№ 4
гр. Враца, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Търговско дело №
20221400900182 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова молба с вх. 6753/18.11.2022г, депозирана от
Гаранционен фонд, гр.София, с която е предявен против А. Н. С. от гр.Бяла Слатина
осъдителен иск за сумата 54 705,42 лв., представляваща общия размер на изплатени от
ищеца обезщетения и разноски по щета № 210342/20.10.2017 г., присъдени с решение
№6526/ 17.09.2019г, постановено по гр.д.№ 4243/2018 г. по описа на СГС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 558 ал.7 КЗ във връзка с
чл. 45 от ЗЗД.
В депозираната искова молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл. 288,
ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховане е изплатил по щета № 210342/20.10.2017г., обезщетение за неимуществени
вреди в общ размер на 54 705.42 лева на Н. В. П., пострадала при ПТП, настъпило на
17.09.2017 г. и по влязло в сила съдебно Решение по гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20 с-в, по
което дело ответникът е бил трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд.
Твръди се в исковата молба, че виновен за ПТП е А. Н. С., управлявал л.а. „Опел
Астра“ с поставени чужди регистрационни табели с № ВР *** ВВ.
ПТП настъпва при следния механизъм: На 17.09.2017 г., около 17.40 ч., в гр. Бяла
Слатина, Обл. Враца, на път II-13, км. 50+500, от с. Борован в посока гр. Бяла Слатина, лек
автомобил „Опел Астра“ катастрофира, като излиза вдясно по посока на движението си и се
1
преобръща в крайпътна канавка“. Лек автомобил „Опел Астра“ е бил с поставени чужди
регистрационни табели с № ВР *** ВВ и е управляван от неправоспособния водач А. Н. С.
със скорост около 108 км./ч. и алкохол в кръвта 1,9 промила. Видимостта е била добра,
времето - облачно, при дневна светлина. Участъкът от пътя е бил прав, без данни за
неравности. В определен момент, водачът на л.а. „Опел Астра“ завива рязко, с което
предизвиква неустойчиво движение. След това, той е продължава да върти волана по-рязко,
криволил е по пътя и когато автомобилът се е насочва надясно, водачът задейства
спирачките, е което се лишава окончателно от възможността да възстанови нормалното
движение на автомобила. МПС, в процес на спиране, се е движи диагонално надясно,
достига и преминава през десния банкет и е навлиза в терена вдясно от пътя - изорана нива,
където започва да се преобръща през лявата си страна изминавайки около 26 метра, прави
цял оборот и се е установява върху колелата си. Скоростта на л.а. „Опел Астра“, преди
загубата на контрол над управлението му, е била 108 км./ч. В резултата на ПТП Н. В. П.
получава травматични увреждания.
А. Н. С. е изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест,
който е отчел 1.90 промила. Взета е кръв за лабораторен анализ и е констатирано наличие на
етилов алкохол 5.70 промила.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Н. В. П. се обърнала към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557
от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”. Лек автомобил „Опел Астра“ е бил с поставени чужди регистрационни табели
с № ВР *** ВВ, и по образувана щета № 210342/20.10.2017г. Гаранционен фонд отказа да
изплати обезщетение. Съгласно чл. 479, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ).
Н. В. П. не се е съгласила с постановения отказ от изплащане на обезщетение и
образува срещу Фонда гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20 с-в.
Въз основа на Решение по гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20 с-в Н. В. П. се снабдява с
изпълнителен лист и образува и.д № 1159/2019 на ЧСИ № *** при СГС и след получената
покана за доброволно изпълнение е изплатена сума в общ размер на 50 584.06 лева, от
които: 40 000.00 лева главница, 6 695.58 лева законна лихва, 3 888.48 лева - съдебни
разноски и такси по изпълнението.
Въз основа на Решения по гр.д. № 6866/2017г. на СГС, 4 с-в адв. Д. се снабдява с
изпълнителен лист и образува и.д № 1162/2019 на ЧСИ № *** при СГС и след получената
покана за доброволно изпълнение е изплатена сума в общ размер на 1 619.55 лева;
С платежни нареждания от 19.11.2019г. и 01.09.2020г. е заплатена дължимата
държавна такса към СГС в общ размер на 2501.81 лева
Описаните по - горе плащания са обобщени в подробна писмена счетоводна справка.
2
С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционния фонд, но лицето не погасило изцяло задължението си до депозиране на
исковата молба.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 367 ал.1 ГПК. В съдебно заседание
оспорва иска с твърдение, че не шофирал той и е осъден неправилно.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
От представения Констативен Протокол за ПТП от 17.10.2017г, се установява, че на
17.09.2017 г., около 17.40 ч., в гр. Бяла Слатина, Обл. Враца, на път II-13, км. 50+500, от с.
Борован в посока гр. Бяла Слатина, лек автомобил „Опел Астра“ катастрофира, като излиза
вдясно по посока на движението си и се преобръща в крайпътна канавка“. Лек автомобил
„Опел Астра“ е бил с поставени чужди регистрационни табели с № ВР *** ВВ и е
управляван от неправоспособния водач А. Н. С. от гр.Бяла Слатина. Водачът е изпробван за
наличие на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, който е отчел 1.90 промила.
Взета е кръв за лабораторен анализ.
В резултата на ПТП е пострадала Н. В. П., която получава травматични увреждания.
От представената справка от ИЦ ГФ е видно, че катастрофиралия лек автомобил
„Опел Астра“ е бил без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От пострадалата Н. В. П. е постъпило искане в Гаранционния на 20.10.2017г за
заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. С Писмо изх. №
24-01-682/12.01.2018г ГФ е уведомил Н. В. П., че по заведената щета № 210342/20.10.2017г.,
отказва изплащане на обезщетение.
Към исковата молба са представени два броя епикризи, от които се установяват
получените от Н. В. П. наранявания вследствие ПТП.
С Решение № 6526 от 17.09.2019г по гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20 с-в; ГФ е осъден
да заплати на Н. В. П. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 40000 лева -
главница, представляваща обезщетение за претърпените от Н. В. П. неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 17.09.2017 г.. на път II– 13, км. 50+500, по вина на А. Н. С., управлявало
лек автомобил “Опел Астра“, нерегистриран и без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на произшествието,
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018 г. до окончателното плащане.
С решението Гаранционния Фонд е осъден да заплати на адв. М. С. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1412лева, а на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1820 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на А. Н. С. , с ЕГН: **********. адрес: гр.
*** - трето лице помагач на ответника.
Въз основа на решението са издадени 2 бр. изпълнителен лист - изпълнителен лист от
12.11.2019 г. в полза на Н. В. П. за присъденото обезщетение от 40 000лева, ведно със
3
законната лихва от 28.03.2018г до окончателното изплащане и изпълнителен лист от
12.11.2019 г. в полза на адв. М. С. Д. за присъденото й адвокатско възнаграждение в размер
на 1412лева.
Към исковата молба са представени 2 бр. Покани за доброволно изпълнение по изп.д
№ 1159/2019г на ЧСИ № *** при СГС, образувано въз основа на изпълнителния лист
издаден в полза на Н. В. П. и по и.д № 1162/2019г на ЧСИ № *** при СГС, образувано въз
основа на изп. лист издаден на адв. М. С. Д. за адвокатско възнаграждение от 1412лева.
Представени са и 2 бр. уведомления за доброволно изпълнение, издадени от СГС въз
основа на Решение № 6526 от 17.09.2019г по гр.д. № 4243/2018г. на СГС за присъдените в
полза на СГС държавна такса от 1 820,00лева и разноски по делото в размер на 681,81лева.
Към исковата молба са представени следните пл. нареждания: едно, с което ГФ е
заплатил на Н. В. П. сумата от 50 584,06лева, включваща присъденото обезщетение,
законната лихва и разноски в изпълнителното производство; 3 броя платежни за заплащане
на СГС на държавна такса от 1 820,00лева, държавна такса от 600лева и разноски по делото
в размер на 81,81лева, както и едно за доброволно изпълнение по заведеното от адв. М. С.
Д. и.д № 1162/2019 на ЧСИ № *** при СГС в размер на 1619,59лева, включваща
присъденото адвокатско възнаграждение от 1412лева и разноски по изпълнителното дело.
В представената счетоводна справка са обобщени платените суми от ГФ суми във
връзка със заведеното от Н. В. П. дело.
Представена е и Регресна покана, отправена от ГФ до А. Н. С. за заплащане на сумата
от 54 705,42лева, представляваща платена сума . От приложената обратна разписка се вижда,
че същата е изпратена на регистрирания адрес на ответника, но пратката не е потърсена.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7, във вр. с чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
54 705,42лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
210342/20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
Съгласно чл. 557 ал.1 т.2 .“а“ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 урежда правната възможност Гаранционният фонд да
предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
4
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" - арг. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" КЗ. Следователно възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки: 1. ищецът да е платил
обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента в търсения размер; 2. за увредения да е възникнало право на вземане за
непозволено увреждане срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента на
територията на Република България и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП,
като ищецът носи тежестта да докаже тези юридически факти.
В настоящият процес от събраните доказателства / Решение № 6526 от 17.09.2019г по
гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20 с-в, Констативен Протокол за ПТП от 17.10.2017г и справка
от ИФ на ГФ/, се установи наличието на част от изброените по-горе предпоставки,
обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото
застрахователно събитие на 17.09.2017г. по вина на ответника, като водач “Опел Астра“,
нерегистриран, за който към тази дата не е имало налична и валидно сключена
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
В представеното Решение № 6526 от 17.09.2019г по гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20
с-в, което е постановено при участието на ответника А. Н. С., като трето лице помагач на
Гаранционния фонд, съдът е приел, че водачът А. Н. С. е виновен за процесното ПТП , тъй
като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението.
Съдът е приел още, че от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства се установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният фонд, дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Н. В. П.. С решението съдът е осъдил ГФ да заплати на Н.
В. П. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 40000 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпените от Н. В. П. неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.09.2017 г.. на път II– 13, км. 50+500, по вина на А. Н. С., управлявал лек
автомобил “Опел Астра“, нерегистриран и без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на произшествието,
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018 г. до окончателното плащане, както и
осъдил ГФ да заплати на адв. М. С. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1412лева.
Настъпилите неимуществени вреди, причинени противоправно и виновно от
ответника с управлявания от него автомобил, за който не е била налице действаща към ПТП
5
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са факти, установени с влязло в
сила решение, чиито мотиви съгласно чл. 223 ал.2 от ГПК са задължителни за настоящия
ответник в отношенията му с Гаранционния фонд, на когото е бил помагач. Тъй като е
налице фактическият състав за възникване на гражданската отговорност на ответника за
обезщетяване на причинените вреди от ПТП, същият дължи заплащане на платените от
фонда суми.
По настоящото дело по ищецът е удостоверил и плащанията на присъдените суми
на Н. В. П. и адв. М. С. Д. в срока за доброволно изпълнение по заведените от тях изп.д №
1159/2019 на ЧСИ № *** при СГС, образувано въз основа на изпълнителния лист издаден в
полза на Н. В. П. и по и.д № 1162/2019 на ЧСИ № *** при СГС, образувано въз основа на
изп. лист издаден на адв. М. С. Д.. Сумите са изплатени заедно с начислените лихви и
разноски по изпълнителните дела, което ищецът е удостоверил с е представил 2броя
платежни нареждания от 22.11.2019г.
Ищецът е удостоверил и плащанията на държавната такса от 2420 лева за иска в
полза на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и на възнаграждението за вещо лице от 81,81лева,
които задължения се дължат от ответника съгласно чл. 558 ал.7 пр.2 КЗ, който предвижда, че
виновният водач дължи и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
На ответника е изпратена и регресна покана на адреса, на който съгласно Решение
№ 6526 от 17.09.2019г по гр.д. № 4243/2018г. на СГС, 20 с-в ответникът е бил регистриран.
видно от обратната разписка пратката не е потърсена, но съгласно направената служебна
справка ответникът не е променял постоянния си адрес след постановеното решение. Без
правно значение е, дали е получила регресната покана преди предявяване на иска, тъй като
самата искова молба има характер на такава покана.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице посочените
по-горе предпоставки за ангажиране регресната отговорност на ответника А. Н. С. по
чл.558, ал.7 КЗ, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски в настоящото съдебно производство има ищеца ГФ, поради което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати направените такива за държавна такса в размер на
2188,22 лв. Ответникът е защитаван от адв. Григорова, която претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 2 НЗПП на сумата от 250 лева,
предвид конкретната фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. С. от гр.Бяла Слатина с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр.***, сумата от 54 705,42 лв., представляваща общия
6
размер на изплатени от ищеца обезщетения и разноски по щета № 210342/20.10.2017 г.,
присъдени с решение №6526/ 17.09.2019г, постановено по гр.д.№ 4243/2018 г. по описа на
СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска -
18.11.2022г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 2188,22 лв - направените по
делото разноски за платена държавна такса, както и сумата от 250лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7