РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Варна, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. А. И., ЕГН **********
срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и травматични увреждания като пешеходец,
причинени му от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, ДК № *** – И.
Е. Х., ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на 15.10.2021 год. в гр.
Суворово, при пресичане на една от улиците – ул. „Околчица“ № 21, около
21:00 часа, както и сумата 124 лв., обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупуване на ортопедични консумативи – гипсова
отливка и поставянето й, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 07.01.2022 год. до окончателното заплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че описаното по-горе ПТП е настъпило при следния
механизъм: на посоченото място и време, ищецът разхождал кучето си като
при пресичане на една от улиците, приближаващия автомобил не намА.л
своевременно, което създало опасност за здравето на ищеца. При заобикаляне
на автомобила от страна на ищеца, с оглед продължаване на пътя му, водачът
на автомобила дал газ на заден ход и ударил ищеца. За произшествието бил
съставен КП № 1445/18.10.2021 г. от служители на МВР.
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
1
за управлявания от Х. автомобил, обективирана в полица №
BG/02/121002357634 като произшествието попадало в границите на периода
на вА.дност.
Установило се, че в резултат на произшествието на ищеца били
причинени травма на ляво коляно и лява подбедрица, установени били
множество счупвания на подбедрицата и се наложило крака да бъде
обездвижен и гипсиран. Ищецът сочи още, че му била причинена и тежка
психологическа травма, която счита, че няма да бъде преодоляна скоро.
Според ищеца съществувала сериозна опасност да остане инвалид. Твърди, че
изпитва силни болки в левия крак и не може да се движи самостоятелно. Бил
обгрижван от близки роднини и бил изцяло зависим от тях за ежедневните си
нужди. Изпитвал постоянна отпадналост, замаяност и дискомфорт, бил
затворен в дома си, което породило депресивно разстройство. Обвинявал се за
случилото се и постоянно мислел за станалото, развил посттравматично
стресово разстройство, изпитвал страх от автомобили и хора. Налагащото се
пътуване до гр. Варна за извършване на манипулации и прегледи било
емоционално съкрушаващо за него. Не можел да извършва дейности
натоварващи тялото му.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗД „Бул Инс“ АД, депозира
писмен отговор вх. № 6531/17.03.2022 г. , в който оспорва предявеният иск по
основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в движение в тъмни дрехи, без
светлоотразителни части по тях, в тъмната част на денонощието, при липса на
улично осветление, не по тротоар или банкет, а по пътното платно. Не се
оспорва наличието на валидно, към датата на произшествието,
застрахователно правоотношение, сключено със собственика на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“, ДК № ***, не се оспорва настъпването на
произшествието и участниците в него. Оспорва се твърдяния механизъм и, че
прозшествието е причинено виновно и противоправно от водача на лекия
автомобил. Твърди, че за водача ударът бил непредотвратим, с оглед
внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба
вх. № 8630/08.04.2022 г. , в която поддържа изложените твърдения в исковата
молба. Твърди, че в случая съпричиняване не е налице, доколкото на
пешеходеца не са вменени задължения да не се движи в тъмната част на
денонощието, само по осветени улици и да носи светлоотразителна жилетка.
Сочи, че предвид твърдяния механизъм на нанасяне на травмите, не би могло
да се говори за внезапното му навлизане на платното за движение и, че ударът
е бил непредотвратим за водача.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх.
№ 12752/31.05.2022 г. , в който поддържа изложените в отговора твърдения,
възражения и доводи.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез редовно упълномощен
2
процесуален представител, поддържа предявения иск, моли за уважаването му
и за присъждането на деловодни разноски. Излага подробно становището си
по същество на спора в писмени бележки.
От своя страна, ответното дружество, също чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, с писмена молба с вх. № 12039/28.04.2025 год.
моли за отхвърляне на иска. Претендира се и присъждането на съдебно-
деловодни разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По делото не се спори, че към 15.10.2021 год. за „Фолксваген Голф“, ДК
№ *** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като застраховател по правоотношението е
настоящият ответник „ЗД „Бул Инс“ АД.
До него, от ищеца е отправена извънсъдебна претенция, получила вх. №
ОК-755497/24.11.2021 год., за заплащане на обезщетение за претърпени,
вследствие на твърдените по настоящото дело събития, в размер на 30 000 лв.
за неимуществени вреди и 124 лв. за имуществени вреди. С писмо с изх. №
НЩ-7933/25.11.2021 год., ответникът изисква представяне на допълнителни
документи, необходими за произнасяне по претенцията, като заявява, че до
представянето им, няма да има развитие. С писмо с обратна разписка,
получено от ответника на 13.12.2021 год., ищецът заявява, че не разполага с
изисканите документи и моли за произнасяне по искането. С отговор с изх. №
НЩ-8308/13.12.2021 год. ответникът информира ищеца, че на база
представените по преписката книжа, не е нА.це основание за удовлетворяване
на претенцията, като отново посочва документите, които изисква и заявява, че
до представянето им по претенцията няма да има развитие.
Отправянето на извънсъдебната покана, предхождащо депозирането на
исковата молба, с която е сезиран настоящият състав, води до извод за
допустимост на предявения иск с оглед нормата на чл. чл. 380 КЗ.
Становището на ответника, изразено в отговорите му до ищеца по
претенцията, сочат на постановен отказ за заплащане на обезщетение.
Доказателства за противното не са представени по настоящото дело.
Основателността на прекия иск на увредено лице срещу застрахователя
за обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП неимуществени и
имуществени вреди предполага установяването, при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца, освен наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника, касателно автомобила, с който
се твърди, че са нанесени вредите – обстоятелство, което, както става ясно по
горе, се приема за установено, още и механизма на произшествието, нА.чието
на пряка причИ. връзка между него и вредите, чието репариране се
3
претендира и обосноваването на вредите по вид и размер на претендираното
обезщетение.
За отхвърлянето на иска, в тежест на ответника е доказването на
твърденията, че произшествието е било непредотвратимо от техническа гледна
точка за водача на лекия автомобил, както и нА.чието на поведение на ищеца,
което се явява съпричиняване на вредоносния резултат.
На първо място следва да бъде извършена преценка за доказаността на
твърденията във връзка с механизма на настъпване на произшествието, от
което са произтекли процесните вреди.
В съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1445/18.10.2021 год. като участник № 1 е посочен водачът на процесния
автомобил, а като пострадало лице – ищецът. В полето за обстоятелствата и
причините за ПТП е посочено, че са в процес на изясняване, като е образувано
досъдебно производство (ДП).
В заключението по допусната КСМАТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, вещото лице, изготвило техническата част
от него, изрично заявява, че не може да бъде установен механизмът на
произшествието, тъй като липсват каквито и да било входни технически
данни, въз основа на които той да бъде определен. Вещото лице изхожда от
тези по образуваното по случая ДП № 197/2021 год. по описа на РУ-Девня и
по-конкретно от техническите детайли в изготвените огледен протокол на
застрахования автомобил и снимков албум. От протокола, бидейки част от
преписката по приобщеното ДП, се установява, че в лявата част на предната
броня на автомобила, под фара на страната на шофьорското място се е
намерила пукнатина, която според вещото лице е получена при механизъм,
различен от посочения в исковата молба и в различен момент. Освен това
доколкото, видно от албума, лаковото покритие на автомобила по ръбовете на
пукнатината, под и над крайната й точка и в дясно от нея, е паднало,
експертът сочи, че част от него е следвало да бъде намерена на пътното
платно, където се твърди, че е настъпило съприкосновението между
автомобила и ищеца. Следвало е да бъдат намерени и спирачни следи от
аварийно спиране или рязко потегляне. Такива обаче липсват. В открито
съдебно заседание вещото лице отбелязва, че нА.чието на такива следи не е
задължително, но обичайно, при подобен вид произшествия, се намират,
макар и да са бегли. Вещото лице изчислява, че при потегляне на автомобила
от място с маневра заден ход, в случай че е изминал разстояние от около 3 м.,
без да остави следи по пътното платно, автомобилът е развил скорост от 16
км/ч. С тази скорост счита, че е могло да бъде причинена твърдяната травма,
но не и да бъдат нанесени поражения по автомобила, доколкото всички
пластмасови детайли в предната му част абсорбират енергия до около 20-25
км/ч. с еластично връщане в начално състояние. Освен това, при удар с тази
ниска скорост, тялото на ищеца е следвало да се облегне на автомобила и да
изпадне пред или встрани от него, вследствие на което да се наблюдава
4
отнемане на праха по повърхността на автомобила – преден капак, броня,
преден ляв калник, деформации на детайли или зачистване на заден капак и
броня в зоната на удара. Такива данни обаче, според вещото лице, няма
описани и заснети в кориците на преписката по ДП. Експертът сочи и че
други увреждания по автомобила, освен пукнатината, не са установени.
По делото като свидетели са разпитани М. Г. С. и М. Д. Д., чиито
показания съдът кредитира като обективно дадени. На 15.10.2021 год. М. С. е
бил дежурен в РУ на МВР – гр. Девня, а М. Д. – също служител на МВР, е бил
на работа, като е патрулирал с негов колега – Р. Т.. И двамата свидетели са се
отзовА. на сигнал, като при посещение на посочения им адрес, са намерили
ищецът и неговата приятелка. Ищецът е куцал и се е оплаквал от болки в
крака, поради което са повикА. спешна помощ, като пристигналата линейка го
е отвела в болница. Преди това, той е обяснил, че е бил блъснат от автомобил
вследствие на възникнал спор, породен от възможността водачът да блъсне
кучето му. И двамата свидетели сочат, че автомобилът и водачът му са
установени на по-късен етап. Свидетелят Д. заявява, че приятелката на ищеца
го е информирала, че ищецът е куцал от по-рано през деня . Това тя е сторила
в отсъствието на ищеца, тъй като се е страхувала от него. Д. пояснява, че е
познавал ищеца и приятелката му, тъй като няколко дни преди процесните
събития, ищецът е тормозил нея и своя баща.
Изложеното от свидетелите, че застрахованият автомобил и водачът му
са установени на по-късен етап, се потвърждава от изготвената от свидетеля
М. С. докладна записка до началника на РУ на МВР – Девня – л. 27 от ДП и
протокола за оглед на местопроизшествие от 16.10.2021 год., извършен в 00:25
ч,, при който са направени фотоснимки – л. 31-34 от ДП, в който протокол
свидетелят М. Д. е посочен като поемно лице. Докладната записка
конкретизира, че при пристигането на свидетеля, ищецът и приятелката му са
се намирА. в гр. Суворово, ул. „Околчица“, пред дом № 21, както и че след
извършени оперативно-издирвателни мероприятия процесният автомобил е
установен като паркиран в гр. Суворово, на ул. „Бузлуджа“ № 6.
В производството като свидетели са разпитани И. Е. Х. – водач на
застрахования автомобил и Е. И. Х. – майка на водача, чиито показания съдът,
отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на спора, кредитира
като обективно дадени. Според показанията им, вечерта на 15.10.2021 год., И.
Х. е шофирал процесния автомобил, като Е. Х. се е возила на пасажерското
място, точно зад него. Срещу автомобила се задало куче, а зад него - ищецът и
негова приятелка. За да не блъсне и нарани животното, ищецът е
преустановил движението на автомобила, при което към него се е доближил
ищецът. Шофьорът свА.л малко прозореца на шофьорската врата, при което
ищецът е започнал да отправя гневни забележки относно начина на
управление на автомобила и възможността да бъде наранено кучето му. Х.
подканила на висок тон сина си да потегли, за да бъде прекратена разпрата,
при което ищецът се опитал да отвори нейната врата, но тя я заключила.
Тогава приятелката на ищеца започнала да го дърпа, също за се прекрати
5
случващото се. Свидетелят потеглил напред с автомобила с бавна скорост, без
да форсира същия, като и двамата свидетели отбелязват, че движение назад не
е осъществявано, нито пък съприкосновение между автомобила и ищеца.
Относно пукнатината по предната броня на колата, става ясно, че същата е
получена от сблъсък между автомобила и контейнер на неустановена дата, при
зимни условия – заледен път, когато И. Х. носел храна на майка си в
спортната зала, в която тя работела като хигиенист. Тогава, поради липсата на
достатъчно дълбок грайфер на гумите на колата, същата се подхлъзнала и
настъпил ударът.
По делото, като свидетел е разпитана и И. Б. Й. – живееща при
условията на съвместно съжителство с ищеца. Според показанията й на
15.10.2021 год., около 21:00 часа, тя и ищецът са се разхождА. с кучето им,
което се е отскубнало от постановения му синджир и е започнало да бяга
надолу по пътя. В същия момент, нагоре по пътя с висока скорост се е движил
процесния автомобил, като е искал да „мине върху кучето“. Спрял е пред
животното и е започнала размяна на обидни реплики между ищеца и водача.
Шофьорът отдалечил автомобила пет метра назад, направил рязка маневра и
„мина[л] върху мъжа“ й, блъскайки го откъм негово ляво, в областта на
подбедрицата, след което същият се строполил на земята. Уточнява, че
пострадА.ят се е намирал на тротоара, а тя – малко по-нагоре до него, от
неговата лява страна. След случилото се, шофьорът продължил по пътя си и
не се е върнал.
С оглед всичко изложено дотук, взимайки предвид, че според
експертизата механизмът на произшествието не може да бъде установен
категорично, както и обстоятелството, че свидетелят е куцал и по-рано през
деня, то не е установен, при условията на пълно и главно доказване,
начинът по който е настъпило произшествието, от което се твърди, че са
произтекли сочените имуществени и неимуществени вреди, респективно не е
доказано нА.чието на противоправно поведение на страната на водача на
застрахования автомобил. Свидетелските показания също не налагат извод за
настъпило ПТП. Единствено изключение представляват тези на свидетеля И.
Й., но тях настоящият състав не кредитира, тъй като не кореспондират с
останА.я доказателствен материал, а достоверността им се поставя под
съмнение и с оглед посоченото от свидетеля М. Д., че свидетелката му е
съобщила в личен разговор, който може да бъде охарактеризиран и като таен с
оглед изпитвания от нея страх от ищеца, че последният е куцал и по-рано през
деня, което сочи на получено по друго време нараняване. Освен това, според
заключението, изходило от протокола за оглед на автомобила, извършен в
кратък период след случилото се на 15.10.2021 год. и направените при огледа
снимки, липсват данни за характерното за подобен вид пътно-транспортни
произшествия, отнемане на прах, както в предната, така и в задната част на
автомобила, а И. Й. сочи, че след удара, ищецът се е строполил на земята, т. е.
логично би било при падането си той да е забърсал част от праха или същият
да е паднал на пътното платно, но данни в тази посока не са установени.
6
Отсъствието на лаково покритие от областта на пукнатината на колата по
предната й броня на твърдяното местопроизшествие също налага извод за
липса на съприкосновение. В тази връзка, изложеното от свидетелите И. Е. Х.
и Е. И. Х. за липса на контакт между ищеца и автомобила съответства на
заключението по КСМАТЕ, според което няма категорични данни за
настъпило ПТП. Противно на твърдяното в писмените бележки на ищеца, че
при удар между него и ищеца със скорост от 16 км/ч. няма да се оставят следи
по лекия автомобил, в заключението изрично се посочва, че макар и всички
пластмасови детайли да абсорбират енергия до 25-25 км/ч. чрез връщане в
началното положение, то е следвало да бъде нА.чно отнемане на прах
вследствие на облягане на тялото на пострадА.я върху автомобила и изпадане
пред или встрани от него. За пълнота следва да бъде отбелязано, че
възражението на ищеца относно липсата на нарочно оспорване на
констативния протокол от ответника не може да обоснове извод за нА.чие на
противоправно поведение, доколкото същият не сочи на такова на страната на
водача.
Неустановяването на механизма на произшествието, респ. нА.чието на
противоправно поведение на страната от водача на застрахования автомобил,
само по себе си изключва необходимостта от обсъждане доказаността на
другите елементи от фактическия състав, обосноваващ отговорността на
ответника, съобразно разпределената на страните доказателствена тежест. По
тази причина, предявеният иск се явява недоказан по основание и като такъв
следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват единствено в полза на
ответната страна. Сторени от нея са разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 2 160 лв. с ДДС, съобразно представени два договора за
правна защита и съдействие – л. 53-54, които са били заплатени в брой.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението за прекомерност
на ищеца доколкото хонорарът по иска е договорен в размер минимално
надвишаващ посочения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа в съответната й редакция. Посочените в
поднормативния акт размери, съдът съобразява само като ориентировъчни за
цената на адвокатския труд към съответния момент. Фактическата и правна
сложност на делото също не може да послужи като основание за редуциране
на възнаграждението. Съдът съобразява и фактът, че с оглед представения по
делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, макар и при предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, процесуалният
представител на ищеца счита за дължимо му възнаграждение в размер на 3 200
лв., което надвишава това на адвоката на ответното дружество. От последното
е заплатен и депозит от 200 лв. за призоваване на свидетели – л. 249 „а“ –
разход, за който също следва бъде обезщетено изцяло.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***
срещу „ЗД „ БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 30
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и травматични увреждания като
пешеходец, причинени му от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, ДК
№ *** – И. Е. Х., ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на
15.10.2021 год. в гр. Суворово, при пресичане на една от улиците - ул.
„Околчица“ № 21, около 21:00 часа, както и сумата 124 лв., обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на ортопедични
консумативи – гипсова отливка и поставянето й, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 07.01.2022 год. до окончателното
заплащане на задълженията, като недоказан по основание.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. *** да заплати „ЗД „
БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 2 360 лв., представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8