ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31073
гр. С, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20241110162273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК, образувано след като
производството по гр.д. № 13136/2024 г. по описа на Районен съд – гр. П е било прекратено
и делото изпратено по подсъдност на Софийски районен съд с Определение № 11430 от
18.09.2024 г.
Исковата молба е подадена от Д. Г. Р. от гр. П срещу „КТ“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр. С. Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане в полза на ищеца на сумата от 516 лв., представляваща платена без основание
сума по сключени с ответника договори за парични заеми, като сумата била заплатена на
части, както следва: на 03.02.2022 г. в размер на 214 лв., на 03.03.2022 г. сумата от 100 лв. и
на 07.05.2022 г. сумата от 202 лв. Твърди, че към посочените дати вече не е имала
задължения към ответника по никой от сключените между страните договори за кредит,
поради което сумите били платени при налична липса на основание. Поради това, ищецът
претендира платеното без основание да му бъде заплатено от ответника. При евентуалност,
твърди, че в случай, че е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, то
той е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В допълнителна уточнителна молба са
посочени основания за недействителност на договор за потребителски кредит, ако такъв се
установи между страните.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК е направил отвод за местна подсъдност, като е
навел доводи, че ищецът не е потребител, поради което следва делото да се гледа от съда по
седалището на ответника, който е и Софийски районен съд. Ответникът е навел подробни
доводи в полза на твърдението си, че ищецът няма качествата на потребител, тъй като между
страните нямало валиден, действащ, непрекратен на каквото и да било основание
правоотношение между тях.
Съдът не споделя доводите на ответника, както и на РС – П, който е прекратил делото
пред себе си и го изпратил на СРС. Съгласно чл. 124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Когато едно лице предяви иск за установяване недействителност на един договор, ако този
договор е сключен в качеството на лицето на потребител, установяването на
недействителността не лишава лицето от качеството му на потребител, тъй като именно като
такъв то е сключило договора. Когато предметът на спора се извлича от един договор,
независимо дали същият е валиден, недействителен или е прекратен, и този договор е
1
сключен от едната страна като потребител, тя не губи това свое качество, само защото
договорът е с изтекъл срок, изпълнен е или е обявен за недействителен. Обратното би
означавало, че потребителите, сключили един недействителен договор, нямат право да
търсят защита в качеството им на потребители, защото договорът изначално не е породил
правно действие. Това би означавало да се приеме, че тези лица не са защитени от Закона за
защита на потребителите, само защото договорът е прогласен за недействителен или защото
са предявили иск за прогласяване на такава недействителност. На следващо място, съдът
няма как да прецени дали договорът е действителен или не, дали е прекратен, изпълнен или
е не е, за да се обвързва качеството потребител на лице, което е сключило договора именно
като такова – потребител на дадената услуга или купувач на дадена стока.
В настоящия случай ищецът изрично е заявил, че е имал няколко сключени договора
за кредит с ответника, като вземанията към последния са погасени, но едновременно с това,
предявява евентуален иск, в случай, че между страните е наличен действащ все още и
непогасен договор за кредит, то той да се приеме за недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В тази връзка на ищеца са дадени указания за изправяне на исковата му молба и с Молба от
06.08.2024 г. същият е уточнил иска си, предявен в условията на евентуалност, който е за
установяване недействителност на договор за кредит на специалните основания, предвидени
в чл. 22 от ЗПК в нарушение на чл. 11 от ЗПК, като са посочени конкретни доводи в тази
връзка.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът не е загубил качеството си на
потребител. Същият, макар и в условията на евентуалност, претендира недействителност на
договор за потребителски кредит, сключен между страните. Ответникът не оспорва, че
отношенията между страните са възникнали при и по повод договор за потребителски
кредит. Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е уредена изрично само за
потребителски спорове, а е предвидена в общите норми на основното исково производство,
поради което следва да намира приложение във всички спорове между потребителя и
доставчика на услуга (независимо дали се касае за специално гарантирани права по ЗЗП или
до обикновеното изпълнение на договора). Разпоредбата в случая не се тълкува
разширително, а съобразно целта на закона, предоставящ повече права на икономически по-
уязвимата страна в правоотношението (подобно на лицата търсещи издръжка или
работниците в трудови спорове). Това тълкуване вече е възприето и в най-новата практика
на ВКС (Определение № 95 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 70/2010 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Р К), с която се изоставя ограничителното тълкуване на разпоредбата,
като относима само по спорове по ЗЗП (Определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 514/2009 г., I т. о., докладчик съдията Ел Ч).
Предвид изложеното, Софийски районен съд счита, че делото не му е подсъдно.
Съобразно разпоредбата на чл. 122 от ГПК споровете за подсъдност между
съдилищата се решават от общия по-горен съд на спорещите съдилища, а когато те
принадлежат към районите на различни по-горни съдилища – от по-горният съд, в чийто
район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. С оглед на
горното, следва делото да се изпрати на СГС за разрешаване на повдигнатия спор за
подсъдност.
Водим от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ ЗА ПОДСЪДНОСТ пред СГС за разглеждане на Искова
молба, подадена от Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. П, със
съдебен адрес: гр. П, ул. № 68, ет. 3, офис 4, адвокат К. К., срещу „КТ“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. № 16, ет. 1, ап. 4, представлявано
от А Г , по която е образувано гр.д. № 13136/2024 г. по описа на РС – гр. П, прекратено пред
същия съд, и с вх. № 334007/22.10.2024 г. по описа на СРС, и по което е образувано гр.д. №
2
62273/2024 г. по описа на Софийския Районен съд, I ГО, 120 състав.
ДЕЛОТО да се изпрати на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3