Решение по адм. дело №285/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 20

Образувано е по жалба на Сдружение „Любов и светлина“ със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник адвокат Р., срещу Решение №РД-02-14-1592/05.08.2025г. на Ръководителя на управляващия орган по програма ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г., с което на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с §5, т.4 от ДР ЗУСЕФСУ и §1, т.2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), чл.20 от Меморандума за изпълнение на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г. CCI2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия (ратифицирано със закон, ДВ, бр.75/2017г.) и въз основа на раздел I, т.1, б.“а“ и т.3 от Заповед №РД-02-14-122/23.01.2025г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС, с изпълнител Фондация „Развитие на Северозападна България“. В жалбата се излагат доводи, че оспореният административен акт е нищожен, алтернативно се излагат доводи, че е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи, че е издаден при наличието на нарушение на материалния закон, целта на закона и административнопроизводствените правила. По същество на спора, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Р., в постъпила молба подържа допустимост и основателност на жалбата, моли да бъде уважена при доводи изложени в писмената молба, като претендира присъждане на разноски по делото съобразно.

Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Л., оспорва жалбата в постъпил по делото писмен отговор, като излага и доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт и претендира присъждане на разноски в полза на ответника.

Встъпилия по делото прокурор дава заключение, че жалбата е основателна, като подробни мотиви излага в представено по делото писмено заключение.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Решение №РД-02-14-1592/05.08.2025г. на Ръководителя на управляващия орган по програма ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г., с което на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с §5, т.4 от ДР ЗУСЕФСУ и §1, т.2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), чл.20 от Меморандума за изпълнение на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г. CCI2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия (ратифицирано със закон, ДВ, бр.75/2017г.) и въз основа на раздел I, т.1, б.“а“ и т.3 от Заповед №РД-02-14-122/23.01.2025г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС, с изпълнител Фондация „Развитие на Северозападна България“. В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващия в качеството му на проектен партньор №3 по Договор за субсидия №РД-02-29-221/19.08.2019г. е провел тръжна процедура и е сключил Договор СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС, с изпълнител Фондация „Развитие на Северозападна България“, като между Председателя на УС на сдружението и лектора на изпълнителя е установена свързаност, което представлява съмнение за конфликт на интереси по смисъла на чл.61, §3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на ЕП и Съвета.

Административният орган е посочил, че са нарушени разпоредбите на чл.61 и чл.178, §1 от Регламент 2018/1046 и във връзка с т.2.5.4 „Конфликт на интереси“ от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз - PRAG (Версия 2019.0), както и чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ, като е класифицирал нередността като такава по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата във вр. с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ и е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС, с изпълнител Фондация „Развитие на Северозападна България“.

По делото не е спори по отношение на следните факти:

Между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез Управляващия орган на ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г., и Община София, като водещ партньор, е сключен Договор за субсидия по Инструмента за предприсъединителна помощ II №РД-02-29-221/19.08.2019г. (л.61-70 по делото) за отпускане на субсидия от Управляващия орган за изпълнение на проект „Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш“. Водещия партньор по договора е поел задължение да реализира проекта в сътрудничество със Сдружение „Любов и светлина“ със седалище и адрес на управление [населено място], което е партньор №3, което се установява и от Споразумение за партньорство по проекта от 19.04.2018г. (л.75-79 по делото).

Между Сдружение „Любов и светлина“ със седалище и адрес на управление [населено място] и Фондация „Развитие на Северозападна България“ е сключен Договор за услуга СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС (л.213,214 по делото).

С писмо изх.№99-00-3-34(40)/16.06.2025г. (л.35-46 по делото), Ръководителят на националния орган е уведомил оспорващият за постъпилия доклад за нередности по тръжна процедура по която е сключен Договор за услуга СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС (л.213,214 по делото) и му е предоставил възможност да подаде възражения. Оспорващият е представил писмени възражения №99-00-3-34(41)/04.07.2025г. (л.30-34 по делото), с което е оспорил констатациите за допуснати нередности.

С оспореното Решение №РД-02-14-1592/05.08.2025г. на Ръководителя на управляващия орган по програма ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г.,на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с §5, т.4 от ДР ЗУСЕФСУ и §1, т.2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), чл.20 от Меморандума за изпълнение на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г. CCI2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия (ратифицирано със закон, ДВ, бр.75/2017г.) и въз основа на раздел I, т.1, б.“а“ и т.3 от Заповед №РД-02-14-122/23.01.2025г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС, с изпълнител Фондация „Развитие на Северозападна България“. Административния акт не надлежно съобщен на оспорващия, което се установява от справка за комуникация на л.15 по делото от която се установява, че е изпратен само на Община София, което налага извода, че жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е процесуално допустима, тъй като адресата на административния акт не е надлежно уведомен за издаването му.

От събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.69, ал.1 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2, т.36 и т.38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.4 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите, счетоводните и одитните органи и междинните звена се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация, доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Съгласно чл.9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, Министърът на регионалното развитие и благоустройството, като ръководител на министерството, на основание чл.25, ал. 1 от Закона за администрацията и чл.28, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на МРРБ, е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова корекция. Няма пречка по аргумента на чл.9, ал.5 предл. последно от ЗУСЕФСУ, министърът да делегира своите правомощия на друго лице, като в случая това е сторено със Заповед № РД-02-14-122/23.01.2025г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство (л.13, 14 по делото), с която на Ю. П. Й.-В., Заместник министър на МРРБ, са възложени правомощия на Ръководител на национален орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България-Сърбия 2014-2020г., тоест издателя на акта е надлежно овластен с материална компетентност.

Административният акт е издаден в предвидената в чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ писмена форма и е мотивиран. Не се установява при издаване на оспореният административен акт да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1, управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Възраженията на бенефициера са обсъдени в мотивите на оспореният административен акт, тоест спазено е изискването на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. В тази връзка следва да се приеме, че неоснователно в жалбата се поддържа, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По разбиране на настоящият съдебен състав в случая жалбата основателна се поддържа, че административният акт е издаден в противоречие на материалния закон и административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като с Решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 г., СЕС приема, че член 40 и член 46, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) във връзка с член 27, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат управляващ орган с местонахождение в държава членка, участваща в програма за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), да адресира решение за определяне на финансова корекция само до икономически оператор, допуснал нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, въпреки че в рамките на тази програма е определен водещ бенефициер, отговорен за изпълнението на цялата разглеждана операция, включително за възстановяването на всяка неправомерно платена сума, но той не е с местонахождение в тази държава членка.

В съответствие с т. 38 от решение от 06 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС, като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент № 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, следва да се констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение.

От представените по делото доказателства се установява, че на 19.08.2019 г. е сключен договор за субсидия между Управляващия орган на Програмата и Община София, определена за водещ партньор. Предмет на този договор е предоставяне на субсидия от Управляващия орган за изпълнение на проекта „Повишаване на туристическата атрактивност на София и Ниш“, финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България—Сърбия 2014—2020, свързана с ИПП II. В качеството си на водещ партньор и в съответствие с член 1 от посочения договор Община София получава разглежданото финансиране и поема отговорността за изпълнението на проекта. В този контекст тя е отговорна пред Управляващия орган за всички допуснати нередности, включително допуснатите от партньорите, както и за възстановяването на пълния размер на сумите, дължими на този орган в случай на нередност. Така, когато е определен водещ бенефициер в съответствие с член 40 от Регламент за изпълнение № 447/2014, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер (т. 36 от решение от 06 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС), тоест в случая административното производство не е следвало да доведе до налагане на оспорената финансова корекция спрямо оспорващият, който не е водещ партньор. В тази насока следва да се сподели константна практика на ВАС по аналогични дела със същите страни при същата фактическа обстановка, като например Решение №3875/10.04.2025г. по адм.дело №11270/2024г.; Решение №11048/06.11.2025г. по адм.дело №6628/2025г.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият искане за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатена държавна такса за образуването му и заплатено възнаграждение за един адвокат, следва да бъде уважено само в размера на внесената държавна такса от 127, 05 лева, който ответника следва да заплати на оспорващия. Не следва да се присъдят разноски за адвокат, тъй като оспорващият претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 3 от Закон за адвокатурата. В полза на пълномощника на сдружението не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Сдруженията не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно – роднини, близки или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 от ЗА води до еднозначния извод, че безплатно представлявани по силата на посочената разпоредба в тази хипотеза могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да бъдат "роднини, близки или друг юрист". В този смисъл е и Решение №3875/10.04.2025г. по адм.дело №11270/2024г. и Решение №11048/06.11.2025г. по адм.дело №6628/2025г. по описа на ВАС, както и цитираната в тях практиката на ВКС (Определение № 673 от 21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., Определение № 263 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. № 975/2020 г. на І т. о., Решение № 41 от 22.05.2019 г. по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о., Определение № 50437 от 19.06.2023 г. по т. д. № 1778/2022 г. на І т. о., Определение № 50140 от 26.06.2023 г. по т. д. № 1056/2021 г. на ІІ т. о., Определение № 2526/02.10.2024 г. по т. д. № 2021/2023 г. на ІІ т. о. и др.).

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №РД-02-14-1592/05.08.2025г. на Ръководителя на управляващия орган по програма ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г., с което на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ във вр. с §5, т.4 от ДР ЗУСЕФСУ и §1, т.2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), чл.20 от Меморандума за изпълнение на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г. CCI2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия (ратифицирано със закон, ДВ, бр.75/2017г.) и въз основа на раздел I, т.1, б.“а“ и т.3 от Заповед №РД-02-14-122/23.01.2025г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор СВ007.2.11.204-РРЗ/14.02.2020г. за услуга на стойност 8120, 00 ЕUR с ДДС, с изпълнител Фондация „Развитие на Северозападна България“ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи като основателна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №РД-02-14-1592/05.08.2025г. на Ръководителя на управляващия орган по програма ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г..

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Сдружение „Любов и светлина“ със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], [ЕИК], разноски по воденото съдебно производство в размер на 127,05 (сто двадесет и седем и 05ст.) лева

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.