Номер 291625.09.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500960 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК
...,със седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк
София,сграда 14 ,подадена чрез упълномощен процесуален представител и
насочена против отхвърлителната част на решение №4049/26.05.2020г. на РС-
Благоевград по гр.д.№638/2018г.
В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение е незаконосъобразно
в обжалваната му част,тъй като е постановено при неправилно приложение на
чл.10 ал.1 от ЗПК.Европейското право -директива 2008/48/ЕО не съдържа
изискване за минимален размер на шрифта ,на който е съставена писмената
форма на кредитен договор на хартиен носител.Поддържа се ,че РС-
Благоевград неправилно е приложил и други норми от ЗПК-чл.11 ал.1
т.11,т.12 и т.20 от ЗПК .Иска се отмяна на решението на БлРС в обжалваната
му част и постановяване на друго ,с което предявените искове по реда на
чл.415 ал.1 ГПК да бъдат уважени изцяло.Претендират се разноските.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от особения представител на
въззиваемата ,в който жалбата е оспорена като неоснователна.Иска се от
въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция в обжалваната
му част.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
1
Въззивната жалба е процесуално допустима ,тъй като е подадена в срока по
чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен
интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен
съд.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция ,очертани в чл.269
ГПК,при извършената служебна проверка Благоевградският ОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част,а по
повдигнатите в жалбата въпроси за правилността му приема следното:
Съдът е сезиран с искове ,предявени по реда на чл.415 ал.1 ГПК от „БНП
П.П.Ф. С.А.“ чрез клона в България ,който е кредитор-небанкова институция
по смисъла на чл.3 ЗКИ за установяване съществуването на парични вземания
по договор за паричен кредит с въззиваемата П.Т. ,сключен на 03.01.2014г.
Поради изпадане в просрочие кредиторът-ищец се е снабдил по чгр.д.
№3524/2017г. по описа на РС-Благоевград със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за парични вземания срещу длъжника ,произтичащи от
кредитния договор за главница в размер на 12 094,06лв,възнаградителна
лихва -4841,38лв за периода от 05.10.2016г. до 05.01.2021г.,и за мораторна
лихва в размер на 1352,53лв за периода от 05.11.2016г. до 11.12.2017г.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 ГПК и ответницата не се е явила да я получи заповедният съд е
приложил разпоредбата на чл.415 ал.1 ГПК и е дал указание на кредитора в
месечен срок от съобщаването да предяви иск за установяване на вземанията
по заповедта за изпълнение.С предявените искове кредиторът е изпълнил в
срок указанието на заповедния съд и претендира установяване на вземанията
по заповедта за изпълнение при твърдения и изложени обстоятелства за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията,обявена на длъжника чрез
връчената му покана .
От събраните доказателства,обсъдени поотделно и в съвкупност,се
установява от фактическа страна следното:
На 03.01.2014г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит PLUS-10532988,по силата на който дружеството –въззивник се е
задължило да предостави на ответницата кредитни средства в размер на
15000лв,средства за заплащане на застрахователна премия в размер на
3276.00лв за застраховка „Защита на плащанията“ при годишен лихвен
процент 18,85%,ГПР-21,63% и задължение на клиента да получи кредитна
карта.Срокът за връщане на кредитните средства е уговорен до 05 януари
2021г. Кредитополучателят- ответницата П.Т. се е задължила да погаси
кредита на 84 погасителни вноски ,всяка в размер на 361,77лв, съгласно
погасителен план инкорпориран в подписания от нея кредитен
договор.Съгласно чл.2 от кредитния договор размерът на предоставения заем
е равен на сумата ,посочена в полето „Общ размер на кредита“ ,в което е
2
отразена сумата 15000лв.Посочената сума в поле “Застрахователна премия“ е
в размер на 3276.00лв ,която е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска.В същата договорна клауза е посочено задължение на
кредитополучателя да заплати еднократна такса за усвояване на кредита в
размер на 375.00 лв ,която се заплаща при усвояване на кредита като
кредиторът удържа таксата от общия размер на кредита.В условията по
кредитния договор няма указание за какво се отнася тази еднократна такса за
усвояване на кредита.В чл.5 на кредитния договор е уговорено,че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва ,действаща за периода
,върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноски за събиране на
вземането ,извършени по преценка на кредитора.При просрочие на две или
повече месечни вноски ,считано от падежната дата на втората непогасена
вноска ,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер
,вкл.с дължимото обезщщетение за забава и всички разноски по събиране на
вземането,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.Тоест ,по договора предсрочната
изискуемост при просрочие на две вноски настъпва автоматично.Размерът на
разноските за събиране на вземането се определя от управителния орган на
дружеството-кредитор и се публикува на интернет –страницата на
компанията.Законната лихва е посочена в размер на 10% ,съобразно ПМС
№10029.05.2012г. При използване на уговорената в чл.6 от договора
възможност за отлагане на падежа на която и да е погасителна вноска,
кредиторът може да изиска такса в размер на 5% от отложените
плащания.Ако не е платена пълната погасителна вноска на падежа,с платената
сума се погасяват задълженията в последователност: разноски/вкл. за
събиране на вземането/, лихва,главница -чл.7 от договора. В чл.11 на
кредитния договор е посочено ,че той се прекратява с изпълнението на всички
задължения от кредитополучателя или при предсрочното им изпълнение
,както и при упражняване на правото на отказ от договора при условията на
чл.12.В раздел „Удостоверявания“ декларативно е вписано условието,че с
подписването на договора кредитополучателят удостоверява,че е информиран
за условията и покритията на застраховката „защита на плащанията“ и е
приел общите условия на тази застраховка .С исковата молба кредиторът е
представил и е приет като доказателство по делото сертификат № PLUS-
10532988,приподписан от кредитополучателката ,с който застрахователите
„Кардиф Животозастраховане“,Клон България и „Кардиф Общо
застраховане“,Клон България се съгласяват да застраховат
кредитополучателя по приложени Общи условия на застраховката „Защита
на плащанията“ по застрахователни покрития „защита на плащанията“,
„смърт“ ,“инвалидизация над 70%“ и „Безработица в резултат на уволнение“
,а при настъпване на застрахователно събитие по покритите рискове –да
изплатят застрахователно обезщетение на бенефициента по застраховката в
3
лицето на кредитодателя-ищец.По делото не са представени общите условия
по застраховката „защита на плащанията“ ,за която се отнася обсъдения по-
горе сертификат.
Установява се от неоспореното заключение по извършената в първата
инстанция ССЕ,че след удържане на еднократната такса за усвояване на
кредита -375лв от размера на договорените кредитни средства -15000лв, на
06.01.2014г. ищецът като кредитодател е изплатил на ответницата 14 625лв
по банков път –чрез паричен превод по нейна банкова сметка в
„ПИБ“АД.Вещото лице сочи ,че ответницата е платила по процесния договор
за кредит сумата от 11 980,29лв ,от която 214,23лв са отнесени за погасяване
на разходи за събиране на вземането ,а към 5.11.2016г. останалата платена
сума е отнесена за погасяване на възнаградителна лихва ,застраховка и
главница . В справка 07 от заключението е извършено преизчисление на
дълга към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 22.12.2017г.
Посочено е ,че остатакът за плащане от главницата възлиза на 11 411,60лв,
възнаградителната лихва /до 5.11.2016г./- 205,81лв ,дължимата сума за
застраховката до 05.11.2016г. е в размер на 78лв .В същата справка вещото
лице сочи,че платената от ответницата сума в общ размер на 11 980,29лв
кредиторът –ищец е отнесъл за погасяване на главницата до размер на
3 588,40лв, договорната лихва /до 05.11.2016г.- до размер на 6890,66лв,
обезщетение за забава за периода от 05.02.2014г. до 05.11.2016г.-23,98лв
,обезщетение за забава върху главница от 11 411,60лв-1271,12лв за периода
06.11.2016г.-11.12.2017г.,застраховка-1287лв за просочения период от
5.10.2016г. до 5.11.2016г. и разходи за събиране на вземането-214.23 лв.
С обжалваното решение РС-Благоевград е приел,че процесният кредитен
договор е нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.10 ал.1 от ЗПК,тъй като е
съставен в писмена форма на хартиен носител с шрифт с размер 10 при
изискване в закона -чл.10 ал.1 от ЗПК размерът на шрифта да не е по-малък
от 12. Предвид прогласената нищожност на кредитния договор ,на основание
чл.23 от ЗПК първоинстанционният съд е приел в обжалваната част на
решението,че ответницата дължи връщане само на чистата стойност на
кредита,без лихва и др.разходи .
Като съобрази доводите на въззивника и на особения представител на
въззиваемата по повдигнатите във въззивната жалба въпроси по съществото
на спора , и предвид установените от фактическа страна данни
Благоевградският Окръжен съд приема следното:
Решаващият извод на първоинстанционния съд за недействителност на
целия кредитен договор на основание чл.22 във вр. с чл.10ал.1 ЗПК не се
споделя от въззивния съд ,тъй като посочените разпоредби от ЗПК не са
били въведени в дeѝстващото законодателство към момента на сключване на
4
договора .Нищожността на договор се преценява в съответствие с
действащата към момента на сключването му нормативна
регламентация.Процесният кредитен договор е сключен на 03.01.2014г.,а
изискването по чл.10 ал.1 ЗПК за големината на шрифта ,с който е изпълнена
на хартиен носител писмената форма на договора е въведено с изменението
и допълнението на ЗПК ,извършено със ЗИД на ЗПК -Обн.ДВ
бр.35/23.07.2014г. В §13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК е посочено ,че разпоредбите
на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата
на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или
неустойки по § 9,т.3 от този закон.Следователно ,въведеното с изменението
на чл.10 ал.1 ЗПК изискване за големината на шрифта,на който е изписана
писмената форма на договора, както и последиците от неспазването му по
допълнения чл.22 ЗПК не намират приложение за процесния договор.От
друга страна, в приложимите за потребителските договори,какъвто е
процесния договор за потребителски кредит Директива 2008/48/ЕО и
Директива 93/13/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета не се поставя
изискване за големината на шрифта,с който е изпълнена писмената форма на
договора на хартиен носител.Втората от посочените директиви съдържа
изискване към съставените в писмен вид потребителски договори да са
съставени на ясен и разбираем език –чл.4 и чл.5. В практиката на СЕС
последователно е застъпено разбирането,че изискването договорните клаузи
да са изразени на „ясен и разбираем език“ трябва да се разбира в смисъл ,че
налага в договора прозрачно да е изложено функционирането на
механизма,посочен в съответната клауза ,както и отношението между този
механизъм и предвидения в други клаузи така ,че потребителят да може да
прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици от договора / решение от 20.09.2017г. на СЕС по
дело С-186/16, т. 47 от решение на СЕС от 09.07.2020г. по дело С-452/18
/.Съгласно отговора на четвъртия въпрос по преюдициалното запитване –т.50
от решение на СЕС от 09.07.2020г. по дело С-452/18 преценката за
неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи към
момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства,за
които доставчикът на потребителската услуга или продавачът е могъл да знае
в този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му
изпълнение ,тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
5
неравнопоставеност между страните ,проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора .В т.66 и т.67 от Решение на СЕС/четвърти състав/ от
16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 се посочва,че
изискването за съставяне на потребителските договори на ясен и разбираем
език ,съдържащо се в чл.5 от Директива 93/13/ЕО се прилага за всички
случаи ,вкл.когато дадена клауза попада в приложното поле на чл.4 §2 от
Директивата и дори,ако съответната държава не е транспонирала тази
разпоредба.Това изискване не се свежда само до разбираемостта на една
клауза от формална и граматическа гледна точка, а системата на защита на
потребителя,въведена с посочената Директива се основава на идеята,че
потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с
продавача/доставчика ,по –специално по отношение на степента му на
информираност .Поради това изискването за съставяне на договорите на ясен
и разбираем език трябва да се тълкува разширително, т.е. че съответните
клаузи не само трябва да са разбираеми от формална и граматическа гледна
точка,но и за потребителя да са разбираеми механизмите ,от които за него се
формират икономическите последици от договора .Изискванията в чл.5 от
Директива 93/13/ЕО са транспонирани в законодателството на Република
България-чл.147 ал.1 и 2 от ЗЗП,чл.145 ЗЗП,които са приложими като част от
действащ закон към момента на сключване на процесния договор за
потребителски кредит. В светлината на даденото тълкуване на Директива
93/13/ЕО от СЕС ,в разглеждания казус с оглед поставените в жалбата
въпроси въззивната инстанция приема следното:
Договорът за потребителски кредит между страните не е изцяло нищожен на
соченото в обжалваното решение основание,поради неприложимост на
чл.10ал.1 и чл.22 от ЗПК към него.
Съдът служебно извършва преценка за нищожност на отделни договорни
клаузи поради неравнопоставеност по критериите в чл.143 ал.2 от Закона за
защита на потребителите.Не е спорно ,доколкото не се твърди от ищеца и не
се установява в хода на производството, договорът да съдържа индивидуално
договорени клаузи ,което изключва нищожността им,съгласно чл.146 ал.1
ЗЗП.
Неравноправна и поради това нищожна е клаузата в процесния договор в
6
раздел „Параметри и условия“ ,изискваща еднократна такса за усвояване на
кредита в размер на 375лв ,която кредиторът удържа от размера на
отпуснатия кредит-15000лв ,но въпреки това общия размер на кредита остава
15000лв.В договора липсва каквато и да е информация за какво се отнася тази
еднократна такса за усвояване на кредита, каква услуга е предоставена на
кредитополучателя като насрещна престация за този разход по кредита .В
единствената клауза-чл.2 ,която третира таксата за „усвояване на кредита“ е
посочено само,че се „заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита ,като кредиторът удържа сумата за нея от общия размер на кредита“.
Недопустимо е, според тълкуването на СЕС –първи състав в т.75 ,т.76 и
отговора в т.86 /т.3 от диспозитива/ в решение от 03.09.2020г. по съединени
дела С-84/19,С-222/19 и С-252/19 договорът да съдържа клауза за
разход,наречен „първоначална такса „ и/или „комисионна“ без да има
информация относно услугите ,за които се извършва този разход,както и
относно евентуалното им припокриване с други разходи по договора.Без
такава информация няма гаранция ,че потребителят ще разбере напълно
задължението си за плащане и икономическите последици от
клаузите,предвиждащи такива разходи.Чл.4 §2 от Директива 93/13/ЕО,
изменена с Директива 2011/83/ЕО трябва да се тълкува в смисъл ,че клаузите
на договор за потребителски кредит ,които възлагат на потребителя
разходи,различни от плащането на главницата и лихвите по кредита,не
попадат в обхвата на изключението ,предвидено в тази разпоредба,когато
тези клаузи не уточняват естеството на разходите ,нито услугите,за които се
дължи възнаграждението и са формулирани по начин,който създава
объркване у потребителя относно неговите задължения и относно
икономическите последици от клаузите.Предвид посоченото по-горе от
дължимата главница по кредита следва да се приспадне сумата от 375 лв
,удържана от кредитора от общата сума по кредита при отпускането му по
неравноправна и поради това нищожна клауза.При даденото по-горе
тълкуване на Директива 93/13/ЕО от СЕС ,нищожна поради неравноправност
е и клаузата задължаваща ответницата да възстанови на кредитодателя
предоставения й кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в
размер на дължимата по тази застраховка премия за сумата 3276.00лв.В чл.2
от процесния кредитен договор в раздел „Условия по договора за кредит“ е
посочено,че размерът на предоставения кредит е равен на сумата,визирана в
7
поле “Общ размер на кредита“.Размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент
„Директ Сървисис“ЕАД ,а посочената сума в поле “Застрахователна
премия“,разделена на равен брой вноски ,съответстващи на посочения в поле
„Брой погасителни вноски“ е част от всяка месечна погасителна вноска
,посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.Приложеният
сертификат,подписан само от ответницата като кредитополучател не
установява да е бил сключен застрахователен договор между избрания по
волята на кредитора застрахователен агент „Директ Сървисис“ЕАД и
посочените в сертификата чуждестранни търговци в полза на ищцовото
дружество.Визираната клауза от процесния договор за потребителски кредит
–чл.2 е нищожна,тъй като създава неравнопоставеност предвид отсъствието
на възможност за кредитополучателя да избере застраховател и да влияе чрез
волята си на съдържанието на застрахователния договор.Застраховката е
наложена на кредитополучателя като условие за сключване на договора за
кредит,което е довело до оскъпяване на предоставената кредитна услуга с
повече от 1/5 -съотношението между застрахователната премия и размера на
реално предоставените кредитни средства е 3276лв /14 625лв. Съдът приема
,че клаузата на чл.2 от кредитния договор е нищожна на основание чл.146
ал.1 от ЗЗП поради това,че е неравноправна на основание чл.143ал.2
т.3,т.14,т.15 и т.19 от ЗЗП. Във връзка с позоваването на чл.143 ал.2 т.15 от
ЗЗП съдът посочва,че по делото не е доказано ищецът да е заплатил сумата за
застраховка ,посочена в кредитния договор като застрахователна премия в
размер на 3275 лв,поради което основанието да иска връщането й не е
доказано.В тежест на ищеца е да докаже всички релевантни факти и
обстоятелства за възникване и съществуване на претендираните вземания,в
т.ч.компонентът от погасителните вноски, формиран от разпределената
застрахователна премия ,съгласно чл.2 от процесния договор.По изложените
по-горе съображения от дължимата главница следва да се приспадне и сумата
за застраховка -3275лв.В справка 07 в заключението от извършената
ССЕ,което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, е
посочено,че остатъкът от непогасената главница е в размер на 11411,60лв
.Тази сума следва да се намали със застрахователната премия -сумата от
3275лв и удържаната еднократна такса за усвояване на кредита-375лв.
8
По твърдяното обстоятелство за настъпване на предсрочна изискуемост
,считано от 05.11.2016г. -от падежа на втората непогасена поредна месечна
вноска ,на която се позовава въззивника, съдът приема следното: . В чл.5 от
кредитния договор е посочено,че при просрочие на две или повече месечни
погасителни вноски ,считано от падежната дата на втората непогасена вноска
,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер
,вкл.всички определени по договора надбавки,ведно с обезщетението за
забава и разноските по събиране на вземането,без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.Тоест,уговорено е автоматично настъпване на предсрочна
изискуемост за всички вземания по договора при просрочие на две месечни
вноски,считано от падежната дата на втората от тях.Няма доказателства
кредиторът да е отправил изявление до длъжника за разваляне на договора
поради неизпълнение .Всъщност тезата на ищеца за настъпване на предсрочна
изискуемост от падежа на втората просрочена месечна вноска се основава на
възможността за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя.Както се посочва в решение от 12.08.2019г. на ВКС-ТК-
Второ т.о. по т.д.№636/2019г. въпросът за съвместимостта на правните
институти на предсрочната изискуемост по кредитен договор и развалянето
му е ирелевантен при преценката за неравноправния характер на
клаузата,предвиждаща автоматично настъпване на предсрочната изискуемост
по договор за кредит с небанкова институция.Договорната клауза
,предвиждаща автоматично настъпване на предсрчната изискуемост на
вземанията на кредитора при просрочие на две погасителни вноски е
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и не следва да се прилага предвид
нищожността й.Тази клауза-чл.5 от процесния договор в частта за
предсрочната изискуемост поставя кредитополучателя –длъжник в
значително по-неблагоприятно положение от установения в
законодателството правен режим за лишаване на длъжника от
преимуществата на срока-чл.71 ЗЗД .Съдът намира,че неравноправния
характер на посочената договорна клауза се определя и от това ,че не съдържа
указание дали просрочието на две погасителни вноски обхваща вноските във
всичките им компоненти или се отнася за части от тях –
главница,лихви,разходи по кредита.Клаузата за автоматично настъпване на
предсрочна изискуемост при просрочие само на две месечни погасителни
9
вноски не държи сметка и за продължителността на срока /в случая 7г.,за
размера на кредитния дълг ,за размера на кредитното задължение и е в разрез
със съдържащата се в чл.87 ЗЗД законова уредба на правото на изправната
страна да развали едностранно договора поради неизпълнение на насрещната
страна след като отправи до нея изрично волеизявление за това.Следва да се
отбележи,че при тази редакция на чл.5 от договора в частта за предсрочната
изискуемост ,потребителят –кредитополучател не може да се ползва от
забраната по чл.87 ал.4 ЗЗД ,според която разваляне на договора не се
допуща,когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на
кредитора.Следва да се отбележи и това,че с извършените плащания по
погасителните вноски от сключването на договора до вноската с падеж
04.11.2016г. –т.е. повече от две години при срок на договора 7г. ответницата
е погасявала в по-голяма степен акцесорните задължения за възнаградителна
лихва ,разноски по кредита и застраховки,според заложената в чл.7
последователност за погасяване на компонентите на погасителните вноски.В
хипотеза на автоматично настъпване на предсрочна изискумост при
просрочие на две погасителни вноски длъжникът е в неравностойно
положение спрямо кредитора, тъй като е изплатил по-голяма част от
акцесорните вземания за възнаградителна лихва и за разноски ,а реално не
може да се ползва от кредитните средства поради загубване преимуществата
на срока .В този смисъл клаузата на чл.5 от договора за кредит в частта за
предсрочната изискуемост е неравноправна на основание чл.143 ал.2 т. 5 и
т.14 ЗЗП,тъй като дава възможност на кредитора да я тълкува в своя изгода
,напр. да твърди настъпила предсрочна изискуемост поради просрочие в
плащането на две погасителни вноски само в частта на компонента им –лихва
или застраховка;да твърди предсрочна изискуемост както при неплащане на
две поредни вноски,така и при неплащане на две непоредни вноски с падеж в
различен период от време и пр.Съдът приема,че в процесния договор правото
на кредитора да лиши кредитополучателя –длъжник от преимуществото на
срока на договора ,каквато по същество е последицата от автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост ,е уредено без дължимата яснота за
предпоставките за упражняването му.Затова клаузата за предсрочната
изискуемост е неравноправна ,тъй като поставя по-слабата страна-
кредитополучателя в неравностойно положение. Предвид нищожността на
посочената клауза,съдът приема,че преди подаване на заявлението по чл.410
10
ГПК не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по
издадената заповед за изпълнение.Съобразно този извод и разясненията
дадени в ТР №8/2017 на ОСГТК на ВКС -т.1.1 и 1.2 следва да се признаят за
съществуващи вземанията на ищеца по вноските с настъпил падеж до датата
на съдебното заседание ,в което делото е приключило по същество пред
въззивния съд-т.е. по вноските с настъпил падеж до 17.09.2020г./последната е
с падеж 04.09.2020г./
По изложените по-горе съображения от останалата за плащане главница по
справка 07 в експертното заключение -11411,60лв следва да се приспадне
сумата за застрахователна премия -3275лв.От разликата следва да се
приспадне и удържаната еднократна такса за усвояване на кредита-375лв.
Получената разлика в размер на сумата от 7761,60лв е дължимата от
ответницата непогасена главница до края на срока на договора -05.01.2021г.
До края на срока по договора остават четири вноски –с падеж,съответно на
05.10.2020г.,на 5.11.2020г.,4.12.2020г. и на 5.01.2021г. В частта им за
главницата ,посочена в справка 02 в заключението за ССЕ посочените четири
вноски до края на срока ,чийто падеж не е настъпил към 17.09.2020г. следва
да се приспаднат от сумата 7761,60лв. Или за непогасените вноски с
настъпил падеж до 17.09.2020г. ищецът има вземане за главница в размер на
6519,85лв / 7761,60лв минус 303,27лв /главница по 81-ва вноска с падеж
05.10.2020г./ минус 308,03лв/главница по 82-ра вноска с падеж 05.11.2020г. /
минус 312,87лв /главница по 83-та вноска с падеж 04.12.2020г./ минус
317,58лв/главница по 84та вноска с падеж 05.01.2021г./ = 6519,85лв /. Това
налага отмяна на решението на РС в обжалваната му отхвърлителна част по
иска за главницата над уважената част за сумата 3019,71лв до 6519,85лв
,представляваща неизплатена главница по погасителни вноски с настъпил
падеж до 17.09.2020г.
По иска за възнаградителна лихва:
По справка 02 във връзка със справка 06 в експертното заключение
неплатената възнаградителна лихва по погасителните вноски от 33-та с
падеж 05.10.2016г. до 80-та вноска с падеж 04.09.2020г. е в размер на
5172,69лв. Съобразно възприетата в чл.7 от договора за кредит поредност на
погасяване на вземанията –разноски,лихва ,главница ,платените от
11
ответницата суми по нищожните клаузи за застраховка -1287лв и за разходи
за събиране на вземанията -214,23лв /вж.справка 07 в експертното
заключение/ следва да се приспаднат от сумата 5172,69лв . Дължимата
възнаградителна лихва е в размер на 3671,46лв. по вноските с настъпил
падеж до 17.09.2020г.
По иска за мораторна лихва :
Иска за мораторна лихва е предявен в размер на 1352,53лв за периода от
05.11.2016г. до 11.12.2017г. Съдът е длъжен да се произнесе съобразно
поисканото . За посочения в исковата молба ,съответно в заповедта за
изпълнение период от 05.11.2016г. до 11.12.2017г. просрочените вноски
са от 34-та с падеж 04.11.2016г. до 47-ма вкл. с падеж 05.12.2017г. При
изчисление на мораторната лихва за тези неплатени вноски в тях не следва
да се включват сумите от 39лв. по всяка вноска ,отнасяща се за
застраховка,предвид нищожността на договорната клауза за
застраховката.Или мораторната лихва следва да се изчисли върху 322,77лв по
всяка непогасена вноска за посочения период /361,77лв-39.00лв=322,77лв/
,съобразно справка 02 в експертното заключение. Изчислението на
обезщетението за забава по неплатените вноски за периода от 05.11.2016г. до
11.12.2017г. съдът извършва на основание чл.162 ГПК чрез използването на
програмния продукт на „А.Ф.“ за изчисление на законна лихва.Общо за
периода мораторната лихва върху всяка неплатена вноска/главница и
възнаградителна лихва/ възлиза на 256,59лв.
По разноските:
Частичната отмяна на решението в обжалваната му част налага
преизчисляване на разноските съобразно правилото на чл.78 ал.1 ГПК
.Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС
съдът в исковото производство по чл.415 ал.1 ГПК /респ.чл.422 ГПК/ следва
да се произнесе и по разноските в заповедното производство като
отговорността за разноски се разпредели съобразно резултата по исковото
производство.Съразмерно на уважената част от исковете въззиваемата следва
да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател разноски за
заповедното производство по чгр.д.№6381/2018г. по описа на БлРС в размер
на 237,50лв ,за първоинстанционното исково производство – 882,28лв и за
12
въззивното производство- 231,57лв. Относно дължимото възнаграждение за
особения представител на въззиваемата –адв.Николета Лазарова ,което съдът
е пропуснал да определи и да задължи въззивника да го внесе преди
съд.заседание по съществото на спора ,на основание чл.77 ГПК съдът ще се
произнесе по този въпрос с определение.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1
ГПК,Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4049/26.05.2020г. на Районен съд-Благоевград по гр.д.
№638/2018г. в обжалваната му отхвърлителна част,в която е отхвърлен като
неоснователен иска на „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк
София,сграда 14 против П. А. Т. , ЕГН **********,с
адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 за установяване
съществуването на вземане по договор за потребителски заем PLUS-
10532988,сключен на 03.01.2014г. за главница ,представляваща невърнати в
срок заемни средства за разликата над уважения от РС размер-за сумата
3019,71лв /три хиляди и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ до
6 519,85лв /шест хиляди петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и една
стотинки/ ,и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата П. А. Т.
,ЕГН **********,с адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 ,че
дължи на ищеца „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със седалище и
адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк София,сграда 14 по
договор за потребителски заем PLUS-10532988,сключен на 03.01.2014г.
непогасена изискуема главница ,представляваща невърнати заемни средства/
в размер на 6519,85лв /шест хиляди петстотин и деветнадесет лева и
осемдесет и пет стотинки/ по вноските с настъпил падеж ,съобразно
погасителния план към договора до датата на съдебното заседание пред
въззивната инстанция-17.09.2020г.,към която се формира сила на пресъдено
нещо ,ведно със законната лихва върху тази главница ,считано от
13
22.12.2017г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по чгр.д.№35242017г. по описа на Районен съд-
Благоевград ,до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №4049/26.05.2020г. на Районен съд-Благоевград по
гр.д.№638/2018г. в обжалваната му отхвърлителна част,в която е
отхвърлен като неоснователен иска на „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България
,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк
София,сграда 14 против П. А. Т. , ЕГН **********,с
адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 за установяване
съществуването на вземане по договор за потребителски заем PLUS-
10532988,сключен на 03.01.2014г. за възнаградителна лихва за сумата
3671,46лв. /три хиляди шестотин седемдесет и един лева и четиридесет и
шест стотинки/,представляваща изискуема възнаградителна лихва по
вноските с настъпил падеж до 17.09.2020г. ,и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата П. А. Т.
,ЕГН **********,с адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 ,че
дължи на ищеца „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със седалище
и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк София,сграда 14 по
договор за потребителски заем PLUS-10532988,сключен на 03.01.2014г.
сумата от 3671,46лв. /три хиляди шестотин седемдесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки/,представляваща изискуема възнаградителна
лихва по вноските по погасителния план с настъпил падеж до 17.09.2020г. -
датата на съдебното заседание пред въззивната инстанция,към която се
формира сила на пресъдено нещо, ведно със законната лихва върху тази
главница ,считано от 22.12.2017г.-датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по чгр.д.№35242017г. по
описа на Районен съд-Благоевград до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №4049/26.05.2020г. на Районен съд-Благоевград по
гр.д.№638/2018г. в обжалваната му отхвърлителна част,в която е отхвърлен
като неоснователен иска на „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк
София,сграда 14 против П. А. Т. , ЕГН **********,с
адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 за установяване
14
съществуването на вземане по договор за потребителски заем PLUS-
10532988,сключен на 03.01.2014г. за мораторна лихва /обезщетение за
забава/ за сумата от 256,59лв /двеста петдесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки/ за периода от 05.11.2016г. до 11.12.2017г. и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата П. А. Т.
,ЕГН **********,с адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 ,че
дължи на ищеца „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със седалище и
адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк София,сграда 14 по
договор за потребителски заем PLUS-10532988,сключен на 03.01.2014г.
сумата от 256,59лв /двеста петдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от
05.11.2016г. до 11.12.2017г. върху всяка погасителна вноска, считано от
падежа й до 11.12.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4049/26.05.2020г. на Районен съд-
Благоевград по гр.д.№638/2018г. в останалата обжалвана част,в която са
отхвърлени исковете на „БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк
София,сграда 14 против П. А. Т. ,ЕГН **********,с
адрес:гр.Симитли,Благоевградска обл.,ул.“С.“ №62 за установяване
съществуването на вземания на ищеца срещу ответницата по договор за
потребителски заем PLUS-10532988,сключен на 03.01.2014г. за: главница
,представляваща невърнати заемни средства ,за разликата над уважения
размер за сумата 6 519,85лв /шест хиляди петстотин и деветнадесет лева и
седемдесет и една стотинки/ до предявения размер за сумата 12094,06лв /
дванадесет хиляди деветдесет и четири лева и шест стотинки/ ; за
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер за сумата
3671,46лв. /три хиляди шестотин седемдесет и един лева и четиридесет и
шест стотинки/ по вноските с настъпил падеж до 17.09.2020г.,до предявения
размер за сумата 4841,38лв /четири хиляди осемстотин четиридесет и един
лева и тридесет и осем стотинки/ ,и за мораторна лихва /обезщетение за
забава / за периода от 05.11.2016г. до 112017г. за разликата над уважения
размер за сумата 256,59лв./двеста петдесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки/ до предявения размер за сумата от 1352,53лв /хиляда триста
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ .
15
ОТМЕНЯ решение №4049/26.05.2020г. на Районен съд-Благоевград по
гр.д.№638/2018г. в частта за деловодните разноски и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. А. Т. ,ЕГН **********,с адрес:гр.Симитли,Благоевградска
обл.,ул.“С.“ №62 да заплати на„БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК
...,със седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк
София,сграда 14 сумата от 237,50лв /двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/-разноски за заповедното производство по чгр.д.№3524/2017г. по
описа на РС-Благоевград , сумата от 882,28лв/осемстотин осемдесет и два
лева и двадесет и осем стотинки/ -разноски за първоинстанционното исково
производство и сумата от 231,57лв/двеста тридесет и един лева и петдесет и
седем стотинки/-разноски за въззивното производство,или общо деловодни
разноски в размер на 1351,35лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16