РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Добрич , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230101647 по описа за 2021 година
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от
Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на Ж. А. Я. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
***, ул.“***“ №***, чрез процесуалния представител адвокат М.Г., срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59,
представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, като са
предявени 2 обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №ЛС-22#1/26.03.2021
г. на основание на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда прекратяване на
трудовото правоотношение поради „спиране на работата за повече от 15
работни дни“ за незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от
Кодекса на труда за възстановяване на предишната работа като “техник ВиК”
в район Каварна на ответното дружество, както и за присъждането на
направените по делото съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба Ж.
А. Я. е посочил, че неговото трудово правоотношение е било прекратено от
1
изпълнителния директор на ответното дружество със Заповед №ЛС-
22#1/26.03.2021 г. на основание на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда поради
„спиране на работата за повече от 15 работни дни“; към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжността
„техник ВиК“ в район Каварна; актът е незаконосъобразен, тъй като работата
в предприятието или част от него не е спирала и работниците не са
преустановявали дейността си; в отдела на ищеца изобщо не е имало
намаляване на работата; отстраняването на аварии по водопроводната мрежа
се извършва всекидневно, както и проверките на водомери, техния монтаж и
демонтаж; всички тези дейности през периода действително са извършвани и
реално престой не е имало; ответникът е злоупотребил с правата си с
обявяването на престой по отношение на ищеца, тъй като работата му не
предполага контакт с външни хора и няма връзка с посочения в заповедта
епидемичен риск; злоупотреба с права от страна на работодателя има и
поради това, че само ден след прекратяването на трудовия договор на Ж. А.
Я. са назначени двама нови работници на идентични длъжности; спрямо
ищеца са извършени дискриминационни действия, тъй като освен на него по
отношение на останалите му колеги не е обявяван престой; целта на
работодателя е заобикалянето на задължителната процедура при
съкращаването на щата или намаляването на обема на работата да осъществи
задължителен подбор по чл.329 от Кодекса на труда и да иска съгласие от
синдикалната секция на КТ“ПОДКРЕПА“ в дружеството; за периода, през
който ищецът уж е бил в престой, му е начислено трудово възнаграждение за
реално отработени дни, а не за престой; в действителност Ж. А. Я. е бил на
разположение на работодателя си и е изпълнявал задачи; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил депозиран отговор от
ответника, в който се сочи, че предявените искове са недопустими и
неоснователни; за времето на обявената епидемична обстановка съгласно
чл.120в) ал.1 от Кодекса на труда може да бъде преустановена временно
дейността на отделен служител, като е уредена нова форма на престой и
извършеното след спирането на работата за повече от 15 дни прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно; няма извършена
пряка или непряка дискриминация; настоява за прекратяването на
2
производството като недопустимо поради ненадлежното упражняване на
правата от ищеца, а при условията на евентуалност – за отхвърлянето на
исковете; прави възражение за прекомерност на претендирания от другата
страна адвокатски хонорар и желае присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник е заявил,
че исковете са основателни и доказани; ответникът, чиято е доказателствената
тежест в този процес, не е доказал при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание
на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда поради спиране на работата за повече
от 15 работни дни; условието да бъде законосъобразно прекратяването на
това основание е в действителност работата в предприятието или работата за
съответната длъжност, предвид прекратяването на трудовия договор само на
един работник, да е преустановена; това не е идентично с неизпълняване
поради някаква причина на трудовите функции и задължения от страна на
работника; ответникът не е доказал, че в район Каварна за този период
работата на техниците и водопроводчиците е била спряна; според
представената справка работата по аварии, отстраняването на течове и
подмяната на водомери се е извършвала ежедневно; изобщо не може да се
говори за липсата на работа или за нейното преустановяване; налице е и
злоупотреба от страна на работодателя, доказана от ищеца; на 30.03.2021 г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, а на 01.04.2021 г. са
назначени 2 други водопроводчици; в никакъв случай не може да се твърди,
че след като няма работа и се обявява престой, на следващия ден се появява
необходимост и се назначават още 2 служители; основните трудови
задължения за длъжностите „техник ВиК“ и „водопроводчик“ са идентични;
затова е налице злоупотреба от страна на работодателя; от представена форма
76 за месеците февруари и март 2021 година е видно, че в графата „престой“
няма никакви отбелязвания от страна на работодателя нито за месец
февруари, нито за месец март; и за двата месеца работните дни са отбелязани
като пълно отработени от ищеца и то при 8-часов работен ден; през месец
март 2021 година ищецът е бил и в болнични; затова ако той не е изпълнявал
трудовите си задължения, се поставя под въпрос дали не ги е изпълнявал,
защото е бил в болнични, или защото е бил обявен престой само и единствено
за него; повече от 15 дни престой няма; основните възражения са доказани в
3
настоящия процес, а издадената заповед е незаконосъобразна; настоява за
уважаването на исковите претенции и присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е посочило, че ищцовата претенция е неоснователна на
основанията, посочени в отговора на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда
са процесуално допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството на ДРС на 28.05.2021 г.
Според намиращото се на лист 6 от делото копие от процесния акт (заповед)
за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е връчена на ищеца на
30.03.2021 г., поради което двумесечният срок за предявяването на исковете е
следвало да изтече на 31.05.2021 г. (30.05.2021 г. е бил неработен ден).
Следователно е спазен този 2-месечен срок за предявяването на исковете.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по
чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Посоченото в оспорената
Заповед №ЛС-22#1/26.03.2021 г. основание на прекратяване на
индивидуалното трудово правоотношение на Ж. А. Я. е чл.328 ал.1 т.4 от
Кодекса на труда, а именно „прекратяване на трудовото правоотношение
поради спиране на работата за повече от 15 работни дни“. Фактическият
състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда предпоставя обективно спиране на
работата за повече от 15 работни дни – временно преустановяване на
дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече
от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците или
служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спирането на
работата в предприятието. От представените от работодателя таблица за
отчитане на явяването и неявяването на работа за месец февруари 2021 г. (на
лист 59 от делото) се установява, че ищецът през периода от 10.02.2021 г.
(датата на издаването на заповедта на изпълнителния директор на ответното
4
дружество за спирането на изпълнението на трудовите задължения конкретно
от ищеца поради съществуващ епидемичен риск) до 28.02.2021 г. е работил на
8-часов работен ден, както и останалите работници в неговото звено; от
таблицата за отчитане на явяването и неявяването на работа за месец март
2021 г. (на лист 89 от делото) става ясно, че ищецът през периода от
01.03.2021 г. до 30.03.2021 г. (датата на получаването на заповедта на
изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяването на
трудовото правоотношение) отново е работил на 8-часов работен ден, както и
останалите работници в неговото звено, с изключение на периода от
09.03.2021 г. до 19.03.2021 г., когато е бил в отпуск по болест. Липсата на
каквото и да е спиране на работата в ответното предприятие (или звена в
него) се установява и от представената на лист 35 – 58 от делото справка за
разходите по работни карти през месеците февруари 2021 г. и март 2021 г., в
която подробно по дни са посочени извършваните ремонти след аварии в
отделните звена на ответното дружество; от нея става ясно, че всеки ден са
били отстранявани множество аварии, което според длъжностната
характеристика е основното трудово задължение на ищеца по делото. След
като не е доказано спирането на дейността за повече от 15 работни дни, то
предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени (в този смисъл
е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №51/03.06.2019 г. по гр.
дело №1798/2018 г. на III г.о. на ВКС). От представената на лист 60 от делото
справка за служителите, заемали идентични длъжности като тази на ищеца, се
установява, че спрямо него е налице и твърдяната дискриминация – на
следващия ден след прекратяването на трудовото му правоотношение
„поради спиране на работата за повече от 15 дни“ на идентична на неговата
длъжност са били назначени двама други работници. Като незаконосъобразна
заповедта трябва да бъде отменена, а предявеният иск за признаване на
извършеното на основание на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда
прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора по главния иск основателен се явява и обусловеният
от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за възстановяването на
предишната работа на ищеца като “техник ВиК” в район Каварна на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич.
5
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в
поискания (и минимален съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) размер от 780 лева с
включен ДДС. На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с
чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 100 лева (по 50 лева
за всеки от исковете по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда и по чл.344 ал.1 т.2
от Кодекса на труда).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед №ЛС-22#1/26.03.2021 г. на
изпълнителния директор на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич, с която Ж. А. Я. с ЕГН ********** от с. ***, общ.
***, ул.“***“ №*** е освободен от работа на основание на чл.328 ал.1 т.4 от
Кодекса на труда поради „спиране на работата за повече от 15 работни дни“,
УВОЛНЕНИЕ за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА посочената по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ж. А. Я. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***,
ул.“***“ №*** на длъжността „техник ВиК” в район Каварна на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59,
представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, да
заплати на Ж. А. Я. с ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ул.“***“ №***
сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща направените
6
от него разноски по гр. дело №1647/2021 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор Тодор Гикински, да
заплати по сметка на ДРС сумата от 100 (сто) лева, представляваща
дължимата държавна такса по гр. дело №1647/2021 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
обявяването му, т.е. от 13.07.2021 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7