РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300500577 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция "Пътна
Инфраструктура", ЕИК *********, против решение № 445/19.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 965/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІІ
гр. състав, с което Агенцията е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад В.
И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Позитано“ № 5, сумата от 503.37 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт“ с
полица № *** със срок на действие от 09.10.2021 г. до 08.10.2022 г., за
имуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 27.12.2021 г. на пътното платно по път ІІ-86 от гр. Смолян към
гр. Пловдив, в участъка преди ***, на л.а. „Ягуар“, с peг. № *** – собственост
на „Евро Енерджи“ ООД, управляван от В. Л. Т., при преминаване през
„внезапно паднало на пътното платно свлачище от земна маса“, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 740 лв., направени по производството разноски. Във въззивната жалба се
1
поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като са
игнорирани събраните по делото гласни доказателства за наличието на
предупредителни знаци за опасността от падане на камъни и свличане на
земна маса в процесния участък. Поддържа се, че с решението си
първоинстанционният съд не е отчел внезапният характер на събитието, както
и липсата на каквито и да е данни инцидентът да се дължи на бездействие на
служители на АПИ. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на
друго решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира да
му бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад В. И.Г.“ ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ,
във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от ЗЕАД „Булстрад В. И.Г.“ ЕАД против Агенция "Пътна
инфраструктура".
Ищецът ЗЕАД „Булстрад В. И.Г.“ ЕАД е основал иска си на
твърдението, че на 27.12.2021 г., при движение по републикански път II 86, от
гр. Смолян към гр. Пловдив, в участъка преди ***, лек автомобил марка
„Ягуар“ с per. № ***, управляван от В. Л. Т. е преминал през паднали камъни
на пътното платно, в резултат на което са настъпили имуществени щети по
автомобила. Твърди, че при настъпване на произшествието лекият автомобил
е бил застрахован при ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.” ЕАД с имуществена
застраховка „Како Стандарт“, сключена със ЗП № ***, със срок на действие
от 09.10.2021 г. до 08.10.2022 г. Във връзка с постъпила молба за изплащане
на обезщетение за щетите по застрахования автомобил била образувана щета,
по която предвид вредите по застрахования автомобил на 06.01.2022 г. на
неговия собственик „Евро Енерджи“ ЕООД било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 503.37 лв. Предвид изплащане на обезщетението и
на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ счита, че като застраховател е встъпил в
правата на застрахованото лице против възложителя, за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вредите. Във
връзка с отговорността на ответника поддържа, че доколкото щетите по
застрахования автомобил са възникнали в резултат на препятствие на
републикански път II - 86, представляващо паднала скална и земна маса,
отговорността за възстановяването им е на Агенция „Пътна инфраструктура“,
2
която не е изпълнила законовото си задължение по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП да
осигури бързо и безопасно придвижване по републиканските пътища. Ето
защо претендира за възстановяване на така платеното обезщетение, ведно с
обезщетение за забава върху него в размер на законната лихва за времето от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът Агенция "Пътна Инфраструктура" оспорва иска като
неоснователен. Възразява, че към момента на произшествието целият пътен
участък от гр. Асеновград към с. Наречен е бил надлежно сигнализиран за
опасност от падащи камъни, поради особеностите на географския терен
(планински), включително и със сигнално светещо табло на изхода на гр.
Асеновград. Твърди, че в процесния случай не се касае до бездействие от
страна на служители на АПИ, а до настъпило внезапно събитие, каквото
пътната администрация не би могла да предотврати. Ето защо счита, липсва
основание за ангажиране на неговата отговорност. Евентуално счита, че
процесното произшествие е причинено от виновното поведение на водача на
увредения автомобил, който не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 и
ал.2 от ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство, като да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по
чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е
необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
3
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, като настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка
без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или
въззиваемата страна.
От фактическа страна пред настоящата инстанция не се оспорва
приетото за установено от районен съд, че причина за настъпване на
автопроизшествието е преминаване на застрахования автомобил през
„внезапно паднало на пътното платно свлачище от земна маса“, както и че в
резултат на това са настъпили описаните щети по автомобила. Между
собственика на автомобила „Евро Енерджи“ ООД и ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД е бил сключен договор за имуществена застраховка
„Каско Стандарт“ с полица № *** със срок на действие от 09.10.2021 г. до
08.10.2022 г. Прието е за установено, че „Евро Енерджи“ ООД е подал
уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка на МПС
на 29.12.2021 г. По образуваната щета са били извършени огледи, при които
са били констатирани увреждания по автомобила. Зстрахователят е определил
и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 503.37 лева на
06.01.2022 г. на „Евро Енерджи“ ЕООД, поради което на основание чл.410,
ал.1 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата – до размера на платеното обезщетение.
Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните,
АРС е приел за установено, че мястото на което е настъпило ПТП-то е на път
ІІ-86 от гр. Смолян към гр. Пловдив, в участъка преди ***, че то е част от
републиканки път, че изграждането, ремонтът и поддържането му следва да
се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура“ – ответник в
производството, както и че Агенцията е длъжна да вземе необходимите
мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да постави
предупредителни знаци, указателни табели и други.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред тази
инстанция.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с изводите на
първостепенния съд за наличието на противоправност на поведението на
служителите на ответника, изразяващо се в бездействие в изпълнение
задълженията за поддръжка на пътя. Жалбоподетелят поддържа, че
районният съд не е отчел внезапния характер на настъпилото събитие,
невъзможността да бъде предотвратено, както и относно това да липсват
доказателства да е налице виновно бездействие от негови служители след
уведомяването им, или забавяне при отстраняване на препятствието.
Във връзка с така наведеното оплакване, съдът намира следното:
4
Съгласно нормата на чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали,
пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или
администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с
наредбата по ал. 3.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, участниците
в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка.
Установява се по делото от разпитания пред районния съд свидетел
Иван Денков Кунев, че в процесния участък от пътя, на който е станало
пътно-транспортното произшествие е бил поставен пътен знак – А17
"Опасност от срутване или наличие на паднали камъни". Свидетелят сочи, че
работи в Областно пътно управление Пловдив от 2013 г., което обслужва
пътя Асеновград – Смолян, път ІІ-86 до 53 км., малко над с.***, след разклона
до с.*** – където е границата, която разделя област Пловдив и област
Смолян. През 2016 г. след рехабилитация на този път са били поставени
предупредителни знаци за опасност от свлачища и наличие на опасност от
паднали камъни. Свидетелят сочи, че такива пътни знаци са били поставени
по целия път, в двете посоки. На този път се прави обход през различен
период от време. При констатирани повреди на пътя, липсващи знаци, или по
подаден сигнал в „Полицията“ или на тел.112 – за свлачища или паднали
камъни, се ангажира външна фирма, на която се възлага и тя извършва
ремонта. Свидетелят сочи, че всички знаци са налични, няма данни за
повредени или паднали пътни знаци.
Предвид установяването по делото за наличието на предупредителни
пътни знаци на пътното платно в процесния участък, относно съществуването
на опасност от срутване, или наличие на паднали камъни, пловдивският
окръжен съд намира, че вредата по автомобила е настъпила поради
поведението на застрахования. Всеки един участник в движението,
включително и застрахованият, при наличието на тези предупредителни
пътни знаци е длъжен да се съобрази с "предупреждението" и да изпълни
задълженията си, визирани с разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
/посочената разпоредба гласи следното: Водачите на пътни превозни средства
5
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението/.
Тежестта на доказване, че застрахованият е изпълнил тези свои
задължения, като водач на МПС и участник в движението при преминаване
през процесния участък лежи върху ищцовата страна, но по делото няма
събрани доказателства в тази насока.
Ето защо съдът приема, че с оглед установения механизъм на ПТП не
е налице виновно бездействие от страна на служители, натоварени от
жалбоподателя с поддръжка на пътя и осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение, поради което ответникът
като стопанин /собственик/ на пътя следва да бъде освободен от отговорност
за така претърпените вреди. Жалбоподателят е взел всички необходими мерки
по предотвратяването на произшествието чрез поставяне на надлежна
сигнализация за опасност от падащи камъни по целия участък от пътя, по
който е същото е станало.
По така изложените съображения съдът приема предявения иск за
неоснователен. Като такъв същият следва да се отхвърли.
Решението на районния съд, което е в обратния смисъл, е
неправилно и затова ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго
решение по същество, с което искът ще се отхвърли.
Предвид основателността на въззивната жалба и неоснователността
на иска, в полза на жалбоподателя – ответник ще се присъдят направените от
него разноски, които се изразяват в 27,90 лв. - заплатена ДТ пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 445/19.12.2022 г., постановено по гр.д. №
6
965/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІІ гр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗЕАД „Булстрад В. И.Г.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5
против Агенция "Пътна Инфраструктура", ЕИК *********, иск за заплащане
на сумата от 503.37 лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт“ с полица № *** със
срок на действие от 09.10.2021 г. до 08.10.2022 г., за имуществени вреди,
причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.12.2021 г.
на пътното платно по път ІІ-86 от гр. Смолян към гр. Пловдив, в участъка
преди ***, на л.а. „Ягуар“, с peг. № *** – собственост на „Евро Енерджи“
ООД, управляван от В. Л. Т., при преминаване през „внезапно паднало на
пътното платно свлачище от земна маса“, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
11.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад В. И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5 да заплати на
Агенция "Пътна Инфраструктура", ЕИК *********, сумата от 27,90 /двадесет
и седем лв. и 90 ст. / лв. - разноски пред въззивната инстанция за заплатена
държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7