Решение по дело №84/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 28.04.2023 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                               СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки  адм. дело  № 84/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по жалба от Н.П.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-281/24.01.2023 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към ИА „АА“.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, както и с неговата цел. Прави искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуания си представител поддържа подадената жалба.

Ответникът – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ha 24.01.2023 г. срещу жалбоподателя К. е съставен  Акт за установяване на административно нарушение №77/24.01.2023 г., за извършено нарушение на чл.38, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ, за това, че на 24.01.2023 г. в *** ч., в гр.Кърджали на ***, до ***, управлява МПС с рег.№ ***, с монтиран ЕТАФП ***, като извършва таксиметров превоз на лицето В.К.С., без включен  таксиметровия апарат, видно и от дадените от лицето сведения. Съставеният АУАН е предявен на К. и подписан от него без възражения.

По делото е приложено и писмено сведение от В.К.С., според което, сутринта на 24.01.2023 г. е наела такси от стоянката за таксита, намираща се до ***, гр.Кърджали. В сведението е отразено, че шофьорът не е включвал таксиметровия апарат, както и че тя  не го е питала за дължимата за превоза сума, тъй като знае, че тарифата от точка от точка, е от 3,50 лв. до 4.00 лв. Посочено е също, че не е заплатила за превоза защото автомобилът бил спрян за проверка от служители на ДАИ, преди да стигне до заявената от нея крайна точка. В съдебно заседание свидетелката С. пояснява, че таксиметровата кола, е била жълта на цвят, с табела и необходимите знаци, както и че след извършване на проверката, таксиметровият шофьор я откарал до заявената от нея крайна и тя заплатила за превоза сумата в размер на 3,50 лева.

Въз основа на констатациите в съставения АУАН №77/24.01.2023 г., началникът на Областен отдел „АА“, гр.Кърджали е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-281/24.01.2023 г., предмет на настоящия спор, с която, на основание чл.107, ал.1, вр. с чл.106а, ал.1, т.7,б.а от Закона за автомобилните превози, на Н.П.К. е наложена принудителна административна мярка – отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, серия *** №***, за срок от една година. Видно от приложената разписка, заповедта е получена от адресата на 24.01.2023 г.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели М.К.И. – актосъставител и М.П.М. - свидетел при установяване на нарушението, които съдът кредитира, като еднопосочни и съответни на приетите писмени доказателства, сутринта на 24.01.2023 год., в град Кърджали, в района на ***, със стоп-палка спрели за проверка таксиметров автомобил, управляван от Н.П.К. Установили, че в таксиметровия автомобил има една пътничка, от която били снети обяснения от служители на ОДМВР-Кърджали. Свидетелят И. сочи също, че провереният автомобил е бил жълт на цвят, обозначен със стикери, с поставена табела „Такси” и снабден с касов апарат, като касовият апарат не светел и не бил в режим на готовност.

По делото са приети като доказателства и Разрешение №**/*** г. за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Община Кърджали, на превозвача ЕТ „***“, за МПС с рег.№***, валидно до 31.12.2023 г., както и удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил серия *** №***, издадено на Н.П.К. на 25.09.2020 г. и валидно до 24.09.2025 г.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали, надлежно упълномощен със Заповед №РД-01-42/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК,  в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за прилагането на ПАМ. 

При преценката за материална законосъобразност съдът намира, че оспорената заповед е съответна и на приложимия материален закон, както и на неговата цел, по следните съображения:

В случая, оспорената ПАМ е била наложена за описаното в АУАН и в процесната заповед нарушение – извършване на таксиметров превоз на пътник, без включен таксиметров апарат.

Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.7, б.а от Закона за автомобилните превози, въз основа на която е приложена процесната мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година, на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници, без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. В чл.106а, ал.2, т.6 от ЗАвтП е предвидено, налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 да се осъществява от органите по контрол, чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.

От анализа на горните разпоредби се установява, че за прилагане на мярката е необходимо извършване на таксиметров превоз, както и този превоз да е осъществен без включен таксиметров апарат.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 26 т ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.

Безспорно се установи по делото, видно и от Разрешение №**/*** г. за извършване на таксиметров превоз на пътници; удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил серия *** №***, и от показанията на св. свидетелката С., според които таксиметровата кола е била в работен режим, обозначена с необходимите знаци, както и че е заплатила за превоза, че на посочените в процесната заповед дата и час, жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз, по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП. 

Установено е също така от приложения АУАН; писменото сведение от пътника В.С. и показанията на свидетелите: К. и М., че извършваният от жалбоподателя таксиметров превоз на пътници, е осъществен без да е включен таксиметровия апарат, наличен в автомобила. 

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, но не подкрепя това твърдение с никакви доказателства. Тъкмо обратното се установява от представената административна преписка по издаване на процесния административен акт и от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство.

При така установеното, съдът счита, че в случая са били налице  предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по  чл.106а, ал.1, т.7, б.а от ЗАвтП, тъй като жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници, без включен таксиметров апарат. В тази връзка, процесната заповед се явява обоснована и съответна на материалния закон.

С оглед характера и значимостта на засегнатите обществени отношения, и тъй като наложената принудителна административна мярка е съобразена със срока, предвиден в ЗАвтП, съдът намира, че последната е съответства и на целта на приложимия закон – преустановяване на административните нарушения, и предотвратяване на неблагоприятните последици, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед  е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.    

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-281/24.01.2023 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към ИА „АА“, като неоснователна.

 Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: