Решение по дело №458/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на П. В. В. чрез адв. Сл.Х. против Решение № 86/18.01.2024г. по АНД № 3004/2023г. по описа на РС – [област] с което е потвърдено Наказателно постановление № 23 - 1030 - 001985 от28.04.2023 г. на Н. сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област] за наложените на жалбоподателя административни наказания както следва: на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение материалния закон.

Твърди се, че първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля ангажиран от въззиваемата страна и на подалия сигнала гражданин, като според него тези показания не са логични и последователни и противоречат на показанията на свидетелите ангажирани от касатора от които се установява различна фактическа обстановка, а именно затова, че автомобила управляван от пострадалия се е ударил в автобуса, управляван от касатора и затова че В. е спрял на спирката. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП тъй като е изпълнил законовото си задължение да спре на възможното място извън кръстовището, респ. касаторът не е имал намерение да напуска ПТП.

Заявено е оплакване, че първостепенният съд е отказал допускане на снимков материал за разположението на автомобилите по повод на образуваната преписка по която е бил издаден АУАН и НП.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В о.с.з жалбоподателят не се явява и не се представлява като със становище вх. № 7183/23.04.2024г.се поддържа касационната жалба;

Ответникът по касационната жалба не взема становище в срока за отговор и не се явява в о.с.з.

Представителя на Окръжна Прокуратура – [област] взема становище за неоснователност на касационната жалба.

А. съд- [област], в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 06.04.20203г. от свидетел И. Г., на длъжност полицейски инспектор при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област] АУАН № 738021 затова че на 22.03.2023г. около 8.00 часа в [населено място], на кръстовището на ул. Коматевско шосе и бул. Н. В. управлявания от касатора автобус М. С. 516 ЦДИ с рег. № [рег. номер] собственост на трето лице преминава през кръстовището като извършва маневра ляв завой в посока от ул. Коматевско шосе към бул. Н. В., като не се съобразява с положението и посоката на движението на намиращия се в крайна лява лената л.а [Марка] с рег. № [рег. номер] като го удря в задната част и предизвиква ПТП с материални щети, респ. касаторът като участник в ПТП не спира, за да установи какви са последиците от произшествието.

Административно-наказателното производство е започнало по повод на подаден сигнал от св. М. на 23.03.2023г. затова, че на процесното кръстовище е бил блъснат отзад в дясната броня от управлявания от касатора автобус, като водачът не е останал на място, за да бъде отработено ПТП;

Въз основа на подадения сигнал е била извършена проверка от св. Г., който е призовал пострадалия и жалбоподателя направил оглед и на двата автомобила, като съпоставил следите от съприкосновение върху тях. Снети били и нарочни обяснения от двамата водачи, като пред свид. Г., касаторът В. не отрекъл механизма на настъпване на МПС по начина по който същият бил описан от свид. М. Р. обаче, че за сторените от него административни нарушения се предвижда санкция лишаване от право да управлява МПС, жалбоподателят веднага реагирал, като казал, че ПТП не се е случило по описания по – горе начин и че същият има свидетели, които обаче не посочил на свид. Г., за да бъдат призовани и разпитани. Така, на 06.04.2023 г. в присъствието на жалбоподателя и на свид. М., свид. Г. съставил АУАН № 738021 за нарушения по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който подписал същия посочвайки, че има възражения. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Съставен бил и Протокол за ПТП с описани в него механизъм на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и участниците в ПТП.

Тази фактическа обстановка е правилно установена въз основа на приобщените по делото НП, АУАН, Протокол за ПТП бл. № 840009/06.04.202023г., показанията на разпитаните свидетели М., Г., Б. и С..

Първостепенният съд обосновано и в пълнота е изложил съображения поради какви причини кредитира показанията на св. М. и Г. и защо отхвърля като достоверни другата група свидетелски показания на Б. и С.. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, затова че фактологията по случая е различна от установената от контролирания съд. Н. първо място, показанията на св. Б. и св. С. са в противоречие с показанията на св. Г. и М. относно механизма на ПТП, тези свидетели са възприели, че св. М. е изтървал колата, която се ударила в автобуса, като преди това тръгнал напред, после назад докато двете МПС изчаквали червения сигнал на светофара, за да предприемат маневрата ляв завой. Второ, тези показания са недостоверни, тъй като нито в хода на административната преписка по издаване на АУАН и НП, нито при оглед извършен от св. Г., нито при подаването на възражението от касатора срещу АУАН се въвежда такъв механизъм на ПТП като дори касаторът не се възползва от правото си да даде лично обяснения по случая и да изложи тази версия за възникване на ПТП в хода на съдебното обжалване на НП. Трето, дори да се приеме, че св. М. е потеглил напред, за да осигури дистанция с автобуса и впоследствие колата му е тръгнала назад като е ударила автобуса с напускане ПТП от страна на касатора възможността за изясняване на тези факти е силно ограничена поради което и същият не може се ползва от свидетелски показания, които не са подкрепени от други доказателствени източници.

Не е необходим снимков материал, тъй като св. Г. в показанията си заявява, че е извършил оглед на място на МПС след като е призовал тъжителя и и касатора и след като е съпоставил следите от щетите по двете МПС при което механизмът на възникване на ПТП е несъмнено установен;

Фактът, че касаторът е спрял на автобусната спирка е резултат не от изпълнение на задължението му по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, а поради това, че е следвало да качи пътници, които да закара на работа /така обяснението на В. в заявлението от 06.04.2023г. по административната преписка/. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че след като е установено, че св. М. е поискал от водача на автобуса да остане до идването на полицейски служители от КАТ за установяване на имуществените вреди тъй като не е имало съгласие относно обстоятелства свързани с механизма на ПТП касаторът не се е съобразил и е потеглил, с което е допуснал и нарушение и на чл. 123, ал.1, т.3,буква „в“ ЗДвП, но до колкото въобще не е ангажирана административно-наказателна отговорност на касатора за такова нарушение съдът го отбелязва единствено за пълнота на изложението.

Правилно първостепенният съд е приложил материалния закон като е приел, че е нарушен чл. 25, ал.1 ЗДвП тъй като касаторът е извършил маневра ляв завой, без да се съобрази с положението и посоката на движение на лек автомобил С. Г. В. в резултат на което е ударил същия в задна дясна част, с което реализирал ПТП.

Правилно е прието от правна страна, че касаторът е имал и последващо неправомерно поведение, тъй като след предизвиканото с негово участие ПТП вместо да спре и да установи какви са последиците от произшествието, напуснал същото, като по този начин е извършил и нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят е заявил, че никого няма да чака и е тръгнал, с което се потвърждава извода, че същият е нарушил регламентираното в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП общо задължение на водачите в ПТП да спрат и да установят последиците от същото.

Законосъобразно е прието в обжалваното Решение , че при съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Предвид на гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното Решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора по делото в полза на касационния жалбоподател не се дължат разноски за настоящата и първа съдебна инстанция.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В  Решение № 86/18.01.2024г. по АНД № 3004/2023г. по описа на РС – [област].

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.