Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
25.05.2018г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №946 по описа на ДРС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба с вх.рег.№2287/10.04.2017 г. на регистратурата на Добричкия
окръжен съд, с която „ДАНИС“ ЕООД, ЕИК …,
със седалище и адрес на управление гр.Д. е предявило срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕИГ – РЕ” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С. при условията на обективно съединяване
следните искове (съгласно изменение,
допуснато с определение от о.с.з. от 18.01.2018г. на ДОС по търговско дело
№89/2017г.):
иск за плащане на сумата от 12 733,43
лв., представляваща разликата между реално дължимото и изплатено обезщетение
във връзка със застрахователно събитие – пожар, настъпило на 25.09.2015 г. в гр.Добрич, в собствено на застрахованото
лице производствено помещение,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 07.04.2017г. до датата на
окончателното изплащане на задължението;
иск за плащане на сумата от 1 555,88
лв., съставляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2016
г. /най-късната дата, до която е следвало да бъда изплатено обезщетението/ до
подаването на исковата молба 07.04.2017г.;
иск за плащане на сумата от 44,08
лв., представляваща лихва за забава върху първоначално изплатената сума от
7 918,08 лв., за периода от 01.01.2016 г. /най-късната дата, до която е
следвало да бъда изплатено обезщетението/
до датата на плащането - 19.02.2016 г.;
иск за плащане на сумата от 694,92
лв., представляваща лихва за забава върху изплатената сума от 38 394.53
лв., за периода от 01.01.2016 г. /най-късната дата, до която е следвало да бъда
изплатено обезщетението/ до датата на
плащането - 01.04.2016 г.;
иск за плащане на сумата от 877,22
лв., представляваща лихва за забава върху изплатената сума от 8 165.01
лв., за периода от 01.01.2016 г. /най-късната
дата, до която е следвало да бъда изплатено обезщетението/ – до датата на плащането - 16.02.2017 г.
Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че на 24.11.2014г., между „ДАНИС“ ЕООД и „ХДИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чийто правоприемник е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ“ ЕАД
е сключен застрахователен договор, обективиран в полица №…, със срок на
действие от 00.00 ч. на 30.11.2014 г. до 23.59 ч. на 29.11.2015 г. Обект на
застраховане и покрити рискове по застрахователния договор са стопански сгради
(производствени помещения, находящи се в гр. Д., стопанско имущество,
собственост на дружеството) с определена застрахователна сума от 80 000.00
лв.; стокова наличност (материални запаси, материали, продукция, стоки,
незавършено производство), отразено в счетоводна сметка 303, с определена обща
застрахователна сума от 70 000.00 лв.; покрити рискове – клауза А ( пожар,
гръм, мълния, имплозия, сблъсък и/или падане на пилотирано летателно тяло,
негови части и/или товар ) и клауза Б7, Б10 и Б12. В разпоредбата на пункт
4.1.1. II от Общите условия, се съдържа
дефиниция на покрития риск „пожар“ – „огън с поява на пламък, възникнал без
съобразно за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се
разпространява чрез собствена енергия; щетите се изразяват в пълно или частично
изгаряне, стопяване, обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или замърсяване от
действие на вода, пяна или препарати при гасене на пожар“. Застрахователният
договор е сключен с посредничеството на застрахователния брокер „ДЕНМАР
БРОКЕРС“ ООД.
На 25.09.2015 г., след края на
работния ден, във връзка със задействана алармена система, служители на СОТ,
посещават застрахования обект, където на място установяват наличието на
пламъци, обхванали част от производствените помещения. След подаване на сигнал
към РСПБЗН – Добрич, пристига дежурният екип, в резултат на което пожарът е бил
потушен. Събитието е засегнало котелното
помещение и съседния на него цех за кроене и производство на табани. С оглед
отстраняване на последиците от пожара, в застрахования обект са извършени
ремонтно-възстановителни дейности. Общият размер на средствата, необходими за
влагане с оглед пълното отстраняване на щетите възлиза на сумата от
89 780,68 лв., от които 26490,23 лв. – стойност на извършените ремонтни и
възстановителни операции по производствените сгради и 55290,45 лв. – стойност
на унищожената готова продукция. Застрахователят е изплатил сумата от
54 477,62 лв., като не е платил остатъка от дължимото обезщетение.
С оглед на изложените
съображения, ищецът претендира ангажирането на отговорността на застрахователя
за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове като
недоказани и неоснователни. Инвокирано е възражение за подзастраховане по см. на чл.205, ал.1 КЗ (отм.) по отношение
на обектите на застраховката. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Районният съд, съобразявайки становището на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Исковете черпят правното си
основание от разпоредбите на чл.208 КЗ ( отм. ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно общите правила за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, ищецът носи тежестта да установи
наличието на застрахователно събитие, което е предпоставка за заплащане на
застрахователно обезщетение; а ответникът носи тежестта да установи, че са
налице изключенията, които го освобождават от отговорността му да обезщети
имуществените вреди.
Не се спори между страните и от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е
собственик на недвижим имот – стопанска
сграда, находящ се в гр.Д.
От представената по делото
застрахователна полица №…/24.11.2014г. е видно, че е сключен договор за
застраховка “Пожар и природни бедствия” с включено застрахователно
покритие на стопанска сграда за застрахователна сума 80 000 лв. и средна
стокова наличност (продукция) за застрахователна сума 70 000 лв., находящи
се в гр.Д. между ЗАД «ХДИ Застраховане» –
предишно наименование на ответника и
«Данис» ЕООД със срок на действие 30.11.2014 г. - 29.11.2015г.
Между страните не се спори
досежно обстоятелството, че 24.09.2015г. е настъпило застрахователно събитие
«пожар», като при ответния застраховател е образувана щета №…. Не е спорно също
така изплащането на обезщетение в общ размер от 55477,62 лв., от които 16880,12
лв. за възстановяване на застрахованата сграда и 37597,50 лв. – за продукцията,
намирала се в сградата по време на настъпване на застрахователното събитие.
Страните не спорят и относно размера
на средствата, необходими за отстраняване на щетите по застрахованата сграда – 26490,23 лв., както и за стойността на унищожената готова продукция –55290,45
лв.
По смисъла на чл.208, ал.1 и ал.3 от КЗ ( отм. ) при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в размер на вредата към деня на настъпване на
събитието. Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. В
случая застрахованият собственик на недвижимия имот и продукцията е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя
за настъпилото
застрахователно събитие - пожар,
а последният е образувал при себе си преписка по щета и след определяне на
размера на обезщетението, го е изплатил на ищеца (за последното не са представени
доказателства по делото, но се признава от ищеца). Спорът по делото е за това дали този размер на
обезщетението е определен правилно от застрахователя или пък същият е изплатил
по- малка сума за щетата.
В случая при определя размера на дължимото
за застрахованата сграда обезщетение следва да бъде разгледано наведеното от ответника възражение за
подзастраховане по чл.205, ал.1 от КЗ (отм.), имащо характер на
правопогасяващо възражение относно евентулната разлика между дължимата по
договора застрахователна сума и съотношението между по-малката застрахователна
сума и действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото
имущество. Съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 от КЗ (отм.), ако е
уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно
възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде
повредено, обезщетението се определя според съотношението между
застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност. Определения за действителна и
възстановителна стойност има в приложимия закон. Съгласно чл.203, ал.2 от КЗ (отм.) за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.203, ал.3 от КЗ (отм.).
Съобразявайки
се с посочената правна уредба, съдът намира за
основателно направеното от ответника възражение за
подразстраховане. По делото се събраха доказателства, че процесният договор е сключен при условията на подзастраховане. Обект на застраховка е
била стопанска сграда с
договорена в полицата застрахователна сума от 80 000 лева. Според заключението на вещото лице по СТЕ /л.153 – 164 по т.д.№89/2017г./, към момента на възникване на застрахователното
правоотношение – 30.11.2014 г., действителната пазарна стойност на сградата е 294 011 лв. Именно
пазарната стойност е онази срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество и представлява действителната такава по смисъла на чл.203,
ал.2 от КЗ (отм.). Съдът кредитира посоченото
заключение, като компетентно дадено и неоспорено
от страните. Възприетото
заключение е изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата за това
квалификация и е подборно и ясно обосновано. При определяне на пазарната стойност на недвижимия имот вещото лице е използвало два метода – на
вещната стойност и на сравнителните продажби, като при съответните коефициенти
на тежест за всеки от двата метода е дало заключението си. Съответно другото прието по делото заключение
по СТЕ /л.121 – 134 по т.д.№89/2017г./ е оспорено от ищцовата страна, не е
достатъчно обосновано и е изготвено от вещи лица, за които липсват данни да
притежават необходимата за това квалификация. Ищцовата страна с молба с
вх.рег.№398/17.01.2018г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд настоява при определяне на
действителната стойност на застрахованата постройка да се възприеме, оценката
на вещото лице по СТЕ /л.153 – 164 по
т.д.№89/2017г./, уточнена в открито съдебно заседание от 07.11.2017г. – 177513
лева. Действително в проведеното на 07.11.2017г. открито съдебно заседание,
вещото лице посочва сума в размер на 177513 лв., като в изложението си сочи, че
това е втори вариант, изработен въз основа на „методика на застрахователно
дружество „България холдинг”. На първо място липсват основания при определяне
на пазарната стойност на недвижимия имот да се използва методика на
застрахователно дружество и то различно от ответното. На следващо място, изложението на вещото лице, макар и
обективирано в протокола не отговаря на изискванията на чл.199 от ГПК, липсва и
изричен акт на съда за приемането му и
не може да послужи за определяне
на пазарната стойност на застрахования недвижим имот.
При
установено по-малка застрахователна сума от действителната - 294 011 лв., следва
да намери приложение правилото на чл. 205, ал.1
от КЗ и обезщетението да се определи според съотношението между
застрахователната сума и действителната такава. В случая това съотношение е 0,272
към 1, поради което размерът на щетата от 26490,23 лева (изрично признат от ответното дружество и установен
със заключението по ССчЕ) следва да се
редуцира с 0,272. При тази математическа операция се получава сумата от 7205,34
лева – дължимо обезщетение за застрахованата стопанска сграда.
Що се отнася до възражението на
ответното дружество, че от размера на дължимото обезщетение следва да се
приспадне начисления ДДС по фактурите за
извършения ремонт на застрахованата сграда, съдът намира същото за
неоснователно. Обстоятелството дали ищецът е регистриран по ЗДДС, съответно
дали заплатеният данък ще му бъде възстановен или не, е ирелевантно за
отговорността на застрахователя, който дължи обезщетение в размер, включващ начисления
и платен от ищеца ДДС.
Страните
не спорят, че при настъпилото на 24.09.2015г. застрахователно събитие «пожар» е бракувана продукция на стойност 55290,45 лв.
Тази стойност се установява и от представения от ищеца и неоспорен от ответника
протокол за бракуване на произведена продукция от 28.09.2015г. /л.23 по т.д.№89/2017г./. Ответното дружество е
изплатило обезщетение в размер на 37597,50 лв. за продукцията, намирала се в
сградата по време на настъпване на застрахователното събитие. В отговора на
исковата молба, ответникът
поддържа тезата, че размера на обезщетението е определен при условията на
подзастраховане, тъй като в застрахованата сграда е била налична стокова
наличност на стойност 102249,92 лв., а допълнително е отчетена и стойността на труда
за всеки изработен чифт – 10 лв. Така обезщетението е определено в съотношение
е 0,68 към 1. В допълнителния отговор с вх.рег.№4529/11.07.2017г. на регистратурата на Добричкия
окръжен съд ответникът повторно
признава, че стойността на бракувана продукция е 55290,45 лв., а реалната бройка и
стойност на продукцията, находяща се в производствената база в гр.Д. – склад 1
и склад 2 към датата на настъпване на
застрахователното събитие е извлечена от представена от ищеца «счетоводна
справка във връзка с настъпило застрахователно събитие» - л.22 по т.д.№89/2017г. Видно от
посочената справка в склад 1 и склад 2 - производствената
база в гр.Д. е било налично количество
продукция от общо 3868 броя на обща
стойност 63569,92 лв. Действително тази стойност не надвишава застрахователната сума от 70 000 лева, но за получаване на
действителната стойност на застрахованото имущество, с оглед посочената
приложима правна уредба, към сумата от 63569,92 лв. следва да се прибави и
стойността на труда за изработването. Видно от представения протокол за
бракуване на продукцията, при определяне стойността на същата е включена и
стойността на труда. Така за бракуваните 2280 броя чифта е получена стойност от
55290,45 лв. За останалите 1588 броя чифта стойността на труда, при липса на
други данни, следва да бъде изчислен съобразно заключението по ССчЕ в среден размер от 12,10 лева (според заключението стойността на труда варира от 10,20
лв. до 14,00 лв. за изработване на един чифт .....). При това действителната
стойност на налично количество продукция от
общо 3868 броя е било 99043,04 лв. (55290,45 лв. /за 2280 чифта/ + 24537,79 лв. /за 1588 чифта/ + 19214,80 лв.
/1588 чифта х 12,10 лв./). Съответно действителната
стойност на наличното количество продукция надвишава застрахователната
стойност, налице е подзастраховане, като при така констатираните стойности
обезщетението следва да бъде определено в съотношение 0,71 към 1. Размерът на установената щета от 55290,45 лева
(изрично признат от ответното
дружество) следва да се
редуцира с 0,71. При тази математическа операция се получава сумата от 39256,22
лева – дължимо обезщетение за застрахованата продукция.
При установено задължение на ответното дружество към ищеца в общ
размер от 46461,56
лв., от
които 7205,34 лв. за възстановяване на застрахованата сграда и 39256,22 лв. –
за продукцията, по-нисък
от този на изплатеното
на ищеца обезщетение в общ размер от
55477,62 лв., от които 16880,12 лв. за възстановяване на застрахованата сграда
и 37597,50 лв. – за продукцията, главният иск за застрахователно обезщетение е
неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на
главната искова претенция неоснователни са и акцесорните такава за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 07.04.2017 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението и за плащане на сумата от
1 555,88 лв., съставляваща законната лихва за забава върху главницата за
периода от 01.01.2016 г. /най-късната дата, до която е следвало да бъда
изплатено обезщетението/ до подаването на исковата молба 07.04.2017г. Неоснователни са и останалите
акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Страните не спорят относно изплащането на обезщетение по процесния договор в общ
размер от 55477,62 лв., но никоя от тях не представя доказателства за датата/датите,
на които е извършено същото. При липса на доказателства за това, съдът не може
да прецени основателността на претенцията, която е и оспорена от ответника. Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат с оглед гореизложените съображения, съдът не намира за необходимо да обсъжда доводите на ищеца и събраните доказателства
досежно момента на изпадане в забава на ответната страна.
При този изход на
спора на ищеца не се следват сторени по делото разноски. На ответника следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1500
лв. (възнаграждение по СТЕ – 1000 лв., възнаграждение по ССчЕ - 500 лв.) и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определеното
на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДАНИС“
ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Д. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕИГ – РЕ” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.С. при условията на обективно съединяване:
иск за плащане на сумата от
12 733,43 лв., представляваща разликата между реално дължимото и изплатено
обезщетение във връзка със застрахователно събитие – пожар, настъпило на
25.09.2015 г. в гр.Добрич, в собствено
на застрахованото лице производствено помещение,
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 07.04.2017г. до датата на
окончателното изплащане на задължението;
иск за плащане на сумата от
1 555,88 лв., съставляваща законната лихва за забава върху главницата за
периода от 01.01.2016 г. /най-късната дата, до която е следвало да бъда
изплатено обезщетението/ до подаването на исковата молба 07.04.2017г.;
иск за плащане на сумата от 44,08
лв., представляваща лихва за забава върху първоначално изплатената сума от
7 918,08 лв., за периода от 01.01.2016 г. /най-късната дата, до която е
следвало да бъда изплатено обезщетението/
до датата на плащането -
19.02.2016 г.;
иск за плащане на сумата от
694,92 лв., представляваща лихва за забава върху изплатената сума от
38 394.53 лв., за периода от 01.01.2016 г. /най-късната дата, до която е
следвало да бъда изплатено обезщетението/
до датата на плащането - 01.04.2016 г.;
иск за плащане на сумата от
877,22 лв., представляваща лихва за забава върху изплатената сума от
8 165.01 лв., за периода от 01.01.2016
г. /най-късната дата, до която е следвало да бъда изплатено обезщетението/ – до датата на плащането - 16.02.2017 г.
ОСЪЖДА „ДАНИС“ ЕООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ – РЕ” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление гр.С. сторени по делото
разноски в размер на 1500 лв. и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: