Решение по дело №171/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение рег. № 35 от 07.04.2025 г. по АНД № 20251620200053 по описа на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 864 от 02.01.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица, за наложени на Ю. Ж. Р. с постоянен адрес [населено място], [жк] II 225, вх. Б, ет. 2, ап. 18 и настоящ адрес [населено място], общ. Брусарци, обл. Монтана, ул. Витоша“ № 7, две административни наказания глоби, всяко от които в размер от по 500,00 лв. или общо 1000,00 лв. /хиляда/, на основание чл. 266, ал. 1, във вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/.

В касационната жалба касатора И. Л. Н. – Зам. директор на Регионална дирекция по горите – Берковица, ЕИК *********, адрес [населено място], [улица], заместващ директора съгласно заповед № К-418/16.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко от категорията на съществените такива. Счита, че правилно и изчерпателно са описани както в АУАН, така и в НП нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респ. на чл. 57 от ЗАНН. Наред с това правилно са определени нарушената законова разпоредба и съответната санкционна такава, видът и размерът на наказанието. Касаторът излага съображения, че няма основания нарушението да се определи като „маловажен случай“, тъй като в преценката си по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, административионаказващият орган се ръководи от нормата на чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, както и от приложимите критерии, изведени от чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс. Счита, че обсъжданото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществената опасност и отношенията които засяга от други подобни. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмените Решение рег. № 35/07.04.2025 г. постановено по АНД № 20251620200053 на Районен съд – Лом и потвърди издаденото Наказателно постановление № 864/02.01.2025 г. издадено от Директора на РДГ - Берковица като правилно и законосъобразно

В съдебно заседание касаторът, редовно призован чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Д. по съществото на делото, сочи че постановеното решение на въззивния съд е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП, като подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Ю. Ж. Р., редовно призована се явява лично, като представя писмено становище от пълномощника си адвокат В. И. от АК – Монтана. В представеното писмено становище се оспорва жалбата, като се твърди липса на елемент от фактическия състав на административното нарушение, а именно неговата субективна страна, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди се, че в хода на административно наказателното производство е допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не е обсъдена от административния орган наличието на маловажност на случая, което е в нарушение на принципа на справедливост възпроизведен в чл.27 от ЗАНН. Моли за потвърждаване на оспореното решение, като претендира сторените в касационната инстанция разноски по представен договор за правна защита и съдействие в размер на 100,00лева.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че в хода на административно наказателното производство нарушителят и нарушението са безспорно установени, но са налице предпоставките на закона за приложението на чл.28 от ЗАНН. Предлага решението на РС – Лом да бъде потвърдено, като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН Серия СЗДП 2024, № 005001/05.11.2024 г. съставен на нарушителя Ю. Ж. Р..

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 05.11.2024 г. служители на РДГ – Берковица извършвали проверка във връзка с получени сигнали за незаконно придобити дърва от жители на [населено място], общ. Брусарци, обл. Монтана. В имота на жалбоподателката, намиращ се на [улица], проверяващите открили купчина дърва нарязани на трупи с големина от 30 см. При извършената проверка установили, че дървата са от вид „цер“ като определили количеството им на 1 пр.куб.м. Същите били без поставена контролна горска марка /КГМ/, общинска марка /ОМ/ или производствена марка /ПМ/. Ю. Ж. Р. заявила, че дървата са закупени от непознат човек за сумата от 80,00 лв. и не са й предоставени документи за тях. За установеното от служителите на РДГ – Берковица е изготвен Констативен протокол № 006438 от 05.11.2024 г. На място е съставен АУАН Серия СЗДП 2024, № 005001/05.11.2024 г. за нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. КП и АУАН са връчени и подписани от Ю. Ж. Р. без възражения. Въз основа на АУАН от директора на РДГ – Берковица е издаде атакуваното наказателно постановление.

Така установената фактическа обстановка, районният съд приема, че се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира като обективни и взаимно свързани.

За да отмени оспореното НП първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че от жалбоподателката е извършила нарушения на чл. 213, ал, 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Съдът е възприел, че приложение в случая намира чл. 28 от ЗАНН, касаещ маловажните случаи на административни нарушения. Излага съображения, че в ЗГ няма изрична забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2, респ. чл. 266, ал. 1 от ЗГ, което счита, че позволява преценката за маловажност на нарушението да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно TP № 1/12.12.2007 г. на ВКС. Районният съд сочи, че жалбоподателката е санкционирана не за сеч или транспорт, а за съхранение на дървесина, която е и в неголямо количество - около 1.00 пр. м³. Също така и от получения писмени отговор от Директора на РДГ – [населено място] по данни на регистрите на държавните горски стопанства и териториалния обхват на дейност на РДГ – Берковица, областите Монтана, Враца и Видин, срещу Ю. Ж. Р. от 2005 г. до настоящия момент няма други образувани административнонаказателни производство за извършени нарушения на Закона за горите. Районният съд е възприел, че наказаното лице оказва съдействие на контролните органи като заявява, че дървата са закупени от него, следователно няма съзнанието, че нарушава закона. Посочил е, че въпреки факта, че наложените глоби са в минималния размер, предвиден в чл. 266, ал. 1 ЗГ, АНО не е следвало да издава НП, като приема, че писмено предупреждение би изиграло същата роля и би съдействало за постигането на превантивната цел на административното наказание. Отделно от това се посочва, че би било ненужно репресиране на нарушителят да се налагат две глоби от по 500,00 лв. или общо 1000,00 лв. – сума която многократно надвишаваща стойността на съхраняваната дървесина. При тези мотиви районният съд отменя изцяло оспореното НП и предупреждава лицето основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, че при повторно извършване на същото нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касационната инстанция намира, че като е отменил оспорения административен акт, районният съд е приложил правилно относимите законови разпоредби, поради което оспореното съдебно решение е правилно, обосновано и мотивирано. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон. Съображенията изложени в обжалваното решение са пълни и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия състав, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение

Като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт и служебно – на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Актът е издаден от компетентен административен орган – Директор на РДГ – Берковица, упълномощен на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

Наказателното постановление е издадено в предписаната от закона форма, доколкото разпоредбите на ЗГ не предвиждат различни изисквания от установените в ЗАНН. Актът е издаден в писмена форма, в него са посочени, както правните, така и фактическите основания за издаването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на въззивния съд, че с оглед на конкретната тежест на нарушението и обстоятелствата, че се касае за първо такова нарушение с незначителни общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от една страна от извършените административни нарушения не са възникнали вреди с висока степен на обществена опасност – установеното количество дърва е определено на около 1.00 пр. м³, а от друга страна с оглед постигане на целите на наказанието е достатъчно със съставянето на АУАН извършителят на нарушенията да бъде предупреден, че при последващи нарушения на същите законови разпоредби ще му бъдат наложени административни наказания. С оглед минималното количество открита дървесина, немаркирани с контролна горска марка, общинска или производствена такава, както и не придружени с превозен билет, съотнесена към размера на наложените глоби действително нарушава принципа за справедливостта на наложеното наказание, като целта на административните наказания по арг. от чл.12 от ЗАНН ще се изиграе и при отправеното предупреждение към нарушителката.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00лева /сто/ по приложен договор за правна защита и съдействие, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, тъй като в договора е посочено, че същото е заплатено „за изготвяне на писмени бележки по делото“, което е под минимума посочен в чл.18, ал.1 във вр.чл.7, ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 35 от 07.04.2025 г. по АНД № 20251620200053 по описа на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 864 от 02.01.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Берковица, ЕИК *********, адрес [населено място], [улица],да заплати на Ю. Ж. Р. [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк] II 225, вх. Б, ет. 2, ап. 18, сумата от 100,00лева /сто/ представляваща адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.