Определение по дело №2325/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1670
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20201001002325
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 167023.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
търговско дело № 20201001002325 по описа за 2020 година
Образувано е по жалба вх.н. 10585/04.12.2019г. на Г. С. В. , уточнена с
молба от 29.05.2020г., срещу определение от о.с.з. на 21.06.2019г. по т.д.н.
24/2019г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение
молбата на Г. С. В. за присъединяването му като кредитор в производството
по делото, образувано по молба по чл. 625 ТЗ на Н. Г. К. срещу „Симеоново
Сити“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа обжалваният съдебен акт да е
неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон.
Излага Окръжен съд- Враца да не му е връчил редовно определението си от
30.04.2019г., като е нарушил разпоредбата на чл. 41 ГПК, по която причина и
неправилно с обжалваното определение е счел, че следва да остави молбата
му за присъединяване по делото без уважение. По изложените доводи моли
обжалваният съдебен акт да бъде отменен.
Писмен отговор на жалбата е депозиран от молителя Н. Г. К., който
оспорва жалбата като недопустима с доводи молбата за присъединяване от
кредитора да е подадена след датата на първото насрочено о.с.з. по делото.
При условията на евентуалност поддържа жалбата да е неоснователна. Излага
жалбоподателят да е подал молба за присъединяването му като кредитор, към
която не е представил доказателства за внасяне на дължимата държавна такса.
В молбата е посочил и адрес за връчване на съобщения, на който са му
връчени указанията на съда за представяне на декларация по чл. 83 ГПК по
направеното искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна
такса. Указанията на съда не са изпълнени, предвид на което и правилно с
1
обжалваното определение молбата му за присъединяване по делото е оставена
без уважение. Поддържа и интересът на жалбоподателя да е удовлетворен,
доколкото по молбата по чл. 625 ТЗ вече има постановено решение № 167 от
23.10.2019г. по т.д. 24/2019г. по описа на ОС – Враца и В. може в откритото
производство по несъстоятелност да предяви вземанията си срещу длъжника.
Останалите страни, „Симеоново Сити“ ЕООД и С. Д. А., в
предоставения им срок не депозират писмен отговор не вземат становище по
жалбата.
Настоящият състав на съда при дължимата служебна проверка относно
допустимостта на сезиралата го жалба, намира същата да е подадена в срок от
заинтересовано лице и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, като съдът при формиране на последния извод споделя практиката по
определение № 278 от 18.05.2018г. по ч.т.д. 365/2018г., ТК, II ТО на ВКС и
определение № 516 от 25.11.2016г. по ч.т.д. 1608/2016г., ТК, I ТО на ВКС.
Определението на съда по чл. 629, ал. 4 ТЗ според настоящия състав на съда
подлежи на инстанционен контрол на основание чл. 613а ТЗ, вр. чл. 274, ал. 1,
т. 1 ГПК като преграждащо хода на делото по отношение на кредитора В.,
който има признат от закона интерес при наличие предпоставките по чл. 629,
ал. 4 ТЗ да вземе участие в производството, образувано по молба по чл. 625
ТЗ на друг кредитор, като главна страна в процеса, включително като
съдейства на съда за установяване на обективните факти относно
икономическото състояние на търговеца, началната дата на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, както и да обжалва съдебното
решение, което е обвързващо за него. Последният извод на съда не се променя
от принципната възможност кредиторът да подаде нова молба по чл. 625 ТЗ,
доколкото последната ще е допустима и производство по същата ще се развие
единствено при отхвърляне на по-рано подадената молба по чл. 625 ТЗ, към
производството по която е искал да се присъедини, а при уважаване на
последната, заявилият искане да се присъедини кредитор, ще е обвързан от
съдебното решение като е лишен от възможност по причина евентуален
незаконосъобразен съдебен акт да влияе на съдържанието на последното
решение, както и да обжалва същото.
Допустимата по горните доводи на съда жалба на Г. С. В. е основателна
2
по следните мотиви:
Нормата на чл. 629, ал. 4 ТЗ предвижда правната възможност до
приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на
кредитор, в производството да могат да се присъединяват други кредитори,
да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.
Разпоредбата визира първо редовно и проведено съдебно заседание, каквото
по делото е проведено едва на 30.07.2019г., предвид на което и подадената по
пощата на 18.09.2019г. молба от Г. В. по чл. 629, ал. 4 ТЗ е подадена в срок,
противно доводите по депозирания писмен отговор на жалбата. На основание
чл. 62, ал. 2 ГПК предвид подаването и по пощата на 18.03.2019г. молбата се
счита за подадена и преди първото насрочено, но непроведено поради
нередовна процедура, о.с.з. на 19.03.2019г.
Към молбата не са представени доказателства за платена държавна
такса, което я определя като нередовна. Съдът е указал на молителя да
отстрани нередовността с определение от 22.03.2019г. Указанията на съда са
връчени на молителя В. на 17.04.2019г. В срока за изпълнението им на
24.04.2019г. В. е депозирал молба с искане да бъде освободен от дължимата и
указана му от съда държавна такса по молбата му по чл. 629, ал. 4 ГПК.
С разпореждане от 30.04.2019г. съдът е указал на молителя да
представи декларация по образец по чл. 83, ал. 2 ГПК. Указанията на съда са
изпратени на посочения от молителя Г. В. адрес. Съобщението е върнато по
делото с отбелязване от призовкаря, че не намира лицето на адреса, че е
проведен разговор с него на записан телефон, посочил е ден и час, когато ще
бъде на адреса, но при посещение от призовкаря не е открит и не е отговорил
на същия телефон.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил мотиви
да са налице предпоставките за връчване на съобщението до В. при условията
на чл. 41, ал. 1 ГПК, с оглед на което и предвид непредставянето на
декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и невнасянето на дължимата държавна такса,
съдът е приел, че молбата му за присъединяване като кредитор по делото се
явява неоснователна и е постановил да оставя същата без уважение.
Определението е неправилно.
3
При заявено искане по депозирана до съда молба за освобождаване от
държавна такса съдът дължи изрично произнасяне по молбата със съдебен
акт, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Едва след
стабилизиране на постановен изричен отказ за освобождаване на страната от
задължение за внасяне на държавна такса, на същата следва да бъде дадена
нова възможност за внасяне на таксата и при неизпълнение на указанията
молбата да бъде върната като нередовна. В конкретния случай съдът не е
съобщил надлежно указанията си за представяне към молбата на декларация
по образец по чл. 83, ал. 2 ГПК, като сочената норма на чл. 41 ГПК е
неприложима, доколкото по делото не се установяват, разписаните в нормата
предпоставки адресатът да е напуснал адреса за период по-дълъг от един
месец, за което да не е уведомил съда. Единствените удостоверени факти от
призовкаря са, че не е намерил адресата при две посещения на адреса на
неуточнени дати, но с оглед датата на изготвяне на съобщението,
посещенията са за период по-малък от две седмици. Независимо от
последното и съдът не се е произнесъл изрично по молбата по чл. 83, ал. 2
ГПК, нито е изчакал актът, с който отказва освобождаване от задължение за
внасяне на държавна такса да се стабилизира, а се е произнесъл по
нередовната молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ като е оставил искането за
присъединяване на кредитора без уважение.
Последният неправилен съдебен акт следва да бъде отменен, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по
молбата на В. по чл. 629, ал. 4 ТЗ съобразно разясненията по т. 1 от ТР
1/2017г. на ОСТК на ВКС, включително връчване на указанията за
представяне на декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, изрично произнасяне по
искането на молителя по чл. 83, ал. 2 ГПК, и при положително определение и
допускане присъединяването му като кредитор в производството по
подадената молба по чл. 625 ТЗ, разглеждане на последната в о.с.з. и
постановяване на евентуално допълнително решение, с което вече
постановеното решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ бъде допълнено, че е постановено
и при участието на кредитора В., респективно на последното основание да
бъде администрирана вече подадената въззивна жалба от същото лице, или
молбата му отхвърлена с оглед недоказаното качество на кредитор.
По тези мотиви, САС
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.н. 10585/04.12.2019г. на Г. С. В. , уточнена с
молба от 29.05.2020г., определение от о.с.з. на 21.06.2019г. по т.д.н. 24/2019г.
по описа на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата на
Г. С. В. за присъединяването му като кредитор в производството по делото,
образувано по молба по чл. 625 ТЗ на Н. Г. К. срещу „Симеоново Сити“
ЕООД,
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд – Враца за извършване на
дължимите по молбата по чл. 629, ал. 4 ТЗ на Г. С. В. процесуални действия
съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5