесечен срок
от узнаване за продажбата. Ако ответникът твърди, че преди сключването на договора
е предложил на ищеца изкупуване при същите условия, той следва да го докаже.
Наличието на съсобственост на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ
между ищците и ответника Я.В. върху имотите, с идеални части от които последният
се е разпоредил, е безспорно установено от представените писмени доказателства. С
оглед основателността на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и прилагането на
последицата по чл. 17 от ЗЗД, е налице действително продажбено правоотношение
между ответниците с предмет идеалните части на съсобственика Я.В. от съсобствените
имоти.
Принципно верен е поддържаният от жалбоподателя довод, че правото на
изкупуване възниква с оглед извършено от други, съсобственик разпореждане с
притежаваната от него идеална част от имота в полза на трето лице и дава възможност
на неразпоредилия се с дела си съсобственик да изкупи разпоредената част, но до
момента, в който тя се намира в патримониума на купувача. Също основателно е и
поддържаното в жалбата, че само извършени след вписването на исковата молба по чл.
33, ал. 2 от ЗС последващи прехвърлителни сделки, представляващи действия на
разпореждане, извършено от купувача /в случая ответника Х.А./ в полза на трети лица,
са непротивопоставими на ищците и не препятстват осъществяването на правото им да
изкупят разпоредения дял. В случая е безспорно установено, че преди вписването на
исковата молба по чл. 33, ал. 2 от ЗС купувачът се е разпоредил с придобитата от него
идеална част от имота в полза на трето лице /”В.З.” ЕООД/ с договор за дарение от
24.08.2017 г. Тази сделка, обаче, не се отразява на възникването и съществуването на
правото на ищците за изкупуване. Това е така поради установената от една страна
нищожност привидната сделка за дарение от 18.03.2016 г., с която прехвърлителят по
последващия договор с третото лице е придобил частите от имотите, а от друга –
поради недобросъвестността на последващия приобретател „В.З.” ЕООД /изразяващ
воля чрез управителя си Х.А. Т./, който безспорно е знаел за симулативността на
договора за дарение, от който праводателят му Х.А. Т. черпи права и се легитимира
като собственик на имотите при последващото дарение. С оглед на това и предвид
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД приобретателят по договора за дарение от
24.08.2017 г. „В.З.” ЕООД като недобросъвестен правоприемник на надарен по
симулативен договор за дарение от 18.03.2016 г., не е придобил собствеността върху
имотите. Следователно, не е налице пречка за възникване и упражняване правото на
изкупуване на ищците досежно процесните идеални части от имотите.
Исковете за изкупуване са предявени от всички съсобственици, на които не е
предложено изкупуването на разпоредената от ответника съсобственик Я.В. в полза на
7
ответника Х.А. съсобствена 1/3 идеална част от процесните имоти, т.е. всеки един от
ищците е упражнил своето право по чл. 33, ал. 2 от ЗС и е поискал да бъде заместен,
наред от останалите ищци, като страна по сделката с нотариален акт № 92/2016 г.
Доколкото твърдяното от ищците основание за възникване на съсобственост върху
процесните имоти е реституция в полза на общия им наследодател и наследствено
правоприемство, следва да се приеме, че волята на ищците е да бъде допуснато
изкупване на разпоредената 1/3 идеална част от собствеността по отношение на всеки
от тях съобразно наследствените им квоти във възникналата на тези основания
съсобственост, както следва – да се допусне ищецът ИВ. Т. В. да изкупи 1/12 ид. ч. от
правото на собственост върху процесните имоти; да се допусне ищецът Д. Т. В. да
изкупи 1/12 ид.ч.; да се допусне ищцата ИВ. М. В. да изкупи 1/12 ид.ч.; да се допусне
ищецът ЯНК. Р. В. да изкупи 1/24 ид.ч.; да се допусне ищецът Д. Р. В. да изкупи 1/24
ид.ч. В този смисъл следва да се приеме, че се е произнесъл и районният съд, макар да
не е посочил в диспозитива на решението идеалните части на всеки от ищците.
Ответникът Х.А. е направил правопогасяващо възражение, че ищците не са
предявили исковете си в срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Както бе посочено по-горе,
предявяването на иска за изкупуване в предвидения в разпоредбата двумесечен
преклузивен срок е част от материалноправните предпоставки за уважаване на иска.
Доколкото упражняването на потестативното право на изкупуване зависи изцяло и
единствено от волята на съсобственика, то ако това право е упражнено от повече от
един /респ. всички съсобственици/, наличието на материалноправните предпоставки за
уважаване на иска са преценяват за всеки съсобственик поотделно. Решенията по
исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС не е необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират
силата си на пресъдено нещо по отношение на непредявеилите искове по чл. 33, ал. 2
от ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят, доколкото няма пречка при
конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 от ЗС да се признае на предявилите искове
съсобственици право на изкупуване в съотношение според дяловете им.
Когато съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на
останалите съсобственици да изкупят дела му, се предполага, че те не знаят за
извършената продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване тече от момента
на узнаване на сделката. В случая ищците твърдят, че всички те са узнали за сделката с
получаването на исковата молба по заведеното срещу тях от „В.З.” ЕООД гр. дело №
890/2017 г. за делба на процесните имоти. Подаденият от ищците /ответници по
делото за делба/ насрещен иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС /по който е образувано настоящото
производство/ е подаден в едномесечния срок за отговор на исковата молба, т.е. в
рамките на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Ответникът по иска по чл. 33, ал. 2
от ЗС, който оспорва спазването на двумесечния срок за предявяване на иска с
твърдение, че съсобствениците-ищци са узнали за разпореждането в по-ранен момент и
двумесечният срок е пропуснат, носи тежестта да докаже това свое възражение /по арг.
8
от чл. 154, ал. 1 от ГПК/. В настоящия случай не са налице доказателства, от които да
се направи извод, че ищците Д. Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В. са узнали за
продажбата в по-ранен момент преди началото на двумесечния срок до предявяването
на иска за изкупуване. Поради това следва да се приеме, че предявените от ищците Д.
Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В. искове за изкупуване са предявени в
преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС. По отношение на всички тях по всички
гореизложени съображения са налице условията за изкупуване на съответните идеални
части от процесните имоти при определената съобразно приетото експертно
заключение обща продажна цена от 838,95 лв. Поради това обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в частите, с които е допуснато изкупуване от посочените
ищци, като въззивният съд препраща изцяло към правните изводи на районния съд в
тези му части на основание чл. 272 от ГПК.
От представеното електронно писмо на ответника Х.А. до ищеца И.В., както и
от дадените от този ищец обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, се установява
безспорно, че същият е узнал за сделката през м. март 2017 г., поради предявеният от
него иск за изкупуване на 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху процесните
имоти е предявен след изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС, което е
основание за отхвърляне на предявения от него иск. С оглед на това обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от ищеца ИВ. Т. В.
срещу ЯН. Д. В. и ХР. Т. АС. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване
на 1/122 ид.ч. от правото на собственост е уважен, и вместо него се постанови друго, с
което този иск се отхвърли.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответниците по жалба Д. Т. В. и ИВ. М. В. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 232 лв., а на ответника по жалба ИВ. Т. В.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 58 лв. съобразно уважената част от
жалбата.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 419/2018 г. на Районен съд –
Пирдоп В ЧАСТТА, с която предявеният от ищеца ИВ. Т. В. срещу ответниците ЯН. Д.
В. и ХР. Т. АС. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на 1/12 ид.ч. от
правото на собственост върху процесните имоти е бил уважен, както и В ЧАСТТА, с
която е постановен условен диспозитив по отношение на ищеца ИВ. Т. В. за заплащане
на действителния купувач ХР. Т. АС. на сума от 69,91 лв., И ВМЕСТО ТОВА
9
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Т. В. срещу ЯН. Д. В. и ХР. Т. АС. иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на 1/12 ид.ч. от правото на собственост
върху следните земеделски поземлени имоти, находящи се в село Б., обл. С.: 1.
поземлен имот с идентификатор № 07051.90.51 с площ от 1692 кв.м., с номер по
предходен план 090051; 2. поземлен имот с идентификатор № 07051.206.22, с площ от
1998 кв.м., с номер по предходен план 206022; 3. поземлен имот с идентификатор №
07051.212.14, с площ от 2999 кв.м., с номер по предходен план 212014. 4. поземлен
имот с идентификатор № 07051.235.10, с площ от 5399 кв.м., с номер по предходен
план 23501 – по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-43/13.08.2015 г. на ИД на АГКК, за сума, съответстваща на тази 1/12 идеална
част от цялата продажна цена от 838,95 лв., или за сумата 69,91 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 419/2018 г. на
Районен съд – Пирдоп в останалата част, включително в частта, с която е постановено,
че ако съсобствениците Д. Т. В., ИВ. М. В., ЯНК. Р. В. и Д. Р. В. не платят на
действителния купувач ХР. Т. АС. дължимата поради изкупуване продажна цена от
769,04 лв., ведно с другите направени от него разноски по сделката, обективирана в
нотариален акт № 92, т. 1, рег. № 592, дело № 78/18.03.2016 г. на нотариус Донка
Апостолова с район на действие РС-Пирдоп, в едномесечен срок от влизането на
решението в сила, решението на районния съд ще се счита обезсилено по право на
основание чл. 33, ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА ХР. Т. АС. да заплати на Д. Т. В. и ИВ. М. В. сумата 232 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА ХР. Т. АС. да заплати на ИВ. Т. В. сумата 58 лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10