№ 514
гр. Враца, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи
състав, в публично заседание на 10.01.2024
г. /десети януари две хиляди двадесет и четвърта година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 247 по описа на АдмС – Враца за
2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44, вр. чл. 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза /МКС/ и чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „С.К.Е.И.Г.“
ЕООД, ***, представлявано от * Ц. К. К., депозирана чрез * Г.Г., против Решение
№ 32-98793/14.03.2023 г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което е
отказано да бъде приета декларираната от жалбоподателя митническа стойност на 5
бр. употребявани катастрофирали леки автомобили, внесени със 5 бр. митнически
декларации – МД с MRN
19BG002002013356R1/08.08.2019 г.,
19BG002002015118R4/05.09.2019 r.,
19BG002002016260R5/25.09.2019 r.,
19BG002002021866R7/20.12.2019 г.,
20BG002002029348R3/14.05.2020 г.,
със
съответно определено допълнително държавно вземане за доплащане, ведно с
дължимата лихва за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспореният акт. Твърди се, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на действащите правила на
административното производство, решението е абсолютно необосновано и
постановено при неправилно прилагане на относимия материален закон. Сочи се, че
декларираната митническа стойност на внесените автомобили напълно съответства
на всички представени търговски, транспортни и други документи, касаещи всяка
една от доставките, докато митническите органи са базирали съмненията си, а в
последствие са преостойностили внесените автомобили, не по първични счетоводни
документи, а по косвени доказателства и предположения. По този начин,
митническите органи грубо са нарушили разпоредбата на чл. 140, nap. 1 и пар. 2
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията.
Твърди се, че неправилно не е бил използван и резервният метод по чл. 144, пар.
1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 3 от МКС,
който метод позволява „разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 74, пар. 2 от Кодекса“, както и че промяната в декларираната договорна
стойност на автомобилите не може да бъде извършена на база данните от т.нар.
износни декларации (EEI), с мотив, че същите представляват резервен метод по
чл. 144, пар. 2 от РИ 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 3 от МКС. Иска се отмяна на оспореното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа от
пълномощника по изложените в нея съображения, представят се и допълнително
писмени бележки.
Ответникът – Директора на ТД Митница
Варна, чрез пълномощник – * А. Ш., в представено по делото Становище вх. № 8607/06.06.2023
г. /л.208-212 гръб/, излага подробни аргументи за неоснователност и недоказаност
на жалбата, а оспореното решение намира за правилно и законосъобразно, за което
релевира подробни доводи. Допълнително се позовава на съдебна практика на АдмС
– Габрово, посочвайки Решение № 28/24.04.2023 г., постановено по адм. дело №
234/2022 г. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на
решението. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред адм. орган
административна преписка Допълнително от ответника са представени документи към
преписката. По искане на жалбоподателя по делото е назначена и приета
съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, след като се
запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и
допълнително представените от страните, след служебна проверка съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2019г. в ТД Митници Варна е приета Митническа
декларация /МД/ с MRN 19BG002002013356R1/08.08.2019 г. с вносител „С.К.С.И.Г.“
ЕООД за режим „допускане за свободно обращение“ стока „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - *,
МАРКА: БМВ МОДЕЛ 535i ТИП БЕНЗИН, ЦВЯТ ЧЕРЕН, БР.МЕСТА 5 ДАТА П.РЕГ.
10-10-2014, РАБ.ОБЕМ 2979, МОЩНОСТ 225 KWDIN ТОВАРОНОС. 500, ДВИГАТЕЛ НЕОТКРИТ,
ШАСИ WBA5B1С56ЕD476764“ код по
ТАРИК **********, 1795,00 кг. бруто, държава на *, деклариран произход ЕС, с
обща фактурна стойност 1900,00 USD, при курс за 1 USD - 1,75568 лв., условие на
доставка СРТ *. Износител и продавач на стоката е американското дружество ***, **.
Декларираната митническа стойност в размер на 3335,79 лв. е определена съгласно
разпоредбата на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за
продажба от 10.05.2019г., талон за превозното средство, документи за платени
държавни вземания, линеен коносамент №HLCUBSC1905BZFF4 (с посочен получател „Ф.“
ООД като спедитор), спедиторски коносамент № IMP/1783/06/19L2, уведомително
писмо от „Ф.” ООД, че реалният получател е „С.К.С.И.Г.“ ЕООД, фактура №36640/
06.08.2019 г. за терминални разходи.
На 05.09.2019г. в ТД Митници Варна е
приета МД с MRN 19BG002002015118R4/ 05.09.2019г., с вносител „С.К.С.И.Г.“ ЕООД,
с която дружеството декларира режим „допускане за свободно обращение“ стока
„ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ- *, МАРКА: БМВ МОДЕЛ 535i ТИП БЕНЗИН, ЦВЯТ СИН, БР.МЕСТА
5 ДАТА П.РЕГ. 24-11- 2014, РАБ.ОБЕМ 2979, МОЩНОСТ 225 KWDIN ТОВАРОНОС. 500,
ДВИГАТЕЛ НЕОТКРИТ, ШАСИ WBA5B1C55ED480014“, код по ТАРИК **********, 1795,00
кг. бруто, държава на *, деклариран произход ЕС, с обща фактурна стойност
1700,00 USD, при курс за 1 USD - 1,76137 лв., условие на доставка СРТ*.
Износител и продавач на стоката е американското дружество ***. Декларираната
митническа стойност в размер на 2994,33 лв. е определена съгласно разпоредбата
на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение са приложени: документ за продажба от 24.06.2019г.,
талон за превозното средство, документи за платени държавни вземания,
спедиторски коносамент № IMP/2003/07/19L1, уведомително писмо от „Ф.” ООД, че
реалният получател е „С.К.С.И.Г.“ ЕООД, фактура №37042/ 29.08.2019 г. за терминални
разходи.
На 25.09.2019г. в ТД Митници Варна с МД
с MRN 19BG002002016260R5/ 25.09.2019г,. „С.К.С.И.Г.“ ЕООД декларира режим на „допускане
за свободно обращение“ стока „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ- *, МАРКА: БМВ МОДЕЛ 435i
ТИП БЕНЗИН, ЦВЯТ ЧЕРЕН, БР.МЕСТА 5 ДАТА П.РЕГ. 20.12.2016, РАБ.ОБЕМ 2979,
МОЩНОСТ 225 KWDIN ТОВАРОНОС. 500, ДВИГАТЕЛ НЕОТКРИТ, ШАСИ WBA4B1C58GG242767“,
код по ТАРИК **********, 1696,00 кг. бруто, държава на **, деклариран произход
ЕС, с обща фактурна стойност 2700,00 USD, при курс за 1 USD - 1,76137 лв.,
условие на доставка СРТ *. Износител и продавач на стоката е американското
дружество ***. Декларираната митническа стойност в размер на 4755,70 лв. е
определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени:
документ за продажба от 09.07.2019 г., талон за превозното средство, документи
за платени държавни вземания, спедиторски коносамент № IMP/2254/08/19L4,
уведомително писмо от „Ф.” ООД, че реалният получател е „С.К.С.И.Г.“ ЕООД,
фактура №37493/ 20.09.2019 г. за терминални разходи.
На 20.12.2019г. „С.К.С.И.Г.“ ЕООД с МД
MRN 19BG002002021866R7/20.12.2019г., декларира пред ТД Митници Варна режим на „допускане
за свободно обращение“ стока „ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - *, МАРКА: BMW МОДЕЛ 335 I
ТИП БЕНЗИН, ЦВЯТ СИВ, БР.МЕСТА 5 ДАТА П.РЕГ. 20.10. 2015, РАБ.ОБЕМ 2979,
МОЩНОСТ 225 KWDIN ТОВАРОНОС. 500, ДВИГАТЕЛ НЕОТКРИТ, ШАСИ WBA3A9C58FKW74624“,
код по ТАРИК **********, 1500.00 кг. бруто, държава на **, деклариран произход
ЕС, с обща фактурна стойност 1800,00 USD, при курс за 1 USD - 1,76854 лв., условие
на доставка СРТ *. Износител и продавач на стоката е американското дружество ***.
Декларираната митническа стойност в размер на 3183,37 лв. е определена съгласно
разпоредбата на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за
продажба от 03.10.2019 г., талон за превозното средство, документи за платени
държавни вземания, линеен коносамент №HLCUBSC1910BPNZ1 (с посочен получател „Ф.“
ООД като *), спедиторски коносамент № IMP/3212/10/19L3, уведомително писмо от
„Ф.” ООД, че реалният получател е „С.К.С.И.Г.“ ЕООД, фактура №39407/20.12.2019г.
за терминални разходи.
На 14.05.2020г. в ТД Митници Варна с МД
MRN 20BG002002029348R3/ 14.05.2020г., „С.К.С.И.Г.“ ЕООД декларира режим
„допускане за свободно обращение“ на стока „НАИМ: ЛЕК АВТОМОБИЛ УПОТРЕБЯВАН;
МАРКА: BMW МОДЕЛ М5; ТИП: БЕНЗИН; БР.МЕСТА 5; ПЪРВ.РЕГ. 2013.12.20; ЦВЯТ WHITE;
РАБ.ОБЕМ: 4395, МОЩНОСТ: 412 KWDIN; ДВИГ. No: НЕОТКРИТ; ШАСИ No;
WBSFV9C53DD096172;“, код по ТАРИК **********, 1990,00 кг. бруто, държава на **,
деклариран произход ЕС, с обща фактурна стойност 1900,00 USD, при курс за 1 USD
- 1,79979 лв., условие на доставка СРТ *. Износител и продавач на стоката е
американското дружество ***. Декларираната митническа стойност в размер на
3419,60 лв. е определена съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са
приложени: документ за продажба от 28.01.2020 г., талон за превозното средство,
документи за платени държавни вземания, линеен коносамент №COSU8024550770 (с
посочен получател „Ф.“ ООД като *), спедиторски коносамент № IMP/0826/03/20L2,
уведомително писмо от „Ф.” ООД, че реалният получател е „С.К.С.И.Г.“ ЕООД,
фактура №41738/ 24.04.2020 г. за терминални разходи.
Налице е приложена към адм. преписка
кореспонденция между ТД Митници Варна и американски митнически органи. От
предоставената информация след проверка по линия на международното
сътрудничество от електронната информация за износ „Electronic export information“
(EEI) се установява, че стоките по гореописаните митнически декларации са с
продавач *, **, който е заявил пред американските митнически власти цената, на
която е продал моторните превозни средства за износ към българския купувач и
същите са идентифицирани по марки, модели и номер на шаси, който е уникален за
всеки от тях.
Българските митнически органи приели, че от
вносителя не са представени достатъчно допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на описаните автомобили, поради което остават
съмнения, относно достоверността на сключените сделки. Прието е, че не са
налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена и липсват
доказателства за извършени плащания към лицето, което е посочено за продавач
във фактурите, т.е. липсват доказателства за реално платена цена на стоката.
Предвид възникналите съмнения,
С Писмо с peг. № 32-233189/12.07.2022г. /л.37/,
ТД Митници Варна е уведомила жалбоподателя, че за нуждите на допълнителна
проверка на МД и поради съмнения относно декларираната митническа стойност на
посочените по-горе пет автомобила, в 7-дневен срок от получаване на писмото да
представи допълнителни документи и информация.
С второ писмо с peг. № 32-355144/19.10.2022 г.
/л.24-29/ на Директора на ТД Митница Варна, жалбоподателя е информиран, че
предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Варна, с което ще се
определи нов размер на митническата стойност по МД, като са предоставени
мотивите, на които ще се основава решението, с което ще бъде постановен
неблагоприятен резултат и е определен 30-дневен срок от датата на получаването
му за предоставяне на становище. Писмото е получено на 21.12.2022 г. /л.30/.
Със Становище /л.33/ до ТД Митници
Варна, жалбоподателят, чрез пълномощник * Г.Г., е възразил относно издаване на
негативно решение за определяне на нова митническа стойност, като е изложил
обосновани съображения за това.
Като е приел допълнително
представените от жалбоподателя документи
за неубедителни, а аргументите в становището за неоснователни, позовавайки се
на допълнителна проверка по линия на международното сътрудничество във връзка с
отправено искане до Департамента на * по вътрешна сигурност за предоставяне на
информация и документи за автомобили, изнесени от * и допуснати за свободно
обръщение в *, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа
стойност, Директора на ТД Митница Варна е постановил оспореното Решение № 32-98793/14.03.2023
г., с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните
стоки по митнически декларации с MRN 19BG002002013356R1/08.08.2019г.,
19BG00200 2015118R4/05.09.2019г., 19BG002002016260R5/25.09.2019г., 19BG00200202186
6R7/ 20.12.2019г., 20BG002002029348R3/14.05.2020 г., на 5 броя автомобили.
На основание чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената
информация в рамките на административното сътрудничество, таблици с данни и
износна декларация от американските митнически власти е определена нова
митническа стойност, както следва:
За стока № 1 по МД с MRN
19BG002002013356R1/ 08.08.2019 г. „пътнически автомобил - катастрофирал
марка БМВ, модел 535i, шаси: WBA5B1C56ED476764”, митническата стойност е в
размер на 15191,90 лв. (8253,00 USD х 1,75568 лв. за 1 USD + 400,00 USD х
1,75568 лв., международен транспорт);
- За стока № 1 по МД с MRN
19BG002002015118R4/ 05.09.2019 г. „пътнически автомобил - катастрофирал
марка БМВ, модел 535i, шаси: WBA5B1C55ED480014”, митническата стойност е в
размер на 10568,22 лв. (5600,00 USD х 1,76137 лв. за 1 USD + 400,00 USD х
1,76137 лв., международен транспорт);
- За стока № 1 по МД с MRN
19BG002002016260R5/25.09.2019 г. „пътнически автомобил - катастрофирал
марка БМВ, модел 435i, шаси: WBA4B1C58GG242767”, митническата стойност е в
размер на 25712,48 лв. (14198,00 USD х 1,76137 лв. за 1 USD + 400,00 USD х
1,76137 лв., международен транспорт);
- За стока № 1 по МД с MRN
19BG002002021866R7/20.12.2019 г. „пътнически автомобил - катастрофирал
марка БМВ, модел 335i, шаси: WBA3A9C58FKW74624”, митническата стойност е в
размер на 18681,09 лв. (10163,00 USD х 1,76854 лв. за 1 USD + 400,00 USD х
1,76854 лв., международен транспорт);
- За стока № 1 по МД с MRN
20BG002002029348R3/14.05.2020 г. „лек катастрофирал марка БМВ, модел М5,
шаси: WBSFV9C53DD096172”,
митническата
стойност е в размер на 19167,76 лв. (10250,00 USD х 1,79979 лв. за 1 USD +
400,00 USD х 1,79979 лв., международен транспорт).
Пред съда от страните се представиха
преводи на писма относно кореспонденцията между митнически органи на * и ответника и преводи от други документи
от преписката.
При така установената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.149,
ал.1 от АПК срок и
отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В настоящият случай оспорения акт е
издаден от Директора на ТД Митница Варна в рамките на неговата компетентност, в
изискуемата писмена форма. Съгласно чл.101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г.
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите
органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква
митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи разполагат с
необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия
Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи,
отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по
конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.
28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице
да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно
разписаното в чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Няма допуснати нарушения по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
Спазена е и регламентираната в
нормативната база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, касаещи процедурата за извършване на
последващ контрол на декларирането, залегнала както в ЗМ, така и в относимата
към случая нормативна уредба, съдържаща специфични правила за издаване на
административен акт от категорията на настоящия.
Жалбоподателя е уведомен за извършване
на допълнителна проверка, като са изискани от същия допълнителни документи.
Уведомен е и за предстоящо определяне на нова митническа стойност на стоката,
със съответните мотиви затова, като му е дадена възможност за възражения.
Възражението е обсъдено в оспореното решение.
Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ за целите на
прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките
митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на
точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите
документи. В случая е налице хипотезата именно на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ. В конкретния
казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа
декларация по чл. 84, ал. 1, т. 1
от ЗМ, тъй като е
взел предвид както представените от получателя на стоката доказателства при
подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване
истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при
поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение".
Няма допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК.
Независимо
от изложеното, оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено в
противоречие с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяната му
съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК, по следните съображения:
Когато митническата стойност не може
да се определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, на основание
разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламента, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите на
общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС)
952/2013.
Така определената стойност се основава
във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности,
като на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
когато не може да се определи митническата стойност на стоката по § 1 на същия
член се използват други подходящи методи за определяне на митническата
стойност.
При определяне на митническата
стойност на автомобил, следва да се отчете и износването при всеки отделен
случай, като процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила,
различието в екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и би
могъл да се определи при извършване на експертна оценка, след което на
основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се определи нова митническа
стойност. Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови
или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със
сума, която да отразява състоянието на автомобила.
Правилното и законосъобразното
определяне на митническата стойност е от съществено значение за определянето на
размера на задълженията. При всички случай органът е длъжен да изложи мотиви, в
които да посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които
се издава административния акт. Митническият орган следва да установи и
мотивира наличието на основания, които да доведат до неприемане на митническата
стойност. В тази връзка „основателно съмнение“ е съмнение, което се основава на
обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на митническия орган да
събере необходимата информация.
В конкретният случай митническите
органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на
"основателни съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл.140 от Регламент
(ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на
митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че
декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени
приблизително по същото време. Видно
от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесните
автомобили е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при
завишаване на стойността, поради възприетото от органа становище, че
действително платената не представлява реално платената цена. Митническите
органи не оспорват, че договорната цена на внесените автомобили е тази по
договора, но на база събраните допълнителни доказателства при проверката
приемат, че цената за всеки е занижена. В тази връзка следва да се отбележи, че
това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният
метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл.
74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая
от митническите органи. В този смисъл налице е нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност. Изложеното обосновава извод, че декларираната митническа
стойност към датата на приемане на МД е договорната стойност и решението, с
което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при
липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с
материалноправните разпоредби на закона.
Основателни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че определянето на новата митническа стойност за процесните
автомобили е необосновано и незаконосъобразно. Същото се базира на получена
информация за стойност на автомобилите, декларирана при износ от *, която не дава
яснота дали се касае за продажна цена или за декларирана себестойност на тези
автомобили, дали става въпрос за реално платена цена, като в справката
жалбоподателя не е посочен като получател или страна по покупката и посочената
стойност не може да се приеме за договорена и платена от същия. Към въпросната
информация не са представени фактури и доказателства за плащане. От една страна
се твърди от ответника, че определянето на новата митническа стойност е
извършено на основание чл.74 §3 от МКС, т.е. на база на други, т.н. „резервни“
методи, като по същество е използван метода, регламентиран в чл.70 от МКС –
метод на договорна стойност на внасяните стоки, използвана е „стойността“
декларирана при износ, която американските митнически власти твърдят, че е декларирана
на база продажната фактура, т.е. договорената стойност на автомобила. От друга
страна, ако се приеме, че е използван действително резервен метод по чл.74 §3
от МКС, то при всички положения са нарушени забраните, съдържащи се в чл.144 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията и по-специално – забраната
за използване на по-високата от двете възможни стойности – стойността,
декларирана при износа и тази, декларирана при вноса на автомобила.
Определянето на новата митническа стойност на база получена електронна
информация за износ на автомобилите от* е неправилно, доколкото посочената
информация няма по-голяма тежест от информацията, съдържаща се във вносните
митнически декларации в България, още повече, че пред българските митническа власти
са представени и фактурите за покупка на автомобилите, представляващи
доказателство за извършеното плащане на доставената цена, доколкото в справката
от американските митнически власти липсват такива доказателства.
Основателни се явяват и възраженията
на жалбоподателя, че не е спазено правилото на чл.74 § 1 от МКС, съгласно
което, в случай, че митническата стойност е отхвърлена от митническите органи и
не може да се определи по основния метод, поради липса на данни за това,
митническите органи са били длъжни да приложат следващите методи, изброени в §
2 и § 3 на чл.74 което не е направено. В оспореното решение са
изложени твърдения за неприложимостта на метода по чл.74 § 2 б. “а“ и „б“ от
МКС – метод на идентични и метод на сходни стоки, както и реда по чл.74 § 3
базиращ се на разумно гъвкаво прилагане на горните два метода, които твърдения
не са доказани. В решението се сочи, че била направена справка в МИСЗА
/Митническа информационна система ЗА/, но по делото липсват доказателства в
тази насока. Не са спазени правилата за осъществяване на последващия контрол,
регламентиран в разпоредбите на чл.84а – чл.84м от ЗМ. Извършените запитвания
до американските митнически власти, както и анализи, и проверката на поучената
информация е следвало да бъдат извършени от компетентните органи, предвидени в
чл.84б от ЗМ, след издаване на заповед по чл.84в от ЗМ, и при спазване на
всички останали специфични законови правила и процедури за осъществяване на
последващия контрол.
Терминът "основателни съмнения"
е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи
аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани
основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по
реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор
на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В тази връзка в чл. 140 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е
предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към
тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15
г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност,
митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените
стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават
посочените съмнения.
Видно от обжалваното
решение ответника е обосновал своите основателни съмнения, единствено и само на
данни, съдържащи се в представената Electronic Export
Information.
Така представените декларации за износ, в които е декларирана стойността на
въпросните автомобили и въз
основа на които митническите органи са приели, че именно това е действителната
стойност на същите, не могат да бъдат обвързващи за оспорващото дружество,
доколкото няма данни същите да отразяват реално сключен договор между *** и „С.К.С.И.Г.“ ЕООД за закупуване на
автомобили по посочените цени, както
и липсват доказателства за плащане на въпросните цени. Дружеството не е
посочено в представената електронна информация за износ, нито като получател,
нито като страна по покупката, респективно посочената стойност не може да се
приеме за договорена и платена от него. В случая няма и представени договори или фактури, както и
липсват каквито и да било доказателства дали е платена или не декларираната
стойност. Точно обратното, дружеството има сключен договор с *** за закупуването на автомобили на цени
по вносните декларации, както и доказателства за плащането и осчетоводяването
на въпросните цени.
Тези изводи се потвърждават и от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза.
В резултат на направения анализ на
търговските документи и счетоводните записи, направени в счетоводството на
жалбоподателя, относно договорната цена, по която са били закупени внесените
автомобили от *, както и цените, по които същите са били продадени след вноса
им в *, вещото лице е установило, че уговорената продажна цена в договорите за
покупко-продажба между продавач *** и купувач „С.К.Е.И.Г." ЕООД за всеки
един от внесените автомобили, съответства на декларираната цена в Митническите
декларации и на действително платената цена на продавача.
В заключението е посочено, че съгласно чл.70, §1
от Регламент/ЕИО/ №952/2013 /МКС/, базата на митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл.70,§2 от Регламент
/ЕИО/ №952/2013 /МКС/, действително платената или подлежаща на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Според данните в счетоводството на „С.К.Е.И.Г."
ЕООД е налице съответствие между действително платената цена за автомобилите на
продавача и декларираната цена в митническите декларации. Действително
платената цена на вносителя ** е договорната цена, по която са закупени
внесените автомобили от *.
При направения анализ на
счетоводната отчетност на жалбоподателя, вещото лице е установило, че същият
осъществява счетоводството си в съответствие със Закона за счетоводството и
Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия и извършените
счетоводни записи отразяват коректно търговските операции по закупуването и
продажбата на внесените автомобили.
Съдът приема заключението на вещото
лице, като обективно, логично, съобразено с доказателствата по делото и в
съответствие с относимата нормативна регламентация.
Позоваването на съдебната практика
от процесуалния представител на ответника, посочвайки Решение № 28/24.04.2023
г., постановено по адм. дело № 234/2022 по описа на АдмС – Габрово, е
неоснователно, не само защото практиката на равни по степен съдилища не е
задължителна за настоящата инстанция, но и защото същото е отменено като
неправилно с Решение № 12712 от 18.12.2023г., постановено по адм. дело № 5699/2023 г. на Върховния
административен съд.
Според мотивите на върховната инстанция „Основателен
е доводът на касатора, че дори и да се приеме, че с оглед специфичните повреди
в процесния автомобил (щети в предната част и счупено предно стъкло) е
невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед
определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение,
т. е с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по
зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация,
внос от * е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове
защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него
действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК във вр. с чл. 84ж
ЗМ. Освен това, след като твърди, че националната информационна система не му
предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни,
създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от
службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане
на дължимата грижа с оглед практиката на СЕС“.
По нататък в мотивите се посочва, че
„по тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.),
съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9
юни 2022 г. по дело С-599/20***, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че
данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия
код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки,
представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат
да се използват като основа за определяне на митническата стойност на
разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за
определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както
с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с
разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя
достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на
съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи“.
В настоящия случай, органът се
позовава на представената информация от Департамента на * по вътрешна
сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на * в* към
Службата на *, а именно сканирани документи, представляващи електронна
информация за износ (Electronic Export Information) - еквивалент на европейска
митническа декларация за износ. Същата е приета като доказателство по делото,
като има приложен и превод на български език. Настоящият състав счита, че
посочената декларация от една страна не представлява официален документ по
смисъла на чл.84д от ЗМ, а от друга – стойността, посочена в Electronic Export
Information съществено се различава от установената в административното
производство.
В обобщение на изложеното и доколкото
износните митнически декларации, подадени пред американските митнически власти
при износа и вносните митнически декларации, подадени пред българските
митнически власти при вноса на автомобилите, имат абсолютно еднаква правна
стойност, включително и еднаква доказателствена тежест, няма никаква причина и
аргумент за това, българските митнически власти да отхвърлят декларираното при
вноса в * и да приемат стойността при износа на автомобилите от *. В
митническите декларации автомобилите са описани като „употребявани“ без да има
данни за щети, но въпреки това стоката е вдигната от митницата, без да е
извършван оглед от специалист, който да определи дали декларираната митническа
стойност съответства на покупната цена. След като митническите органи са имали
съмнения, относно декларираната митническа стойност, същите е следвало да
положат усилия да установяват каква е действителната продажна цена на
автомобила, включително и чрез събиране на информация от трети лица, съответно
да докажат, че отразената в договора
стойност не е реално платената или подлежаща на плащане цена. Извършената проверка по реда на
международното сътрудничество, според настоящият съдебен състав не е установила
по безспорен начин посочените от органа нови продажни цени, тъй като са налице
противоречия с останалите събрани по делото доказателства.
Доколкото новата митническа стойност
на стоките е незаконосъобразно определена, то такива са и определените
допълнителни задължения за мито и ДДС на стоките, за които са подадени
митнически декларации, както и лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло. В случая жалбата се явява
напълно основателна.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК ответната страна дължи да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски.
Заявените разноски са общо 2 390
лв., включващи платена д.т. от 50 лв., депозит за вещо лице – 300 лв. и
възнаграждение за адвокат от 2040 лв., за което са представени доказателства.
Предвид обжалвания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото,
неоснователен се явява доводът на касатора за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е в размера по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд - Враца
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-98793/14.03.2023г., към МД
с MRN № № 19BG002002013356R1/08.08.2019г.;19BG002002015118R4/05.09.2019r.;19BG002
002016260R5/25.09.2019r.; 19BG002002021866R7/20.12.2019г.; 20BG002002029 348R3/14.05.2020г.,
издадено от Директора на ТД „Митница“ – Варна при Агенция "Митници".
ОСЪЖДА
ТД Митница - Варна
при Агенция „Митници“ да заплати на „С.К.Е.И.Г.“
ЕООД, ***, с * Ц. К. К. направените по делото разноски в размер на 2 390
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, чрез
АдмС-Враца, пред ВАС в 14
/четиринадесет/ – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМ.
СЪДИЯ: