Решение по дело №389/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№274 /06.12.2019г.

гр. Шумен

 

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на седми ноември , през  две  хиляди  и  деветнадесета  година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  А.Карагьозян                                                                                              

                                                                                    Членове: 1.З.И.                                                                                                   

                                                                                                     2.С.Стефанова 

 

при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара И. в.гр.д. №389  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №230/15.07.2019г. , постановено по гр.д.№1122/2018г. , Районен съд Н.П.... е отхвърлил иска с правно основание  чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от  К.Л.А., ЕГН**********, постоянен адрес: ***, действащ чрез адвокат З.И. и К.Б.К., ЕГН**********, постоянен адрес: ***, действащ чрез адвокат С.И.С., с искане да бъде признато за установено, че през 2016 година  ответникът М.А.С., ЕГН **********,*** е извършил промени в избените помещения на жилищната сграда, находяща се в гр.Н.П....и представляващи етажна собственост, при неспазване на чл.38 ал.3 от Закона за собствеността  и е отхвърлил предявеният от същите лица срещу същия ответник иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността, с искане ответникът да бъде осъден да не им пречи да упражняват своето право на собственост,както и  да възстанови конструкцията на сградата ,в състоянието ,в което е била към началния момент на промените . 

Недоволни от решението останали и двамата ищци, които го обжалват изцяло. Твърдят, че решението е неправилно, т.к. първоинстанционният съд не е извършил точна преценка на  разпоредбите на чл.38 от ЗУТ и по същество с отхвърляне на иска е потвърдил незаконосъобразен акт на административен орган. Претендират присъждане на деловодни разноски .

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, който твърди, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено , претендира присъждане на деловодните разноски извършени във въззивното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 В така очертаните рамки на въззивната проверка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо в едната си обжалвана част и недопустимо в друга обжалвана част, посочена по-долу в мотивите към настоящото съдебно решение.

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Шуменският окръжен съд, след като се запозна с  доводите изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Пред НПРС първоначално са предявени три обективно съединени иска , а именно за прогласяване на нищожност на издаденото в полза на ответника Удостоверение за търпимост №85/12.09.2017г. от Гл.архитект на Община Н.П...., както и по чл.124,ал.1 от ГПК , за признаване за установено, че преустройствата в процесната сграда са извършени от ответника през 2016г., в нарушение на чл.38 от ЗУТ и по чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника  да не им пречи да упражняват своето право на собственост,както и  да възстанови конструкцията на сградата ,в състоянието ,в което е била към началния момент на промените. С влязло в сила Определение №583/15.08.2018г., потвърдено по възз.гр.д.№326/2018г. по описа на ШОС, първоинстанционният съд е прекратил производството по претенцията за прогласяване нищожността на Удостоверение за търпимост №85/12.09.2017г. от Гл.архитект на Община Н.П.....

Изложените от първоинстанционният и въззивния съд мотиви относно недопустимост на претенцията за прогласяване на нищожност на Удостоверение за търпимост №85/12.09.2017г. от Гл.архитект на Община Н.П....,  в основната си част са относими и по отношение на разгледания от НПРС иск по чл.124,ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ответникът е извършил промени в избените помещения на жилищната сграда през 2016г.,  при неспазване на чл.38 ал.3 от ЗУТ. При анализ на петитума му, съдът счита, че са заявени два отделни иска, първият от които е установяване на факти. Ищецът претендира да бъде признато за установено, че преустройствата в спорния имот – избени помещения са  извършени през 2016г.  Видно е, че предмет на делото е факт – съществуването на преустройствата и момента на извършването им. В разпоредбата на чл.124, ал.4 от ГПК се съдържа органичение на възможността да се предявява иск за установяване на факти - допуска само в случаите, предвидени в закон. Поради обстоятелството, че закон  не допуска изрично възможността твърдените от ищците факти да са предмет на съдебно установяване, искът се явява недопустим. Освен установяване на горния факт, петитумът съдържа искане и съдът да признае за установено, че при осъществяването му – извършване на преустройствата, са нарушени изискванията на чл.38,ал.3 от ЗУТ. Тази претенция също е недопустима, по същество с нея се иска установяване, че строежът е незаконен. В съдебната практика няма колебания, че е недопустим самостоятелен иск за установяване незаконност на едно строителство, като едновременно с това се приема, че правата на засегнатото лице  могат да се осъществят по пътя на чл. 109 от ЗС (Определение № 170 от 5.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г.). Поради изложеното по-горе съдът намира, че първоинстанционният съд се е произвесъл по недопустими претенции, ето защо решението в тази част следва да бъде обезсилено на основание чл.270,ал.3 от ГПК.

 По иска с правно основание чл.109 от ЗС, с оглед заявеното в исковата молба съдът приема, че двете действия, с които се твърди, че ответникът пречи на ищците да ползват имота си е събарянето на носещи стени при извършването на преустройствата и промяна на съотношението на общите части.

Първото релевирано нарушение е събаряне на носеща стена на сградата. С оглед конкретната обстановка, а именно сграда в която собственици на отделни имоти са различни лица , приложима е разпоредбата на чл.38,ал.1 от ЗС , в която са посочени кои елементи от сградата представляват общи части. Текстът изрично посочва, че носещите стени, включително и вътрешните са обща част.  Такова въздействие върху общите части, което да застраши сигурността на сградата, безспорно представлява акт с който се създават пречки на другите собственици да упражняват безпрепятствено правото си на собственост. В настоящият случай от събраните пред първоинстанционния съд доказателства – СТЕ, която и въззивният съд възприема като обективна и компетентна, категорично се установява, че ответникът не е извършил твърдяното действие – разрушаване или повреждане на носеща стена. Изрично ВЛ е посочило, че е направен оглед на имота, в който са извършени преустройствата и е констатирал, че   при извършване на преустройствата ответникът не е допуснал нарушаване и отслабване на конструкцията на сградата, не е съборил носеща стена на сградата . 

Следващото основание, с което ищците обосноваватава негаторната претенция е, че реално извършеното преустройство не отговаря на отразеното в представеното по делото Удостоверение за търпимост №85/12.09.2017г. от Гл.архитект на Община Н.П..... В последното е посочено, че преустройството на избени помещения в „Ателие за индивидуална творческа дейност„ е търпим строеж. Ищците твърдят твърди, че реално с извършеното преустройство процесните помещения от избени са преустроени не в „ателие за творческа дейност“, а в жилищни, с което се променяло съотношението в общите части. Не са конкретизирали  в какво се състои промяната, но вероятно считат, че след като избените помещения са преустроени в жилищни, т.е. ответникът притежава вече още едно жилище, следва да се считат за увеличени и идеалните му части от общите части. Това твърдение не отговаря на действителното правно положение. Промяна (преразпределение) в общите части  може да се извърши в хипотезата на чл.40,ал.2 от ЗС. В тези случаи действително се променя съотношението на общите части, но в конкретния случай се касае за избени помещения, те не са обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС. При първоначалното определяне на общите части на всеки от етажните собственици е приложима разпоредбата на чл.40 , ал.1 от ЗС   и действащите през годините нормативни актове, регламентиращи правила и норми за правила и норми по териториално и селищно устройство.  Съгласно тези правила и норми, складовото помещение (какъвто характер имат избените помещения) са част от жилището и тяхната площ се взема предвид при определяне съотношението на общите части. В настоящият случай може да се извърши преразпределение, но само по отношение на общите части притежавани от ответника, ако хипотетично избените помещения придобият статут на самостоятелен жилищен имот, от притежаваните ид.ч. на ответника ще се отделят и придадат общи части на новообразувания жилищен имот. Независимо от горното, следва да се посочи, че дори и да се осъществи промяна в съотношението на общите части в смисъла заявен от ищците, т.е. да намалеят техните  ид.ч. от общите части, това не води до безусловен извод, че се смущава или се пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Необходимо е да се осъществяват конкретни действия, които да обосноват подобен извод. Единствено твърдението, че евентуалното преразпределение ще промени начина и условията за управление на общите части, т.е. съществуващи правни очаквания , не може да обоснове извод, че ще се пречи на пълноценното  управление на общите части.

На последно място следва да се отбележи, че ищците многократно акцентират върху твърдението, че преустройствата са извършени в нарушение на чл.38 от ЗУТ , както и, че представеното по делото Удостоверение за търпимост №85/12.09.2017г. от Гл.архитект на Община Н.П.... е незаконосъобразно и не отразява действителното фактическо и правно положение . Принципно в хода на производството по чл.109 от ЗС няма пречка решаващият съд да извърши преценка на твърдените обстоятелства, респ. да формира извод, че са извършени незаконни строителни работи, в случая обаче тези обстоятелства са ирелевантни . Както е възприето в т.4 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.  След като съобразно изложените по-горе мотиви съдът приема, че твърдяните от ищците действия не са извършени от ответника, липсва необходимост да се коментира дали съответстват на строителните правила и норми.

С оглед изхода на спора и при съответно приложение на чл.78,ал.1 от ГПК , на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева .

Водим от горното и на основание чл. 270, ал.3 и чл.272 от ГПК , Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №230/15.07.2019г. , постановено по гр.д.№1122/2018г. по описа на Районен съд-Н.П....  , САМО В ЧАСТТА , в която е отхвърлен иска с правно основание  чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от  К.  Л.А., ЕГН**********, постоянен адрес: *** и К.Б.К., ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че през 2016 година  ответникът М.А.С., ЕГН**********, постоянен адрес: *** е извършил промени в избените помещения на жилищната сграда,находяща се в гр.Н.П....и представляващи етажна собственост, при неспазване на чл.38 ал.3 от ЗУТ  , като НЕДОПУСТИМО.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №230/15.07.2019г. , постановено по гр.д.№1122/2018г. по описа на Районен съд-Н.П...., в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К.  Л.А.   и К.Б.К. да заплатят на  М.А.С.   сумата 500 (пестотин) лева – деловодни разноски извършени във въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                2.