№ 7730
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110145594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на В. Т. Алексиева - Ч.а срещу К. И. Ч..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 от СК, обективно
съединен с небрачни искове.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
07.10.2018г., от който имат родено едно дете – Ирена К.ова Ч.а, родена на
28.05.2020г. След сключване на брака ответникът започнал да се държи
агресивно към ищцата, да я заплашва, да я обижда дори и пред непознати,
често заставал пред лицето й и крещял яростно или я разтърсвал силно за
раменете, бъскал е своята глава в мебелите, замервал съпругата с чаши, други
дребни предмети, столове, ритал конвектор, табуретка и холни масички към
нея, блъскал и трошил мебели и врати в апартамента. През месец февруари
2018г. ответникът изчезнал за около 12 дни без да предупреди ищцата, като
взел от жилището всичките им налични пари – около 1200 лева. Спрял да
посещава работново си място. Няколко дни никой не знаел къде е и какво
прави, включително и родителите му. През месец май 2018г. ответникът все
още бил безработен и отново без предупреждение изчезнал от дома. Това
принудило ищцата да напусне жилището и да се върне при родителите си в
1
гр. Шивачево. След около два месеца разговори по телефона ответникът
успял да убеди ищцата да се върне и отново заживяли заедно в гр. София.
През февруари 2019г. агресивното и оскърбително отношение към съпругата
започнало отново. През юни 2019г. след поредния изблик на агресия от
страна на ответника съпругата получила спонтантен аборт на първото им
неродено дете. Ответникът я оставил напълно сама в дома им и тя сама
потърсила медицинска помощ. През февруари 2020г. ответникът отново
напуснал работа поради конфликти и непоносимост със свои колеги. Ищцата
била бременна за втори път. Имало случаи, в които ответникът харчел
спестените пари. Когато ищцата се прибрала заедно с детето след неговото
раждане, ответникът все още бил безработен, но в продължение на около 50
дни всяка сутрин излизал и се прибирал около 21.00 часа с твърдението, че
работи без трудов договор и без да получава заплата. Съпругът проявявал
незаинтересованост към съпругата и детето. Вечер, когато се прибере, всеки
детски плач го изнервял и започвал да крещи, да рита и блъска врати, да
хвърля и рита предмети. Използвал изрази като „Накарай тъпото си бебе да
млъкне“, „Накарай бебето си да спре да реве или ще му пъхна нещо в устата“,
„Ако това бебе не млъкне ще стане много лошо за тебе, разбра ли“, „Писна
ми от вас“. Ответникът отказвал да полага грижи за детето. Рядко носел пари
за семейството. Излагат се твърдения, че съпругът поддържал извънбрачна
връзка. От 01.10.2020г. страните са във фактическа раздяла, като ищцата
заедно с детето живеят при нейните родители в гр. Шивачево. Ответникът не
е посещавал детето, не е изпращал финансова подкрепа нито веднъж. Моли
бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на ответника; родителските права по отношение на малолетното дете
Ирена да бъдат предоставени на майката, на бащата да бъде определен режим
на лични отношения с детето, като предлага такъв; бащата да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и да заплаща такава в размер на
250 лева за една година назад; семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на съпруга; след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име Алексиева. Претендира разноски.
Ответникът в определения срок по чл. 131 ГПК е представил отговор на
исковата молба, предявена е и насрещна искова молба. Посочват се подробно
брачни провинения на ищцата. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко
2
и непоправимо разстроен по вина на ищцата; на последната да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете
Ирена; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като
предлага такъв; местоживеенето на детето да бъде определено при неговата
майка; да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ищцата по първоначалната искова молба
оспорва изложените в насрещната молба обстоятелства.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 07.10.2018г., когато са сключили граждански
брак, като съпругата е променила фамилното си име от Алексиева на
Алексиева - Ч.а.
От брака си страните имат родено едно дете – Ирена К.ова Ч.а, родена
на 28.05.2020г. /малолетна/.
Ищцата работи като социален работник в ДСП – Твърдица с основна
месечна заплата от 950 лева.
От 30.05.2022г. до момента детето Ирена посещава ДГ „Слънчев ден“ с
настоящ адрес: гр. Шивачево, ул. „Иван Станев“ 45А.
Назначена и изготвена е съдебно – токсикологична експертиза, видно от
заключението на която в резултат на извършеното изследване на
предоставената кръвна проба от К. И. Ч. се установява наличие на карбокси-
тетрахидроканабинол – метаболит на тетрахидроканабинол, доказващ
употребата на наркотичното вещество. Тетрахидроканабинол е наркотично
вещество, класифицирано в Списък I. Употребата е реализирана в период до
72 часа за лица с инцидентен /едниократен прием/, като същият може да бъде
по – голям при системна употреба /до 3-5 дни след последния прием/. Лицето
отказва предоставяне на проба урина за пълен токсикологичен анализ.
Изготвена е съдебно – психологична експертиза, видно от заключението
на която няма достатъчно убедителни данни от психологична гледна точка,
които да дават основание да се направи категорично заключение, че К. Ч.
представлява /като личност и с поведението си/ риск за живота и здравето на
детето. Единственият риск, който съществува, е свързан с данните за
3
злоупотреба с вещества, което той отрича. Т.е. – налице са основания да се
допусне, че съществува риск от употреба и/или злоупотреба с вещества, което
не се признава от него и съответно не се предприемат мерки за справяне с
наличния или потенциален проблем, произхождащ от това поведение. Към
момента на експертното изследване не може да се твърди, че К. Ч. притежава
необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Потенциално
такъв капацитет и родителски умения биха могли да се развият, но бащата
има нужда от помощ, консултиране, подкрепа и психообучение. Към момента
на експертното изследване на практика бащата и детето не се познават.
Разширен режим на лични контакти между бащата и детето би бил възможен
след много плавен и последователен период на първоначално мониторирани
срещи, след това почасови срещи, след това еднодневни срещи, докато
постепенно се достигне до установяване на определен режим на контакти,
който да се провежда самостоятелно между бащата и детето, без
присъствието на други лица и евентуално с преспиване на детето.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални
доклади от ДСП – Красно село и ДСП - Твърдица. Видно от проведеното
социално проучване, към настоящия момент основните грижи за детето се
полагат от неговата майка. Бащата не участва в грижите за детето. Същият
споделя, че за последно е видял детето на 08.03.2021г., когато майката е
напуснала жилището. От този момент до сега бащата не е виждал детето, не
разполага с информация за това как се развива дъщеря му. Същият споделя
също, че от момента на раздялата с майката не й предоставя финансови
средства. Бащата живее в жилище, наследено от баба му, находящо се в гр.
София, ж.к. Лагера, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 2. В обитаваното жилище се
поддържа добра хигиена, същото е чисто и подредено. Налице са условия за
гостуване и преспиване на детето в жилището на бащата. Към момента
бащата не е трудово ангажиран, но активно търси работа. Получава помощ и
подкрепа от своите родители. Бащата желае да възстанови връзката си с
детето и активно да участва в живота на малолетната Ирена. Комуникацията
между родителите е нарушена. Майката и детето живеят на адрес: гр.
Шивачево, ул. „Г. Димитров“ 26. Жилището е собственост на родителите на
майката. За детето има обособен детски кът, обзаведен според възрастта и
индивидуалните му потребности. Закупено е всичко необходимо за
отглеждането на детето – дрехи, детски принадлежности, играчки според
4
развитието и интересите му. Майката работи на трудов договор в ДСП –
Твърдица на длъжност социален работник. Майката и детето не живеят
изолирано, общуват с близки, роднини и приятели. Майката осигурява
условия за правилното отглеждане и развитие на детето. Детето посещава
яслена група в ДГ „Слънчев ден“ – гр. Шивачево. Детето редовно посещава
детска градина. Детето е емоционално привързано към майка си и нейните
родители. Комуникацията между родителите е нарушена. Връзката между
детето и бащата е прекъсната.
От показанията на св. С. Тотева Женкова се установява, че преди 3-4
години страните са били при нея на консултация. Същата е психиатър. Тогава
страните били в добри отношения. Свидетелката имала разговори с ответника
в насока употреба на наркотични вещества. Той има епизодична употреба.
Това не е диагноза и не влиза в класификацията на НКП 10, която се
използва., т.е. той не е наркоман.
Съдът кредитира показанията на св. Женкова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма
лични впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Тодор Алексиев Т., страните сключили
брак на 07.10.2018г., като отначало живели в жилище под наем в гр. София,
ж.к. Стрелбище, а след това – в апартамента на майката на ответника. От
01.10.2020г. страните не живеят заедно. Между тях започнало да има
неразбирателство. Ответникът не работел. Изчезвал за две седмици и дори
родителите му го търсели. Работел за период от три месеца, най – много
половин година и напуска. Работел известно време и или напускал, или го
гонели. Когато детето се родило, страните живели заедно около четири
месеца, след което се разделили. Преди раздялата на страните ответникът се
държал грубо както към съпругата си, така и към нейната майка. Псувал ги на
„курви“, „боклуци“, „селяни“, „плюнки“ и други подобни. Дърпал и блъскал
ищцата, коеот се случвало и по улиците. По улицата страните, както са се
движили, ответникът хванал ищцата за косата и я дърпал да я събаря на
земята. Ответникът не може да търпи, когато детето плаче и бяга с него.
Замерял е съпругата с връзка ключове, докато тя държи детето. Докато
страните живеели заедно, ответникът не е помагал в грижите за детето. След
5
раздялата ответникът не е търсел детето, не го е виждал и не плаща издръжка.
Ищцата се грижи за детето с помощта на нейните родители. Бащата не е
правил опит за контакт с детето, откакто то е при родителите на ищцата.
Докато страните живеели заедно, в апартамента им имало фасове, които били
различни от обикновените цигари. Откакто ищцата и детето живеят при
нейните родители, бабата и дядото по бащина линия не са търсели детето.
Ищцата се грижела за дома, като родителите й закупили мебели, пердета и
много други неща. През 2018г. ответникът вдигнал скандал на ищцата в
автобуса, докато пътували, дори шофьорът спрял автобуса. След като се
успокоили нещата, потеглили отново. През същата година ответникът искал
да купи на ищцата блуза, но тя отказала и той й вдигнал скандал и изчезнал.
Много пъти, докато страните били семейство, бащата на ищцата изпращал
пари. Майката на ответника давала пари за сметките. Родителите на
ответника са носели храна в дома на страните, но не са помагали в грижите за
детето.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Т. като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалиъе
доказателства по делото.
От показанията на св. Георги Илиев Начков се установява, че преди
повече от пет години между страните имало две разправии за дреболии.
Домът им винаги изглеждал повече от прилично. Абсолщтно винаги бил
поддържан. Страните не живеят заедно от около две години. Ищцата
напуснала ответника. В кореспонденция същата обвинявала ответника, че е
някъде другаде и прави нещо друго, а той през това време бил до свидетеля и
се опитвал да й го обясни. Ищцата отговаряла, че той лъже.
Съдът кредитира показанията на св. Начков като кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им
относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство,
6
намиращо израз в брачно провинение от страна на ответника. Съпругът е
нарушил изискването на чл. 14 СК, като не е проявил уважение и
разбирателство към съпругата, не е полагал грижи за семейството. Същият се
държал грубо към ищцата, наричал нея и майка й „курви“, „боклуци“,
„селяни“, „плюнки“. Дърпал и блъскал съпругата, дори по улиците. Не
можела да търпи, когато детето плаче. Замерял съпругата с връзка с ключове,
докато същата държала детето. В подкрепа на изложеното са показанията на
св. Т., който лично е възприел поведението на ответника. Безспорно се
установи, че от 01.10.2020г. страните са във фактическа раздяла, като ищцата
напуснала семейното жилище. Това поведение на ищцата обаче не може да
бъде ценено като брачно провинение, нарушаващо принципа на чл. 15 СК,
тъй като според посочената разпоредба съпрузите живеят съвместно, освен
ако важни причини налагат да живеят разделено. Горепосоченото поведение
на ответника представлява актове на домашно насилие, което оправдава
действията на ищцата, а именно да напусне семейното жилище. Освен това се
установи също, че преди 3-4 години ответникът имал епизодична употреба на
наркотични вещества, за което посещавал консултации при психиатър. В
подкрепа на това са показанията на св. Женкова, както и заключението на
изготвената съдебно – токсикологична експертиза, в резултат на която се
установява употребата на наркотични вещества от ответника. Преди
раздялата на страните ищцата е полагала грижи за дома, който винаги бил
подреден и поддържан, който извод се обосновава от показанията на св.
Начков. Предвид това, бракът съществува съвсем формално, същият не е в
интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че
следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Страните са направили искане за произнасяне относно вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Съдът, като
съобрази горесизложеното и събраните по делото доказателства, намира, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът, който е
нарушил изискването на чл. 14 СК.
Ищцата е заявила желание да упражнява родителските права по
отношение на малолетното дете Ирена. Между страните липсва спор относно
упражняването на родителските права спрямо детето Ирена. Съдът, като
съобрази събраните доказателства и социалните доклади, в който е направено
проучване на родителския капацитет, възможностите за отглеждане на детето,
7
условията, които може да предостави ищцата, счита, че родителските права
следва да се упражняват от майката, при която и детето да живее.
Предвид обстоятелството, че родителските права спрямо детето се
предоставят за упражняване на неговата майка, то на бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с Ирена. Към настоящия момент
детето е на почти тригодишна възраст. Установи се, че фактическата раздяла
на родителите е настъпила, когато то е било на 4 – месечна възраст, когато
мейката е напуснала семейното жилище и се установила в дома на своите
родители. Именно от тогава бащата не е виждал детето, не го е търсел.
Връзката между него и детето е прекъсната. Видно от заключението на
изготвената съдебно – психологична експертиза, К. Ч. не притежава
необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Бащата и
детето не се познават. Разширен режим на лични контакти между бащата и
детето би бил възможен след много плавен и последователен период на
първоначално мониторирани срещи, след това почасови срещи, след това
еднодневни срещи, докато постепенно се достигне до установяване на
определен режим на контакти, който да се провежда самостоятелно между
бащата и детето, без присъствието на други лица и евентуално с преспиване
на детето. Като съобрази изложеното, съдът счита, че на ответника следва да
бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: до
навършване на четиригодишна възраст на детето: бащата има право да вижда
детето Ирена всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа
до 12.00 часа в събота и от 10.00 часа до 12.00 часа в неделя в присъствието
на майката или упълномощено от нея лице; Коледни празници – всяка четна
година за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на 24 декември в присъствието
на майката или упълномощено от нея лице; за времето от 10.00 часа до 12.00
часа на 25 декември в присъствието на майката или упълномощено от нея
лице; за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на 26 декември в присъствието на
майката или упълномощено от нея лице; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на 31 декември в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на
Великден в присъствието на майката или упълномощено от нея лице. След
навършване на четиригодишна възраст на детето: бащата има право да вижда
детето Ирена всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа
8
до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, без преспиване,
в присъствието на майката или упълномощено от нея лице; Коледни
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 24
декември; за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 25 декември и за времето
от 10.00 часа до 17.00 часа на 26 декември, без преспиване и в присъствието
на майката или упълномощено от нея лице; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 31 декември в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице; Великденски
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на
Великден в присъствието на майката или упълномощено от нея лице. Съдът
намира, че посоченият режим ще осигури постепенното опознаване между
бащата и детето по начин, който да не създава тревожност и напрежение у
Ирена. Присъствието на майката или упълномошено от нея лице би
подпомогнал процеса на изграждане на връзката между баща и дъщеря, от
една страна, а, от друга страна, би осигурило чувство на сигурност у детето.
Съдът намира, че към настоящия момент не следва да бъде определян режим
на лични отношения на бащата с детето, който да включва преспиване на
същото в дома на бащата, тъй като не би могъл да бъде времево установен
необходимия процес на адаптиране на детето към бащината фигура, както и
не би могло да бъде прогнозирано поведението на Ирена към присъствието на
неотглеждащия я родител, който до момента е отсъствал от нейния живот.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че определените мерки относно
режима на лични отношения на бащата с детето подлежат на изменение при
съответните птредпоставки на чл. 59 СК.
Ищцата е предявила и иск за издръжка на детето, а именно ответникът
да му заплаща такава в размер на 250.00 лева, считано от подаване на
исковата молба. По делото се установи, че преди фактическата раздяла на
страните ответникът е полагал спорадично труд, като към настоящия момент
е безработен. Същият чрез процесуалния си представител моли да бъде
определена месечна издръжка на детето в размер на 250 лева. Съдът, като
съобрази изложеното, както и потребностите на детето с оглед неговите пол и
възраст, намира, че същият може да заплаща на малолетното си дете месечна
издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 30.05.2022г., до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
9
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане. Предявен е и иск
с правно основание чл. 149 СК за заплащане на месечна издръжка на детето в
размер на 250 лева, считано една година назад от предявяване на исковата
молба. По делото безспорно се установи, че ответникът не е заплащал такава
нито в пари, нито в натура, считано от фактическата раздяла на страните на
01.10.2020г. Предвид това, същият следва да бъде осъден на основание чл.
149 СК да заплати на малолетното дете месечна издръжка в размер на 250
лева, считано една година назад от предявяване на исковата молба, а именно
за периода от 30.05.2021г. до 29.04.2022г.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. Ищцата е заявила, че желае след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Алексиева. От представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак се установява, че съпругата е
променила фамилното си име от Алексиева на Алексиева - Ч.а. Поради това
съдът следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи
предбрачното си фамилното име – Алексиева, на основание чл. 326 ГПК, вр.
чл. 53 СК.
Ищцата е направила искане семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на ответника. Последният не е предявил претенция по чл. 56 СК. С
оглед обстоятелството, че от брака има ненавършило пълнолетие дете, то
съдът следва да се произнесе по въпроса относно ползването на семейното
жилище. От доказателствата по делото се установи, че семейното жилище е с
адрес: гр. София, ж.к. Лагера, бл. 6, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като не се спори, че
същото е собственост на членове от разширеното семейство на ответника.
Ищцата е напуснала същото заедно с детето, установила се е в жилището на
своите родители в гр. Шивачево. Като съобрази изложеното, съдът намира, че
след прекратяване на брака ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено на ответника..
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на направените по делото разноски е
направена от двете страни по делото. Предвид изхода на делото, както и че
ответникът е виновният съпруг за разстройството на брака, на основание чл.
329, ал. 1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата
10
направените по делото разноски. Същата е доказала сторени по делото
разноски в общ размер от 1575.00 лева, от които 25 лева държавна такса за
образуване на делото, депозит за вещи лица в общ размер от 700 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева и пътни разходи в размер на
200 лева.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер
на 50.00 лева следва да бъде възложена на двамата съпрузи по равно, т.е. по
25.00 лева на всеки от тях. Ответникът следва да заплати и държавна такса в
размер на 720.00 лева за определената издръжка на детето.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 07.10.2018 г. с Акт за граждански
брак № 0527/07.10.2018г., издаден от Столична община – район Красно село,
на К. И. Ч., ЕГН **********, и В. Т. АЛЕКСИЕВА - Ч.А, ЕГН **********,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА
СЪПРУГА, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
от брака – Ирена К.ова Ч.а, ЕГН **********, на неговата майка В. Т.
Алексиева - Ч.а, ЕГН **********, при която то да живее, на основание чл. 59,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата К. И.
Ч., ЕГН **********, с детето Ирена К.ова Ч.а, ЕГН **********, както следва:
до навършване на четиригодишна възраст на детето: бащата има право да
вижда детето Ирена всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
10.00 часа до 12.00 часа в събота и от 10.00 часа до 12.00 часа в неделя в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице; Коледни празници
– всяка четна година за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на 24 декември в
присъствието на майката или упълномощено от нея лице; за времето от 10.00
часа до 12.00 часа на 25 декември в присъствието на майката или
упълномощено от нея лице; за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на 26
декември в присъствието на майката или упълномощено от нея лице;
Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа до
12.00 часа на 31 декември в присъствието на майката или упълномощено от
11
нея лице; Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00
часа до 12.00 часа на Великден в присъствието на майката или упълномощено
от нея лице; след навършване на четиригодишна възраст на детето: бащата
има право да вижда детето Ирена всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в
неделя, без преспиване, в присъствието на майката или упълномощено от нея
лице; Коледни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до
17.00 часа на 24 декември; за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 25
декември и за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 26 декември, без
преспиване и в присъствието на майката или упълномощено от нея лице;
Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа до
17.00 часа на 31 декември в присъствието на майката или упълномощено от
нея лице; Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00
часа до 17.00 часа на Великден в присъствието на майката или упълномощено
от нея лице., на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА К. И. Ч., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Ирена К.ова Ч.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. Т. Алексиева - Ч.а, ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.05.2022г., до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, на основание чл.
59, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК К. И. Ч., ЕГН **********, да
заплати на малолетното си дете Ирена К.ова Ч.а, ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В. Т. Алексиева - Ч.а, ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
считано една година назад от предявяване на исковата молба, а именно за
периода от 30.05.2021г. до 29.04.2022г.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. София, ж.к. Лагера, бл.
6, вх. Б, ет. 1, ап. 2, след прекратяване на брака се предоставя за ползване на
съпруга К. И. Ч., ЕГН **********.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата В. Т.
Алексиева - Ч.а, ЕГН **********, ще носи предбрачното си фамилно име
12
АЛЕКСИЕВА, на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК.
ОСЪЖДА К. И. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Алексиева - Ч.а, ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева – държавна такса върху
издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Ч., ЕГН ********** да заплати на В. Т. Алексиева -
Ч.а, ЕГН **********, сумата от 1575.00 /хиляда петстотин седемдесет и пет/
лева – разноски в производството, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13