Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
21.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Кремена Б.а
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Ив.Велчева и
с участие на прокурор Д. Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 12 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище ***, представяно
от управителя И.Ж., депозирана чрез адв.Б.Б. от ШАК против Решение №
294/10.12.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1570/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
91/27.08.2021г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води -
гр. Шумен, с което на основание чл.166, т.3, във връзка с чл.165, ал.2, във
връзка с чл.155, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „А.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди).
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство. Твърди се, че решаващият извод на съда е направен, без да бъдат
съобразени всички събрани доказателства досежно обжалването на даденото
предписание от дружеството, по което липсва допуснато предварително изпълнение,
съответно срокът за неговото изпълнение бил възобновен след постановяването на
Решение на №9/26.01.2021г. на Министър на околната среда и водите, с което
актът бил потвърден. Сочи се, че наказателното постановление, както и
предписанието, са постановени в противоречие с европейското законодателство и
по-конкретно с Известие на Комисията - Технически насоки относно
класифицирането на отпадъци. Твърди се, че видът на отпадъка неправилно е
определен от контролните органи и същият се явявал с код 08 03, а не с код 16
02. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на
потвърдения с него санкционен акт. Сочените отменителни основания и искането за
отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление се
поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството адвокат
Б., който претендира и разноски.
Ответната страна, РИОСВ -
гр.Шумен, не изразява становище по касационната жалба. Редовно и своевременно
призована не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли за решение, с което да бъде оставено в сила оспореното
съдебно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
От фактическа страна е
установено, че „А.Т.“ ЕООД стопанисва площадка за дейности с отпадъци, находяща
се на ул.Възраждане №77 в с.Хитрино, обл.Шумен, парцел УПИ V, кв.12 и УПИ VI,
кв.12 по плана на населеното място. Дружеството притежава издаден от РИОСВ - гр. Шумен документ по чл.67 от ЗУО за
дейности с отпадъци - Решение №15-ДО-314-04 от 29.05.2019г., в който е включена
базата в с.Хитрино, обл.Шумен. В разрешителния документ не се разрешава дейност
по третиране на отпадъци негодни за употреба тонер касети (код 16 02 16 – компоненти,
отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от упоменатото в 16 02
15).
На 01.12.2020г. била
извършена извънредна проверка на площадката за дейности с отпадъци,
стопанисвана от касатора, от длъжностни лица към Регионална инспекция по околна
среда и води - гр.Шумен (РИОСВ – гр.Шумен), във връзка с получени писма с вх. №
ОА-3948/27.11.2020г. и вх. № ОА-3960/30.11.2020г. от Национален координационен
център към МОСВ относно извършени превози на отпадъци по Регламент (ЕО)
№1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци. Контролните органи установили,
че съгласно приложените към горепосочените писма документи по Приложение VII и международни товарителници, са
извършени следните превози на отпадъци: на 24.11.2020г. – внос на отпадък с код
08 03 18 – отпадъчен тонер за печатане, различен от упоменатия в код 08 03 17,
в количество 11,146т. и на 25.11.2020г. – внос на отпадък с код 08 03 18 –
отпадъчен тонер за печатане, различен от упоменатия в 08 03 17, в количество
9,01т. Тъй като при проверката е установено несъответствие между вида на
отпадъка и придружаващата го документация, с Констативен протокол №
ДЙ-79/01.12.2020г. на основание чл.119, ал.7 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) на дружеството е дадено задължително предписание да предаде
наличните на площадката отпадъци, представляващи тонер касети (попадащи в група
16 02 от Приложение №1 на Наредба №2 от
23.07.2014г. за класификация на отпадъците) на лице, притежаващо документ по
чл.35 от ЗУО за дейност със съответния код и да се предостави в РИОСВ – Шумен
копия на документи, удостоверяващи предаването, със срок за изпълнение - 15.12.2020г.
На 16.12.2020г. служител
при РИОСВ – Шумен извършил справка в деловодната програма и установил, че не е
постъпвало писмено уведомяване и не са представени документи, удостоверяващи изпълнението
на даденото предписание.
Предписанието било
обжалвано по административен ред пред Министъра на околната среда и водите. С
Решение № 9/26.01.2021г. на министъра на ОСВ депозираната жалба е оставена без
разглеждане и производството по нея е прекратено. С определение №
3921/26.03.2021г. по АД № 3006/2021г. Върховен административен съд на РБ е
отхвърлил оспорването по частна жалба на „А.т.“ ЕООД срещу Решение №
9/26.01.2021г. на министъра на ОСВ.
На 07.06.2021г. против „А.Т.“
ЕООД с ЕИК ********* е съставен АУАН № ДЙ-04 за нарушение на чл.166, т.3, във
вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС. Актът бил надлежно връчен на упълномощено лице.
Въз основа на съставения
акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, административно
наказващият орган издал наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, с което на
дружеството на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2, във вр. с чл.155,
ал.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд
обсъдил относимата правна уредба и съобразил приобщения доказателствен
материал, достигайки до извод относно наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на юридическото лице за това, че в рамките на определения от
компетентните органи срок не е предприело действия по изпълнение на даденото
предписание, което съдържа изискване за предприемане на конкретни фактически
действия за отстраняване на констатираните нередности. С това си поведение,
според мотивите, изложени в касираното съдебно решение, субектът е допуснал
нарушение на чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2, във вр. с чл.155, ал.2 от
ЗООС, поради което правилно административно наказващият орган е пристъпил към
ангажиране на отговорността му.
Настоящият касационен
състав не споделя изводите на въззивната инстанция и намира, че е налице
съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. Видно от съдържанието на съставения в хода на проверката
Констативен протокол, адресираните до дружеството предписания са изготвени на
основание чл.119, ал.7 от Закона за управление на отпадъците. С разпоредбата на
чл.119, ал.1 и ал.7 от ЗУО контролните органи от РИОСВ са оправомощени да
извършват проверки по документи и /или
на място, като при констатирани нарушения дават задължително предписание и
определят срок за отстраняване на нарушенията. Правомощията за отправяне на
задължителни предписания с констативен протокол, съставен от органите на РИОСВ,
при констатирани нарушения, установени в хода на извършвани проверки, са разписани и с нормата
на чл.120 от ЗУО. Цитираната разпоредба указва, че при констатирани нарушения
контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения. Неизпълнението на задължително предписание на
контролен орган, е квалифицирано като административно нарушение с разпоредбата
на чл.156, ал.1 от ЗУО, според която за неизпълнение на предписание по чл.113,
ал.3 или чл.120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв.
до 10000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до
20000 лв.
В случая, видно от
приложения по делото Констативен протокол № ДЙ-79/01.12.2020г., същият е
издаден на основание чл.119, ал.7 от Закона за управление на отпадъците, в
рамките на разписаната от закона компетентност на орган при РИОСВ. От това
следва, че неизпълнението им би могло да разкрие белезите на административно
нарушение на режима, заложен в ЗУО. С издаденото впоследствие наказателно
постановление обаче на дружеството се вменява неизпълнение на дадени по реда на
чл.155, ал.2 от ЗООС предписания, каквито по делото липсват. Това
несъответствие е от съществено значение, доколкото неизпълнението на
задължителни предписания е въздигнато в състав на административно нарушение и в
двата нормативни акта, съответно в чл.156, ал.1 от ЗУО и в чл.166, т. 3 от
ЗООС. Освен в регламентирания санкционен размер, отлики се откриват и в кръга
длъжностни лица, оправомощени да съставят актове по реда на ЗУО и на ЗООС.
Допуснатата непрецизност при определяне правната квалификация на вмененото на
дружеството нарушение е съществена и решаваща, и препятства пораждане на
целените със съставянето на акта и с наказателното постановление правни последици.
Административните нарушения се наказват с предвидената за тях административно
наказателна или имуществена отговорност, поради което е правно недопустимо да
се прилага като основание за нейното ангажиране административно наказателна
разпоредба, чийто състав не се осъществява от установените факти. Ето защо
неправилната правна квалификация на релевантните факти обуславя
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Като е стигнал до изводи,
различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил решение при
неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му, ведно с
отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление.
За пълнота на
изложението съдът намира, че следва да се произнесе по изложеното в
касационната жалба възражение за липса на осъществено нарушение на посочената в
АУАН и в НП дата, предвид предприетото от дружеството оспорване на дадените
предписания, като счита същото за неоснователно. От събраните по делото
доказателства е видно, че предписанието е било оспорено по отношение на
неговата законосъобразност в рамките на регламентирания за целта срок, като
министърът на ОСВ се е произнесъл с решение за недопустимост на оспорването.
Следователно е налице влязъл в законна сила административен акт, задължителен
за посоченото като негов адресат дружество, включително и касателно срокът за
изпълнение. Освен това, до пристъпване към издаване АУАН, след като вече по
окончателен административен и съдебен ред е установено, че издаденото
предписание не подлежи на обжалване, респективно, че дружеството дължи
изпълнение на указаното му фактическо действие в рамките посочения срок.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на касатора за незаконосъобразност на
наказателното постановление, аргументирано с твърдения за липса на
несъответствие между вида на отпадъка и придружаващата го документация. За да
бъде намерен подходящият код при класификация на отпадъци, следва да се
съобразят заглавията на главите и подглавите в Европейския списък на отпадъка
или вида на отпадъка. Наименованието на глава 08 от списъка е „Отпадъци от
производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на покрития, лакове,
стъкловидни емайли), лепила/адхезиви, уплътняващи материали и печатарски
мастила“, а на подглава 08 03 е „Отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила“, което
означава, че кодът посочен от дружеството - жалбоподател, а именно 08 03 18 и
08 03 17*, би могло да бъде поставен само на мастилото, което вече е отстранено
от тонер -касетата. Доколкото обаче отпадъкът, съхраняван на стопанисваната от
дружеството - жалбоподател площадка, представлява тонер - касета, то
поставеният код е погрешен, както правилно са приели контролните органи от
РИОСВ – Шумен. Приложимата позиция в случая е от подгрупа “16 02 - отпадъци от
електрическо и електронно оборудване“ и по-конкретно кодове „16 02 15* - опасни
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване“ или „16 02 16 -
компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от
посочените в 16 05 15. Тук е мястото да се отбележи с оглед твърденията на
касатора за наличие на противоречие между норми от европейското законодателство
и норми от вътрешния правов ред, че на основание чл.3 ал.1 от ЗУО е приета
Наредба №2 от 23.07.2014г. за класификацията на отпадъците, която определя реда
за класифицирането на отпадъците. Това класифициране е съобразено със списъка
на отпадъците, установен с Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000г. за
замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в
съответствие с член 1, буква „а“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно
отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните
отпадъци в съответствие с чл.1, §4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци. В Приложение №1 към чл.5 ал.1 от наредбата е дадена
класификацията на отпадъците в съответствие с Европейския списък на отпадъците,
съобразено от контролните органи, поради което не е налице соченото от касатора
противоречие.
Независимо от последно
изложеното, предвид констатираното съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в несъответствие между визираното в АУАН и НП деяние – неизпълнение на
задължително предписание, дадено на основание чл.155, ал.2 от ЗООС и
фактическата липса на дадено такова предписание, чието неизпълнение да е
основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на
дружеството, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като го е
потвърдил, районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи
на отмяна. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, касационният
състав следва да постанови отмяната и на потвърденото с въззивното решение НП № 91/27.08.2021г. на
Директора на РИОСВ – Шумен.
С оглед изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
касатора, доказано по основание и размер, в тежест на ответника по касация
РИОСВ – гр. Шумен, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени
направените разноски от „А.Т.“ ЕООД, ***, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 444,00лв.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 294/10.12.2021г., постановено по АНД №
1570/2021г. на Шуменският районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 91/27.08.2021г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и води - гр. Шумен, с което на основание
чл.166, т.3, във връзка с чл.165, ал.2, във връзка с чл.155, ал.2 от Закона за
опазване на околната среда на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди).
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околна среда
и води – гр.Шумен да заплати на А.Т.“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище ***, представяно от управителя И.Ж. деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 444,00лв. (четиристотин
четиридесет и четири лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.02.2022 г.