Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №229
гр.ВРАЦА,17.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 05 юни 2019 год. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
ПЕНКА Т. П.
като
разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №242/2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Т.В.Т. *** против решение №167/26.02.2019 год. по гр.дело №3057/2018 год. на РС-Враца, с
което съдът е отхвърлил предявения от него против Р. М. М. *** иск с правно
основание чл.538,ал.1, вр. чл.535, вр. чл.505,ал.1 ТЗ за сумата 25000.00 лева,
представляваща част от цялата сума в размер 50000.00 лева, дължима по силата на
запис на заповед, издаден на 27.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен.
Решението е обжалвано и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1280.00 лева.
Въззивникът
поддържа,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и излага своите
подробни съображения. Счита,че исковата му
претенция е доказана със събраните по делото доказателства,от които се
установява,че страните са били в облигационни отношения по силата на сключена
между тях правна сделка. Ответникът не оспорва, че е подписал записа на
заповед, който запис следва да се преценява като разписка за действително
получена сума. Сочи също,че съдът без основание е отказал да приложи
чл.176,ал.3 ГПК, въпреки че ответникът не се е явил и не е отговорил на
поставени от съда въпроси.
Моли
решението на РС-Враца да бъде отменено,а исковата му претенция против Р.М.
уважена.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият Р. М. М. е депозирал отговор,в който също подробно
мотивира становище за неоснователност на
жалбата. Счита за правилен крайния правен извод на РС-Враца за неоснователност
на иска, но изразява несъгласие с част от изложените мотиви.Моли жалбата да
бъде оставена без уважение,а обжалваното решение потвърдено.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от страна с правен интерес в срока по
чл.259,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на събраните пред РС-Враца
доказателства,поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на
страните,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх.№5086/11.04.2018 год. на РС-Враца Т.В.Т.
*** е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК против Р. М. М. *** за сумата 50000.00 лева, дължима по запис на
заповед с падеж 15.02.2017 год., ведно с лихва за забава за периода от
16.02.2017 год. до подаване на заявлението.Представил е запис на заповед, издаден
на 27.01.2017 год. Поискал е допускането на незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №1524/2018
год. по описа на РС-Враца,V-ти
гр.състав. С разпореждане № 895/16.04.2018 год. съставът на РС-Враца е
отхвърлил подаденото от Т.В.Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417,т.10 ГПК /погрешно е посочено чл.417,т.9 ГПК/ и изпълнителен лист
против Р. М. М. за сумата 50000.00 лв. - задължение по запис на заповед,
издаден на 27.01.2017 год., ведно с лихва, считано от 16.02.2017 год. до датата
на подаване на заявлението. В мотивите на разпореждането съдът е приел, че в
представеният към заявлението запис на заповед падежът веднъж е определен "на предявяване" и втори път "на
дата 15.02.2017 год.", поради което издателят е поел задължение с неясно
определен падеж и записът на заповед е нищожен, съгласно чл.486, ал.1 от ТЗ.
Разпореждането не е обжалвано от заявителя, поради което с разпореждане №3369/16.05.2018
год. и на основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК съдът е указал на същия, че може да
предяви осъдителен иск пред ОС-Враца срещу длъжника в едномесечен срок от
получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на дадените му указания Т.В.Т. е предявил
против Р. М. М. *** за заплащане на сумата от 25000.00 лева, представляваща част от цялата сума в
размер на 50000.00 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на
27.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Без да оспорва извода на заповедния съд за нищожност на
записа на заповед и без да сочи правно основание, ищецът е поискал ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 25000.00 лева, ведно със законна лихва и
разноски, като е посочил,че с ответника са били в облигационно-правни
отношения. Посочил е,че сумата от 50000 лева се дължи от ответника по силата на
записа на заповед,издаден на 27.01.2017 год.,и не е заплатена нито на дата
15.02.2017 год. - посочена като падеж, нито след предявяване, извършено с
нотариална покана от 03.01.2018 год., връчена на 05.02.2018 год.
Представил е издадения на 27.01.2019 год. запис на
заповед, нотариална покана рег.№21,том 1,акт 1 от 03.01.2018 год. на нотариус С.П.,
разписка към тази нотариална покана и адвокатство пълномощно. Поискал е
прилагането на ч.гр.дело №1524/2018 год. на РС-Враца. Поискал е и събирането на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор,с
който е оспорил иска по основание и размер.Не е оспорил обстоятелството, че е
подписал записът на заповед, но е възразил, че същият е нищожен, като издаден в
противоречие със закона – чл.486, ал.2 ТЗ, не поражда правно действие и той не
дължи сумата по нея. Възразил е против искането за разпит на свидетели, като се
е позовал и на чл.164 ГПК.
С определение №3036/27.12.2018 год. ,постановено в
подготвителното заседание по чл.140 ГПК,РС-Враца е приел представените с
исковата молба документи, както и изисканото ч.гр.дело №1524/2018 год. на
РС-Враца и е отхвърлил е искането за събиране на гласни доказателства, като се
е позовал на чл.164,ал.1,т.3 и т.5 ГПК и чл.164,ал.2 ГПК, Насрочил е делото за
разглеждане в открито с.з на 22.01.2019 год.,изготвил е проект за доклад и е квалифицирал иска като такъв с правно
основание чл.538,ал.1, вр. чл.535, вр. чл.505,ал.1 ТЗ.
В първото по делото
заседание ищецът чрез своя пълномощник е заявил,че на основание чл.143,ал.2 ГПК
пояснява и допълва исковата си молба в следния смисъл: Претенцията към
ответника произтича от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, съгласно който страните са се договорили за продажбата на 1/2 ид. част и
съгласно който ответникът е получил сумата от 50000.00 лева от ищеца. Заявил е,
че именно във връзка с този предварителен договор на 27.01.2017 год. ответникът
е издал и приложения по делото запис на заповед.
В това съдебно заседание
ищецът е представил в оригинал предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 27.01.2017 год. в гр. Враца между Р. М. М. - в
качеството му на ЕТ "РМР 88 - Р.М."***, като продавач, и А.П.Д. от
гр.Вършец, като купувач, по силата на който продавачът се е задължил да продаде
на купувача 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр.Вършец и подробно
описан в договора, срещу задължението на купувача да заплати сумата 40000.00
лв. В договора не е посочен срок за заплащане на цената. В т.5 от договора е
посочено, че съдружникът на другата 1/2 ид. част от имота ЕТ "Хит - Т.Т."
- Т.В.Т. е дал съгласието си да се продаде частта от имота. Договорът носи
подписите на продавач, купувач и съдружник. Ответникът не е оспорил обстоятелството,
че подписът, положен под договора за продавач е негов, както и обстоятелството,
че е сключил договора с купувача А.П.Д..
Представил е също изрично пълномощно от 25.01.2017год., с което
Т.В.Т. е упълномощил А.П.Д. да го представлява при сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, като от негово име и за негова
сметка закупи 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. Вършец и подробно
описан в пълномощното, който е идентичен с имота, предмет на предварителния
договор, сключен на 27.01.2017год. Ответникът е оспорил пълномощното, като е
заявил, че то няма достоверна дата и нотариална заверка, съгласно чл.37 ЗЗД, в
него не е упоменато, че купувачът действа като изричен пълномощник на ищеца Т.В.,
а и това пълномощно не е приложно към предварителния договор.
Представил е констативен протокол, съставен от
помощник-нотариус по заместване К.Г. с изх.№6667 от 18.12.2017 год., който е изключен
от доказателствата по делото с определение, постановено в съдебно заседание от
19.02.2019год.
Представил е и молба, с
която е поискал по реда на чл.176,ал.1 ГПК съдът да задължи ответника да се яви
в с.з. и да отговори на следните въпроси: 1. Бил ли е в облигационни отношения с ищеца Т.В.Т.
и какви? 2. Получил ли е във връзка с
продажбата на недвижим имот, находящ се в *** сумата от 50000.00 лева? 3.
Подписвал ли е в тази връзка процесния запис на заповед? 4. Прехвърлил ли е
собствеността върху посочения във въпрос № 2 недвижим имот на ищеца или на
упълномощено от него лице? и 5. Заплатил ли е сумата по процесния запис на
заповед на ищеца или упълномощено от него лице и притежава ли документи за
това?
Ответникът чрез своя
пълномощник е заявил,че счита допълнението на исковата молба за
недопустимо.Противопоставил се е на искането за изслушване по реда на чл.176 ГПК,като е заявил,че с него се цели заобикаляне на забраната по чл.164 ГПК. Поискал
е срок по чл.144,ал.2 ГПК, за да вземе становище по представените писмени
доказателства.
Съдът е приел направеното
уточнение и допълнение на исковата молба чрез включването му в окончателния
доклад по делото. Предоставил е на ответника едноседмичен срок по чл.144,ал.1 ГПК и е посочил,че по приемането на представените от ищеца документи, както и по искането за
даване на обяснения по чл.176 ГПК ще се произнесе по реда на чл.144,ал.2 ГПК.Насрочил
е делото за следващо открито с.з. на 19.02.2019 год.
В даденият му на основание чл.144,ал.1 ГПК допълнителен
срок ответникът чрез пълномощника си е посочил,че предварителния договор е сключен от лице, в
качеството на купувач, различно от страните по делото, което не е действало
като пълномощник на ищеца Т.В.Т., поради което не съществува връзка, респ.
обезпечителна функция на менителничния ефект по отношение на предварителния
договор.Отново е заявил,че счита приетото по реда на чл.143,ал.1 ГПК уточнение
и допълнение на исковата молба за недопустимо, тъй като твърдението за
съществуването на каузално правоотношение е въведено не с исковата молба,а в
първото по делото заседание. Противопоставил се е на искането на ищеца за
даване на обяснения по реда на чл.176 ГПК.
След постъпване на становището
с определение №270/31.01.2019 год.,постановено в закрито с.з. и на основание чл.144,ал.2 ГПК съдът е приел и
приложил представените предварителен договор и пълномощно, указал е на ищеца да
заявил дали ще се ползва от констативния протокол и е разпоредил ответникът да
се яви лично в с.з., за да отговори по реда на чл.176 ГПК на посочените по-горе
5 въпроса.В тази връзка го е предупредил, че при неявяване съдът може да
приложи чл.176,ал.3 ГПК.
Второто открито с.з. е
проведено на 19.02.2019 год. и в него ответникът не се е явил, съответно изслушване
по реда на чл.176 ГПК не е проведено. Даден е ход на устните състезания и на
26.02.2019 год. е постановено обжалваното в настоящото производство решение
№167 , с което предявения частичен иск е отхвърлен изляло.
За да постанови този
резултат, съдът е изследвал отново валидността на представения запис на
заповед, наличието на каузално правоотношение между страните, възникнало по
силата на представения по делото
предварителен договор, както и връзката между такова правоотношение и
издаването на записа на заповед. Приел е,че записът на заповед е нищожен, както
и че ищецът не е успял да докаже нито твърдението си за възникването на правоотношения между страните по предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот, нито обезпечителната функция на записа на заповед по отношение изпълнението на
задължения на продавача /ответника/ по предварителния договор. Отказал е да
приложи последиците по чл.176,ал.3 ГПК, като е посочил, че само неявяването на
ответника не е основание да се приемат
за доказани твърденията на ищеца при липса на други доказателства, които да
подкрепят тези твърдения.
Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа
обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за неоснователност на иска . Фактическите констатации и правните изводи
се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата
оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат добавени следните
съображения: В случай, че записът на заповед е редовен съгласно
чл.535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на
ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата
съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е
освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а
доказателствената тежест е върху длъжника – издател, ако последният възразява,
че е поел задължение без основание. Възможно е наред с абстрактната сделка да
съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед,
като претенцията на кредитора, произтичаща от каузалната сделка, изисква
доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно
съществуващото облигационно задължение. Основанието на вземането не би могло да
се изведе от ценната книга и последната, като редовен менителничен документ, не
се конвертира в разписка за изпълнение.
В конкретния случай
записът на заповед е недействителен /нищожен/, който факт не се оспорва от
въззивника-ищец. Той настоява недействителният запис на заповед да бъде
възприет като разписка за действително получена сума, без да се изследва
основанието за това плащане. Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и
доказва изпълнението на задължението съгласно чл.77, ал. ЗЗД. Практиката
на ВКС, придаваща характер на разписка на нередовен запис на заповед, е
формирана при произнасянето по спорове за несъществуването на вземания,
възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на заповед,
който не съдържа задължителните реквизити по чл.535 ТЗ. Тази практика на ВКС не
може да се разбира и в смисъл, че нередовният запис на заповед във всички
случаи, независимо от пороците си, представлява разписка съгласно чл.77,ал.1 ЗЗД за изпълнение на определено задължение на кредитора или като разписка,
удостоверяваща сключване и изпълнение на договор. При нередовност на менителничния ефект документът –
запис на заповед, би могъл да има доказателствено значение за
съществуването на каузално отношение или на разписка за изпълнение - ако недействителността
произтича от чл.535, т.2 ТЗ, да не се ползва с доказателствена сила за
конкретно изявление на страната, посочена за издател – чл.535, т.7 ТЗ или да
материализира единствено изявление за плащане – при наличието на друг порок на
съдържанието. В хипотеза на нередовен запис на заповед, в който не е посочено основанието и е поето безусловно
обещание за плащане, какъвто е конкретния случай, установяването на тези обстоятелства следва да се
осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който
няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД.
На следващо място,
въззивникът се позова на неявяването на въззиваемия-ответник за изслушване по
реда на чл.176 ГПК, като въпросите бяха посочени по-горе. От тази му позиция може
да се изведе,че той продължава да настоява и за наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото, възникнало след подписване на
предварителния договор за покупко-продажба на 27.01.2017 год. /л.44 от делото
на РС-Враца/. Въззивникът обаче не е страна по договора и според него
ответникът-въззиваем следва да получи 40000.00 лева за притежаваната от него
1/2 идеална част от имота от купувача А.П.Д., а не да заплати на Т.В.Т.
50000.00 лева. В този договор Т.В.Т. е посочен
като собственик /съдружник/ на другата 1/2 идеална част от имота в
качеството си на едноличен търговец, който дава съгласието си за продажба по реда на
чл.33,ал.1 ЗС и именно в това си качество той е положил подпис, който не е
оспорен. В този смисъл, представеното по делото пълномощно /л.47/, което няма
достоверна дата и не отговаря на изискванията на чл.37 ЗЗД за форма, не може да
бъде доказателство за твърденията на Т.Т. за възникнало между него и купувача
по предварителния договор Ангел Димитров мандатно правоотношение с последиците
по чл.292,ал.1 ЗЗД.
При наличието на тези
доказателства, представени от самия ищец и опровергаващи твърденията му, първоинстанционният
съд абсолютно правилно е отказал да приложи последиците по чл.176,ал.3 ГПК.
В заключение,въззивната
жалба е неоснователна,а обжалваното с нея решение на РС-Враца е правилно и
обосновано, при което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора
на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение от 1280 лева.
Водим от гореизложеното,Окръжен
съд-Враца
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №167/26.02.2019
год., постановено по гр.дело №3057/2018 год. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Т.В.Т., с ЕГН**********,***,
Монолитка, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. М., с ЕГН********** *** направените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 1280.00 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......... ЧЛЕНОВЕ:1......... 2..........