№ 455
гр. Пловдив, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№ 71467/ 03.08.2023г. при
регистратурата на РС-Пловдив , подадена от „Хри Сим Ауто“ ООД, ЕИК
*********, чрез пълномощника по делото адвокат В. В., срещу Решение №
3233/12.07.2023 г., постановено по гражданско дело №14178/2021 г . по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на „Виовес“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 21 А, ет.3,
ап.15, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за ползване през
месец декември 2020г. без основание на следния недвижим имот, а именно:
сграда с идентификатор № 56784.503.4.6, със застроена площ от 1473 кв.м.,
брой етажи - 1, с преназначение – промишлена сграда, изградена върху
поземлен имот с идентификатор 56784.503.4, по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД -18-
48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.Пловдив, район Северен, п.к. 4000, бул. „***, с площ 23 619 кв.м., с
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване –
за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен план 221,
1
кв.12, по плана на кв. „***“, парцел І -221, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 01.09.2021г. до
окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена
с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото „Виовес“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
представлявано от синдика А. Н., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Третото лице помагач „Транслогистика“ ООД, ЕИК *********, не
взема становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивните жалби доводи,
както и при служебна проверка за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивният
съд се произнесе по правния спор между страните, с който е сезиран.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, като ищецът
2
„Виовес“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, иска постановяване
на решение, с което ответникът „Хри Сим Ауто“ ООД, ЕИК *********, да
бъде осъден да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за ползване през месец декември 2020г. без основание на
собствения му недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор №
56784.503.4.6 със застроена площ от 1473 кв.м., брой етажи - 1, с
преназначение – промишлена сграда, изградена върху поземлен имот с
идентификатор 56784.503.4, по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД -18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Пловдив,
район Северен, п.к. 4000, бул. „***, с площ 23 619 кв.м., с предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект, с номер по предходен план 221, кв.12, по плана
на кв. „***“, парцел І -221, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 01.09.2021г. до окончателното
изплащане.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че ищцовото дружество е с открито
производство по несъстоятелност с Решение № 149 от 12.03.2020г. по т.д. №
1072/2019г. на ПОС XIII с. С Решение № 260388 от 07.10.2021г. дружеството
е обявено в несъстоятелност и е започнато осребряване на имуществото му. За
постоянен синдик с Определение № 1244 от 22.06.2022г. е назначена А. Н.. С
договор за покупко – продажба обективиран в нотариален акт № 113, том II,
рег. № 1811, дело № 308 от 28.06.2019г., ищецът е придобил от продавача
„Трансекспрес“ ЕООД, ЕИК *********, правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 56784.503.4 по КК и КР на гр. Пловдив, с
административен адрес гр. Пловдив, район Северен, бул. „***, представляващ
имот с площ от 23 619 кв.м., ведно с всички сгради и постройки, попадащи в
границите на имота, между които и процесния обект- СГРАДА сграда с
идентификатор № 56784.503.4.6.
Преди продажбата на имота продавачът „Трансекспрес“ ЕООД е
сключил договор за наем от 10.10.2018г., с нотариална заверка на подписите,
с който като наемодател е отдал възмездно правото на ползване върху целия
имот на „Транслогистика“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, за срок от 10
години срещу месечен наем от 1 600лв. Договорът за наем е вписан в СВ –
3
Пловдив с дв.вх. № 32953, рег. № 33664 от 10.10.2018г., Акт № 124, том 14.
Според чл.8 т.4 от договора, наемателят има право да предоставя части от
наетия имот за ползване на трети лица, което може да е възмездно или
безвъзмездно, по преценка на наемателя. С договори за наем от 29.09.2020г.
„Транслогистика“ ООД е преотдало на ответника да делото за временно –до
30.09.2025г. и възмездно ползване помещения в сграда с идентификатор №
56784.503.4.6, които ответникът ползва като пункт за годишни технически
прегледи на МПС.За ползваните помещения ответното търговско дружество е
заплатило на „Транслогистика“ ООД уговорената между тях и дължима за
м.12.2020г. наемна цена в размер от 1780 лева, съгласно приетото без
възражения от страните заключение на вещото лице В.Р. по допуснатата от
първоинстанциониня съд ССЕ. С писмено предизвестие от 27.10.2020г.
постоянният синдик на ищцовото дружество едностранно, по реда на чл.644
от ТЗ и на основание чл.658 ал.1 т.6 от ТЗ, е направил волеизявление за
прекратяване на договора за наем до наемателя „Транслогистика“ ООД, като
е дал 15 – дневен срок от връчване на предизвестието за преуреждане на
отношенията чрез актуализиране на наемната вноска, в противен случай с
изтичане на този срок прекратява договора за наем. Предизвестието е връчено
на управителя на наемателя на 29.10.2020г. С втора писмена покана до
наемателя „Транслогистика“ ООД, вече за предаване на вещите, синдикът е
приел наемното правоотношение за прекратено и е определил датата и часа -
19.11.2020г. от 12 часа, за явяване на бившия вече наемател по прекратения
между тях договор за наем на място в имота за връщане на държанието му.
От приложения Констативен протокол от 19.11.2020г. на помощник –
нотариус Никола Божилов към Нотариус Цветомира Баровска с рег. № 544 на
НК, Акт № 182, том II, рег. № 11730, се установява, че на определената дата и
час в поканата на място в имота с административен адрес гр. Пловдив, бул.
„***, не се е явил представител на „Транслогистика“ ООД за връщане на
държането на имота. Не се спори и че между Виовес“ ЕООД - в
несъстоятелност и наемателя „Транслогистика“ ООД е налице висящ
съдебен спор по предявен от ищците иск с правно основание чл.233, ал.1
от ЗЗД за връщане на държането на имота поради прекратяване на
договора за наем.
При така събраните по делото доказателства и установената
посредством тях фактическа обстановка настоящият състав на съда намира
4
предявения иск по чл.59 от ЗЗД за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на последно посочената правна норма всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Правната
уредба на вземанията по чл. 55 и по чл. 59 ЗЗД не е променена, а ППлВС №
1/79 г. е със запазено, задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2
ЗСВ). В неговата т. 5 е изведено задължението на съда по иска по чл. 59 ЗЗД
да изясни във всеки конкретен случай дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група
факти, за да установи или отрече това условие (материалноправна
предпоставка) за възникване на субсидиарното вземане. Това условие
(предпоставка) няма да е налице, ако ответникът е допуснат в собствения на
ищеца имот от трето лице-наемател по договор с ищеца. Когато възражението
е основано на такива твърдения, съдът е длъжен да обсъди събраните за тях
доказателства. Ако твърденията са верни, изключен е общият факт -
разместване на благата в двата патримониума, а с това - и основанието на
иска по чл. 59 ЗЗД. За извода е без значение дали наемното правоотношение
между ищеца и третото лице продължава да съществува в периода, зададен с
иска по чл. 59 ЗЗД. Субсидиарното вземане може да възникне, само ако
третото лице-наемател е върнало имота и след това ответникът е установил
върху имота своя, самостоятелна фактическа власт, в който смисъл е и
решение № 161 от 19.07. 2022 г., постановено по гр.д.№ 3093/2021г. по описа
на ВКС, 4-го гр. отд.
В процесния случай от 29.09.2020г. ответното търговско дружество
„Хри Сим Ауто“ ООД ползва помещения в собствената на ищеца сграда.
Ответникът обаче е допуснат от трето лице „Транслогистика“ ООД, наемател
на сградата по договор за наем от 10.10.2018г. сключен с
„Трансекспрес“ЕООД, в който договор, в качеството си на наемодател е
встъпил ищецът с оглед разпоредбата на чл.237,ал.1 от ЗЗД , тъй като е
придобил собствеността върху имота след като договорът за наем от
10.10.2018г. е бил вписан в имотния регистър към Агенцията по вписванията.
Ищецът, като наемодател, е предявил иск по чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД срещу
наемателя по договора от 10.10.2018г. „Транслогистика“ ООД, за връщане на
отдадените под наем сгради, производството по което дело е висящо, поради
5
което връщане на имота от страна на „Транслогистика“ ООД не е изпълнено.
След като третото лице-наемател „Транслогистика“ ООД не е върнало имота
на ищеца и ответното търговско дружество „Хри Сим Ауто“ ООД е
заплатило на „Транслогистика“ ООД дължимата и уговорена между тях
наемна цена за м.12.2020г. , то не е настъпило неоснователно разместване на
блага, а изложеното с оглед разясненията дадени с т.5 ППлВС № 1/79 г. и
цитираното решение на ВКС изключва възникването на вземането на ищеца
по чл. 59 ЗЗД срещу ответника по делото и неоснователност на исковата му
претенция.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя ще се присъдят
направените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение възлизащи в общ размер на сумата от 549,70 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3233/12.07.2023 г., постановено по
гражданско дело №14178/2021 г . по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с,
и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ВИОВЕС“ ЕООД, в несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Победа“ № 21А, ет.3, ап.15, за осъждане на „Хри Сим Ауто“ ООД, ЕИК
*********, да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение
за ползване през месец декември 2020г. без основание на следния недвижим
имот, а именно: сграда с идентификатор № 56784.503.4.6 със застроена площ
от 1473 кв.м., брой етажи - 1, с преназначение – промишлена сграда,
изградена върху поземлен имот с идентификатор 56784.503.4, по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД -
18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.Пловдив, район Северен, п.к. 4000, бул. „***, с площ 23
6
619 кв.м., с предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид производствен, складов обект, с номер по предходен
план 221, кв.12, по плана на кв. „***“, парцел І -221.
Решението е постановено при участието на „Транслогистика“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „***, като
трето – лице помагач на страната на ответника „Хри Сим Ауто“ ООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „ВИОВЕС“ ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 21А, ет.3, ап.15,
да заплати на „Хри Сим Ауто“ ООД, ЕИК 20127471, сумата от 549,70 лева-
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7