Р Е Ш Е Н И Е
07.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
24.09. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 449 2019
дело № по описа за година.
„РАЙФАЙЗЕНБАНК”
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район "Лозенец" „Експо 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, е
предявила срещу С.Й.К., ЕГН: **********
и С.Д.К., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че оветниците му дължат солидарно сума в общ размер от 2 797.63 лева, от които: изискуема главница в размер на 2 633.83, изискуема редовна лихва в размер на 113.35 лева, начислена за периода от 20.12.2017г. до 04.11.2018 вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 50.45 лева, начислена за периода от 20.01.2018 г. до 19.11.2018г.включително, ведно със законна лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до изплащане на вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1707172197269740 от 20.07.2017г., съгласно издадената Заповед за изпълнение от 22.11.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2373 по описа за 2018г. на Районен съд- Дупница.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен установителният иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца горепосочените суми. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 20.07.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № 1707172197269740, между него, от една страна и отвеницата С.Й.К., като кредитополучател и ответникът С.Д.К., като съдлъжник, по силата на който договор ищецът предоставил на ответницата С.Й.К. кредит в размер на 2 952.20 лева, с краен срок на погасяване - 20.07.2021г. Съгласно чл. 4 от договора за кредит, между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва; постигнато е и неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. Съгласно чл. 5.2 и чл. 2 от Договора са описани схемите съответно на погасяване и усвояване на кредита.
Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.
Длъжниците са изпаднали в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски по кредита, като не платили дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати: 20.01.2018г.; 20.02.2018г.; 20.03.2018г.; 20.04.2018г.; 20.05.2018г.; 20.06.2018г.; 20.07.2018г.; 20.08.2018г.; 20.09.2018г. и 20.10.2018г., поради което и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от Договора за потребителски кредит, поради неплащане на месечна погасителна вноска на падежната дата на дължимото плащане. Изпратени са и писма до длъжниците за обявяване исикуемостта на вземането с изх.номер ИЗХ-001-81015/28.09.2018г. и с изх.номер ИЗХ-001- 81016/28.09.2018г.
Банката е предприела действия за принудително събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч. гр. д. № 2373 по описа за 2018г. на Районен съд - Дупница, е издадена заповед за изпълнение от 22.11.2018г., връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения им от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение, че договорът за кредит не е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Излага подробни съображения в тази насока. Прави възражение за недействителност на клаузи от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е подал на 21.11.2018г. до РС-Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците за дължими суми по договор за потребителски кредит от 20.07.2017г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2373/2018 г. по описа на съда. В рамките на образуваното заповедно производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2018г. против длъжниците и настоящи ответници, връчена им по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представен договор за потребителски банков кредит от 20.07.2017г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (кредитор), С.Й.К. (кредитополучател) и С.Д.К. (съдлъжник), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2952.20 лева, при фиксиран годишен лихвен процент за първите 12 месеца от 6.076 %, променлив лихвен процент за останалия срок на договора и годишен процент на разходите от 11.28%. Страните са уговорили, че задължението по сключения договор ще бъде погасявано на 48 анюитетни месечни погасителни вноски, считано от 20.08.2017г. до 20.07.2021г.
По делото са представени и писма с изх. № ИЗХ-001-81015/28.09.2018г. и изх. № ИЗХ-001-81016/28.09.2018г., изпратени от кредитора - „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД до длъжниците С. и С. Костадинови, за уведомяване на последните, че поради неизпълнение на задълженията по сключения договор за банков кредит и просрочие в плащането на месечни вноски в периода от 21.01.2018г. до 28.09.2018г., цялото непогасено задължение е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложените 2 бр. известия за доставяне, изпратените до двамата ответници писма, са върнати обратно, тъй като не са потърсени от получателите в срок.
По делото е представена и изготвена от банката - ищец справка за незаплатените по месеци суми по договор за банков кредит от 20.07.2017г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че задължението на кредитополучателя, произтичащо от договор за банков кредит от 20.07.2017 г., е в общ размер от 2797.63 лева към 19.11.2018г., от които: усвоена и непогасена главница в размер на 2633.83 лева; изискуема договорна (възнаградителна) лихва в размер на 113.35 лева; неустойка (наказателна лихва) в размер на 50.45 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на сключен договор за банков кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера и основанието на претенциите на ищеца, в т. ч., че кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и че ответниците са били уведомени за това.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна, в качеството ù на кредитор и ответниците, в качеството им на съдлъжници, въз основа на сключения договор за банков кредит от 20.07.2017 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Безспорно е и обстоятелството, че С.Д.К. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя С.Й.К. за изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя еднократно цялата сума по кредита, която е усвоена на 20.07.2017г.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните вземания. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда субективното потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.
В чл. 9.2 от сключения договор страните са уговорили, че с настъпването на случай на неизпълнение, банката има право с едностранно писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора, начислената лихва (евентуално наказателна лихва) и комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е заплатил изцяло месечни вноски, с падежи, сичтано от 20.01.2018г. до 20.10.2018г., от което следва, че на 21.02.2018г. цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо (по силата на чл.8.2 от Договора). Вследствие на изложеното, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като е изпратил 2 бр. писма - уведомления до кредитополучателя и съдлъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на адресите, посочени от ответниците в процесния договор. Видно от приложените известия за доставяне, пратките не са били потърсени от ответниците. При извършване на преценката дали ответниците са били редовно уведомени от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази изложеното в решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., според което начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презюмира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.
В процесния случай, страните по договора са уговорили такава клауза – чл. 11.8. от договора за кредит, според която всички уведомления и изявления във връзка с договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и се смятат за получени от кредитополучателя/поръчителя, ако достигнат до адреса за кореспонденция, посочен в договора. С оглед изложеното дотук, съдът намира, че ищецът е положил необходимите усилия за уведомяването на длъжниците, поради което и с оглед цитираната по-горе клауза, както и съобразявайки факта, че правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, уведомлението следва да се счита за редовно връчено на последните на 05.11.2018г.
С оглед изложеното дотук и като съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер. По отношение на претендираната договорна лихва, съдът съобрази разясненията, дадени с т. 2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата на плащането, а така също и че упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период-след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Затова уговорената между страните по настоящото дело договорна лихва се дължи единствено за периода до датата на обявяването на предсрочната изискуемост, която е 19.11.2018г., от което следва, че искът за дължимата договорна лихва следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изложеното и след като бива уважава главната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск срещу ответника с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на направените в производството по делото разноски. Ищецът е доказал направени разноски за заплатена държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 205.35 лева (149.40 лв.-в исковото производство и 55.95 лв.-в заповедното), 200.00 лева-депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и внесен депозит за възнаграждение за назначения им особен представител в размер на 426.00 лева.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №
55, „Експо 2000“ искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че
С.Й.К., ЕГН: ********** и С.Д.К.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, дължат солидарно на дружеството-ищец сума в размер на общо 2797.63 лв.
(две хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки),
от които: изискуема главница в размер на 2633.83 лева, изискуема редовна лихва в размер на 113.35 лева, начислена за
периода от 20.12.2017г. до 04.11.2018 вкл. и изискуема наказателна лихва (неустойка) в размер на 50.45 лева,
начислена за периода от 20.01.2018 г. до 19.11.2018г. включително, ведно със
законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2018г. до
изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
1707172197269740 от 20.07.2017г., съгласно издадената Заповед за изпълнение от
22.11.2018г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2373 по описа за 2018г. на Районен
съд- Дупница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Й.К., ЕГН: ********** и С.Д.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, сторените разноски по настоящото производство в размер на общо 775.40 лв. (седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки), както и разноските по ч.гр.д. № 2373/2018г. по описа на ДРС в размер на 55.95 лв.(петдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: